вижваме напред бавно, сигурно и солидно. Стремим се да подсигурим всяка наша работа. Длъжни сме да правим икономии, защото това е единственият ни път.
Братята от санаториума в Сидни очакват твоя отговор, но поради начина, по който поставяш своето виждане, ние не можем да ти кажем “Ела”, докато сам не почувст- ваш за твое задължение да дойдеш.
Когато усетиш, че твой дълг е да се откъснеш от Африка, ние ще сме подготвени да те приемем. Бог желае да чуе нашите молби и ние ще се оставим Той да действа по Неговата воля. Не искам да кажа, че ще чака- ме теб или който и да било, за да действаме, когато Божиите промисли се отворят пред нас за закупуване на
парцел за санаториума, въпреки че сега нямаме никакви средства.
Казваш, че д-р Келог (това е директорът на санаториума в Батъл Крийк) ти пише, че може да събере 5 хиляди долара, ако аз го упълномощя да направи това.
Той писа и до мен, че би могъл да събере още 5 хиляди плюс първата сума и пита защо не казвам “НАПРАВИ ГО”? Не ми е позволено да казвам някому какво трябва да направи или да не прави. Аз само излагам нашето положение, както Бог ми е по- казал да сторя, но нямам правото да отивам по-нататък.
(Писмо No 63 от 4.04.1899 г. до Джон Уесълс и съпругата му - едни от първи-те вярващи от Южна Африка.) Сподели с приятели: