"Аз, [името ти] виждам и привличам към себе си, посредством божествената любов, тези

"Да доведем ли и дъщеря си, Трейси, да се запознае с теб?" - попитах аз.
"Ако тя го желае — да, но не е необходимо, защото и вие (аз и Джери) сте канали за връзка с
Нефизическия свят."
Това изказване нямаше никакъв смисъл за мен. Не можех да повярвам, че е възможно на тази възраст (бях в трийсетте) да притежавам такава дарба и да не съм я усетила в себе си.
Диктофонът се изключи и с Джери почувствахме леко разочарование, че необикновеното ни преживяване е свършило. Асистентката на Шийла ни попита дали имаме последен въпрос: "Бихте ли искали да узнаете името на духовния си водач?" - попита тя.
Никога нямаше да задам този въпрос, защото никога не бях чувала термина "духовен водач", но въпросът ми се стори добър. Харесваше ми мисълта, че имам ангел-пазител. Затова казах: "Да, можеш ли да кажеш името на духовния ми водач?"
Тео каза: "Казва ни се, че името ще ти бъде съобщено лично. Ще чуеш откровение и така ще разбереш".
"Какво е това да чуеш откровение?" - зачудих се аз, но преди да успея да попитам Тео каза заключително: "Нека божията любов да е с вас!" и Шийла отвори очи и се изправи. Необикновеният ни разговор с Тео бе приключил.
След като си тръгнахме с Джери се изкачихме по склона на една планина от веригата Финикс, откъдето се разкриваше панорамна гледка. Облегнахме се на колата и гледахме залеза, зареяли поглед в далечината.
Нямахме и най-малка представа за трансформацията, която сме претърпели през този ден.
Знаехме само, че се чувстваме прекрасно.
Когато се прибрахме вкъщи в мен се бяха зародили две нови силни намерения: едното беше да медитирам, каквото и да значеше това, а другото - да науча името на духовния си водач.
И така ние облякохме халатите си, дръпнахме завесите във всекидневната и седнахме на два големи и удобни стола между които имаше етажерка. Беше ни казано, че е по-добре да го направим заедно, но се чувствахме странно и етажерката някакси ни помагаше да се отпуснем. Помнех инструкциите на Тео:
Седни в тиха стая, облечена в удобни дрехи и се съсредоточи върху дишането си. Навихме часовника за след 15 минути, аз затворих очите си и започнах да следя дишането си. В съзнанието си зададох въпроса: Кой е духовният ми учител?
Започнах да отмервам вдишванията си - вдишване - издишване, вдишване - издишване. Веднага след това тялото ми се вкочани. Не можех да различа носа от пръстите на краката си. Усещането беше странно, но успокояващо и ми хареса. Чувствах се така, сякаш тялото ми се върти бавно, макар и да знаех, че седя на стол. Часовникът иззвъня и ни стресна, а аз казах: "Хайде да го направим отново."
Още веднъж затворих очите си, започнах да отмервам вдишванията си и тялото ми се вкочани от главата до петите. Часовникът отново иззвъня и ни стресна. "Да го направим отново" - казах аз.
Нагласихме часовника за още 15 минути и отново почувствах как цялото ми тяло се вдървява.
Но този път нещо или някой започна да "диша тялото ми". За мен чувството наподобяваше възторжена любов, която се заражда в тялото ми и се излъчва навън. Какво великолепно усещане!
Джери ме е чул и по-късно каза, че съм звучала така, сякаш стена в екстаз.
Когато часовникът иззвъня и излязох от състоянието на медитация, зъбите ми тракаха, както никога дотогава - жужаха би била по-точна дума. В продължение на почти цял час зъбите ми жужаха докато се опитвах да се успокоя и да се върна към нормалното си състояние.
В този момент не осъзнавах какво се е случило, но сега знам, че това е бил първият ми контакт с Абрахам. Нямах представа какво е станало, само знаех, че каквото и да е - то е хубаво! И исках да се случи отново.
Затова с Джери взехме решение да медитираме по 15 минути всеки ден. Не мисля, че сме пропуснали дори един ден през следващите девет месеца. Всеки път усещах вкочаняване или чувство на отделяне, но нищо друго необичайно не се случваше по време на медитациите ни. Преди Деня на благодарността през 1985 г. докато медитирах главата ми започна леко да се движи наляво - надясно.
През следващите няколко дни по време на медитация главата ми продължаваше да се движи по този лек и плавен начин. Усещането беше прекрасно, сякаш летя. Може би на третия ден, след като главата ми беше започнала да се движи, в медитацията си осъзнах, че движенията не са произволни, а носът ми сякаш изписва букви във въздуха. Осъзнах, че това са буквите М-Н-О-П.
5

"Джери!" - извиках аз - "Пиша букви с носа си!". И когато изрекох тези думи възторженото чувство се върна. Кожата по цялото ми тяло настръхна докато тази Не-физическа Енергия се разливаше по тялото ми.
Джери бързо извади бележника си и започна да записва буквите, които носът ми изписваше във въздуха: "АЗ СЪМ АБРАХАМ. АЗ СЪМ ТВОЯТ ДУХОВЕН ВОДАЧ."
По-късно Абрахам ни казаха, че те са много. Говорят за себе си в множествено число, защото са
Колективно Съзнание. Обясниха ми, че в началото чрез мен бяха изречени думите "Аз съм Абрахам", само защото духовният водач, който съм очаквала е бил един, но всъщност те са много и изговорят с един глас мисли, които са общи за тях.
Ще цитирам Абрахам: Абрахам не е едно съзнание така, както вие усещате съзнанието в

Изтегляне 0.78 Mb.

Сподели с приятели: