ДжериЗапознаване с Абрахам

Джери прекара следващите няколко дни в писане на въпросите си. Каза, че някои от тях се въртят в главата му още от ранно детство. Аз, напротив, не си записвах въпроси. Вместо това се чудех дали изобщо да отида на срещата.
Докато се приближавахме по алея за коли към красива къща в сърцето на Финикс, Аризона, аз си мислех: "В какво се забърквам?". Почукахме на предната врата и много мила жена отвори и ни покани в разкошна всекидневна, където можехме да почакаме докато дойде време за насрочената ни среща.
Къщата беше голяма, обзаведена семпло, но красиво и много тиха. Помня, че изпитвах някакво благоговение, сякаш се намирах в църква. Отвори се голяма врата и в стаята влязоха две красиви жени, облечени с поли и чисти памучни блузи в ярки цветове. Явно бяхме първите посетители след обедната почивка, защото и двете жени изглеждаха щастливи и освежени. Усетих, че се отпускам малко. Може би все пак нямаше да е толкова страшно.
Не след дълго бяхме поканени в прекрасна спалня, където до леглото бяха поставени три стола.
Шийла седеше на ръба на леглото, а асистентката й беше заела един от столовете. На масичката до нея беше поставен малък диктофон. С Джери седнахме на другите два стола и се опитах да се подготвя за това, което предстоеше да се случи.
Асистентката ни обясни, че Шийла ще се отпусне и ще освободи съзнанието си, след което Тео,
Нефизическо същество, ще ни заговори и тогава ще можем да питаме за всичко, което пожелаем.
Шийла легна напряко на края на леглото, само на около метър от мястото, където бяхме седнали и пое дълбоко дъх. Не след дълго необикновен глас каза отсечено: "Това е началото, нали? Имате ли въпроси?".
Погледнах към Джери с надеждата, че е готов да започне, защото бях сигурна, че аз самата не
съм готова да разговарям с онзи, който ни беше заговорил. Джери се наклони напред, нетърпелив да зададе първия си въпрос.
Отпуснах се малко докато думите на Тео бавно излизаха от устата на Шийла. Знаех, че чуваме нейния глас, но усещах, че изумителните отговори, които получавахме идват от съвсем различен източник.
Джери каза, че е събирал въпросите си още от петгодишна възраст и бързаше да ги зададе.
Трийсетте ни минути минаха много бързо, но по някакъв начин през това време, през което не казах и думичка, страхът ми от това странно преживяване изчезна и бях изпълнена с чувство на благополучие, което надминаваше всичко, което бях изпитвала дотогава.
Когато се върнахме в колата, казах на Джери: "Много бих искала утре отново да дойдем. Има някои въпроси, които вече аз бих искала да задам." За Джери беше истинско удоволствие да ни уговори друга среща, защото той самият имаше още незададени въпроси в списъка си.
Беше изминало около половината от определеното ни време на следващия ден, когато Джери неохотно ми отстъпи оставащите минути и аз попитах Тео: "Как можем по-ефективно да постигаме целите си?"
Отговорът, който последва беше: "Медитация и самовнушение."
Мисълта за медитация изобщо не ми се понрави, освен това не познавах никой, който да я практикува. Всъщност самата дума извикваше в мен представата за хора, които лежат на легла от пирони, вървят по нагорещени въглени, стоят на един крак в продължение на години или просят дарения на летището. Затова попитах: "Какво имаш предвид под медитация?"
Отговорът беше кратък и думите, които чух веднага ме накараха да се почувствам по-добре:
"Седни в тиха стая, облечена в удобни дрехи и се съсредоточи върху дишането си. Докато мислите ти блуждаят, което със сигурност ще се случва, освободи съзнанието си от тях и се концентрирай върху дишането си. Би било хубаво, ако можете да го правите заедно. Така ще има по-голям ефект."
"Можеш ли да ни дадеш твърдение подходящо за нас, което да можем да използваме за самовнушение?" - попитахме ние.

Изтегляне 0.78 Mb.

Сподели с приятели: