План за действие за съвместни туристически инициативи и интегрирани зелени туристически продукти

• 
  Идентифициране на знаците, използвани в Европа и в България
  
• 
  Изготвяне на ръководни принципи и стандарти за производството на обозначения;
  
• 
  Разглеждане и обсъждане заедно с туристически сдружения, ръководители на обекти и др. в трансграничния регион;
  
• 
  Прилагане на стандартите за обозначаване в региона.
  

1. 
   определяне на инициативи за развитие на екотуризма за навлизане на нови пазари
   
2. 
   определяне на идентичността на екотуризма в региона;
   
3. 
   определяне на приоритетите и начина на финансиране на туристическите инициативи
   
4. 
   ангажиране на местните общности в дейности гарантиращи развитието на продукта
   
5. 
   партньорство с екотуристическите субекти в Румъния
   

ДЕЙНОСТИ ПО НАПРАВЛЕНИЕТО

• 
  инвентаризация и оценка на туристическите ресурси, средства и услуги;
  
• 
  Подбор на подходящи техники за промоциране на туристическия продукт;
  
• 
  регионален маркетинг и изследвания на въздействието;
  
• 
  регионални проучвания на посетителите.
  
• 
  Организиране на събития с регионален и национален обхват и въздействие, като фестивали, събития на открито, спортни състезания, фолклорни прояви, представяне на местни/регионални традиции, кухня, занаяти и др.
  

• 
  доброволно регионално сертифициране на местата за настаняване, атракциите и услугите;
  
• 
  въвеждане на единни регионални системи за маркировка;
  
• 
  въвеждане на специфични за региона норми на поведение и стандарти, системи за управление на качеството, годишни туристически награди;
  
• 
  разработване и въвеждане на екологични стандарти за туристически услуги;
  
• 
  Редовна актуализация.
  

• 
  Консултации по избор на туристически продукт;
  
• 
  Представяне на туристическите продукт пред туроператори и предприемачи;
  
• 
  Участие в търгове по европейските програми свързани с туризма;
  
• 
  Търсене на възможности за финансиране по линия на публично-частното партньорство.
  

4. 
   Ангажиране на местните общности
   

• 
  Организиране на комуникационни кампании за подобряване на осведомеността за природното и културното наследство и приноса на туризма към развитието на региона;
  
• 
  разпространение на подходяща информация сред туристическия бизнес;
  
• 
  ангажиране на местния бизнес в разпознаването и разрешаването на общи проблеми
  
• 
  Предоставяне на указания и подкрепа за туристическите сдружения, и бизнеса (наръчници, справочници, редовен обмен на информация, включително електронни бюлетини и др.)
  
• 
  насърчаване на изграждането на регионална и трансгранична мрежи.
  

• 
  организиране на туристически форуми за насърчаване на ефективната двустранна комуникация
  
• 
  подкрепа по изграждане на капацитет в туристическите асоциации в двете общини;
  

1. 
   разработване на мерки и инициативи за популяризиране на регионалните туристически продукти;
   
2. 
   изработка и разпространение на рекламни и информационни материали
   
3. 
   представяне на туристически пазари
   

ДЕЙНОСТИ ПО НАПРАВЛЕНИЕТО

1. 
   Разработване на мерки и инициативи за популяризиране на регионалните туристически продукти.
   

• 
  Маркетингови проучвания на регионално ниво, подобряване на туристическата статистика, разпространяване на информацията сред заинтересованите страни;
  
• 
  организиране на регионални туристически панаири;
  
• 
  организиране на пътувания, посещения на пътнически агенти, туроператори, автори на пътеводители, журналисти и др.;
  
• 
  публикуване на статии, дописки и др. материали в печатните медии и по-специално в изданията с туристическа насоченост.
  

2. 
   Изработка и разпространение на рекламни и информационни материали.
   

• 
  подготовка и разпространение на информационни и рекламни материали – дипляни, каталози, мултимедийни дискове и др.
  
• 
  реклама в медиите;
  

• 
  събиране на ипформация и определяне на приоритетите при представяне на туристическия продукт в туристически изложения в чужбина;
  
• 
  участие в български туристически борси, изложения и пр.;
  
• 
  участие в международни туристически панаири в рамките на българските щанодове или пряко или чрез туроператори – посредници;
  
• 
  представяне на региона чрез участие в локални инициативи в чужбина организирани от българската страна – Дни на България, Представяния на България и пр.;
  
• 
  установяване на контакти с чуждестранни туроператори.
  

