Фиг.14.4. Начини за самозатваряне на врати с пожарозащитни функции

При използване на тежести, ролки и стоманени въженца
(фиг.14.4 а) недостатък е силното затръшване на вратите. Голямо е усилието за преодоляване масата както на крилото на вратата така и на издигащата се тежест. При усукващите пружини не може да се получи достатъчно голям натиск, особено при по-тежките врати.
Възможно е пружините да се поставят в подовете, под оста на въртене. При третият начин (фиг.14.4 в) задължително се поставя допълнителна панта, обратно на носещите вратата, за да се предотврати повдигането и, и да се осигури свиването на пружините. При такова решение основен недостатък е попадането на отпадъци. Те пречат на въртенето на ролките. Това може да се избегне ако цялата конструкция се премести над вратите. Най- голяма дълговечност имат вратите с наклонени оси на лагеруване.
Извеждането на оста на лагеруване от вертикала, кара част от масата на плотовете да действа самозатварящо. Като недостатък следва да се посочи, че плотът при отваряне на повече от 90 градуса се самоотваря. За да се избегне (и при други конструкции с подобен недостатък) това, се поставят ограничители на отварянето, малко преди 90 градуса.
При вариант д) (фиг.14.4), част от плота при отваряне потъва навътре към касата. Това трябва да се има предвид при изграждането и уплътняването на вратите. Последният вариант е неприемлив в редица случаи и притежава недостатъците на решението посочено на г) .
Известни са и варианти на самозатваряне чрез "скосени" панти.
При тях плотът се завърта, едва ли не се изкачва по наклонената им повърхност (трудно се изработват и бързо се износват) или хидравлично-пружинни механизми и др. познати с малка дълготрайност.
Съществуват и други начини на затваряне - принудителни пневматични, електромеханични, хидравлични устройства. Те са придружени със системи за наблюдаване, контрол и управление на плотовете. В някои случаи те са за предпочитане и дори по- приемливи от указаните начини на самозатваряне.
Освен вертикално окачените врати за пожарозащитни цели успешно се използват врати, които се спускат или се плъзгат.
Обикновено те са приложими там където се изисква висока граница на огнеустойчивост, димогазонепропускливост и непретенциозен външен вид (фиг.14.5 и фиг.14.6). Трябва да се помни, че плъзгащи се врати могат да се ползуват за евакуационни пътища само в някои случаи, а подемно - спускащите не бива да се поставят по евакуационни пътища.

15. ЗАЩИТА НА СЦЕНИЧНИ ОТВОРИ. ПОЖАРОЗАЩИТНИ ЗАВЕСИ,
ВИДОВЕ, ИЗИСКВАНИЯ
15.1. Необходимост от защита и нормативни изисквания
В сцените на театрите, оперите и другите сгради със "сценична кутия" са съчетани няколко опасни фактора за бързото развитие на пожари. Това са сравнително големи по обем помещения, в някои случаи с голяма височина, в които са разположени множество горими материали с добре развита повърхност. От наблюдения е установено, че в театри за около 500 места на сцените могат да се

