Пловдивски
фигура 46 Структура на коаксиален кабел
Изтегляне 7.37 Mb. Pdf просмотр
|
| фигура 46 Структура на коаксиален кабел Съществуват различни типове и категории коаксиални кабели, предлагащи се от различните производители. Много от тях се използват от мрежи със специално предназначение. В ранните реализации на Ethernet, коаксиалният кабел беше най-популярния тип. Неговите два основни варианта са тънък (thinnet) и дебел (thicknet), присъщи съответно за топологиите 10Base2 и 10Base5. Влакнестооптични кабели – съставени са от отделни влакна направени от стъкло или пластмаса. Оптичното влакно се състои от ядро (core) и външен слой (cladding) с различен показател на пречупване на светлината (фигура 47). Това важно свойство на оптичното влакно не позволява преплитането на информация между отделните влакна в един кабел и позволява кабелът да се извива и усуква. Сигналите се пренасят по сърцевината под формата на модулирани светлинни импулси с дължина на вълната от инфрачервената област и не се влияят от външни електромагнитни смущения. Обикновено влакната се използват по двойки, като всяко носи сигнал само в едната посока. фигура 47 Структура на оптичен кабел с едно влакно Влакната, използвани в телекомуникацията, са най–често с диаметър 125 µm. Оптичният пренос, който осигуряват може да бъде многомодов (multimode) или едномодов (single mode). Ядрото на едномодовите влакна е 73 с диаметър 9 µm, докато при многомодовите е с диаметър 50 µm или 62,5 µm. Описват се с двойка числа, показващи диаметъра на влакното и на неговата обвивка (например, 62.5/125 микрона). Кабелът с многомодови влакна може да покрива разстояния до 300-500 метра, а с едномодови влакна до 80-200 км. При използване на една дължина на вълната за нишка, едномодовите оптични влакна достигат скорости от порядъка на 40 Gbps. Безжичната среда позволява протичането на комуникацията да се извърши без наличието на кабел. Съществуващи технологии за пренос са: с широк радиоспектър – дава възможност честотната лента да се разделя на подканали, които поддържат самостоятелен пренос. Използвани техники са: - скачаща честота (FHSS - Frequency-hopping spread spectrum) – разделя честотната лента на подканали. В даден момент използва само един канал. Сигналът скача според предварително уговорен ред и честота; - директна поредица (DSSS - Direct-sequence spread spectrum)– разделя честотната лента на подканали. Използва различните подканали в пореден ред. - ортогонална честота (OFDM - Orthogonal frequency-division multiplexing) – радиосигнала се разделя на множество подсигнали и едновременно се излъчва на съвсем леко различаваща се честота в общия канал. с тесен или еднолентов радиоспектър - използва само един канал за предаване. инфрачервени – поддържат два варианта на разпространение: - директен - разпространява се в една посока; - дифузен - разпръсква във всички посоки. лазерни – използват концентриран лъч, запазващ фокуса на далечно разстояние. Изтегляне 7.37 Mb. Сподели с приятели:
|