Поток психология на оптималното преживяване

167 километра от самия университет. Една зима по програма ученият трябвало да води курс лекции по астрофизика за напреднали. За курса се записали само двама студенти и всички очаквали Чандрасекар да го отмени, вместо да си прави труда да пропътува голямото разстояние. Но той не го сторил, а два пъти в седмицата шофирал до Чикаго и обратно по провинциални пътища, за да преподава. Няколко години по-късно единият студент, а след него и вторият спечелил Нобелова награда за физика. В края на историята онзи, който я разказваше, неизменно със съжаление и съчувствие, заключаваше каква срамота е, че самият професор никога не е печелил тази награда. Това вече не е необходимо, защото през 1989 г. Нобелова награда за физика бе присъдена и на самия Чандрасекар.
Често именно при подобни непретенциозни условия хората, отдадени на играта с идеите, осъществяват своите пробиви в начина ни на мислене.
146
Едно от най-бляскавите открития, правени наскоро, е теорията за свръх- проводимостта. Две от главните действащи лица в създаването ѝ – Карл
Алекс Мюлер и Йохан Георг Беднорц, разработили принципите и провели първите експерименти в лабораторията на Ай Би Ем в Цюрих, Швейцария, която не е маргинална, но не е и сред ключовите изследователски средища.
146
В противоречие с основното послание на тази книга би било твърдението, че потоковото преживяване е „добро“ в смисъла, че помага на хората да постигнат научни или друг род успехи. Необходимо е отново и отново да се подчертава, че значение има качеството на преживяването в състояние на поток и че то е по-важно за постигането на щастие, отколкото богатството и славата. В същото време би било проява на лицемерие да се пренебрегва фактът, че успешните хора се наслаждават в необикновена степен на онова, което вършат. Това може да е свидетелство, че хората, които изпитват наслада от заниманието си, го вършат качествено (макар, както знаем, корелацията да не предполага причинност). Преди много време Maurice Schlick (1934) изтъкна колко е важна насладата за поддържането на креативността в научната работа. В едно интересно скорошно изследване В. Eugene Griessman интервюирал петнайсет известни с високите си постижения души, сред които Франсис Крик, откривателя на двойно спиралната структура на ДНК, бейзболиста Ханк Аарон, актрисата Джули Андрюс и медийния магнат Тед Търнър. Знаменитостите попълнили въпросник, в който степенували по важност 33 личностни характеристики, като креативност, компетентност, широта на познанията, въз основа на това доколко те са им помогнали да постигнат успех. Най- високо класираното качество (със средна оценка 9, 86 по 10-степенна скала) била насладата от работата (Griessman 1987, рр. 294-95).
Друг признак, по който поток може да бъде свързан с успеха, подсказва работата на
Larson (1985, 1988). В изследване с гимназисти от по-ниските класове, които трябвало да изпълнят задача, отнемаща около месец, той открил, че отегчените ученици написали съчинения, които учителите им определили като скучни, тревожните ученици написали несвързани съчинения, докато съчиненията на учениците, които се наслаждавали на задачата си, доставяли удоволствие при прочит – изводът е, че човек, който преживява поток в една дейност, ще създаде продукт, който другите ще намерят за ценен.

168
В продължение на години учените не допускали никого до работата си не защото се страхували, че ще бъде открадната, а защото се опасявали, че колегите им ще подложат на присмех на пръв поглед налудничавите им идеи.
Двамата получиха Нобелова награда за физика през 1987 г. Сусуму Тонегава, на когото през същата година бе присъдена Нобелова награда за биология, по думите на съпругата си, е независим човек, който обича сумото, защото в този спорт са важни индивидуалните усилия, а не отборното представяне – също както в работата му.
147
Несъмнено необходимостта от добре оборудвани лаборатории и многочислени изследователски екипи бива донякъде преувеличавана. Пробивите в науката все още зависят най-вече от възможностите на индивидуалния ум.
Но не би трябвало да се тревожим толкова за случващото се в професионалния свят на учените. „Голямата наука“ се справя добре или поне би трябвало, предвид цялата подкрепа, която ѝ се оказва, след като експериментите с ядреното делене се оказаха такъв хит. Онова, което ни занимава сега, е аматьорската наука, насладата, която обикновените хора мо- гат да изпитат, наблюдавайки и записвайки законите на природните явления.
Важно е да се знае, че в продължение на векове големите учени извършвали научната си работа като хоби, завладени от магията на методите, които изнамирали, а не защото трябвало да изпълняват възложени задачи и да изразходват тлъсти държавни субсидии.
Николай Коперник създал своя епохален модел на движението на планетите, докато бил каноник в катедралата във Фромборк, Полша.
Заниманията с астрономия със сигурност не подпомагали църковната му кариера и през по-голямата част от живота си единствената награда от нея била естетическата наслада от простата красота на неговата система, която в сравнение с тромавия модел на Птолемей била наистина изящна. Галилео първоначално учел медицина, а онова, което го мотивирало да се залавя с все по-опасни експерименти, била насладата, която му доставяли занимания като откриването на центъра на масите на различни твърди предмети. Исак
Нютон формулирал основните си открития скоро след като получил бакалавърската си диплома от Кеймбриджкия университет (през 1665 г.), когато университетът бил затворен заради чумната епидемия. Нютон бил принуден да прекара две години в провинцията, където било безопасно, но и скучно и той запълвал времето си, играейки с идеите си за обща теория за гравитацията. Антоан Лоран Лавоазие, смятан за основател на модерната химия, бил държавен служител в данъчната служба „Ферме Женерал“, еквивалентът на Федералната данъчна служба на САЩ в предреволюционна
147
Интервюто със съпругата на Сусуму Тонегава бе публикувано в USA Today (Oct.
13, 1987, р. 2А).

169
Франция. Участвал в реформирането на селското стопанство и социалното планиране, но най-голяма наслада му доставяли елегантните и класически експерименти. Луиджи Галвани, осъществил базисните изследвания върху мускулната и нервната проводимост, които на свой ред довели до изобретяването на електрическата батерия, практикувал лекарската си професия до края на своя живот. Грегор Мендел е друг духовник, чиито експерименти в градинарството, негово хоби, поставили основата на генетиката. Говори се, че когато към края на живота му попитали Албърт
Майкълсън, първия американец, спечелил Нобелова награда в научна категория, какво го е накарало да посвети толкова много време на измер- ването на скоростта на светлината, той отвърнал: „Беше много забавно“. И в случай че някой е забравил, Айнщайн написал някои от най-влиятелните си статии, докато работел като чиновник в швейцарското патентно бюро. Тези и много други велики учени, чиито истории можем лесно да приведем тук, не били интелектуално негодни поради факта, че не били „професионалисти“ в своята област или всепризнати авторитети, радващи се на държавна подкрепа. Те просто вършели онова, което им носело наслада.
148
Действително ли ситуацията днес е по-различна? Истина ли е, че ако не притежаваш поне докторска степен и не работиш в някой от големите изследователски центрове, няма никакъв шанс да допринесеш за напредъка на науката? Или това е просто един от онези до голяма степен несъзнавани опити за мистификация, на които неизбежно се поддават всички успешни институции? Трудно е да се отговори на тези въпроси отчасти защото какво е „принос към науката“ бива, разбира се, определяно от същите тези институции, които се облагодетелстват от своя монопол.
Несъмнено любителят не може да допринесе с хобито си за онзи род изследвания, които се извършват със свръхускорители, струващи милиарди долари, или посредством ЯМР спектроскопия. Но пък науката не се изчерпва с тези изследвания. Умствената рамка, благодарение на която научните занимания започват да носят наслада, е постижима от всеки. Тя включва любознателността, внимателното наблюдение, дисциплинираното записване на събитията и способността да се открива обединяващата нишка във всичко научено. Изискват се също смирение и желание да се учиш от постигнатото от предшествениците, в съчетание с достатъчно скептицизъм и откритост, за
148
Твърдението, че новите културни продукти се създават по-скоро за да доставят наслада, отколкото от необходимост, можете да откриете в Csikszentmihalyi (1988). Това, изглежда, важи дори за такива фундаментални техники като металообработването: „В повечето случаи ранното металообработване било практикувано най-вече защото продуктите му имали нови качества, които ги правели привлекателни за ползване като лични украшения, така че привличайки вниманието на околните, да повишат престижа на носещия ги“ (Renfrew 1986, рр. 144, 146).

170 да отхвърляш неподкрепените с факти убеждения.
Предвид тази обхватна дефиниция за любителя учен, днес практикуват много повече аматьори, отколкото човек би предположил. Някои фокусират интереса си върху медицински проблеми и се опитват да научат всичко възможно за определена болест, застрашаваща пряко тях или семействата им. Следвайки стъпките на Мендел, други се задълбочават в отглеждането на домашни животни или в създаването на нови хибридни видове цветя.
Четвърти прилежно повтарят наблюденията на ранните астрономи със своите телескопи в задния двор. Аматьори геолози кръстосват пустошта в търсене на минерали, колекционери на кактуси неуморно претърсват пустинните плата за нови видове и вероятно стотици хиляди са онези, които са усъвършенствали техническите си умения до степен, граничеща със същинското научно познание.
Онова, което пречи на всички тези хора да развият уменията си още, е убеждението, че никога няма да могат да станат истински, „професионални“ учени и затова хобито им не бива да се приема сериозно. Но едва ли има по- основателна причина да се занимаваш с наука от порядъка, който тя създава в ума на търсещия. Ако поток, а не успехът и признанието, е мярката, с която се определя стойността на научните занимания, те могат в огромна степен да допринесат за подобряването на качеството на живота.

Изтегляне 2.24 Mb.

Сподели с приятели: