Поток психология на оптималното преживяване
Предизвикателството на доживотното учене
Изтегляне 2.24 Mb. Pdf просмотр
|
| Предизвикателството на доживотното учене Настоящата глава е замислена като обзор на начините, по които умствената активност може да поражда наслада. Убедихме се, че умът предлага поне толкова завладяващи възможности за действие, колкото и тялото. По същия начин, както човек може да разполага с крайниците и сетивата си, незави- симо от своите пол, раса, образование или социална класа, той може да се възползва от паметта, езика, логиката или правилата за причинност, ако пожелае да установи контрол над ума си. Мнозина изоставят ученето след завършване на училище, защото тринайсетте или двайсет години външно мотивирано образование за тях са източник на неприятни спомени. Вниманието им е било манипулирано достатъчно дълго отвън от учебници и учители, затова те смятат дипломирането си за ден първи от свободата. Но човекът, който се откаже от употребата на своите символни умения, никога не ще е истински свободен. Мисленето му ще е подвластно на мнението на съседите, редакторите на вестниците и призивите на телевизията. Той ще е зависим от милостта на „експертите“. В идеалния случай краят на външно налаганото образование би трябвало да бъде началото на едно вътрешно мотивирано образование. В този етап цел на ученето вече не са получаването на високи оценки, придобиването на диплома и намирането на добра работа. Целта му е по-скоро да проумее случващото се в околната среда и да развие собствен усет за смисъла на преживяването. От тази цел произтича дълбоката радост на мислителя, подобна на онази, която изпитвали учениците на Сократ и описана от Платон в диалога „Филеб“: „Младежът, отпил за първи път от този извор, е така 175 щастлив, сякаш е открил съкровище от мъдрост; той е в добрия смисъл омагьосан. И ще се залавя с всеки разговор, ще обединява всичките си идеи в една, след което ще ги разединява и ще ги раздробява на части. Ще хвърля в размисъл първо сам себе си, после и другите, не ще дава мира на онзи, който го доближи, млад или стар, не ще пожали дори родителите си, нито всеки, който е готов да слуша...“. Цитатът е на възраст около двайсет и четири века, но съвременният изследовател едва ли би могъл да опише по-живо онова, което се случва, когато човек открие за първи път потока на ума. |