Правната система на испания

ПРАВНАТА СИСТЕМА НА ИСПАНИЯ

1. Кралство Испания – обща характеристика.

Испания е унитарна държава. Но някои области имат самоуправление – Страната на баските, Каталония, Галисия, Андалусия и още 13 други. Във всяка от тях има областна асамблея, която издава закони за съответната област. Асамблеята формира и местно правителство, начело с председател.

На национално равнище има Конституционен съд и Сметна палата.

Сега действащата конституция е от 1978 год. Съгласно нея е Испания е конституционна монархия. Кралят е символ на държавното единство и постоянство. Неговите актове по начало се приподписват от председателя на правителството или от съответния министър (института на контрасигнатурата). Сред тези актове са санкционирането и промулгацията на законите, свикването и разпускането на Генералните кортеси, обявяването на всеобщи избори, назначаването и уволняването на членове на правителството. Кралят е и върховен главнокомандващ. Той представлява страната в международните отношения. Но той няма право на вето върху приетите от парламента закони. Членовете на правителството се назначават и уволняват от краля по предложение на министър-председателя.

Законодателната власт принадлежи на двукамерен парламент, наричан Генерални кортеси. Долната палата се нарича Конгрес на депутатите. В нея има между 300 и 400 депутати. Горната палата се нарича Сенат, който е орган на териториалното представителство. Генералните кортеси се избира за срок от 4 години при всеобщи тайни и преки избори. Всички най-важни държавни правомощия принадлежат на кортесите. Те издават закони, но може да делегират това свое право на правителството. Тогава то издава т. нар. законодателни декрети. В извънредни и спешни случаи правителството може да издава декрети-закони, които впоследствие се утвърждават от кортесите. Законодателна инициатива имат правителството, конгреса и сената.

Съветът на министрите осъществява изпълнителната власт. В него влизат председател, негови заместници, министри и други членове. Председателят се предлага от краля и се одобрява от кортесите. Другите членове на правителството се предлагат от председателя и се назначават от краля. Дейността на правителството се проверява от кортесите. Прилагат се т. нар. въпроси, интерпелации, резолюции за порицание (вотове на недоверие), използване на следствени комисии и пр.

2. Правната система.

2.1. Обща характеристика.

Съвременната правна система на Испания е образуван най-вече през ХІХ век след освобождаването от френска окупация (1808-1814 год.) когато са били приети редица кодекси по основни правни отрасли. Те са изцяло под френско влияние.

На тези кодекси влияние са оказали и сборниците с обичаи на различните испански провинции, отразяващи римското право и обичаите на вестготите. С най-голямо значение е сборника “Фуеро хуего” (“Съдебно изложение”) от 654 год. Той обединява в едно правните достижения на древните римляни и на племената-завоеватели. С голяма роля е и сборника “Фуеро реал” (“Кралско изложение”) от 1255 год.

Но най-важният документ в испанската правна история си остава кастилския сборник “Седем партиди (части)” от 1256-1263 год. Той е посветен на църковното право, на кралската власт, на съдопроизводството, на семейното право, на договорното право и на престъпленията и наказанията. Той е смесица от римско и католическо право.

Други важни сборници са 9 томния “Нов сборник” на испанските закони от 1567 год. и “Най-нов сборник” от испански закони в 12 тома от 1805 год.

След тях испанското законодателство тръгва по пътя на създаването на отделни кодекси по отделните правни отрасли.

Конституцията от 1978 год. допуска издаването на закони и от автономните испански области. Тези актове са на принципа на делегираното законодателство и се основават на принципи и директиви, указани в общодържавните закони. Те следва да съдържат изрично условия за контрол върху тях от страна на Генералните кортеси.

2.2. Гражданско право.

Гражданският кодекс на Испания е изготвен още 1843-1846 год., но е приет и влязъл в сила през 1889 год. Той има обща част, съдържаща пределите на действие на правните норми. Книга първа от него, озаглавена “За лицата”, регулира въпросите за гражданството, брака и разводите, семейните отношения, опеката и попечителството. Втората книга е посветена на институтите на собствеността и владението. Третата – на способите на придобиване на имущество и особено на наследяването. Четвъртата – “За задълженията и договорите” – е за различните видове договори. Този кодекс е създаден на база на френския граждански кодекс от 1804. Но е добавен и опита на Австрия, Италия и Португалия. Налице и някои оригинални местни правни институти. През 1973 год. е прередактирана общата част на ИГК. След 1978 год. под влияние на Испанската конституция реформите в ИГК са още по-значителни. Вече са изравнени правата на съпрузите. Допуска се вече и възможност за развод.

Първият испански търговски кодекс е от 1829 год. Сега действащият е от 1885 год. В него особено внимание е обърнато на морската търговия, ценните книжа и застраховането.

В областта на трудовото право е създаден закон № 8 от 1980 год. “За статута на правата на трудещите се”. В него се урежда колективното и индивидуално трудово договаряне. Създаването на профсъюзи се регламентира от закона за свобода на асоциациите № 11 от 1985 год.

В областта на социалното дело действа Закон № 8 за правонарушенията в социалната област и санкциите за тях от 1988 год., както и Закона за реформата на системата на държавното пенсионно обезпечаване от 1985 год.

В Испания липсват граждански и наказателен процесуални кодекси. Но има твърде обемист Закон за гражданското съдопроизводство от 1881 год.

