ПИСМО В БУТИЛКА
Виктория Любенова – 6 Б клас
Аз и дядо се разхождахме по плажната ивица. Морето беше спокойно. Топлото августовско слънце грееше високо в небето. Босите ни крака стъпваха върху приятния пясък. Дядо ми разказваше как като млад много пъти се влюбвал. Аз обичах да го слушам, защото той ми даваше и много полезни съвети. Дядо много пъти ми е разказвал за най-голямата си любов – Марийка. Тя била висока, руса, с абаносовочерни очи. Гласът й бил като меден. Била красива и много нежна. Моят дядо толкова я обичал, че решил да й напише писмо в бутилка... В писмото, което едно време дядо й писал, пишело следното:
О, Марийке!
Твоите очи са тъй прекрасни!
Твоите устни тъй омайни!
Гласът ти - като меден звън, който обичам да слушам!
Ден, без да мисля за теб, не минава...
Обичам те, Марийке, тъй както се обичат млади.
Когато написал това писмо, дядо го навил на ролце. Завързал го с канап и го сложил в бутилка от ликьор. Накрая го пуснал в морето... С надеждата, че вълните някой ден ще сбъднат съкровеното му желание да е с Марийка.
И ето сега на пясъка аз и дядо видяхме една бутилка. Тя лежеше на пропукана. Канапът, с който е била завързана бележката, се беше скъсал. От морската вода мастилото се беше разтекло. Аз се затичах да вдигна писъмцето в бутилката. Опитах се да го разчета, но не успях. Върнах се при дядо. Той стоеше замислен, сбръчкал чело, загледан във вълните на морето. Аз го попитах дали това писмо в бутилка не е неговото, което той е написал едно време. Дядо ми се усмихна, погали ме по главата. Замълчан ме прегърна и продължи да гледа морето...
Сподели с приятели: |