Права юридическа характеристика

Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост – и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия гражданскоправен ред (чл. 123 СК). Съдържанието на родителските права и задължения е посочено в чл. 125 и чл. 126 СК, където са изброени конкретните права и задължения на всеки родител.

Компетентен орган да наложи мярката ограничаване или лишаване от родителски права е районният съд по настоящия адрес на детето (чл. 131 СК).

II. Заявител

Производството за ограничаване и за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция "Социално подпомагане" пред районния съд по настоящия адрес на детето (чл. 133, ал. 1 СК)

III. Вътрешен ход на процедурата

1. Общи правила

Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права – отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството. Мерките се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права (чл. 131 СК). Родителят може да бъде лишен от родителски права:

– в особено тежки случаи по чл. 131 СК;

– когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството (чл. 132 СК).

2. Производство пред съда

Както беше отбелязано по-горе инициатор на производството за ограничаване и за лишаване от родителски права може да бъде другия родител, прокурорът или дирекция "Социално подпомагане". По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция "Социално подпомагане" и родителят, чието ограничаване или лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини. Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд (чл. 133 СК). В производства за лишаване от родителски права детето се изслушва при условията на чл. 15 ЗЗДт (чл. 138 СК).

1. издръжката на детето, ако не е присъдена;

2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8 СК (чл. 134 СК).

При изменение на обстоятелствата съдът може да измени мерките по чл. 131, 132 и 134 СК. Родителят може да поиска от съда да бъдат възстановени родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях (чл. 135 СК).

Когато е наложена мярка за ограничаване или лишаване от родителски права съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, на възстановяването им или на промяната по чл. 135 СК. Съдът изпраща препис от решението и на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на настойничество или попечителство.

Неупражняването на родителските права, свързани с дължимия възпитателен надзор над детето, е скрепено с 2 групи санкционни последици извън ограничаването и лишаването от родителски права:

– родителят отговаря на основание чл. 48 ЗЗД за вредите, причинени от ненавършилото пълнолетие дете, като тази отговорност е гражданска;

- родителят носи отговорност по чл. 182, ал. 1 НК за оставяне на детето без надзор и достатъчна грижа.

Лице, което е лишено от родителски права:

1. при осиновяване не дава съгласие, а мнение;