Пловдивски

165
фигура 126. Информационен поток на канално ниво в ATM
ATM използва блокове с фиксирана дължина (53 байта), където първите 5 байта са за заглавна част и 48 байта за данни. Комутират се с висока скорост. АТМ клетките имат две разновидности:

UNI – използват се при интерфейса “потребител-мрежа”;

NNI – между междинните мрежови възли.
Общата структура на клетката [7] може да бъде представена чрез фигура 127а. Форматът на UNI клетка, която лесно се превръща в NNI чрез приобщаване на GFC към VPI полето, е изобразен на фигура 127б.

166
фигура 127. ATM клетка
GFC (Generic Flow Control)- с дължина 4 бита и е предназначено за общо управление на обмена. То може да се използва за реализиране на локални функции, като например идентифициране на няколко станции, които заедно работят с един и същ АТМ интерфейс. В типичните случаи полето GFC не се използва и в него е записана стойност по подразбиране.
VPI (Virtual Path Identifier) – с дължина 8 бита и в него е записан идентификатор на виртуалния път. То се използва съвместно с полето VCI за определяне н следващото местоназначение по пътя на клетка, която преминава през серия от
АТМ комутатора до нейното крайно местоназначение.
VCI (Virtual Channel Identifier) - с размер 16 бита, които представляват идентификатор на виртуалния канал. Използва се заедно с полето VPI от АТМ комутаторите за определяне на следващото местоназначение на клетките, постъпили на входните интерфейси. По-долу е дадено подробно описание на предназначението на полетата VPI и VCI
PTI (Payload Type Identifier) - включва 3 бита и се използва за дефиниране на типа на данните.
CLP (Congestion Loss Priority) - с размер един бит, който задава приоритета на загуба при претоварване. Състоянието на този бит определя дали клетката ще бъде изхвърлена, ако се получи претоварване при нейното преминаване през мрежата.
НЕС (Header Error Control) - с размер 8 бита и съдържа сума за контролиране на грешките, които могат да възникнат при предаване. Тази сума се изчислява само за заглавната част
Заглавната част на клетки NNI не съдържа поле GFC. Вместо него полето VPI заема първите 12 бита на заглавието. Това позволява АТМ

167 комутаторите да използват голям брой идентификатори на виртуален път.
Останалите полета на заглавието NNI са идентични с тези на заглавието
UNI.
ATM мрежите се различават от IEEE мрежите по това, че:

ATM мрежите използват логически съединения, докато LAN предава данните без установяване на такова съединение;

Мрежите Ethernet и Token Ring могат да използват broadcast и multicast предаване;

АТМ използва 28 битов VPI/VCI адрес, а споменатите локални мрежи – 48 битов MAC адрес.
За преодоляване на тези различия ATM форумът е разработил емулатор на локалните стандарти – LANE (LAN Emulation). Реализира се като драйвер (LEC-LINE Client). Такъв клиент трябва да бъде инсталиран на всеки компютър, свързан директно към ATM комутатор като го превръща в LEC клиент. Това е валидно и за всяко междинно устройство
(маршрутизатор или мост) свързващо локална мрежа към АТМ мрежа.
Типа на междинното устройство се определя от това дали LAN мрежите, които свързва са еднотипни или не. При еднотипни се използва мост, а при разнотипни маршрутизатор. При LANE ключова роля изпълнява услугата
LES (LAN Emulation Service), която включва два сървъра: BUS (Broadcast and Unknown Server) и LECS (LINE Configuration Server). Тя може да бъде стартирана в комутатор или крайно устройство. BUS сървърът обслужва broadcast и multicast съобщенията между LEC клиентите. LECS сървърът връща към LEC (при първоначалното му включване) адресите на LES и
BUS сървърите, уточнява вида на локалната мрежа.

168

Изтегляне 7.37 Mb.

Сподели с приятели: