Последният жокер — Когато всичко е вече изгубено…
Изтегляне 1.34 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Vladimir Megre - Sytvorenie - 1277-b
| фантазираха мъдро. Убеден съм, че мъдростта, придобита навреме, отвежда обикновените хора в необикновени посоки. Планините ни учат на стабилност. Слънцето и Луната — на постоянство. Моретата и океаните ни учат да се променяме. Дори мъничката мравка ни учи да работим самоотвержено и колективно, учи ни и на спестовност. Мъдростта е умението да наблюдаваме. Тя е нашият мироглед, нашето равновесие. Мъдростта е нашето чувство за хумор, когато не ни върви. Тя е игрива, тя е грижовна, тя подпомага правилната преценка, охлажда страстите и прогонва раздразнението… — Линкълн направи кратка пауза, за да се увери, че всички погледи отново са вперени в него. — Ако се възползваме от мъдростта, тя ще ни помогне да върнем човечеството на пътя му към успеха. Възцари се тишина. Това ли е отговорът, който ще предложат на Гавраил? Дейвид погледна към пясъчния часовник: — Не знам доколко сте запознати с настоящето, обаче в момента човечеството не е особено мъдро. — Тази тактика се използва само когато ножът опре до кокала — промърмори Уинстън. Линкълн се усмихна и кимна, но Дейвид се озадачи: — За какво говориш? — Хората и народите действат мъдро едва след като са изчерпали всички други възможности — поясни премиерът и скръсти ръце. Дейвид се умълча. — Удивително е как човечеството позволява да го манипулират, без да прояви капчица разум — загатна Линкълн. — Защо да е удивително? — отвърна Уинстън. — Само мъдреците разпознават мъдростта. Музиката не означава нищо за глухите. Линкълн въздъхна и промълви: — Политиците може да са съдници на тази земя, но хората са тези, които ще съдят самите тях. Да се надяваме, че на хората не им липсва мъдрост. 63 — Но ако им липсва — трепна Жана д’Арк, — или най-малкото ако не могат да я придобият… тогава всичко е загубено. Отново настъпи тишина. Пътешествениците се мъчеха да си припомнят казаното досега и да се досетят за нещо пропуснато. Накрая Дейвид попита: — Всички ли сме съгласни с това заключение? Избраниците кимнаха. Той се обърна към публиката, която също го подкрепи. Тогава пое дълбоко въздух и се провикна: — Готови сме с отговора! Вратата мигом се отвори и се появи Гавраил, който прекоси залата и застана точно срещу председателя. Притисна длани една в друга и заяви: — С нетърпение очаквам резултата от тази дискусия, Дейвид Пондър. Убеден съм, че Ейбрахам Линкълн ви е оказал безценна помощ. — Наистина безценна. Благодаря ти. Да ти кажа ли отговора? — Както решиш. — Архангелът посочи пясъчния часовник: — Имаш време. Дейвид усети как нещо го жегва в сърцето — допреди малко беше толкова спокоен, а сега… като видя как пясъкът неумолимо и безвъзвратно изтича, изведнъж се разколеба. „Бъди твърд! — каза си. — Това е верният отговор!“ Но му струваше много усилия да изрече: — Според нас една от причините ние, хората, да се отклоним от правия път е… че прекалено много се осланяхме на обществените норми. Използвахме ги като пътна карта на живота си… Престанахме да се питаме какви биха били последствията от нашите действия… Поведението на знаменитостите стана еталон за нас при вземането на важни решения… Ето защо… за да върнем човечеството на пътя му към успеха, ние, хората — заедно и поотделно — трябва да потърсим мъдростта… както в личния, така и в професионалния си живот. „Търсете мъдростта!“ — Той направи пауза и повтори: — „Търсете мъдростта!“ Това е нашият отговор. — Да, Дейвид Пондър — каза архангелът и Дейвид изпита неописуема радост. — Да, разсъжденията ви са логични, но… за съжаление отново сгрешихте. Наистина стремежът към мъдрост е много важен. Това обаче не е верният отговор. 64 Гавраил изгледа един по един съветниците около масата и излезе. [1] Хелън Келър (1898–1993) — американски педагог; тя е първият сляп и глух човек, който завършва колеж. — Б.пр. ↑ [2] Орвил (1871–1948) и Уилбър (1867–1912) Райт — пионери на американската авиация, конструирали първия самолет с двигател. — Б.пр. ↑ |