период на страшни изкушения идващи от заблудени чувства и от внушенията на
прелъстителни духове, които ни подтикват да се свържем със злите ангели и да представим тези чувства и внушения като самата истина. Видях как сред събраните имаше дълбок интерес за изследване на писанията.
Усетих силен подтик към молитва, а опасността надвиснала над тези души тежеше като огромен товар върху мен. Излях теготата на душата си пред Господа, молех Го най-горещо да сломи силата на
врага и да ни освободи, да премахне оковите на заблудата от умовете на изкушаваните възлюбени мои братя, и да направи светлината на скъпоценната истина да изгрее сред нравствения мрак. Аз представих молитвата си пред Господа и помолих за Неговата намеса, за да помогне на Своя народ като възвеличи истината пред очите ни, така че и тези, които бяха неосведомени, да не останат измамени в този период на голяма опасност. Молех Господа за Неговата намеса и помощ според голямото богатство на благодатта Му молех Го да работи за нас и да отговори на молитвите ни за прослава на името си.
Въздигах молитвите си
все по-високо и по-високо, като молех Бога да отговори на горещите ни молби и да разкрие святата си истина в цялото й достойнство, красота и спасителна благодат. Тъй като Бог толкова често бе изявявал Своята неповторима любов и власт и показвал истината в непоклатимата и сила и авторитет... аз Го молех отново да изяви чистата истина в нейната пълнота и святост и почувствах, че Той даде обещанието Си. Победата дойде при нас и аз се събудих
като плачех с глас от радост, че Бог бе ни подарил благодатта Си,
Своята истина и спасение. Научих от близките си, че в съня си съм се молила на глас.
Скъпоценната
благост и любов, които Бог прояви към мен, ми дадоха утеха, сила и радост.
Чувствах, че имам нов източник на надежда и насърчение, че за душите бе извършено едно избавление... Словото Божие ще се утвърди до века.
/Ръкопис 177 от 2.12.1903 г. - Дневник - декември 1903./
Сподели с приятели: