Петте езика на Любовта

48
— А когато почина майка й? Тя вероятно не ти е казала, че си бях взел една седмица отпуска преди тя да умре и прекарах цялата седмица в болницата и дома на майка й, като поправях дребни неща и помагах. След като почина и погребението свърши, чувствах, че няма какво повече да направя. Имах нужда от глътка въздух. Обичам да играя футбол и знаех, че това ще ми помогне и ще ме освободи от напрежението, което бях преживял. Мислех, че тя самата би желала да почина малко. Направих всичко, което според мен бе важно за нея, но не бе достатъчно. Тя не ми позволи да забравя тези два дена. Казва, че обичам футбола повече отколкото обичам нея. Това е абсурдно.
Той бе искрен съпруг, който не бе осъзнал огромната сила на I личното присъствие. Неговото присъствие там за съпругата му бе по-важно от всичко друго в ума й. Физическото присъствие по време на криза е най-големият подарък, който можеш да дадеш на своя партньор, чийто първичен любовен език е получаването на подаръци. Твоето тяло става символ на любовта ти.
Премахни символа и чувството за любов се изпарява. При съветването Дон и
Джанет преодоляха болките и неразбирателството от миналото. В крайна сметка Джанет успя да му прости, а Дон започна да разбира защо присъствието му е било толкова важно за нея.
Ако физическото присъствие на твоя партньор е важно за теб, насърчавам те да го изразиш пред него гласно. Не очаквай той да отгатне мислите ти. Ако, от друга страна, партньорът ти каже: „Наистина искам да бъдеш с мен тази вечер, утре, този следобед“, погледни сериозно на тази молба. От твоя гледна точка може да не е важно. Но ако не отговориш положително на тази молба, може би съобщаваш нещо, което всъщност нямаш предвид. Един съпруг каза веднъж:
- Когато майка ми почина, началникът на жена ми ѝ разреши да отсъства два часа от работа, но трябваше да бъде в офиса отново следобеда. Жена ми му казала, че според нея съпругът ѝ се нуждае от нейната подкрепа този ден, затова ще трябва да отсъства целия ден. Началникът отвърнал: „Ако отсъстваш цял ден, може да си загубиш работата си“. Жена ми отговорила: „Моят съпруг е но важен от работата ми“.
Така тя прекара целия ден с мен. Някак си н голи ден почувствах любовта ѝ по- силно от когато и да било. Никога не забравих какво направи. Между другото
- каза той - тя не изгуби работата си. Началникът ѝ скоро напусна и я помолиха да заеме неговото място.
Тази жена бе говорила на любовния език на своя съпруг и той никога не би го забравил.
Почти всичко, което е писано някога по въпроса за любовта, сочи, че в сърцето на любовта е духът на даването. Всичките пет любовни езика ни предизвикват да даваме на своя партньор, но за някои получаването на подаръци, видимите символи на любовта, говорят най-силно. Чух