1. 
   набелязване на мерки за изграждане на капацитета на местните и регионални структури;
   
2. 
   подпомагане и развитие на екотуристическото предприемачество;
   
3. 
   включване на стратегията за екотуризъм в регионалните и общински планове.
   

• 
  Регионът Криводол - Александрия има интересни природни дадености и историческо наследство, които биха могли да бъдат използвани при развитието му като туристическа дестинация.
  
• 
  Главните центрове около които би следвало да се оформи тази туристическа дестинация са СЕЛОТО и ПРИРОДАТА. Това следва да бъдат основните опорни точки за развитието на специфичен туристически продукт, който би бил интересен за потенциалните посетители.
  
• 
  Развитието на темата за СЕЛОТО следва да започне с реконструкцията и изграждането на автентични къщи и зони характеризиращи бита и поминъка на региона. Би следвало, около тази тема да се разширят атракциите и услугите, като се потърсят възможности в тпичните за селския туризъм дейности – полагане на труд в земеделието, думонстрация и практикуването на народни занаяти, дегустации и приготовление на автентична кухня и пр. Трябва да се има предвид, че в последните години набира темпо сериозен дял от туризма свързан с посещения, ексклузивно за дегустация на автентична кухня. Този „гастрономичен” туризъм ще намира все повече привърженици, както от гледна точка на това, че трапезата най-лесно сближава хората, от интереса към оригиналната и автентична атмосфера и храна, така и от все по-отчетливото и настойчиво търсене на екологично чисти храни в противовес на унифицирането и промишленото производство на храни.
  
• 
  ПРИРОДАТА предлага другата възможност за пътешествие сред естествените красоти. Съчетанието с близката планина дава изключителни предимства за осъществяване на една комплексна почивка сред естествено формирала се и ненарушена природна среда. Поради своето естество, считаме че е удачно по-голямата част от туристически маршрути които се разработват, да бъдат реализирани като вело-маршути. Необходимо е да се изградят съответните места, където да се раздават велосипеди и да се обозначат съответните трасета. Така също да се почистят съществуващите пътища и пътеки. ВЕЛОТУРИЗМА в момента изживява своя изключително активен ренесанс и за развитието му се отпускат целеви средства от ЕС по нарочни програми. Релефа на региона, позволява неговото практикувани в пълна степен.
  
• 
  Друга интересна възможност, която природните дадености в реггиона предоставят е КЪМПИНГА. Занемаряването на този вид туризъм в България, унищожаването на голяма част от изградената база и ниското качество на съществуващата, доведе до ликвидирането на един от най-големите потоци на хора, които са верни и последователни в практикуването на този вид туризъм, особено сред младежта. Създаването на условия за къмпингуване, организирано съгласно Европейските стандарти, при уникалното съчетание на ПЛАНИНА, ПРИРОДА И РЕКА със сигурност ще доведе много любители на този вид туризъм тук.
  
• 
  За начало е необходимо разработените туристически маршрути да бъдат промоцирани чрез туристически агенции, медиите или интернет. Важно условие за превръщането на един туристически маршрут в туристически продукт е неговото остойностяване и предлагане, включващи освен характеристиките му и всички останали елементи, като трансфер, настаняване и сервизно обслужване. В настоящия момент туристическите маршрути представляват само възможност за прекарване на времето сред природата. Промоцирането на туристическия продукт може да се извърши както от съответните туристически фирми, така и от местния туристически-информационен център.
  
• 
  Популяризирането и промоцирането на туристическата дестинация е бавен процес, който изисква търпение и упоритост. По начало той е свързан със изразходването на значителни средства за реклама, без усещането, че те се възвръщат. Това обаче не е така. Първото и най-важно което се постига е, обозначаването на дестинацията, че тя съществува. Без това никой на света не може и да предполага, че на това място съществуват неща, които си заслужава да се видят. Второто, от голямо значение е това, което се предлага да отговаря и в действителност на шарените картинки и възторжените текстове от рекламните брошури. Едва при съчетанието на тези два принципа – промоцията и рекламата наистина започват да работят.
  