разположат около 600 кг (2300 м2 повърхност) горими или трудногорими тъкани във вид на цекори, около 10000 кг дървесина - за планшети (подове) на сцените, скари за декори, декори и др.
Линейните скорости на горене на неогнезащитените декори са едни от най-високите: достигат до 6 м/мин по хоризонтала и до 18 м/мин по вертикала.
Проведените експерименти са показали, че при отсъствието на
ПЗ завеси интензивността на топлинното излъчване от сцените към залите след 0,5-0,6 минути, става опасно за зрителите от първите редове, а след 1,5-н2 минути настъпва пълна загуба на видимост в сцените и зрителните зали. Общият извод от тези експерименти е, че дори и за по-малките театри и сцени (под 800 човека) има реална необходимост от ПЗ завеса.
Предназначението на ПЗ завеси за сцени е двуяко: основното предназначение е достатъчно бързо да се прегради пътят на опасните фактори на пожарите (ОФП) към зрителите. С това им се предоставя зъзможност за безопасна евакуация. Другата цел е свързана с пожарогасенето и възможностите на службите за ПАБ - да се разделят двата големи обема характерни за театрално- зрелищните заведения. Те са наситени с пожарно натоварване и представляват сериозен проблем и изпитание в случай на пожар.
У нас при театри над 500 до 800 места, се изисква сценичните отвори да се защитават чрез водни завеси. Те се задействат ръчно, най-малко от две места, едното от които да е на самата сцена.
Налягането в най-отдалечения разпръсквател да бъде най-малко
0,4 МРа. За предпочитане е водата да постъпва двустранно, местата за задействане се изграждат паралелни, а не последователни.
Когато зрителните зали са за над 800 места, отворите на приобщаваните към тях сцени се защитават чрез негорими пожарозащитни завеси. Те трябва да имат следните качества:
- огнеустойчивост най-малко 1,5 часа;
- да издържат на хоризонтално натоварване (от топлинното разширение на газовете, от разликите в налягането при отваряне на димоотвеждащото устройство) 400 Ра;
- да превишават с 0,5 метра страничните и горния край на отворите на сцените;
- да бъдат димо- и газоуплътнени, т. е. да не пропускат газове към /от зрителните зали;
- да издържат на резки температурни промени - например при едностранно охлаждане от към зрителните зали;
- да не отделят токсични вещества при нагряване;
- да бъдат достатъчно динамични - минимална скорост на спускане 0,2 м/сек, а скорост на вдигане - най-малко 0,15 м/сек;

- спускането да става под действието на собствената маса.
Освен електромеханично да е предвидено и ръчно спускане и вдигане;
- да опират в негорими ивици на сцените, които да са сигнално боядисани, за да не се разполагат декори и оборудване върху тях;
- спускането на завесите да е придружено със специфични звукови сигнали;
- завесите да се спускат (управляват) най-малко от две места, едно от които на самата сцена, а другото в отделно от сцената помещение. Достъпът до това помещение не трябва да е откъм обема на сцената;
- при подемно-спускащи се завеси в най-високите точки (при вдигане) се разполагат два крайни независими един от друг изключватели на електрозадвижването ;
- всички въжета, ролки, механизми трябва да са негорими, а електрозахранването да е като за потребители от първа категория;
- редукторите на завесите да са съоръжени с автоматични центробежни спирачки, които да се задействат при превишаване (20%) скоростта на спускане.
15.2.Устройство на пожарозащитните завеси
Като се имат предвид отворите на съвременните театрално- зрелищни заведения, масата на завесата може да достигне до 20 тона. Тя се превръща в една, едва ли не - подвижна стена, чието проектиране, поддържане и използване е отговорна и сложна задача. Затова техническите решения прилагани при завесите се изучават внимателно и подробно. Идеите заложени при тях могат да послужат при защита и на други отвори с подобна площ в ПЗ прегради.
Една негорима пожарозащитна завеса се състои от следните елементи:
- носещ скелет (носеща конструкция);
- топлоизолация на носещата конструкция;
- механизми за спускане и повдигане;
- възли за херметизиране.
15.2.1. Устройство на носеща конструкция на пожарозащитна завесата.

