Пловдивски
Изтегляне 7.37 Mb. Pdf просмотр
|
| фигура 177 Домейни и зони Домейн – възел в DNS дървото, включващ всички възли под него; Зона – част от дървото, за която даден DNS сървър е авторитетен (притежава необходимата информация за преобразуване). Може да включва един или няколко домейна; Асоцииране (mapping) и преобразуване (resolving) – откриване на IP адрес по името на домейн; Обратна асоциация (inverse mapping) – открива домейн по IP адрес. За преобразуването и съответствието между имена и IP адреси се грижат специализирани компютри, наречени DNS сървъри (сървъри на имената). За всяка една зона в Интернет трябва да има поне един сървър за имена, който да е авторитетен. По този начин цялата йерархия от имена в Интернет се реализира чрез йерархията от сървъри на имената. Тези сървъри съдържат записи на ресурси (RR), които позволяват асоциирането на име с IP адрес. Примери за RR записи: тип А - асоциира името на хоста с IP адрес 238 mycomputer.mydomain.net IN A 192.168.55.10 В примера mycomputer.mydomain.net сочи към IP адрес 192.168.55.10. тип CNAME - пренасочва дефинираната област към домейна mydomain.net IN A 192.168.55.2 test.mydomain.net CNAME mydomain.net В примера заявката към test.mydomain.net се пренасочва към mydomain.net тип NS - посочва авторитетен сървър за домейна mydomain.net IN NS nameserver1.mydomain.net В примера nameserver1.mydomain.net се явява авторитетен за mydomain.net тип MX - посочва сървър за обработка на пощенските съобщения. Могат да са повече сървъра подредени в последователност чрез посочване на номер. mydomain.net MX 1 mail1.mydomain.net В примера mail1.mydomain.net отговаря за пощенските съобщения на посочения домейн Поддържат се първостепенни и второстепенни DNS сървъри, където вторите получават информация от първите на определен период от време (например, около 3 часа). Децентрализацията на базата данни решава проблеми като: единична точка за отказ; обем на трафика; далечна централизирана база данни; поддръжка. Този подход позволява използването на локални DNS сървъри (default name server) от ISP компаниите, през които да преминават локалните DNS заявки. 239 В някои случаи определени сървъри може да не разполагат с необходимата информация (в този случай не се считат за авторитетни) и затова се налага обръщение към друг сървър за имена с цел преобразуване на заявката. Този процес на препредаване преминава през сървърите за имена от най-високо ниво, което позволява обхождането на дървото от имена до намиране на подходящия сървър. Преминава се през следните етапи: 1. При получена заявка DNS сървърът (по подразбиране) проверява дали притежава това име в зоната, която управлява и ако го намери отговаря на заявката; 2. При липса на името се проверява кеша (съдържа информация за около два дни) и ако го открие там го връща в отговор на заявката като включва уведомяване откъде е получена информацията. 3. Ако името липсва и в кеша, сървърът се превръща в клиент и изпраща заявка към авторитетен сървър за отговор. Действието по препращането може да се повтори многократно (рекурсия). Рекурсията е процес, даващ възможност на всеки DNS сървър да намери сървърите, които са авторитетни за отделните имена (фигура 178). Заявката е от типа server-to-server query. По подразбиране DNS клиентите са настроени да изискват рекурсия от DNS сървърите, които най-често са конфигурирани да я подкрепят. Итерацията е процес на повторение на заявката от DNS клиента към различни DNS сървъри за намиране на авторитетен сървър (фигура 179). Заявките са от тип client-to-server query. Итерацията може да е следствие от забрана на рекурсията в DNS сървъра или самият клиент не е настроен за използването на такава. |