• 
  Промоцирането може да се извършва чрез организиране на опознавателни екскурзии или практически семинари. Това са прояви при които се канят външни туроператори да дадат своето експертно мнение и да разработят допълнителни пакети основани на равнопоставеност и партньорство. Целта на опознавателните екскурзии е: запознаване с дестинацията и продукта; посещение на интересни обекти; представяне на оферти за това направление; сътрудничество с местни оператори; установяване на делови отношения.
  
• 
  Накрая следва да споменем, че не бива да се очакват бързи резултати. Нормално е българският пазар да реагира по-бързо, но типичния чуждестранен турист планира почивките си година напред, така че реакцията от външните пазари може да отнеме 2-3 години. Това обаче не означава, че дестинацията не трябва да бъде обозначена че съществува. Днес се залагат дейности, които ще работят след години, но ако необходимото не се направи сега, бъдещето просто няма да се случи. .
  

Развитието на културен туризъм се благоприятства от наличието на четири манастира и останки от антични крепости. Манастирите са: Клисурски манастир “Св. Св. Кирил и Методий” в община Берковица, Чипровски манастир “Свети Йоан Рилски”, Лопушански манастир “Свети Йоан Предтеча” в с. Георги Дамяново, Добридолски манастир “Света Троица” до с. Добри дол, община Лом, Градешки манастир, Мътнишкият манастир в Община Криводол. В СЗРП условия за селски туризъм има във врачанските села Зориград, Паволче и Челопек и в селата от общините Мездра и Роман, включени в сдружението “Искърски оазис”. В СЗРП има условия за селски туризъм във врачанските села Зориград, Паволче и Челопек и в селата от общините Мездра и Роман. В района се намират пещерите Магура, Леденика, Рабишко езеро, пещерите край с. Ботуня, Белоградчишките скали, останки от римски крепости край селата Осен, Краводер, Галатин, римската вила "Рустика" и античен мавзолей край с. Урвене и средновековния замък “Баба Вида” .

Общият брой на средствата за подслон в СЗРП е 25 или 2.74 на сто от общия за страната брой. Делът на легловата база в района е също най-нисък и представлява едва 1.25 на сто от общата леглова база в страната. Делът на СЗРП в общите приходи от туризъм в страната е незначителен. В района основна част от туристическата инфраструктура е съсредоточена в област Враца. В област Видин и област Монтана реализираните нощувки за 2005 г. възлизат съответно на 35 903 хил. лв. (40 на сто), 28980 хил. лв. (32 на сто), 25011 хил. лв. (27 на сто). Въпреки незначителният дял на туризма в общите реализирани приходи на СЗРП, в района има природо-географски условия за развитие на туризма.

Средствата за подслон, изразени в брой стопански единици в страната, се увеличават като за 2005 г. увеличението е с 21.05 на сто спрямо 2000 г. В СЗРП също е регистрирано увеличение с 19.05 на сто. Увеличаването на броя на средствата за подслон се дължи на повишен интерес на частни предприемачи да развиват туризма. За периода 2000-2005 г. се наблюдава увеличение на реализираните нощувки единствено в област Враца с 15 на сто. В област Монтана през 2005 г. е регистриран спад на реализирани нощувки с 40 на сто спрямо 2003 г.

От трите области в област Видин легловата база нараства, а като цяло за района

броят на обектите за подслон намалява. Броят на реализираните нощувки в средствата за подслон в района показва изключително слаб интерес на туристите към СЗРП. Общият брой реализирани нощувки възлиза на 86 486 или едва 0.84 на сто от нощувките в страната (област Видин – 0.23 на сто, област Враца – 0.29 на сто и област Монтана – 0.32 на сто от нощувките в страната). Този брой е приблизително 5 пъти по-малък от броя нощувки в предпоследния по показателя район – Северен централен и повече от 61 пъти по-малък от броя нощувки във водещия по показателя район – Североизточния. Относителният дял на реализираните от чужденци нощувки в СЗРП е най-нисък в сравнение с останалите райони – едва 12 на сто от нощувките в района, при среден показател за страната над 2/3 нощувки, реализирани от чужденци. В СЗРП са реализирани общо едва 0.15 на сто от нощувките на чужденци в страната. За сравнение този показател за Североизточния район за планиране е над 65 на сто. Средният общ брой нощувки на пренощувало лице за страната е над 4, докато в СЗРП този брой е два пъти по-малък, като по-ниски стойности по този показател има само в Северния централен район за планиране.

