50
ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ В ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.
С приетият Кодекс за социалното осигуряване (Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999 г.) се уреждат обществените отношения, свързани със:
1.
държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
2. допълнителното социално осигуряване, което включва:
а)
допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
б)
допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост; (в сила от 01.01.2007 г.)
в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/
или професионална квалификация.
Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при:
1.
временна неработоспособност;
2. временна намалена работоспособност;
3. инвалидност;
4. майчинство;
5. безработица;
6. старост;
7. смърт.
Осигурените лица по този кодекс са описани в чл. 4, като включват следните основни групи:
1.
работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
2. държавните служители;
3. съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители;
4.
кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по Закона за
|
