Поръчки до Вселената
ГЛАВА УЧИМ СЕ “ ДА ПОРЪЧВАМЕ”
Изтегляне 263 Kb.
|
| 2. ГЛАВА
УЧИМ СЕ “ ДА ПОРЪЧВАМЕ” Можем “да се упражняваме” дори и с много дребни и “незначителни” поръчки. По този начин доверието ни нараства, а когато то расте, желанията се сбъдват по-бързо. Моят апартамент, например, е твърде малък, за да сложа вътре перална машина и поради тази причина винаги използвам обществена пералня. Наскоро открих, че сушилня номер 9 е най-горещата и суши най-бързо. Затова пък номер 11 е една от най-слабите и суши най-бавно. “ОК, та значи следващия път искам веднага номер 9, ако обичате” – това беше поръчката ми за деня. Миналата седмица в обществената пералня: прането ми вече се центрофугираше и аз хвърлих поглед към сушилните. “Чакай сега, не си ли бях поръчала номер 9? Хм, не става – номер 9 е зает. Затова пък “любимият ми” номер 11 е свободен. Е, може би след малко номер 9 ще се освободи. Не може да бъде – само най-скапаната сушилня да е свободна за мен…” А и така да е, защо да се ядосвам заради една сушилня – как ли пък не, да си развалям настроението за такива дреболии. “Хм, хм…”, мрънках си под нос. Моята центрофуга се изключи и направи няколко последни завъртания. В секундата, в която вратичката се отвори, номер 9 също спря и … - госпожата, която я ползваше, беше приключила. И така, аз си получих моя номер 9, както си го бях поръчала, точно на секундата. Ако подобно нещо се случи веднъж в годината, може да го сметнете чиста случайност. Но колкото човек е по-отворен, толкова по-често се случва, докато накрая нещата се заредят ден след ден точно, както искате. И тогава ще ви се налага да правите по-малко усилия , независимо с какво се занимавате, и ще имате повече радост, свободно време и т.н. Друг пример за поръчка: както споменах, апартаментът ми е доста малък, само 40 кв.м. В него живея, спя и работя. Доста е тясно. Понякога ми се ще нещо по-голямо. Например, един приятен, малък дворец. Но, разбира се, да не струва нищо, тъй като сега плащам само по 7,50 марки на квадратен метър и не бих искала да плащам повече. Иначе ще ми се наложи да работя повече, и то само за наема, а това никак не е забавно… Изпратих следната поръчка до Вселената, най-вече за кеф: Моля, изпратете ми замък! Около година след тази поръчка за кеф, която подадох заедно с един приятел, се случи така, че друг мой приятел наистина се пренесе да живее в замък. Той живее и работи там отскоро. През един уикенд отидох на гости, разгледах замъка и се влюбих в него. Прилича на Вила Вилекула (на Пипи Дългото Чорапче) за възрастни. Навсякъде има коридори, ъгли, завъртулки и стълбища. Замъкът е голям и въпреки това уютен. След като го видях, малко ми трябваше, за да си помисля, че би било идеално да живея и работя там с тези приятни хора. Няколко седмици по-късно този мой приятел и собственикът на замъка ми се обадиха по телефона и казаха, че техният екип имал нужда от подкрепление, дали не бих могла да работя при тях и, естествено, да живея в замъка. Пак отидох там и като начало научих три нови хубави истории за случайността за моята книга на тема “Случайности” (аз събирам най-хубавите истории за случайности от всевъзможни хора). Що се отнася до работата ми в замъка, тя беше само на непълно работно време, защото нямах точните познания, от които те имаха нужда. Освен това, ако беше станало, тогава щях да живея твърде далеч от моя приятел, което не ми допадаше особено. А и колкото и да е хубав този замък, с параклиса и 63-те си стаи, той всъщност повече прилича на крепост, разположен е на планински склон и си няма парк. Така че, по-добре би било замък с парк и по-близо до моя приятел. Но пък ми харесва да живея и да работя на едно и също място! Ей такива неща си мислех. А понякога, когато си мисля нещо, се питам дали пък в мозъка ми няма нещо, което ми внушава да поискам точно това, което така или иначе ще се случи. Невъзможно е толкова често да се случва точно това, което искам! Стана така, че друг мой приятел пое друг замък. Понастоящем той го разширява за център за провеждане на семинари с възможност за усвояване тънкостите на вегетарианската кухня. Замъкът е разположен на юг от Мюнхен и е по-близо до селището, в което живее приятелят ми. Освен