Малкият брой реализирани нощувки показва изключително ниската степен на развитие на туризма в района, въпреки някои негови изключителни естествени предимства – граница с две съседни държави, входна врата на България откъм река Дунав и др. Тревожен е фактът, че за периода 2000 г. – 2005 г. ръстът на нощувките в СЗРП е едва около 1.25 пъти, докато за страна ръстът е 1.37 пъти, факт, който демонстрира, че района все още не само не ускорява развитието си по този показател, въпреки ниската база, но дори изостава и по темповете на развитие спрямо средните стойности за страната.

Сектор хотели и ресторанти има малък принос към общата сума на нетни приходи на продажбите в СЗРП, около един процент. В сектор хотели и ресторанти,както в повечето сектори, показателят нетни приходи от продажби намалява с 3 на сто, но като цяло за периода е регистрирано повишение от 7.7 на сто, като в периода 2002-2005 г. нарастването на показателя е 10.6 на сто.

Стопанските единици на територията на област Враца с предмет на дейност в сектор хотелиерство и ресторантьорство са 490, работят 719 човека. Приходите от дейността им за цитираната година са около 7.7 млн.лева (7.2 млн. лева). 300 (61.22 на сто) от тези стопански единици са приключили 2003 година с обща печалба от 728 000 лева. Петдесет и седем са фирмите, които през цитираната година са отчели финансова загуба в общ размер на 605 000 лева. Сто тридесет и три стопански единици от бранша на хотелиерството и ресторантьорството са приключили финансовата година с нулев резултат.
Изводи:

Туристическо-географското положение на района може да се оцени като относително благоприятно.

Материалната база на туризма е остаряла и амортизирана. Увеличаването на размера на ДМА свидетелства за модернизация на съществуващите туристически обекти или изграждане на нови, но туризма все още има малък принос в общите приходи на района.

С липсата на туристически поток в района и ниската платежоспособност на населението може да се обясни фактът, че значителен дял микро и малки фирми не реализират печалба. Затова за момента туризмът е слабо развит в района. Независимо от малкия дял на сектора в икономиката на СЗРП в сектор хотели и ресторанти се отчита тенденция на нарастване, което дава основание за известен оптимизъм по отношение на туризма.

СЗРП има природни и културно-исторически дадености за развитие на туризъм, въпреки очертаните през последните години неблагоприятни тенденции в развитието му.

Изграждането на втори мост на река Дунав и реконструкцията и разширяването на международен път Е-79 ще благоприятстват развитието на туризма и под-сектор хотели и ресторантьорство.

За превръщане на туризма в приоритетен за района отрасъл е необходимо да се изгради модерна техническа база, да се осигури качествено обучение и преквалификация на кадри в туризма, да се развие рекламно-информационна инфраструктура и да се насърчи предлагането на разнообразни туристически услуги. Районът има потенциал за развитие на планински, балнеологичен и нетрадиционни форми на туризма – екологичен, селски и др.

За сега туризмът може да има допълващо значение в структурата на икономиката, но няма принос за растеж на БВП и на брутната добавена стойност. За да стане туризмът приоритетен отрасъл и да се постигане добро ниво на качество на предлагания туристически продукт, са необходими значителни чужди и местни инвестиции. Решаващо значение за развитие на успешен туризъм е от състоянието на техническата и особено на пътната инфраструктура.

Особено важно е да се насърчи участието на фирмите от региона в трансгранични технологични клъстери и бизнес мрежи чрез разработване на специализирани програми, както и умело да се използва ефекта от съвместното партньорство между научноизследователските, посредническите организации, държавните институции и фирмите от района.

СЗРП има известен потенциал в областта на туризма и балнеолечението, който е неразвит и слабо използван до момента. Алтернативният туризъм е сектор, който дава добри шансове за развитие на изостаналите и нискоурбанизирани райони, където е ограничен потенциала на други сектори в икономиката. Възможностите за развитие на селски, екологичен и културен туризъм зависят от широкообхватни мерки за опазване и социализиране на културно-историческото наследство, както и от рационалното използване на природните дадености в района.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

1. 
   