Фиг.5.17. Носеща конструкция на негоримата пожарозащитна завеса
1 - стоманени "П" образни профили; 2 - хоризонтални и вертикални двойно "Т" образни стоманени профили;
3 - диагонални укрепващи стоманени профили
Основната, външна рамка се изработва от стоманени ТГ образни профили 1 (фиг.5.17), хоризонталните и вертикалните греди от двойно "Т" профил, а само най-външният пояс се укрепва
(за още по-висока устойчивост) чрез равнораменни или Т" образни стоманени профили 3. Всички връзки между профилите се заваряват. При изчисляване на стоманените профили най- подходящо е разглеждането на носещата конструкция като "гредоскара". Неотчитането на връзките между елементите и разглеждането на гредите като свободно подпрени води до необосновано тежки профили.
В началния стадий на пожар (очаква се, че той ще възникне на сцената), температурата бързо ще се покачва и в резултат на това, спуснатата завеса ще изпитва налягане от сцената към зрителната зала. При отваряне на димоотвеждащите устройства посоката на налягането ще се смени. Ето защо, освен вертикална якост за понасяне на масата на топлоизолацията, завесата трябва да притежава и хоризонтална (400 Ра).
15.2.2. Топлоизолация на носещата конструкция
Заради масата на използваните в миналото топлоизолации и очакването на пожар преди всичко на сцената, е възприето топлоизолацията да се изгражда само откъм нея. От към залата, завесата се покрива само с леки, негорими декоративни елементи.
При завеси с по-малки изисквания към пожароустойчивостта
(намаляващи масата на носещата конструкция) и най-вече при използването на съвременни олекотени топлоизолации, те могат да се положат и от двете страни. При пресмятане дебелината на топлоизолацията и огнеустойчивостта на завесата като критична температура на ненагрявяната повърхност се приема 200 °С. До тази стойност стоманата не променя якостните си качества и не се

наблюдават деформации, измятания, които биха предизвикали в крайна сметка – неуправляемост на завесата при пожар. На фиг.15.2 е показана примерна топлоизолация на носещия скелет на обичайната (конвенционална) завеса за сцена.
Фиг.15.2. Топлоизолация на конструкцията на завесата за сцена
Топлоизолационният материал трябва да бъде лек, негорим с възможно най- добри качества, от които зависи и дебелината му. Тя подлежи на изчисления или определяне като резултат от експерименти.
15.2.3. Механизми за спускането и повдигането на завесите
В зависимост от начина на окачване и придвижване на завесите те се делят на "подемно-спускащи" или "плъзгащи" се. От своя страна те могат да са еднокрили или двукрили.
Възможните варианти са показани на фигури от 15.3. до 15.6.

Фиг.15.4. Подемно-спускаща се двукрила завеса
1 - по-малка по височина част на завесата; 2 - стоманени въжета, които свързват двете части; 3 - направляващи; 4 - горна част на завесата (по- голяма); 5 - стоманено въже към редуктора и електродвигателя
Фиг.15.5. Плъзгаща се двукрила завеса
1 - негорима завеса; 2 - тежести за придвижване при затваряне; 3 - направляващи елементи; 4 - ролки; 5 - стоманено въже към редуктора и електродвигателя; - електродвигател; 7 - негорима ивица в пода на сцената; 8 - планшет на сцената;
9 - ролки за намаляване триенето при "плъзгане"

Фиг.15.6. Плъзгаща се еднокрила завеса
1 - тежест за придвижване при затваряне; 2 - стоманени въжета; 3 - ролки; 4 - направляващи; 5 - стоманено въже към редуктор и електродвигател за придвижване при отваряне; 6 - редуктор и електродвигател; 7 - ограничител и уплътнител
При всички видове завеси осъществяването на защитата (затварянето) на отворите, да става за сметка на масата на завесите или на други елементи от конструкцията. Масата на противотежестите (при еднокрила подемно-спускаща се завеса) достига до 85-90 % от тази на завесата. Чрез противотежестите завесата се довежда до почти гравитационно равновесие, за да се облекчи работата на редуктора и двигателя. При "плъзгащите се" завеси масата на тежестите се определя от условието за преодоляване на триенето при търкаляне на лагерите в основата. При всички видове завеси двигателят се настройва да отпуска въжето при затваряне и да го прибира при отваряне.
15.2.4.
Възли за херметизация на завесата към ПЗ преграда, чийто отвор защитава.
Когато завесата е спусната (затворена) през различните хлабини и неплътности в местата на опирането и в пода и стените могат да проникнат горещи газове. Това е загуба на огнеустойчивост (по условието за димо-, газо- непропускливост) и не се допуска от нормативите. Ето защо при проектирането, изграждането и ползването на завесите към херметизацията се подхожда отговорно и с необходимото внимание.

Изтегляне 5.01 Kb.

Сподели с приятели: