Пловдивски

196
фигура 141 Заглавна част на пакет
Version – 4-битово поле, посочващо версията на протокола (IPv4-актуалната).
IHL (Internet Header Length) – 4-битово поле, задаващо дължината на IP хедъра в байтове. Реалната дължина се получава при умножение на заложеното число х 4 байта (минимум 20 байта т.е. 5х4 байта). Максималната стойност за полето е 15, което означава 15х4 байта=60 байта.
ToS (Type of Service) – 8-битово поле предназначено за маршрутизаторите при вземане на решение, относно пътя за преминаване на пакета. Заема предимно стойност 0. Някои маршрутизиращи протоколи като OSPF, EIGRP,IGRP, BGP разпознават тези битове, а други като RIP v1,v2 не ги разпознават. Първите 4 бита задават приоритета, а вторите четири типа на обслужването. Означенията за вторите са:
0000 – нормално обслужване;
0001- минимизация на разходите;
0010 – максимална надеждност;
0100 – максимална пропускателна способност;
1000 – минимално забавяне.
Total Length – 16-битово поле, задаващо дължината на IP пакета (65535 байта, от които между 20 и 60 байта са за хедър). Например, протоколът CSMA-CD налага ограничение на данните, които могат да се заложат в кадъра, от 46 до 1500 байта.
По-малък кадър се запълва до минимума като границата на реалните данни се определя то тяхната записана дължина.
Identification – 16-битово поле, съдържащо номера на потока, към който принадлежи пакета. В случаите, когато входните данни от по-високо ниво (TCP,
UDP) са с по-голям размер от необходимия за IP пакет, те се фрагментират и на получените пакети се назначава един и същи идентификатор на потока, за да може при дефрагментацията да се определи тяхната принадлежност.
Flags – 3-битово поле, указващо дали може да бъде фрагментирана единицата. бит 0 – запазен. Стойността е 0. бит 1 – (DF), 0=позволява фрагментация, 1=не позволява фрагментация. бит 2 – (МF), 0=последен фрагмент, 1=не е последен фрагмент.
Пристигащите пакети, които са част от една фрагментация (общо ID) се буферират в приемника до пълното им приемане, след което се дефрагментират.
Fragment Offset – 13-битово стойност, позволяваща да се определи позицията на пакета в потока. Стойността на първия пакет е 0, а на останалите се изчислява според дължината на MTU(Maximum Transmission Unit). На тази стойност се базира подредбата на пакетите.

197
Time to Live – 8-битово поле, чиято стойност се намалява при всяко преминаване през маршрутизатор. Целта е пакетът със стойност TTL=0 да се премахне от мрежата като недоставен. Това действие се извършва от маршрутизатора. Той не може да препраща пакети с TTL<=1. Всяка единици от TTL се разглежда като секунда, която на практика е напълно достатъчна за обработка на пакета от маршрутизатора. Междинното устройство, при което TTL=0 изпраща ICMP съобщение до подателя за своето действие.
Protocol – 8-битово поле, заемащо стойности 06(TCP) и 17(UDP), което указва протокола от по-горен слой, за който е предназначен пакета. Други кодове: (89)
OSFP, (2) IGMP, (1) ICMP.
Header Checksum – 16-битово поле, което се използва за проверка на целостта на хедъра на предавания пакет. Преизчислява се във всяко междинно устройство, понеже някои от полетата на IP хедъра се променят по време на пътуването
(например, TTL). Грешната стойност е причина за премахване на пакета. IP не уведомява изпращача за това си действие, а разчита липсата на пакета да се открие от по-горни слоеве.
Source Address – 32-битово поле, което съдържа адреса на източника.
Destination Address - 32-битово поле, което съдържа адреса на получателя.
Options – поле с променлива дължина, дефиниращо незадължителни опции.
Padding – поле с променлива дължина. Служи за допълване до 32 бита.
На фигура 142 са представени стойностите на заглавната част на IP пакет прехванати чрез мрежовия анализатор Wireshark.

Изтегляне 7.37 Mb.

Сподели с приятели: