37ТЕРМИНОЛОГИЯ И НОРМАТИВНА УРЕДБАпенсионно осигуряване. Общата теория на системите предлага редица понятия, даващи възможност да се обясни характера на тези системи, да се идентифицират и подредят проблемите в тях.
Ключово свойство на
откритите системи е в това, че те са длъжни да си
взаимодействат със средата за да обезпечат необходимите ресурси за живот, адаптация и развитие. Това означава, че те трябва да се разглеждат
във връзка със своята среда, и че тази среда сама по себе си, се явява важно средоточие на изследователския интерес. Начинът, по който тези системи реагират на политическите действия и стимули, зависи, както от тяхната роля и функции,
така и от убежденията, опита и отношението на тези, които взаимодействат с тях. Именно затова е необходимо да се познава историческото развитие на социалното
(здравно и пенсионно) осигуряване. Системите на осигуряване са подложени на постоянното влияние на множество външни фактори – демографски (изменение на състава на населението), социално-икономически (доходи, инфлация и др.), заболеваемост
(изменение на структурата на заболеваемостта), на обществените очаквания и др.
Второ свойство на системите е, че те съществуват вътре в
йерархиятана други системи, т.е. те могат да се разглеждат от гледна точка на различните системни нива. Разглеждането от гледна точка на различните йерархични нива ни позволява да направим разграничение, принципно важно за анализа на
политическите стратегии, а именно – да разграничим външните и вътрешните стимули за промяна.
Третото фундаментално разбиране на системите – това е
взаимозависимосттана различните елементи, влизащи в състава на отделната система. Източник на системността е съвкупността на организационните взаимодействия между частите – свойствата на отделните части могат да бъдат разбрани само във връзка с цялото.
Осигуряването е система, състояща се от редица подсистеми, които могат да
преследват собствени интереси, въпреки, че дори и незабележимо изменение на една от частите може да доведе до промени във функционирането на всички останали системи части.
Системата може да се представи като съвкупност на организирани взаимодействия(Checkland) –
характеристиките на всяка отделно взета система определят конфигурацията на съставните й части и отношенията между тях