фигура 119.Формат на LAPF кадър DLCI (Data-link connection identifier) - число, което идентифицира номера на виртуалната верига(VC), между крайното и междинното устройство. Полето позволява до 1024 PVC по една физическа линия. По-голямата част (около 1000) са за абонатите, а останалите се използват за управление на връзката. C/R – маркира важността на адреса. EA (Extended Address) – 1 бит. Ако стойността му е 1 то DLCI е само 10 бита. В противен случай се включва и следващото DLCI (разширява се адресното пространство). FECN (Forward Explicit Congestion Notification) – информира напред за претоварване (предназначен за протоколите за управление на потока данни на получателите). BECN (Backward Explicit Congestion Notification) – информира назад за претоварване (предназначен за протоколите за управление на потока данни на подателите). DE (Discard Eligibility) – маркира фрейма като допустим за изхвърляне при липса на ресурси в мрежата. Установява се от DTE устройството. Стандартът се използва: за свързване на локални мрежи; като глобална мрежа за анизохронни данни; като средство за достъп до АТМ мрежи. Допълнително към стандарта е разработен и т. нар. Local Management Interface (LMI). Като функционалности са добавени: поддържане на множество активни виртуални вериги в едни и същи физически крайни точки; глобална адресация - DLCI приема стойности с глобално значение, което гарантира уникална идентификация на DTE устройството; съобщения за състоянието на виртуалните вериги, осигуряващи комуникация и синхронизация между DTE и DCE устройства. Предотвратяват изпращането на данни по несъществуващи PVC;
159 използване на мултикаст групи, целящи ефективно използване на честотната лента при обмен на съобщения между междинните устройства. 7.3. Стандарт АТМ (Asynchronous Transfer Mode)