това има прекрасен парк – естествено, терасата има изглед към езерото. Разбира се, този мой приятел една неделя ме взе на излет и, разбира се, макар, че беше неделя, мениджърът точно тогава беше там. Ясно е, че ми се видя много симпатичен и че след като приключат строителните работи, там ще имат нужда от най-различни сътрудници. Ще можем да седнем и да поговорим за това… Междувременно вече пиша книгата за случайностите и издавам собствено (позитивно) списание, което ми коства много време. Което значи, че съвсем не е уточнено дали някога ще работя в замък. Това накара една позната да ме попита дали някога не ме е хващал страх от “сметката”, която моята “служба за поръчки” може да ми прати някой ден? Да си седя така, и “глупаво” да си поръчвам най-утопични неща, да ми ги предлагат и аз да не ги използвам… Та това не е редно. “Светът е такъв, какъвто го мислиш” – само това бих могла да й отговоря. Ако дълбоко в себе си мислите: “Аз не заслужавам това”, да знаете, че няма да се получи. А ако плюс това ви е страх от “сметка” или дори “наказания”, тогава вие ЛИЧНО ще си ги сътворите – “Светът е такъв, какъвто го мислиш!”. А аз, напротив, имам чувството, че допълнително ще ме възнаградят за многото хубави поръчки. Служителите на фирмите за каталожна търговия при много поръчки изпращат и рекламни подаръци като екстра. Тази техника има едно безценно предимство, а именно, че по един загадъчен начин човек никога не се чувства съвсем сам. И колкото по-често “поръчвате”, толкова повече се засилва това чувство. “Скъпа Вселено, не мога да си намеря очилата… Моля, дай ми знак, че да се сетя къде съм ги сложил този път. Ааа… тук, благодаря!” “За статията за еди кое си списание непременно ми трябва малко вдъхновение. Хей, вие там от службата за поръчки, да ви се намира някоя идея? Как, къде? В коя кутия да поровя? Ама тук има само боклуци! Не, не мога да повярвам – тази бележка си я прибрах още преди няколко години. Абсолютно подходящо, точно това, което ми трябваше за статията!” Може би просто човек си говори със самия себе си, със собственото си подсъзнание. Е, това няма значение, стига нещата да се получават. Често се замислям за дългогодишните изследвания на д-р Елизабет Кюблер – Рос във връзка с преживявания, близки до смъртта (виж глава 11), а и за опита на някои приятели – медиуми. Мисля си, че понякога човек би могъл да бъде отворен за всички възможности. Аз гледам прагматично на нещата – важното е да се наредят! А сега да се върна към моите “дребни поръчки”. Понякога в живота ми има и кризисни ситуации (случва се). Тогава човек е толкова уплашен, че въобще не му хрумва как да се избави от тази ситуация. Или пък как да помогне на някой друг. Възможно ли е изобщо? Колкото “по-нормална” е поръчката, толкова по-лесно поръчваме внушения и решения за кризисните ситуации. И в по-голяма степен запазваме спокойствие. Дълбоко в себе си аз винаги си мисля: “Е, ако не се справя сама, просто ще си го поръчам.” Пък било то и само една полезна идея. Със сигурност подсъзнателно аз съм си поръчала и кризата. Всичко първо е било вътре в мен. Но когато някой път се затлачиш, не е ли практично поне да си поръчаш съзнателно едно добро решение? Превърни се от жертва в създател, това е моят девиз. Според мен “буден” човек е не този, който винаги знае всичко и при който винаги всичко се получава, а този, който може да се самонаблюдава и съзнателно да взема решение във всяка ситуация: Какво искам да мисля и да сътворя чрез моите мисли и чувства? Ясните намерения (=поръчки) водят до ясни доставки. И както виждате, дори и замъците, както и много други невероятни желания, се доставят изцяло “в рамките на поръчката”! Следват няколко глави със съвети и предложения как по-лесно да влезете във форма, да станете по-отворени и изпълнени с доверие. Един вид “тренировка по поръчване”. Не е толкова просто… Напротив, ужасно е трудно. Има една единствена мъчнотия и тя е да разберете колко е лесно всъщност (фасулска работа, би казала 11-годишната ми братовчедка). Вътре в нас често се прожектира една вътрешна програма, която ни залъгва, че животът е труден. Проумей, че е лесен и от този момент нататък той ще бъде такъв! Изтегляне 263 Kb. Сподели с приятели:
|