Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.95 Mb. Pdf просмотр
|
| Скованите обичат вталените дрехи или обичат да носят колани, подчертаващи талията. Този вид хора смятат, че като си пристягат талията, която се намира в областта на слънчевия сплит (областта на емоциите), ще чувстват по-малко емоции. Това са изпълнени с живот хора, с динамични движения. Но жестовете им са сковани, не много гъвкави и показват твърдост, както когато даден скован човек се затруднява да отлепи ръцете си от тялото си, например. Кожата им е светла, а погледът блестящ, жив. Челюстите им са по-скоро стиснати, а вратът им е стегнат, прав и изразява гордост; често дори можем да видим нервите на врата, които изпъкват. Ако откриваш у себе си всички физически характеристики, описани по-горе, това е белег, че страдаш от тежка травма от несправедливост. Ако имаш само някои от тези особености, твоята травма от несправедливост не е толкова дълбока. Още съвсем млад скованият забелязва, че го ценят много повече за това, което прави, отколкото за това, което е. Дори и не винаги да е така, той е убеден в това. Ето защо бързо започва да постига успехи и да се оправя съвсем сам с всичко. Прави всичко по силите си, за да няма проблеми - дори и когато е затънал в тях, предпочита да каже, че няма, за да не чувства страданието, свързано с тях. Много е оптимистичен, понякога дори прекалено, убеден е, че като казва често „няма проблем", трудните положения ще се разрешат по-бързо. Впрочем той прави всичко, за да ги разреши сам. Иска помощ единствено когато вече няма накъде. Когато го сполетят разочарования или непредвидени събития, продължавала казва: „Няма проблем!" По този начин успява добре да прикрие от другите това, което чувства, и създава впечатление на невъзмутим. Скованият, също като контролиращия, често има проблем с липсата на време, но поради различни причини. Скованият няма достатъчно време, защото той прекалено много иска всичко да е съвършено, докато контролиращият няма време, защото е твърде зает да се бърка в работите на Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 55 другите. Скованият също така не обича да закъснява, но често го прави, защото му отнема много време да се приготви. Когато скованият е убеден, че има право по отношение на някакъв авторитет или на някого, който се смята за авторитет в някаква материя, той ще се обосновава, докато му признаят правото. Страхува се от авторитета, защото като малък е разбрал, че той винаги е прав. Когато другите сякаш се съмняват в него и му задават много въпроси по повод на някаква ситуация, а той знае, че е бил почтен и справедлив, скованият го преживява като инквизиция и чувства несправедливост. Тъй като постоянно търси справедливостта, иска да е сигурен, че е достоен за това, което получава. Заслугата е важна за скования и означава признание в резултат на добър успех. Ако получи много, без да е работил много, не мисли, че го е заслужил и прави така, че да загуби това, което е получил. Този, които са изключително сковани, се организират така, че нищо да не получават, понеже, според тях, те трябва да бъдат изключителни, за да заслужат възнаграждение. В своите обяснения скованият се стреми всички подробности да бъдат точни, но изразите, които използва, далеч не винаги са толкова точни, защото лесно прекалява. Редовно използва думите „винаги", „никога" и „много". Например скована жена казва на мъжа си: „Ти НИКОГА не си тук, ВИНАГИ си някъде другаде!" Тя не осъзнава, че като се изразява по този начин, е несправедлива, защото много рядко някаква ситуация се възпроизвежда винаги или никога. За скования често всичко е много добро, много добре, много специално и т.н. Обаче не обича другите да използват тези думи. Когато те го правят, той ги обвинява, че прекаляват и не използват подходящата дума. Религията има повече шансове да окаже своето влияние върху скования, отколкото върху тези, които страдат от другите травми. Доброто и злото, правилното и неправилното са много важни за него. Впрочем това е, което направлява живота му. Можем да го забележим и в езика му. Често започва изреченията си с „добре", за да е сигурен, че това, което ще каже, ще бъде добро и точно. Завършва ги с „нали?", за да провери точността на това, което е казал. Използва много наречия: точно, правилно, сигурно, вероятно. Ще каже също така: „Това не е ясно". Обича ясните и прецизни обяснения. Когато скованият е развълнуван, той не иска да го покаже, но можем да го познаем по тона на гласа му, който става сух и скован. Може да използва смеха, за да прикрие своята чувствителност и емоциите си. Може лесно да се смее за нищо, дори за нещо, което на другите не им се струва смешно. Когато някой попита скования как е, той систематично отговаря: „Супер добре!" Отговаря много бързо, защото не губи време да чувства. А после, в разговора, ще говори за много неща в живота си, които съвсем не вървят толкова добре. Когато му кажат: „Струва ми се, че ти каза, че всичко е супер добре", ще отговори, че това не са някакви истински проблеми. Страхът да не сбърка е много силен у скования. По време на моите ателиета единствено Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|