Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.95 Mb. Pdf просмотр
|
| зависим човек, лицето му се променя. Той смята, че това, което трябва да правя, е по-важно от него. Този вид хора се затрудняват също така да напуснат някакво място или да оставят дадено положение. Дори и мястото, където отива, да му се струва приятно, той е тъжен при мисълта да си тръгне. Да вземем за пример някой, който предприема пътуване от няколко седмици. Ще му е трудно да остави близките си, работата си или къщата си. Щом като веднъж се е озовал на другото място, когато дойде времето да се връща вкъщи, отново ще преживее съпротива да напусне това място, както и хората, които са там. Най-наситената емоция, преживявана от зависимия, е тъгата. Той я чувства дълбоко в себе си, без да разбира, нито да може да обясни откъде идва. За да не я чувства, той търси присъствието на другите. Но може да отиде и в другата крайност, сиреч да се отдръпне, да изостави човека или положението, които му причиняват тази тъга или това чувство на самота. Той не разбира, че всеки път, когато остави някого или нещо, и той на свой ред изоставя. В момент на криза той може да стигне дотам, че да се замисли за самоубийство. Обикновено си остава само с говоренето и с това да заплашва другите, че ще го стори, но няма да го направи, защото всичко, което иска, е подкрепа. Ако направи опит за самоубийство, няма да успее. Ако след няколко опита никой не иска да го подкрепи, възможно е в края на краищата наистина да се самоубие. Зависимият изпитва също така страх от всякаква форма на власт. Той си представя, че някой, който използва власт или показва властен вид, няма да иска да се занимава с него. Смята го за безразличен и студен. Точно по тази причина той е сърдечен с другите, дори понякога до степен да се насилва. Вярва, че той като е такъв, и другите ще бъдат сърдечни и внимателни, а не студени и авторитарни. Зависимият често използва думата „отсъстващ" или думата „сам". Когато говори за своето детство, например, той ще каже, че често са го оставяли сам, че майка му или баща му са отсъствали. Може да признае, че страда от изолираност, а всъщност преживява силно безпокойство при мисълта да бъде сам. Вярва, че всичко ще бъде толкова по-добре, ако с него има още някой. Човек може много добре да се чувства сам, без да страда от това. Степента на тревожност определя степента на страданието. Това да се чувства изолиран, поражда също така чувство на спешност у човека, който Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 21 страда от изолираност, защото се страхува, че това, което му липсва, ще му бъде отказано или ще стане недостъпно или не на разположение в момента, когато той го иска. Това, което се крие зад усещането за изолираност, е фактът, че този, който страда от нея, несъзнателно се затваря за нещото или за човека, които толкова желае да са до него. Той не се разтваря, за да получи или приеме даденото нещо или дадения човек от страх да не би да не може да се изправи лице в лице срещу тях. Той се страхува и от емоциите, които цялото това внимание може да го накара да преживее. Лесно забелязваме това поведение у множеството хора, които пречат на собственото си щастие. Веднага щом дадена връзка стане по-силна, те правят всичко възможно, за да я прекратят. Зависимият човек плаче лесно, особено когато говори за проблемите си или за изпитанията, които е преживял. В неговите оплаквания може да се почувства това, че обвинява другите, че са го оставили да падне, когато са се появили проблемите или болестите му. Обвинява дори БОГ, че го е изоставил. Смята, че има основателна причина. Не разбира, че самият той често оставя другите да паднат. Не си дава сметка и за множеството проекти, които оставя да пропаднат по пътя си. И още веднъж неговото его му изиграва лош номер, както на всички нас, впрочем. Зависимият се нуждае от вниманието и присъствието на другите, но дори не забелязва колко пъти той не прави за другите това, което иска те да правят за него. Той би искал, например, да седне сам и да си чете книга, но не би искал съпругът/съпругата му да го прави. Би искал да отиде сам някъде, когато това е неговият избор, но ще се почувства изоставен и пренебрегнат, ако съпругът/съпругата му постъпи по същия начин. Ще си каже: „Ето това е, не съм достатъчно важен, за да ме вземе тя със себе си". Зависимият човек преживява трудно това да не бъде поканен на някакво събиране, когато логически той би трябвало да присъства. Той преживява силна тъга, чувство на изоставеност и усещане за липса на значимост. Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|