Поръчки до Вселената
МИР ВАМ – На живо от ежедневието
Изтегляне 263 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- МИР ВАМ - На живо от ежедневието /ІІ/ По пътя за летището
| МИР ВАМ – На живо от ежедневието
Клошарят на ескалатора Понеделник сутрин в метрото. Возя се на ескалатора, а пред мен е застанал един клошар. Току-що е извадил една цигарена кутия от боклука. Сега я отваря и вижда, че никой не е забравил вътре последната си цигара, след което кутията пада на едно от стъпалата на ескалатора пред него, описвайки висока дъга. "Мизерник, клошар, нещастник, пияница. Нищо чудно, че светът пропада!", мисля си аз. "Обаче, обаче", обажда се духовно тренираната част на съзнанието ми. "Кой е на път да експлодира?!" Толкова много прочетох и научих вече. Отново се сещам за някои неща: "Ако някой върши нещо глупаво, значи в момента не му хрумва нищо по-добро". "Щастливите и доволни хора зачитат и уважават природата." "Ако обичаш някого такъв, какъвто е, тогава душата му е щастлива и може да оздравее." ОК, ОК, достатъчно. Успокоих се. Мисля си "Мир вам, братко" и наистина чувствам как мирът се завръща в душата ми. И точно в този момент, в който усещам как покоят обзема душата ми, бездомникът пред мен поклаща глава, оглежда цигарената кутия, вдига я и я хвърля в кошчето за боклук. МИР ВАМ - На живо от ежедневието /ІІ/ По пътя за летището Пътувах с градската железница към летището в 6 часа сутринта и настроението ми беше средно хубаво. По-добре да си бях останала в леглото. Малко по-късно се качи един юпи от типа, за който мислех, че вече не съществува, но явно се лъжех. Той седна диагонално срещу мен. Изглеждаше точно като съответното клише - невъзмутима стойка и веждите му имаха онова леко изнервено, но ужасно важно изражение, характерно за мениджърите. Едната му ръка се опираше на кръста, а с другата подпираше глава, демонстрирайки голяма съсредоточеност. Естествено, бизнес-куфарчето и мобилният телефон бяха плътно до него. Носеше костюмче и типичното за един юпи палтенце и въобще изглеждаше ужасно. Разглеждах неговата надута, важна и глупашка физиономия с нарастващо презрение. И тогава отново се обади тя - духовната ми съвест: "Хей ти, и този тук би могла да обичаш - след осем часа в асансьора..." Е да, вярно, спомням си. Но как, да му се не види, да не се изнервиш от такъв човек? Просто е невъзможно. Така че, приятели (вие там горе, Вселената или който и да е), ако сте на мнение, че и ТОЯ трябва да го приема такъв, какъвто е, тогава трябва да ми помогнете. Твърде много искате от мен! Положих усилия и си повтарях мислено "Мир вам - дръвник такъв. И още веднъж: Мир вам, надут пуяк." Глупости! Чувството на отвращение не ме напускаше. А целта беше, помислих си аз, да мога да го погледна, без да ми се повдигне. Обаче, както винаги, щом човек помоли за помощ, той я получава, стига да се вслуша във вътрешния си глас и да се поддаде на импулсите. Аз имах късмет. Чух помощта. Изведнъж ми хрумна идеята да си представя, че съм на кино, а пред мен е големият екран и този тип току-що се е появил във филма. Един вид особен и смешен уникум от 90-те години, един Ханс Мозер на новото време. Вечно намусен, гаден, но и винаги забавен. Не беше необходимо да гледам дълго - от такава гледна точка този тип беше направо безценен. Достоен за награда Оскар!!! Един от висшата класа на Холивуд. И как беше изпипал детайлите - всяко движение от главата до петите беше на място. Рядко талантлив актьор, по-добър и от Робърт де Ниро. Изведнъж чувството ми на отвращение се превърна в искрено възхищение. Рядко бях виждала нещо толкова смешно. Отново се почувствах добре, а и вече не предавах тъмно-лепкава енергия към този тип, а напротив. Мир нему! Изтегляне 263 Kb. Сподели с приятели:
|