49 найграфичната илюстрация на тази истина в Чикаго, когато срещнах Джим и
Джанис.
Те посетиха моя брачен семинар и се съгласиха да ме откарат до летището след семинара в събота следобед. Имаше два или три часа преди полета и те ми предложиха да спрем в ресторанта. Бях прегладнял, затова с готовност се съгласих. Този следобед обаче получих нещо повече от безплатен обяд.
Джим и Джанис бяха израснали във ферми в централната част на Илинойс на не повече от сто мили един от друг. Бяха се преместили в Чикаго скоро след сватбата си. Чувах тази история петнадесет години по-късно, след като вече имаха три деца. Джанис започна почти веднага, след като бяхме седнали. Тя каза:
-
Д-р Чапмън, причината да дойдем с вас до летището е да ви разкажем за нашето чудо.
Нещо в думата чудо винаги ме кара да се стягам, особено когато не познавам човека, който я използва. Кой знае каква смахната история ще чуя, помислих си аз. Но запазих мислите за себе си и насочих изцяло вниманието си към
Джанис. Предстоеше ми да бъда шокиран.
Тя рече: - Д-р Чапмън, Бог ви използва, за да извършите чудо с нашия брак.
Вече се чувствах виновен. Само секунда по-рано се питах в какъв смисъл използва думата чудо, а сега се оказваше, че според нея аз съм извършителят на това чудо. Вече слушах дори още по-внимателно. Джанис продължи:
-
Преди три години ние посетихме ваш семинар тук, в Чикаго, за първи път. Аз бях отчаяна - сподели тя. - Мислех сериозно да напусна Джим и му го бях казала. Бракът ни бе празен от много време. Бях се предала. В продължение на години се бях оплаквала на Джим, че ми е нужна неговата любов, но той така и не правеше нищо. Аз обичах децата и знаех, че те ме обичат, но не чувствах нищо да идва от Джим. Всъщност по това време вече го мразех. Той беше методичен човек. Правеше всичко по навик. Беше предсказуем като часовник и никой не можеше да се намеси в неговия график.
-
В продължение на години - продължи тя - се опитвах да бъда добра съпруга. Готвех, миех, гладех, готвех, миех, гладех. Правех всичко, което според мен трябваше да прави добрата съпруга. Правехме секс, защото знаех, че това е нещо важно за него. Но не чувствах някаква любов от него. Чувствах се така, сякаш е престанал да ме ухажва след брака и гледа на мен като на нещо дадено. Чувствах се използвана и неоценена. Когато разговарях с Джим за чувствата си, той ми се смееше и казваше, че имаме толкова добър брак, колкото всеки друг в града. Не разбираше защо не съм щастлива. Напомняше ми, че плаща всички сметки, че имаме хубава къща и нова кола, че съм свободна да избера дали да работя или да не работя, че трябва да бъда щастлива, вместо

50 да се оплаквам непрекъснато. Той дори не се опитваше да разбере чувствата ми. Имах усещането, че съм напълно отхвърлена.
-
Така или иначе - каза тя, като отмести чашката с чай и се наведе напред - дойдохме на вашия семинар преди три години. До този момент не бяхме ходили на семинар за семейни двойки. Не знаех какво да очаквам и честно казано, не очаквах много. Не смятах, че някой би могъл да промени Джим. По време и след семинара Джим не говореше много. Сякаш му хареса. Каза ми, че сте му се сторили много смешен. Но не ми говори за нищо от идеите в семинара. А и аз не го очаквах от него, така че не го питах. Както казах, вече се бях предала.
-
Както знаете - рече тя - семинарът свърши в събота следобед. Събота вечер и неделята бяха както обикновено, но в понеделник на обяд, той си дойде от работа и ми подаде роза. „Откъде я намери?“, попитах аз. „Купих я от един уличен продавач", отвърна той. „Помислих си, че заслужаваш една роза.“
Заплаках. „О, Джим, толкова е мило."
-
Според мен - продължи тя, - беше купил розата от един мунист. Бях видяла младия човек да продава рози онзи следобед, но нямаше значение. Факт е, че ми бе купил роза. Вторник ми се обади от офиса към един и половина и ме попита какво бих казала, ако купи една пица и я донесе у дома да вечеряме.
Каза, че може би ще ми хареса да си дам почивка от готвенето една вечер.
Отговорих му му, че според мен идеята е великолепна, така че той донесе у дома една пица и прекарахме чудесно. Децата харесаха пицата много и благодариха на баща си, че я е донесъл Аз дори го прегърнах и му казах колко ми е харесало. Когато си дойде в сряда, донесе на всяко от децата кутия бисквити, а на мен малка саксия с цветя. Каза, че тъй като розата ще увехне, решил че може би ще ми хареса нещо по-трайно. Започвах да си мисля, че халюцинирам! Не можех да повярвам, че Джим прави всичко това, нито разбирах защо го прави. Четвъртък вечерта след вечеря ми подаде картичка с послание как не винаги умее да изразява любовта си към мен. но се надява с тази картичка да ми покаже какво значение имам за него. Отново се разплаках, погледнах го и не можех да не го прегърна и да не го разцелувам. „Защо не вземем някой да гледа децата в събота вечер и да отидем някъде на вечеря само двамата?“, предложи той. „Би било чудесно“, казах аз. Петък вечер той спря в сладкарницата и купи на всеки от нас любимата паста. Отново го беше пазил в тайна, като само ни бе казал, че има изненада за десерт.
-
В събота вечер - каза тя - бях в еуфория. Нямах представа какво е станало с Джим, нито дали щеше да трае, но се наслаждавах на всяка минутка. След вечерята в ресторанта му казах: „Трябва да ми кажеш какво става. Не разбирам.“ Тя ме погледна внимателно и рече:
-
Д-р Чапмън, трябва да разберете. Този човек никога не ми бе подарявал цвете от деня на сватбата. Никога не ми бе подарявал картичка по никакъв

