Последният жокер — Когато всичко е вече изгубено…

58
задача.
— Господин президент, предполагам, че сте следили нашата дискусия и разсъжденията, които ни насочиха към първия отговор.
— Да — отговори Линкълн и погледна Жана д’Арк, която седеше до него: — Млада госпожице, и аз бях убеден, че това е верният отговор. Много се изненадах, когато Гавраил го отхвърли.
Дейвид огледа залата и попита:
— Имахте ли възможност през почивката да чуете предположенията на другите пътешественици?
— Според някои хора отговорът е „Търсете мъдростта!“ — каза президентът. — В крайна сметка нали това е един от Седемте принципа. Други (сред които е и моя милост) бяха убедени, че възкресяването на надеждата не изключва непрестанния стремеж към мъдростта. Мисля, че… — той повиши глас — … ако направим още една почивка, колегите в залата ще обсъдят още идеи. Така следващият, който дойде при нас, ще има много по-богати впечатления. Знам, че ни е забранено да общуваме с публиката…
Присъстващите се засмяха.
— Така-а-а — промърмори Дейвид. — Търсете мъдростта.
Търсете мъдростта. Как ви се струва?
— Да обсъдим и този вариант — съгласи се Уинстън, — само че не е зле да побързаме… Времето лети!
Президентът и премиерът многозначително се спогледаха.
Уинстън заговори пръв:
— Ако търсиш мъдростта, значи си мъдър човек; но ако си въобразиш, че си мъдър човек, значи си кръгъл глупак. Не помня кой го е казал, но аз току-що го изрекох. Чухте ме, нали? Така че си го приписвам.
И четиримата се засмяха, после Линкълн замислено отбеляза:
— Най-умните хора, които съм срещал през живота си, не се гордееха със своята мъдрост. Защото мъдрецът непрестанно се стреми към нови знания.
— Ами да — кимна Уинстън. — И тъкмо в това се коренят всички беди на този свят. Малоумните винаги са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения.
— Не са изпълнени със съмнения — възрази Жана д’Арк, — а са отворени за нови идеи.

59
Чърчил се усмихна:
— Ето че и вие сте натрупали житейска мъдрост, въпреки младостта си.
— Нищо не съм натрупала. Но съм убедена, че колкото повече пясък е изтекъл в житейския ти часовник, толкова по-ясно виждаш през стъклото.
— Така е! — ентусиазира се Уинстън. — Младите хора знаят правилата, а старите — изключенията.
— Напоследък все по-малко вярвам, че мъдростта идва с напредването на възрастта — възрази Дейвид. — От друга страна,
смятам, че най-мъдър е онзи, който осъзнава колко оскъдни са знанията му. „Знам, че нищо не знам“… и така нататък.
— Което пък стимулира диренето на мъдростта — добави
Линкълн. — Предлагам дирене: не търсене, а мъдро търсене. След като решихме, че това е възможният отговор, да го обсъдим, преди да го обявим.
— Съгласен съм — кимна Дейвид. — Но нека първо да го формулираме, така ще знаем към какво се стремим. Какво е мъдростта?
Всички се умълчаха.
Жана д’Арк първа наруши тишината:
— Мъдростта е в истината.
След малко Линкълн колебливо вдигна ръка, сякаш искаше разрешение да говори:
— Мисля, че мъдростта е способността да предвиждаш последствията от всеки свой избор. И първата крачка към помъдряването е да го желаеш с цялото си сърце. — Той сви рамене и добави: — Предполагам, че желанието стимулира първата стъпка към
диренето.
— Иска се търпение, докато човек осъзнае, че е помъдрял —
обади се Жана д’Арк.
— Първата стъпка към мъдростта е любопитството! — провикна се Чърчил.
— И никой не помъдрява случайно — додаде Дейвид. — Убеден съм в това. Както и че никой не се ражда мъдър.
— Вярно е — закима Линкълн. — Ето защо това качество е рядкост при младите. — Той погледна Орлеанската дева, понамести се

60
на стола, кръстоса крака и лицето му се проясни. — Хрумна ми нещо:
характерно за мъдрите хора е, че те не вършат безразсъдни дела.
— Точно така! — Чърчил удари с длан по масата. — Да си мъдър означава да не подхващаш начинания, при които се изисква мъдрост!
Ха!
Дейвид се засмя и попита:
— И така, кого можем да наречем „мъдър“? Вече уточнихме, че мъдрите хора са скромни. И все пак кой е мъдър?
— Който чете книги — заяви Чърчил. — И общува с мъдри хора.
Също и който подлага на съмнение своите възгледи и убеждения. Е,
разбира се… онзи, който се съмнява във фактите, е кръгъл глупак.
Линкълн присви очи:
— Може би затова най-прочутите ни учени невинаги са най- мъдрите хора. Не ми се сърдете, цитирам Джефри Чосър… който днес е сред нас! — Той кимна към публиката. — Ето го, на четвъртия ред!
Господинът с лилавия костюм!
И четиримата се обърнаха да погледнат писателя, който очевидно се почувства поласкан от това внезапно внимание.
Уинстън продължаваше да разсъждава на глас:
— Хората често бъркат ерудиция с мъдрост. Може да си ерудиран благодарение на познанията, получени от някой друг, но не можеш да си присвоиш мъдростта му. В крайна сметка е напълно възможно знанията просто да спят в картотеките на ума ни. Не и мъдростта! Мъдростта е будна и е винаги нащрек! И макар че е боязлива и често се крие… уловите ли я, тя ще ви стане най-вярна приятелка!
Жана д’Арк рязко смени темата:
— Старостта невинаги върви ръка за ръка с мъдростта.
— Да, някои хора никога не помъдряват — съгласи се Линкълн.
— А как натрупваме мъдрост? — попита Дейвид.
— Казах го одеве и пак ще повторя: като четем и като общуваме с мъдри хора — настоя Уинстън.
— Като се отдаваме на размишления в самота — подхвърли президентът.
— Съгласна съм — кимна Жана д’Арк. — Човек трябва да отделя време и за да остане насаме със себе си.

61
— А също и чрез подражание — предложи Дейвид. — Нали тъкмо това правим, когато четем за мъдри хора или общуваме с тях —
подражаваме им!
— Така си е! — подкрепи го Линкълн. — Аз израснах в най- затънтения край на Кентъки. Дори не съм ходил на училище. Езикът и поведението ми до голяма степен са заимствани от хората, на които исках да подражавам.
— Една стара поговорка гласи — обади се Чърчил, — че животът е най-добрият учител. Според мен това изобщо не е вярно.
Най-добрият учител е животът на другите хора! Ха! „Я да видя първо какво ще направят онези хора!“ — казвам си. Наблюдавам ги и ако за тях водата е топла, значи и аз ще поплувам. — Той комично вдигна пръст към Жана д’Арк и я накара да се засмее. — Ето какво искам да кажа, скъпа девойко: мъдър е оня, който притежава здравомислие и чувство за самосъхранение.
— Аз пък мисля, че понякога е най-мъдро човек да си мълчи! —
отбеляза Жана д’Арк.
В дъното на аудиторията някой се изсмя. Британецът се извърна и присви очи, опитвайки се да види кой е нахалникът.
— Да-а-а — въздъхна той. — Работата на ерудирания човек е да говори, а преимуществото на мъдрия е да слуша. — Той погледна
Орлеанската дева: — В името на добрите ни колегиални отношения съм склонен да приема, че вашият коментар, макар и свързан с разговора ни и представляващ база, на която ще изградим заключението си, не беше отправен лично към мен.
Дейвид се помъчи да скрие усмивката си:
— Знаете ли, непрекъснато си повтарям въпроса наум и след всичко казано дотук съм убеден, че ключовата дума е мъдрост. Но ще ви попитам нещо: какви са проявленията й в живота? Как я прилагаме?
Линкълн се замисли и посочи някого в публиката; един възрастен човек приятелски му кимна.
— Това е Микеланджело — поясни президентът. — Може да не сте го виждали, но със сигурност познавате творбите му.
Микеланджело влагаше мъдрост, когато ваеше своите скулптури. —
После махна с ръка към една красива чернокожа жена, седяща на първия ред. — А тази дама е Махалия Джаксън. Мъдростта е въплътена в песните й. — Той стана и закрачи из залата, като се

62
спираше пред различни хора: — Чарлз Дикенс пишеше мъдро. Хелън
Келър
[1]
преподаваше мъдро. Рембранд рисуваше мъдро. Орвил и
Уилбър
[2]

Изтегляне 1.34 Mb.

Сподели с приятели: