Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов
27
Да погледнем заедно какво означава думата „унижение": действие да се почувстваш принизен, да се принизиш или да принизиш някого другиго оскърбително. Синонимите на тази дума са: принизяване, срам, оскърбление, обида, деградиране. Тази травма започва да се чувства или се пробужда на възраст между първата и третата година от живота. Тук говоря за пробуждане, защото, припомням ти, моята теория се основава на факта, че ние се раждаме с решението кои травми ще лекуваме, дори и да не го осъзнаваме след раждането си.
Душата, която идва, за да разреши тази травма, ще привлече към себе единия или и двамата си родители, които ще я унижават. Тази травма е свързана предимно с физическия свят, света на имам и
правя. Тя се пробужда в момента на развиването на функциите на физическото тяло - период, в който нормалното дете се научава да се храни само, да бъде чисто, да ходи до тоалетната само, да говори, да слуша и да разбира това, което възрастните му казват и т.н.
Пробуждането на травмата става в момента, в който детето почувства, че единият от родителите му се срамува от него или се страхува да не изпита срам, когато е мръсно, когато е направило беля
(особено на обществено място или в семейна среда), когато е лошо облечено и т.н. Каквото и да е обстоятелството, което кара детето да се чувства принизено, унижено, сравнявано, оскърбено или засрамено на равнището на физиката, травмата се събужда и започва да се развива. Да вземем като пример бебето, което си е играло с акото си и го е размазало навсякъде по леглото си или е направило някаква друга отвратителна беля. Травмата се пробужда докато слуша как майка му разказва какво се е случило на баща му, наричайки го „малко прасе". Дори и съвсем малко, бебето може да почувства отвращението у родителите си и да се почувства унижено и засрамено.
Спомням си особено добре един случай, когато бях на шест години и бях на пансион в един манастир. Ние всички спяхме заедно в едно голямо спално помещение и когато някое момиченце се напишкаше в леглото, на другия ден монахинята го караше да мине през всички класове с изцапания чаршаф на гърба си. Като го унижаваше и оскърбяваше по този начин, монахинята смяташе, че това повече няма да се случи. Ние всички знаем, че се случва точно обратното. Този вид унижение само прави положението още по-тежко. Всяко дете, страдащо от травма от унижение, което преживява подобна опитност, ще види как травмата му става още по-силна.
Областта на сексуалността също внася своята дажба потенциално унижение. Например, когато майката изненада малкото си момче, което мастурбира, и се провикне с думите: „Свиня такава, не те ли е срам? Това не се прави!", детето ще се почувства оскърбено, засрамено и по-късно ще има трудности в областта на сексуалността. Ако детето изненада някой от родителите си гол и ако този родител се е почувствал неловко, като се е опитал да се прикрие, то детето ще научи, че човек трябва да се срамува от голото си тяло.
Следователно тази травма може да се преживее в различни области, в зависимост от това, което се е случило във възрастта от една до три години. Детето се чувства принизено, ако се чувства прекалено контролирано от някой от родителите си, ако разбере, че няма свободата да постъпва или да се движи както иска на физическо равнище. Например родител се кара и наказва детето си, защото си е играло в калта с чистите си дрехи точно преди да дойдат гостите. Ако родителите разкажат инцидента на гостите пред детето, унижението ще стане още по-силно. Това поведение може да накара детето да повярва, че родителите му се отвращават от него. Тогава то се чувства унижено и се срамува от собственото си поведение. Обаче често се случва да чуем хора, страдащи от тази травма, да разказват за всички забранени неща, които са правили, когато са били деца или юноши. Сякаш са търсили различни ситуации, за да преживеят унижение.
Обратно на другите четири травми, преживени с определен родител или с човека, играл ролята на този родител, травмата от унижение най-често се преживява с майката. Тя може да бъде преживяна и с бащата, когато той упражнява контрол и играе ролята на майка, показвайки на детето как да бъде чисто и т.н. Възможно е също така травмата от унижение да е свързана с майката в областта на сексуалността и чистотата и с бащата - в сектора на усвояването на различни умения, на слушането и на говоренето. В такъв случай ще има какво да се оправя и с двамата родители. Детето, което преживява унижение, ще си създаде маската на МАЗОХИСТ. Мазохизмът е поведение на човека, който намира удовлетворение и дори удоволствие в страданието. Той търси болката и унижението в повечето случаи несъзнателно. Прави всичко по силите си да си причини болка или да се накаже,

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов
28
преди някой друг да го е направил. Вярно е, че казах, че унижението или срамът, които може да преживее мазохистът, се разполагат в областта на имането и правенето, но може да му случи да се опита да направи всичко възможно, за да успее да бъде такъв, какъвто другите биха искали той да бъде; но именно това, което прави или не прави, или това, което има или няма, ще отприщи неговата травма от унижение. Забелязала съм също така, че правя и имам стават средства за компенсиране на травмата.
Оттук насетне, когато използвам понятието мазохист, спомни си, че то се отнася за човек, страдащ от унижение, и който носи маска на мазохист, за да избегне страданието и преживяването на болката, свързана с унижението.
Повтарям това, което писах в предишните глави. Даден човек може да преживява срам или унижение, без травмата от унижение да бъде пробудена. От друга страна, човекът мазохист може да преживява опитност от отхвърляне и да се чувства по-скоро унижен, отколкото отхвърлен. Вярно е, че петте типа хора в това изследване на характери могат да изпитват срам най-вече ако са „хванати на местопрестъплението", че карат другите да преживяват това, което те самите се страхуват да преживеят. Обаче изглежда, че именно човекът с травма от унижение най-често изпитва срам.
Сега държа да уточня разликата между срам и чувство за вина. Човек се чувства виновен, когато осъжда като лошо това, което е направил или не е направил. Ние се срамуваме, когато смятаме, че не сме коректни по отношение на това, което сме направили. Обратното на срама е гордостта. Когато даден човек не се гордее със себе си, той се срамува, обвинява се и е склонен да иска да се скрие.
Човек може да се чувства виновен, без да изпитва срам, но не може да изпитва срам, без да се чувства виновен.
Във физическото описание на маската на мазохиста, тъй като той смята себе си за нечист, безсърдечен, свиня или нещо по-малко от другите, трябва да отбележим, че той развива дебело тяло, което го кара да се срамува. Дебелото тяло е различно от мускулестото тяло. Даден индивид може да тежи с двадесет килограма повече от „нормалното" си тегло и да не е дебел. Той изглежда по-скоро силен. Що се отнася до мазохиста, той е дебел поради излишък на мазнини. Тялото му е кръгло, той изглежда колкото висок, толкова широк. Можем да го видим дори когато гледаме такъв човек в гръб.
Колкото до силния човек, той е по-скоро мускулест, с тяло, което е повече високо, отколкото широко, и погледнат в гръб, не създава впечатлението, че е дебел. Това описание е приложимо както към жените, така и към мъжете.
Ако само една част от тялото е дебела и кръгла - коремът, задните части или гърдите, например, това е белег, че травмата от унижението не е толкова силна. Можем също така да прибавим към маската на мазохист следните характеристики: нисък ръст, дебел, издут врат, напрежение в шията, гърлото, челюстите и горната част на таза. Често лицето му е кръгло, а очите му са открити и невинни като очите на дете. Очевидно е, че човек, притежаващ всички тези физически характеристики, страда от по-силна травма.
Забелязала съм, че тази травма най-трудно се разпознава. Лично съм работила със стотици

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: