Чл. 59. (1) Собствениците, чиито животни са унищожени на основание чл. 39 от закона, се обезщетяват със средства от държавния бюджет на основание чл. 40, ал. 1 от закона.
(2) Обезщетението по ал. 1 се дължи, когато животните са убити:
1. с цел поставяне на диагноза;
2. за ликвидиране на заразното заболяване, ако са:
а) болни;
б) заразени;
в) били в контакт с животните по букви "а" и "б", или
3. са умрели вследствие на непредвидим риск при третиране с биопрепарати.
(3) Обезщетение се дължи и когато животните са умрели или заклани неотложно след налагане на възбрана от органите на НВМС.
(4) Обезщетяват се и собствениците, чиито продукти, инвентар и фуражи са унищожени при ликвидиране на заразни заболявания по списъка по чл. 30, ал. 1 от закона.
Чл. 60. (1) Ръководителят на НВМС или упълномощени от него длъжностни лица съвместно с кмета на общината издават заповед по чл. 39, ал. 1 от закона в случаите, когато във всяко епизоотично огнище:
1. се убиват:
а) до 10 едри еднокопитни или двукопитни животни;
б) до 100 свине, овце или кози;
в) до 500 прасета, агнета или ярета;
г) до 1000 птици;
д) до 100 пчелни семейства;
2. се унищожават на стойност до 10 000 лв.:
а) суровини и продукти от животински произход;
б) фуражи;
в) инвентар.
(2) Заповедта за убиване и/или унищожаване над размерите по ал. 1 се издава от министъра на земеделието и храните по предложение на ръководителя на НВМС.
Чл. 61. (1) Убиването на животни и унищожаването на суровини и продукти от животински произход, инвентар и фуражи по чл. 60 се извършват в присъствието на комисия, за което се съставя протокол.
(2) Комисията по ал. 1 се назначава със заповед на директора на съответната РВМС и включва:
1. председател - главният епизоотолог на РВМС;
2. членове:
а) кметът на кметството или упълномощено от него лице;
б) представител на финансово-счетоводния отдел на РВМС;
в) представител на дирекция "Контрол на развъдната дейност в животновъдството" - при убиване на племенни животни;
г) представител на регионалната или районната ветеринарна лечебница;
д) лицензираният ветеринарен лекар за съответния ветеринарен участък.
(3) Протоколът по ал. 1 за убиване на животни се съставя в присъствието на собственика им и съдържа:
1. датата и мястото на убиване на животните;
2. вида и броя на животните;
3. възрастта и теглото на животните;
4. породата на животните;
5. описание на нарушения, свързани с чл. 40, ал. 2 от закона.
(4) Протоколът по ал. 1 за унищожаване на суровини и продукти от животински произход, фуражи и инвентар се съставя в присъствието на собственика и съдържа:
1. датата и мястото на унищожаване;
2. вида, количеството и броя;
3. стойността;
4. общата стойност;
5. описание на нарушения, свързани с чл. 40, ал. 2 от закона.
(5) Протоколите по ал. 3 и 4 се подписват от членовете на комисията и от собственика и се подпечатват с печатите на РВМС и на кметството.
(6) Протоколите по ал. 1 се съставят в 4 еднообразни екземпляра - по един за ГУ на НВМС, два за РВМС и един за собственика.
(7) В случаите, когато труповете на убитите животни не се предават в екарисаж, а се загробват, комисията по ал. 1 съставя протокол за загробването.
Чл. 62. (1) Обезщетението за убити животни е в размер на средната пазарна цена за съответната област за килограм живо тегло, определена от Националния статистически институт.
(2) В случаите, когато месото от заклани по необходимост животни подлежи на реализация, средствата, получени от нея, се приспадат от размера на обезщетението.
(3) Обезщетението по чл. 59, ал. 4 е в размер, определен:
1. за инвентар на стойност до 150 лв. - по пазарните цени към момента на унищожаването му, след приспадане степента на овехтяване;
2. за инвентар на стойност над 150 лв. - по цени, определени от лицензиран оценител, съгласно списъка по Заповед № ЛС-03-32 на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и министъра на финансите от 26 януари 1998 г. (ДВ, бр. 27 от 1998 г.);
3. за продукти от животински произход и за фуражи - по средната пазарна цена за съответната област, определена от Националния статистически институт.