2.3. Наказателното право.

Действащият наказателен кодекс на Испания е резултат от нееднократните реформи в областта на наказателното законодателство, започвайки от Наказателния кодекс от 1822 год. Този кодекс е отменен още на следващата година, когато монархията се връща обратно и е възстановено добуржоазното наказателно законодателство. Но въпреки това той оказва голямо внимание на испанските колонии в Латинска Америка. Новият наказателен кодекс е от 1848 год. Той се отличава от френския НК по по-казуистичното описание на правните институти.

Следващият НК е от 1870 год. Той съдържа редица либерални идеи. В 1928 има пореден НК, който се отличава с неоправдана жестокост и с техническо несъвършенство. След падането на диктатурата на Примо де Ривера през 1930 год. той е отменен и възстановено действието на НК от 1870 год. Франко редактира съществено този кодекс през 1944 год. След падането на Франко са му направени още редакции, като последната съществена е от 1983 год.

По време на франкизма са издадени редица специални наказателни закони. След Конституцията от 1978 год. са създадени много нови нормативни наказателни актове, защитаващи правата на гражданите и особено тези за свобода на словото, свобода на асоциирането, свобода на събранието и пр.

Така се стига до новия наказателен кодекс на Испания от 1992 год.

Наказателното съдопроизводство се регламентира от Закона за наказателното съдопроизводство от 1882 год., изменян и допълван многократно. Заедно с него в тази област действат Органичния закон за съдебната власт № 6 от 1985 год. и Органичния закон за съдиите по наказателни дела № 7 от 1988 год. Отделно действа и Закона за съдебната власт от 1985 год.

3. Съдебната система.

Конституцията от 1978 год. е включила в състава на висшите държавни учреждения Конституционния съд. Той решава въпросите за конституционността на законите и на актовете на правителството, имащи сила на закон, разглежда спорове за компетентност между държавата и регионалните автономни обединения, както и жалбите на отделни лица (физически и юридически) за нарушаване на техните конституционни права и свободи. Конституционният съд е от 12 човека. Те се назначават за срок от 9 години от краля по предложение на двете палати (по 4), правителството (2) и генералния съвет на съдебната власт (2). Всеки 3 години се обновява по 1/3. Председателят се назначава от краля по предложение на другите съдии.

Системата на съдилищата се възглавява от Върховен съд (Върховен трибунал на правосъдието). Той е най-висшата съдебна инстанция. Ръководи се от председател. Състои се от 6 камари (отделения). Във всяка палата са по 6-12 човека. Гледа също административни и трудови дела. Разглежда и провиненията на висшите държавни чиновници.

В страната съществуват и 15 висши териториални съдилища. Техните райони не се покриват с общото административно-териториално разделение. Те се занимават с въззивно разглеждане на решенията на по-долустоящите съдилища, както и с първоинстанционно разглеждане на по-тежките дела.

От 1988 год. по силата на Органически закон № 7 съществува нова съдебна инстанция – съдии по наказателни дела. Те гледат еднолични наказателни дела, за които наказанието е до 6 години лишаване от свобода. Във всяка провинция има няколко такива съдии. Най-сложните наказателни дела се гледат от специални главни съдии по наказателни дела.

Гражданските спорове с относително неголям размер и някои определени категории дела подлежат на разглеждане в съдилищата от първа инстанция. Тези съдилища разглеждат и жалби срещу решенията на мировите съдии.

Мировите съдии са най-низшата съдебна инстанция. Те разглеждат еднолично множество дребни спорове, а също и редица малозначителни престъпления.

Съдилищата със съдебни заседатели са въведени в Испания през 1886 год. за разглеждане на тежки престъпления. В периода на фашистката диктатура те са отменени. В момента се подготвя тяхното възстановяване.

В края на 1970-1980 год. е образувана система на стопанско-административните трибунали. Тя се възглавява от Централен стопанско-административен трибунал, състоящ се от председател, 11 члена и генерален секретар. Този трибунал разглежда като първа инстанция финансови спорове на голяма стойност и жалби срещу решения на икономическите министерства. Като втора инстанция той гледа жалбите срещу по-долустоящите стопанско-административни трибунали на регионалните автономни обединения и трибуналите на отделните провинции.

В Испания от 1918 год. има и съдилища за делата срещу непълнолетни. Те съществуват във всички провинции. Те разглеждат и някои семейни дела. Възглавяват се от Висшия съвет за защита на непълнолетните в Мадрид. Апелационните жалби срещу тези съдилища се гледат от специални комисии от 7 професионални съдии.

Съдиите са независими и несменяеми. Те се назначават от краля по препоръка на Генералния съвет на съдебната власт. Този съвет се състои от председателя на върховния съд и от 20 члена, избирани от съдиите за срок от 5 години сред съдиите (12 човека) и от Кортесите сред адвокатите и други опитни юристи.

Разследването по наказателни дела е поверено на съдебна полиция и по-специално на сътрудници на “Гражданската гвардия”. Най-сложните наказателни дела се разследват от следствени съдии, които си запазват качеството съдии в други съдилища.

Обвиненията в съда се поддържат от представители на прокуратурата, организирана на йерархичен признак и възглавявана от Генерален прокурор на Испания. Прокурорите могат да участвуват и по граждански дела, ако това се налага за защита на обществените интереси.