51 повод. Винаги казваше: „Само похарчени пари, ще погледнеш картичката и ще я изхвърлиш“. Излизахме да вечеряме навън един път на пет години. Никога не бе купувал нищо на децата, като очакваше от мен да купувам само най-важните хранителни продукти. Никога не бе носил пица у дома за вечеря. Очакваше от мен вечерята да е готова всяка вечер. Искам да кажа - това бе радикална промяна в поведението му.
Обърнах се към Джим:
-
Какво ѝ каза в ресторанта, когато те попита какво е станало?
-
Казах й, че съм слушал вашата лекция за любовните езици на семинара и съм разбрал, че нейният любовен език са подаръците. Бях осъзнал също, че не съм ѝ подарявал нищо с години, може би от както се бяхме оженили. Спомних си, че когато ходехме заедно преди сватбата, често ѝ носех цветя и малки подаръци, но след сватбата си мислех, че не мога да си го позволя повече. Казах
ѝ за решението си да ѝ подарявам подарък всеки ден в продължение на една седмица и да видя дали това ще промени нещо. Трябваше да призная, че виждах огромна разлика в поведението ѝ през седмицата.
Казах й, че съм осъзнал колко вярно е това, което споделихте на семинара, и как научаването на правилния любовен език е ключът да покажеш на другия, че го обичаш. Казах й, че съжалявам за всички онези години, когато съм бил толкова глупав, че да не посрещна нейната нужда от любов. Казах й, че наистина я обичам и че ценя всичко, което тя прави за мен и децата. Казах й, че с Божия помощ ще бъда човек на подаръците до края на живота си. Тя отвърна:
„Но Джим, не можеш да продължаваш да ми купуваш подаръци всеки ден до края на живота ми. Не можеш да си го позволиш.“ „Е, може би не всеки ден“, отговорих аз, но поне веднъж седмично. Това прави петдесет и два подаръка повече годишно от това, което си получила през последните пет години“, казах аз. „Пък и кой е рекъл, че трябва да купувам всичко? Може сам да направя някои от тях или ще се възползвам от идеята на д-р Чапмън и ще набера безплатно цветя от двора през пролетта.“ Джанис се намеси:
-
Д-р Чапмън, не мисля, че е пропуснал и една седмица през тези три години. Той е като нов човек. Няма да повярвате колко сме щастливи. Децата сега ни наричат влюбени птички. Резервоарът ми с любов е пълен и прелива.
Обърнах се към Джим и попитах:
-
Ами ти, Джим? Чувстваш ли се обичан от Джанис?
-
О, винаги съм се чувствал обичан от нея, д-р Чапмън. Тя е най- добрата домакиня в света. Прекрасна готвачка е. Дрехите ми са винаги изпрани и изгладени. Чудесно се справя с децата. Знам, че ме обича.
Усмихна се и каза:
-
Сигурно вече се сещате какъв е моят любовен език, нали?
Сещах се и знаех също защо Джанис бе използвала думата чудо.

52
Не е нужно подаръците да бъдат скъпи, нито е задължително да| подаряваме нещо всяка седмица. Но за някои хора тяхната стойност няма нищо общо с причинната стойност, а е изцяло свързана с любовта. В глава 7 ще изясним любовния език на Джим.

Изтегляне 1.28 Mb.

Сподели с приятели: