Петроложка характеристика на хипоабисалните магматити в района на Върбишка стара планина Бануш Банушев
Изтегляне 381.05 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Условия на кристализация.
- Литература
Условия на кристализация. За определяне Р-Т условията на кристализация на хипоабисалните интрузиви от Върбишка Стара планина е използван химизма на плагиоклазовите и амфиболови фенокристали. Температурите са определени по амфибол-плагиоклазовия геотермометър на Blundy, Holland (1990) и Holland, Blundy (1994), а налягането е оценено по амфиболовия геобарометър на Schmidt (1992) и Anderson & Smith(1995). Температурите на кристализация между двата геотер- Таблица 5. Термобарометрични данни от амфибол-плагиоклазови двойки. ВН – Blundy, Holland (1990); НВ – Holland, Blundy (1994); S – Schmidt (1992); AS – Anderson & Smith(1995)
мометъра са съпоставими, като при геотермометъра на Holland, Blundy (1994) те са малко по-ниски (табл. 5). Сравнявайки Р-Т условията, следва да се отбележи, че субалкалните разновидности се характеризират с по-високи температури на кристализация (табл. 5). Заключение Магматитите от Върбишка Стара планина са под формата на малки интрузивни тела и дайки внедрени в седиментите на горния Триас, по-рядко в долно- и средноюрски наслаги. Според съвременната петрографска номенклатура, те са кварцдиоритови, субалкални диоритови и субалкални кварцдиоритови порфирити, прехождащи в монцодиоритови и кварцмонцодиоритови порфирити с увеличаване количеството на К-фелдшпат. Скалите са преситени на SiO2, среднокалиеви, високоалуминиеви, с преобладание на Na2O над K2O, калциево-алкална и висококалиево калциево-алкална сериалност. Изследванията показват, че в повечето случаи се касае за интрузивни тела и дайки с еднороден състав. Изключение прави най-голямото тяло, в района на Кавалджи дере, в което от периферните към централните части се наблюдават постепенни преходи към по-кисели и по-алкални разновидности. Веществените характеристики на изследваните включения в магматитите, предполагат за наличие на интрузивно тяло в дълбочина с диоритов състав, подложено на високотемпературна К-метасо-матоза, осъществена най-вероятно в късномагматичния стадий, части от което са заграбени, частично усвоени и изнесени към повърхността. За разлика от скалите в района на Ришкия проход, които са предимно диоритови и субалкални диоритови порфи-рити, с модални клинопироксени, някои и оливин, магмати-тите югоизточно от с. Веселиново са по-кисели и по-алкални, по-високоалуминиеви и с по-висок пералкален индекс от тези в Ришкия проход. Най-вероятно тези особе-ности се дължат на еволюционни процеси (диференциация осъществена с малък размах) към по-кисели и алкални магмени типове, а някои веществени характеристики не изключват и процеси на смесване на магми. Литература Банушев, Б. 2013. Нови данни за магматизма в района на Ришкия проход, Източна Стара планина. – Год. МГУ, 56, Св. I – Геология и геофизика, 58-64. Богатиков, О. А., Н. П. Михайлов, В. И. Гоньшакова (ред.). 1981. Классификация и номенклатура магматических горных пород. М., Недра, 160 с. Бончев, Е., Е. Белмустаков, М. Йорданов, Ю. Карагюлева. 1957. Главните линии в геоложкия строеж на Предбалкана между долината на Янтра и Черно море. – Изв. Геол. инст., 5, 3-78. Ганев, М. 1961. Стратиграфия на триаса от Лудокамчийския дял на Източна Стара планина. – Тр. геол. Бълг. Сер. Стратигр. и тект., 5, 3-78. Дабовски, Х., Ив. Загорчев. 2009. Въведение: Мезозойска еволюция и алпийски строеж. – В: Загорчев, И., Х. Дабовски, Т. Николов, (ред). 2009. Геология на България. Том ІІ. Мезозойска геология. С., Акад. изд. ”Проф. Марин Дринов”, 13-37. Златарски, Г. 1905. Сенонските образувания в Източния и отчасти в Централния Балкан и на юг от тая планина. – Период. сп. Бълг. книжовно д-во, 66, 113-125. Коен, Е. 1938. Общи ориентировъчни профилирания през Източна Стара планина с оглед на петролната геология. – Сп. Бълг. Геол. д-во, 10, 1, 1-34. Кънчев, И. 1966. Медитерански тип горна креда в Лудокамчийския дял на Източна Стара планина. – Изв. НИГИ, 3, 15-71. Кънчев, И. 1993. Геоложка карта на България. М 1:100000. К. л. Айтос. С. Кънчев, И. 1995. Обяснителна записка към геоложка карта на България. М 1:100000. К. л. Айтос. С., КГМР, Геология и геофизика, 111 с. Кънчев, И., В. Иванова-Панайотова. 1972. Върху присъствието на триас и субинтрузивен магматизъм между селата Веселиново и Звезда, Източна Стара планина. – Сп. Бълг. Геол. д-во, 33, 3, 361-367. Anderson, J. L., D. R. Smith. 1995. The effect of temperature and oxygen fugacity on Al-in-hornblende barometry. – Amer. Mineral., 80, 549-559. Blundy, J. D., T. J. B. Holland, 1990. Calcic amphibole equilibria and a new amphibole-plagioclase geothermometer. – Contrib. Mineral. Petrol., 104, 208-224. Georgiev S, A. von Quadt, C.A. Heinrich, I. Peytcheva, P. Marchev. 2012. Time evolution of a rifted continental arc: Integrated ID-TIMS and LA-ICPMS study of magmatic zircons from the Eastern Srednogorie, Bulgaria. – Lithos, 154, 53-67. Georgiev S, P. Marchev, C.A. Heinrich, A. von Quadt, I. Peytcheva, P. Manetti. 2009. Origin of Nepheline-normative High-K Ankaramites and the Evolution of Eastern Srednogorie Arc in SE Europe. – Journal of Petrology, 50, 1899–1933. Holland, T., J. Blundy. 1994. Non-ideal interactions in calcic amphiboles and their bearing on amphibole-plagioclase thermometry. – Contrib. Mineral. Petrol., 116, 433-447. Kockel, C. W. 1927. Zur Stratigraphie und Tektonik Bulgariens Mit einem Beitrag von F. Kossmat. Das Grenzgebiet zwischen östlichen und zentralen Balkan. – Geol. Rundsch., 18, 5, 349-355. Kockel, C. W. 1929. Transgressionen und Überschiebungen im Ostbalkan. – Geol. Rundsch., 20, 4-5, 319-330. Leake, B. E. et al. 1997. Nomenclature of amphiboles. Report of the Subcommittee on amphiboles of the International Mineralogical Association, Commission on new minerals and minerals names. – Canadian Mineral., 35, 219-246. Morimoto, N. 1988. Nomenclature of pyroxenes. Forschr. Miner., 66, 2, 237-252. Peccerillo, A., S. R. Taylor. 1976. Geochemistry of Eocene calc-alkaline volcanic rocks from the Kastamonu area, Northern Turkey. – Contrib. Mineral. Petrol., 58, 63-81. Schmidt, M. W. 1992. Amphibole composition in tonalite as a function of pressure: an experimental calibration of the Al-in-hornblende barometer. – Contrib. Mineral. Petrol., 110, 304-310.
Статията е рецензирана от проф. д-р Венелин Желев и препоръчана за публикуване от кат. „Минералогия и петрография”. Каталог: sessions sessions -> Изследване чистотата на слънчогледово масло за производство на експлозиви anfo sessions -> Laser “Raman” spectroscopy of anglesite and cubanite from deposit “Chelopech” Dimitar Petrov sessions -> Св иван рилски sessions -> Modeling of sessions -> Управление на риска от природни бедствия sessions -> Oценка на риска от наводнениe в елховското структурно понижение в района на гр. Елхово красимира Кършева sessions -> Гравиметрични системи използвани в република българия и оценка точността на системи igsn-71 и unigrace при точки от гравиметричните и мрежи sessions -> Toxicological assessment of photocatalytically destroyed mixed azo dyes by chlorella vulgaris sessions -> Field spectroscopy measurements of rocks in Earth observations Изтегляне 381.05 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||
