Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си

Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов
57
Можеш да установиш, че най-голямата несправедливост, която скованият преживява, е към самия себе си. Той лесно се обвинява; например, ако си купи нещо, което преценява, че не му е наистина нужно в този момент, и ако в този момент хората, които обича, се лишават от необходимото, за да успеят да си го позволят, той ще трябва да намери оправдание за тази покупка в собствените си очи, като си каже, че я заслужава. Иначе се обвинява, че е несправедлив.
Травмата от несправедливост е друга една от травмите, с които трябва да се занимая в този живот. Много пъти ми се е случвало да изгубя или да счупя нещо ново още когато за пръв път го употребявам, ако смятам, че не се нуждая наистина от него. По този начин разбрах, че се чувствам виновна, защото съзнателно бях убедена, че съм извършила моя процес на приемане и не се чувствам виновна.
Разбрах, че това, че си говориш наум и се опитваш да се убедиш, че заслужаваш нещо, не означава, че приемането наистина е постигнато. В подобен случай липсва способността да почувстваш, че го заслужаваш. Можеш да знаеш с ума си, че го заслужаваш, но трябва и да го почувстваш, за да успееш да си дадеш правото и да приемеш покупката си, например, за справедлива. Много хора са ме чували да казвам, че най-добрата награда, която мога да си направя, е да отида по магазините и да си купя нещо хубаво и най-вече нещо, от което нямам нужда. Днес зная, че ако изпитвам тази нужда, то е, за да си помогна да престана да вярвам в заслугата и да си помогна да успея да си позволя това, което ме кара да се чувствам добре без чувство за вина.
Често съм установявала, че участниците от типа скован в моите ателиета обичат да са сигурни, че хората около тях знаят, че те посещават такъв курс и че това не е отпуска или почивка, а че те работят върху себе си. Тези, които идват отдалеч и трябва да наемат стая в хотел, се организират така, че това да е възможно най-евтината стая. Някои дори крият от близките си, че ще бъдат на хотел от страх да не ги помислят за несправедливи. Когато се мъчи да скрие това, което прави, или това, което си купува, скованият преживява не само чувство за вина, но и срам.
Скованият обича хората около него да знаят какво е направил и какво има да прави.
Контролиращият също постъпва по този начин, но не поради същата причина. Контролиращият
иска да покаже, че е отговорен, докато скованият го прави, за да покаже, че заслужава награда. Така, когато плаща за лукс или за почивка, той не се чувства виновен. Надява се също така другите да сметнат за оправдано, че той се награждава. Както можеш да видиш, понятието заслуга е много важно за скования. Не обича, обаче, да му казват, че е късметлия, защото, според него, да си късметлия е несправедливо. Той обича да е заслужил всичко, което му се случва. Ако някой му каже, че е късметлия, той ще отвърне: „Това не е точно късмет, защото доста здраво поработих, докато стигна дотук". Ако прецени, че наистина е бил късметлия и че не е заслужил това, което му се е случило, ще се чувства много неудобно и като задължен към някого. Ще направи така, че да не задържи всичко за себе си.
Характерна черта на скования, която е трудно да бъде допусната от хората, които не страдат от травмата от несправедливост, е фактът, че той често смята за по-несправедливо да бъде облагодетелстван, отколкото лишен от облаги по отношение на другите. В подобен случай някои

Изтегляне 0.95 Mb.

Сподели с приятели: