Петко салчев лидия георгиева принципи и практики в здравното и пенсионно
Изтегляне 4.02 Mb. Pdf просмотр
|
| 49 ТЕРМИНОЛОГИЯ И НОРМАТИВНА УРЕДБА професии, а също така и за надомните работници и за домашните прислужници. Същото задължение е поето и при ратифицирането на Конвенция № 36 относно осигуровка старост (земеделие),1933 г. (Обн. ДВ. бр.45 от 7 Юни 1997г.) относно задължителната осигуровка старост се прилага за работници, служители и чираци в земеделските предприятия, както и за домашните прислужници за лична услуга на работодателите земеделци. Социалното и здравно законодателство в България е включено и се третира в различни нормативни актове. В основния закон на страната – Конституцията на Р България ( в сила от 13.07.1991) е записано: Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. (2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон. (3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. От този член е видно, че Конституцията определя едно от основните права на гражданите, свързани с тяхното съществуване и защита, а именно обществено осигуряване и подпомагане. Освен това, тук (ал.2) е определена защитата при риска от оставане без работа, както и на уязвимата група на старите хора и лицата с физически и психически увреждания, които се намират под особена закрила. Именно тук личи социално насочения характер на държавното устройство и политика. Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон. (3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма. (4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи. (5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни |