Изпратена на www.spiralata.net от
Георги Трифонов57голямото дете в своето семейство; винаги беше смятала за несправедливо, че трябва да помага на майка си, като се грижи за другите деца, и особено това, че трябва да бъде пример за тях. Други жени, обаче, са ми казвали, че са смятали за несправедливо това, че са били второ или трето дете, защото рядко имали нови дрехи, тъй като били принудени да износват дрехите на по-големите.
Колко пъти съм чувала жени и мъже да ми разказват до каква
степен смятат за несправедливо, че трябва да се грижат за свой възрастен или болен родител! Според тях най-несправедливо било това, че техните сестри и братя си намирали куп хубави извинения да не го правят, което ги принуждавало да постъпват по този начин. Този вид положение не е плод на случайността. И те не страдат поради тези ситуации. По-скоро е обратното: тяхната травма от несправедливост привлича този вид ситуация и това ще престане, когато травмата им бъде излекувана.
По-горе споменах способността на
скования да се контролира, да си създава задължения. Ето защо именно
скованата част в даден човек успява да спазва режим. Човек, който изобщо не страда от травмата от несправедливост, който следователно не е
скован, не успява да го прави, тъй като той не може да се контролира,
както умее да го прави скованият. Скованият не разбира защо
мазохистът не спазва режим. Не го приема. Той смята, че и другите биха могли да успеят да се контролират като него, ако наистина го желаят. Мотивацията на
скования, създавайки си задължения, е да постигне съвършенство за себе си, според своя идеал за съвършенство.
Човек, който не е
скован, ще се обвинява, че му липсва воля, но е важно да
правим разлика между това да проявяваш воля и да се
контролираш. Човекът, който се контролира, е този, който си налага нещо, без това да отговаря непременно на някаква негова потребност. Зад контрола задължително се крие страх. Човекът, който проявява воля, знае какво иска и е решен да го постигне. Той постига целите си като се организира, не изпуска от поглед поставената цел, но зачитайки своите нужди и граници. Когато някакво събитие попречи на плановете му, той може да прояви гъвкавост и е способен да промени плановете си, за да постигне целите си. Колкото до
скования човек, той дори не си прави труда да провери дали това,
което желае, действително отговаря на някаква негова потребност. Той не отделя време да се вгледа в себе си и да се запита: „Как се чувствам с това желание и с начина, го който съм избрал да го осъществя?"
Понякога
скованият може да изглежда
контролиращ, но когато се намесва сред другите, той не го прави, за да контролира и да привлича вниманието или за да се покаже силен, както прави
Сподели с приятели: