Пловдивски
DHCP (Dynamic Host Configuration Protocol)
Изтегляне 7.37 Mb. Pdf просмотр
|
| 9.5.7. DHCP (Dynamic Host Configuration Protocol) DHCP е протокол, осигуряващ IP конфигурационни параметри за мрежови устройства. Той се явява подобрена версия на BOOTP. Подобно на BOOTP, маршрутизаторите могат да препращат DHCP заявки и техните отговори. За разлика от RARP и BOOTP, той не поддържа само статични асоцииращи таблици, а използва и пулове от IP адреси, които раздава динамично на хостове и шлюзове. Настройките позволяват да се дефинират пулове от IP адреси, време за лизинг за тези адреси и допълнителни конфигурационни параметри, като адрес на шлюз, DNS сървъри и др. DHCP е базиран на клиент/сървър архитектура. Клиентите изпращат заявка, а DHCP сървърът отговаря с конфигурационни параметри. Методите на раздаване могат да бъдат: ръчен – IP адресите са с предварително установено съответствие за конкретно устройство, реализирано от мрежови администратор; автоматичен-статичен – IP адресите се задават автоматично, без намесата на администратор, при първоначалното назначаване. Установеното съответствие между IP адресите и хардуерните адреси се запазва постоянно при следващите инициализации; автоматичен-динамичен – конфигурационната информация се предоставя за период от време (lease time). В зависимост от конкретната реализация на протокола, методите могат да се използват отделно или комбинирано. За протокола са дефинирани следните типове съобщения: 1. DHCPDiscover – локален броадкаст за откриване на DHCP сървъри; 2. DHCPOffer – съобщение-отговор от DHCP сървърите, включващо конфигурационни параметри, предлагани от тях. На една заявка от клиент може да отговори повече от един сървър; 3. DHCPRequest – съобщение от клиента, изпращано при потвърждение на конкретно предложение (това означава отхвърляне на всички други такива) или запитване за удължаване на времето на лизинг за използвано IP; 4. DHCPAck – потвърждение от сървъра за предоставянето на конфигурационните параметри; 5. DHCPNak – отрицателно потвърждение от сървъра за неудобрени конфигурационни параметри изискани от клиента; 220 6. DHCPDecline – отказ, изпращан от клиента за уведомяване на сървъра за вече използвани от друг параметри; 7. DHCPRelease – освобождаване, изпращано от клиента за уведомяване на сървъра, че клиентът не желае моментните зададени IP адрес и конфигурационни параметри (могат да бъдат предоставени на друг клиент); 8. DHCPInform – информиране, изпращано от клиенти, притежаващи ръчно настроени IP адреси, но изискващи допълнителни параметри от DHCP сървъра. Процесът на договаряне (за IP адрес и конфигурационни параметри) и състоянията на клиента са показани на фигура 168. 1. Клиентът инициализира ограничена версия на TCP/IP и изпраща DHCPDiscover броадкаст-съобщение за откриване на DHCP сървър. За IP адрес на изпращача се използва 0.0.0.0 (липсва адрес все още), а като адрес на получателя 255.255.255.255 (broadcast) и MAC адрес за локален броадкаст FF-FF-FF-FF-FF-FF. Допълнително е заложен хардуерният адрес и името на DHCP клиента. Статусът на клиента е INIT. 2. DHCP сървърите, получили броадкаст-съобщението, изпращат предложение (DHCPOffer) с IP адрес от диапазона с допустими стойности за раздаване. Предложеният IP адрес временно се резервира, докато сървърът не получи отговор от клиента. Това предположение се изпраща като броадкаст-съобщение (IP 255.255.255.255), включващо и MAC адрес на клиента, изпратил заявката. Статусът на клиента е SELECT. 3. DHCP клиентът отговаря със заявка (DHCPRequest) на първото предложение, при няколко налични. Това съобщение отново се разпространява по мрежата като броадкаст. Получават го всички DHCP сървъри. Тези, на които не е прието предложението връщат резервираните клиентски адреси в списъка на свободните си адреси. Статусът на клиента е REAQUEST. |