194
NAT
(Network address
Translation)
е подход, осигуряващ преобразуване на локални IP адреси в един или няколко глобални IP адреси. Целта е представяне на локалните хостове в Интернет пространството чрез ограничено използване на глобални IP адреси.
Съществуват три основни реализации на този подход, поддържани от маршрутизиращите устройства:
статична – съпоставя на всеки вътрешен
адрес различен глобален адрес;
динамична – обвързва група от локални адреси с един или няколко глобални адреси. За целта в NAT таблиците на маршрутизаторите, където се асоциират
локален с глобален IP адрес, се добавя и порт, идентифициращ
комуникационния процес;
смесена – обединява изброените преди това реализации.
локален адрес глобален адрес 192.168.0.5 87.97.197.51 192.168.0.15 87.97.197.52
таблица 25 Статично разпределение локален адрес порт глобален адрес порт 192.168.0.5 80 87.97.197.51 6880 192.168.0.15 3389 87.97.197.51 6689
таблица 26 Динамично разпределение 9.3. Транспортен слой Транспортният слой има за цел да скрие от приложните процеси детайлите по осъществяване на връзката и предаването на данните. Двете важни понятия свързани с адресацията на
това ниво са порт и сокет (socket).
Портовете се използват от протоколите ТСР и UDP за връзка с приложните процеси. Портът представлява 16-битово число. Някои от портовете са стандартно резервирани (например порт 21 – за протокола
FTP).
Портът и ІР-адресът съвместно образуват сокет (socket), например:
89.68.180.5:21. Двойка сокети (от двете страни на комуникацията)
195 еднозначно идентифицира едно ТСР-съединение. Един сокет може да участва в няколко съединения едновременно.
Сподели с приятели: 