Чл. 63. (1) За изплащане на обезщетение в случаите по чл. 59 собствениците подават в съответната РВМС заявление, придружено със:
1. декларация, че животните не са застраховани, а когато са застраховани - документ от застрахователя, в който е посочен размерът на изплатеното обезщетение;
2. екарисажна бележка за взети трупове на животни или протокол за загробване, в който се вписва и номерът на ушната марка;
3. ветеринарномедицински паспорт и свидетелство за собственост (за едри животни);
4. документ за отчетната стойност (препис-извлечение от счетоводните регистри относно балансовата стойност) - за животните, продуктите от животински произход, инвентара и фуражите - собственост на държавни, кооперативни или други организации;
5. документ от кметството за регистрация на свине и дребни преживни животни.
(2) В 14-дневен срок от подаване на документите по ал. 1 комисия, назначена от директора на РВМС, в състав: главният епизоотолог, началникът на регионалната инспекция "Държавен ветеринарно-санитарен контрол" и главният счетоводител, проверява представените документи и преценява редовността им.
(3) В случаите, когато не са изпълнени изискванията по ал. 1, т. 1 - 5, директорът на РВМС писмено уведомява заявителя, като посочва срок за отстраняване на нередовността.
(4) Уведомлението по ал. 3 се връчва на заявителя лично срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
(5) Когато след изтичане на срока по ал. 3 нередовността не бъде отстранена, директорът на РВМС отказва плащане на обезщетение и връща документите на заявителя.
(6) При наличие на обстоятелства по т. 5 от протоколите по чл. 61, ал. 3 и 4 комисията служебно прилага акта за констатирано административно нарушение или наказателното постановление.
Чл. 64. (1) След представяне на документите по чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 директорът на РВМС издава акт за обезщетение по образец.
(2) Актът по ал. 1 се подписва и от главния епизоотолог, от кмета на кметството или от упълномощено от него длъжностно лице и от лицензирания лекар за съответния ветеринарен участък и се подпечатва с печатите на РВМС и на кметството и с щемпела на лицензирания лекар.
(3) Актът по ал. 1 се изпраща в 30-дневен срок в ГУ на НВМС, придружен със:
1. писмо с резултата от лабораторно-диагностичното изследване;
2. протокол за анализ, когато е извършено изследване в лаборатория на Държавния ветеринарно-санитарен контрол;
3. протокол за аутопсия, съставен от комисия;
4. протоколите по чл. 61, ал. 3, 4 и 7;
5. заповедта по чл. 39, ал. 2 от закона;
6. документа по чл. 63, ал. 6;
7. изплащателна бележка, издадена от застрахователя;
8. фактура за използвани продукти от унищожените животни, издадена от съответното предприятие, включително документ за средствата по чл. 62, ал. 2.
(4) Главното управление на НВМС в 30-дневен срок проверява редовността на документите по ал. 3, след което:
1. дава разрешение и отпуска финансови средства на РВМС за изплащане на обезщетението, след като бъдат осигурени от държавния бюджет;
2. връща преписката в РВМС с писмени указания за отстраняване на констатирани пропуски;
3. отказва изплащането на обезщетение при наличие на влязло в сила наказателно постановление за нарушение във връзка с чл. 40, ал. 2 от закона;
4. не изплаща обезщетение до приключване на производството по издаденото наказателно постановление.
(5) Обезщетението по ал. 4, т. 1 се изплаща по заповед на директора на РВМС.
(6) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Чл. 65. Когато убитите животни са били застраховани, обезщетението е в размер на разликата между оценката, определена по реда на чл. 62, и изплатената от застрахователя сума.
Каталог: kcfinder -> upload -> filesfiles -> Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитанияfiles -> Закон за пазарите за финансови инструменти (зпфи), посочени по-долуfiles -> Закон за биологичното разнообразие Обн., Дв, бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 88 от 11. 2005 г., изм., бр. 105 от 29. 12. 2005 г., в сила от 01. 2006 г., бр. 29 от 04. 2006 г., бfiles -> Тарифа за обезщетение при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в приложение №3 на Закона за биологичното разнообразиеfiles -> Приложение №1 към чл. 32, ал. 1 (Доп. Дв, бр. 94 от 2005 г., в сила от 01. 2006 г., изм., бр. 59 от 2012 г.)files -> Общи положенияfiles -> Закон за лова и опазване на дивеча (редакция от 10. 10. 2006 г.) Двуезична версия на документа: bg enfiles -> Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни
Сподели с приятели: |