   
2. 
   Стратегически документи на Република България за програмния период 2007-2013 г.
   

• 
  Подкрепата за развитието на туризма ще допринесе за реализацията на Приоритет 2 на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР): “Повишаване качеството на човешкия капитал с фокус върху заетостта”. Развитието на туризма на местно ниво ще повиши нивата на трудова заетост в отделните региони. Във връзка с изпълнението на Приоритет 4 на НСРР “Поддържане на балансирано териториално развитие” могат да бъдат подпомагани територии с потенциал за туризъм като се използват техните културни и природни ресурси. Ще се подпомага и маркетингът на различните туристически дестинации.
  

• 
  Третата стратегическа цел на Националния стратегически план за развитие на селските райони “Подобряване на качеството на живот и разнообразяване на възможностите за заетост в селските райони” е насочена към създаване на работни места и подобряване на качество на живот в селските райони. Подкрепата на туризма се свързва със създаване на възможности за алтернативна заетост и развитие на туристическите услуги в селските райони. Изграждане на необходимата инфраструктура, опазване на природните ресурси и защита на околната среда е фактор за развитието на туризъм в тези райони.
  

• 
  Националният стратегически план за рибарство и аквакултури предвижда интервенции, насочени към устойчивото развитие на крайбрежните зони за риболов, включително създаване, модернизиране и разширяване на възможностите за риболовен туризъм, както и подкрепата на алтернативни форми на туризма.
  

3. 
   Програми за изпълнение на Структурните и Кохезионния фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство
   

Нуждите и проблемите на сектора туризъм са от изключителна важност и значимост и не могат да бъдат подкрпени в рамките само на една програма. За постигане на по-голям ефект от извършваните дейности по отделните програми е добре да се използва интегриран подход при изпълението на проекти за подкрепа на туризма. Специално внимание за подкрепа на туризма се обръща в Оперативна програма “Регионално развитие” и Програмата за развитие на селските райони.

Без да е изведен като самостоятелен приоритет или операция, развитието на туризма може да бъде подкрепено в Оперативна програма “Административен капацитет”, Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” и Оперативна програма “Развитие на конкурентноспобността на българската икономика”. Пряко влияние върху туристическия сектор ще окажат и резултатите от изпълнението на Оперативна програма “Околна среда” и Оперативна програма “Транспорт”.
Туризмът и Оперативна програма “Регионално развитие”

В рамките на Оперативна програма “Регионално развитие” (ОП РР) е изведена Приоритетна ос 3 “Устойчиво развитие на туризма”. Тя цели оказване на подкрепа за развитие на регионалния туристически потенциал и маркетиране на устойчиви, диверсифицирани и териториално обособени туристически продукти.

• 
  свръхразвити масови туристически области, които концентрират туристическото развитие на страната
  
• 
  Областите Натура 2000, определени с решение на Министерския съвет
  

Дейности, които ще бъдат подкрепяни, са:

• 
  Равитие на природни, културни и исторически забележителности (например обновяване и съхранение на налични бази/инфраструктура, изложби, оборудване, използване на съвременни технически средства и начини за представяне)
  
• 
  Организиране на събития (като част от туристически забележителности): фестивали, спортни състезания, фолклорни прояви, представяне на местни/регионални традиции, кухня, занаяти и др.
  
• 
  Развитие на туристическа инфраструктура, свързана със забележителностите (еко пътеки, пешеходни, ездитни, колоездачни пътеки, места за пикник, маркировка, посетителски центрове, детски площадки, игрища и спортни площадки, паркинги и др.), включително инфраструктура за хора с увреждания и възрастни хора
  
• 
  Реконструкция и ремонтиране на планински хижи, подслони и съоръжния за сигурност (публична собственост), спомагащи развитието на туристическия продукт в отдалечените райони
  
• 
  Допълнителна техническа инфраструктура в райони със забележителности като пътища, комунални услуги и удобства, обслужващи туристическите забележителности
  
• 
  Допълнително Обучение на служители за поддръжката на забележителностите и съоръженията
  

Общински администрации; общински сдружения; браншови, продуктови, местни и регионални туристически организации, регистрирани в националния туристически регистър

• 
  Пазарни проучвания, откриване и оценка на нови туристически ресурси, съоръжения и услуги
  
• 
  Регионален маркетинг и оценка на въздействието
  
• 
  Регионални проучвания сред посетителите на туристически обекти, стратегии и програми за маркетинг и промоция, развитие на туристически пакети и др.
  
• 
  Изготвяне и разпространение на информационни и промоционални материали за регионите и техните продукти; участие в регионални, национални и международни туристически панаири, организиране на регионални туристически панаири, проучвателни пътувания, посещения на пътнически агенти, тур оператори, автори на пътеводители, журналисти и др.
  
• 
  Внедряване на модерни технологии и информационни системи за подобряване на информираността и обслужването на посетителите, маркетинг и планиране на туристическите направления, като например създаване и/или оборудване на туристически информационни центрове, тяхното включване в регионални или по-широки мрежи и информацонни системи, уеб базирани системи за разпространение на регионална информация (е-маркетинг), база данни и др.
  
• 
  Регионален брандинг и идентификация, като доброволно регионално сертифициране на съоръжения, забележителности и услуги, въвеждане на единни системи за маркиране, общи и специални регионални кодекси за поведение и стандарти и др.
  
• 
  Информационни кампании и информационни услуги за местния бизнес и общности
  
• 
  Укрепване на партньорски организации и мрежи, включително дейности за изграждане на капацитет на туристическите асоциации и общините; стимулиране изграждането на регионални и национални мрежи между тях
  

Общински администрации; общински сдружения; браншови, продуктови, местни и регионални туристически организации, регистрирани в националния туристически регистър

• 
  Подготовка на средносрочни и дългосрочни национални стратегии и програми за развитие и маркетинг на туризма или на специфични туристически продукти
  
• 
  Дейности за промоция като подготовка и разпространение на информационни и промоционални материали на национално ниво, медийна реклама, участие в регионални, национални и международни туристически панаири, организиране на регионални туристически панаири, проучвателни пътувания, посещения на пътнически агенти, тур оператори, автори на пътеводтели, журналисти и др.
  
• 
  Маркетингови проучвания и други необходими проучвания на национално и межднардно ниво и подобряване на туристическата статистика
  
• 
  Наблюдение на ефективността на маркетинговите дейности, въвеждане на съвременни информационни технологии за изграждане и обновяване на националните информационни и дистрибуторски системи и мрежи (като национална система на туристически информационни центрове, интернет базирана туристическа информационна система, осъвременяване на туристическата информационна система на ДАТ, включително национален туристически регистър), доставка на оборудване
  
• 
  Кампании за подобряване информираността на обществеността за природното и културното наследство и важността на туризма на национално и международно ниво
  
• 
  Развитие и въвеждане на национални системи за сертфициране на качеството за туристичските услуги (съоръжения, забележителности и др.), етикети за качество, кодекси на поведение, стандарти, системи за управление на качеството, годишни туристически награди и др.
  
• 
  Издаване на насоки и подкрепа на туристическите асоциации, общините и индустрията (наръчници, ръководства, редовно предоставяне на информация, вкл. е-бюлетини и др.)
  
• 
  Изграждане на капацитета на ДАТ да бъде ефикасен бенефициент по ОП РР
  

Държавна агенция по туризъм

Осигурено финансиране за Приоритетна ос 3 “Устойчиво развитие на туризма”

• 
  15% от цялата сума на ОП РР: 240 191 214 евро
  
• 
  европейско финансиране: 204 162 682 евро и национално съфинансиране: 36 028 682 евро
  

Дейностите по Приоритетна ос 3 “Устойчиво развитие на туризма” на ОП РР ще допълнят дейностите за подкрепа и развитие на малки и средни предприятия, предвидени в Оперативна програма “Конкурентноспособност” за всички сектори, включително туризъм. Могат да се подпомагат стратегии за развитие, бизнес планове на туристически фирми. Забележка:Има вероятност за припокриване с ОП “Регионално развитие”.

Малки и средни предприятия с туристическа дейност

1. 
   Национален план за развитие на туризма
   
2. 
   Национален план за регионално развитие
   
3. 
   План за регионално развитие на Община Криводол
   
4. 
   План за развитие на екотуризма в България
   
5. 
   Добри практики в туризма - Свемар Консулт ООД и Сдружение Партньорство за инициативи развитие и устойчивост , 2006