29
"На всяко ниво има такива стаи", беше отговорът.
"Възможно ли е някой някога да преживее всичко, което се намира дори и в една от тези стаи да не говорим за всичките."
"За това ще е необходима цяла вечност. Опознаването на съкровищата, съдържащи се в най- простите Библейски истини, е в състояние да отнеме хиляди години. Човешкият живот е твърде кратък, за да обхване изцяло знанието дори и за една от тях. Затова човек трябва да извлича от тях това, от
което се нуждае, и да продължава напред към крайната си цел".
Внезапно се сетих за предстоящата битка, както и за пленените воини. Мисълта ми беше направо неприятна на това славно място, но знаех, че ще имам цяла вечност за да се върна в тази стая. А сега трябваше да намеря пътя до върха на планината и после обратно, към бойното поле.
Обърнах се към стоящия наблизо ангел и казах: "Трябва да ми помогнеш да открия вратата водеща към върха".
Ангелът ме погледна смутено, явно обезпокоен. "Ние сме твои слуги", отговори той, "но ти трябва да ни водиш. Цялата тази планина е тайна за нас. Ние сами пожелахме да
надникнем в тази тайна, но след като излезем от стаята, за която вече знаем поне малко, ще трябва да се учим даже повече от теб".
"Знаете ли поне къде се намират изходните врати?", попитах аз.
"Да, но не знаем накъде водят. Някои от тях изглеждат много примамливи, други имат съвсем обикновен вид. Някои са дори са отблъскващи, една дори е ужасна."
"Нима е възможно на такова място като това да има отблъскващи врати?", попитах изпълнен със съмнения. "Та дори и ужасни? Как е възможно?"
Ние не знаем, но ако пожелаеш, мога да ти покажа",отговори той.
"Моля те, направи го", казах аз.
Вървяхме
известно време, подминавайки нечувани съкровища. Едва се въздържах да не ги докосна. По пътя видях и много врати с изписани Библейски истини върху тях. Ангелът ги бе описал като примамливи, но разбрах, че ги бе подценил.
Силно желаех да прекрача всяка от тях но любопитството да видя "ужасната врата" ме тласкаше напред.
Тогава я видях. Думата "Ужасна" не бе достатъчно силна, за да опише гледката, открила се пред мен. Полазиха ме тръпки на страх и сякаш дъхът ми спря.
Сподели с приятели: