Право лекции тема 1: Премет, цел и задачи на Екологията. Основни понятия. Инженерна екология

кълбо(литосфера до 1200м.) , в които съществува някакъв живот.

Природна среда- част от биосферата, която в незначителна степен е засегната от човешката дейност и се изменя под въздействието на естествени фактори: наводнения, земетресения.

Околна среда- част от биосферата, която се развива и видоизменя както от естествени фактори така и от човешка дейност.

Екологична субсесия (непрекъснатост) - развитието на всяка екосиситема до състоянието й на климакс(равновесие).

Биоми- области от земята, които имат подобни климатични,топографски и почвени условия, а от тук и сходни съобщества (пустини, савани, тундри и т.н.).
Основни екологични закони

1. Закон за запазване на енергията-тя не може да се съсдава или унищожава, а се првръща от един вид в друг и ожщото й количество остава постоянна величина;

2.Закон на Ален- с намаляване на средната температура се намалява и дължината на крайниците, което е в съотношение необходимостта от запазване на топлината в тялото;

3.Закон на Коз- няма 2 живи вида, които могат да живеят в една и съща екологична ниша по едно и също време в едно и сущо общество

Други закони са:

4.Закон за екологичната толерантност

5.Закон за минимума

6.закон за нарушаване на средната величина

7.закон за необратимост на еволюцията

ТЕМА 2: Състав на атмосферата.Естествени и антропогенни замърсители.Парников ефект.Защита на въздуха.

Въздухът представлява механична газова смес. Цялата атмосфера е с дебелина около 1000 км. Нормален състав на атмосферата:

Азот- 78,09 oб. %, 75,5 мас. %. Мол. м – 28,01,ρ =1,25 kg/ m³, Ттоп=-210^оС, Ткип=-195,8^оС;

Кислород - 20,95oб.%, 23,15 мас. %

Аргон- 0,93 об.%, 1,3 мас.%, Мол. м – 39,95, ρ=1,78;

СО₂; неон; Не; NO₂; Н; криптон, ксенон, радон.

Метан – 0,00022 об.%, 0,00012 мас.%, Мол. м=16,04,ρ=0,72;

Озон – 0,000001 об.%, 0,0000017 мас.% Мол. м=48,ρ=2,14;

Замърсител - всеки агент(химичен,физиологичен,биологичен и др.)които попаднал в околната среда надвишава неговото естествено колебание

Замърсителите биват различни видове:
1.Физични –шум, радиоактивно излъчване, топлинно излъчване, вибрации. Физичното замърсяване представлява изменение на околната среда, породено от физични процеси и явления и е заплаха за живите организми. Различават се следните форми на физично замърсяване:
А)Механично физично замърсяване –от твърди частици, метали, пластмаси, хартия стъкло и предмети, изработени от тях;
Б)Топлинно физично замърсяване –от огромни количества вода, използвани за охлаждане в промишлеността, които постъпват във водоемите и предизвикват повишаване на тяхната температура, което нарушава дейността на микроорганизмите, растенията и животните;
В)Радиоактивно физично замърсяване –радиоактивни вещества, продукт от промишлената дейност на човека, които предизвикват мутации в организмите;
Г)Шумово физично замърсяване –възниква в резултат на рязко увеличаване на интензивността и повторяемостта на шума над пределно допустимото ниво. Шумовото замърсяване уврежда слуха и нервната система на човека, увеличава умората и понижава умствената активност.
2.Химични –прости вещества, химични съединения, смеси.
3.Механични –прахообразни отпадъци от ТЕЦ, машиностроителни и други заводи.
4.Биологични замърсители –повишена численост на видовете.
Замърсителите са резултат на естествени причини или на дейността на човека.
Естествените замърсители са тела или вещества от естествен произход, които могат да се разглеждат като замърсител на средата, когато се съдържат в излишък. Например –вулканична пепел от изригване на вулкани; морска сол; озон; въглероден диоксид; продукти, отделящи се при пожари и др.
Замърсителите, които са резултат, продукт от дейността на човека се наричат антропогенни замърсители Антропогенни замърсител- това са производствено-отпадъчни газове,газове на междинните етапи на производството, газове от вентилационните системи;

- неорганични замърсители – от пожари, аварии, отработени газове от транспортни средства.

По състав те биват:

СО₂ –токсикохимията се дължи на бързото свързване на СО₂ с хемоглобина и получаването на карбоксихемоглобин,от тук следва кислороден глад, изразяващ се с отпадналост, главоболие, сърдечна недостатъчност.

Физични и химични свойства:

Въглероден оксид(CO)  оксид на въглерода в +2 степен на окисление. Въглеродния оксид е безцветен газ, без миризма и силноотровен (свързва се с хемоглобина в кръвта и причинява задушаване). Той е неутрален оксид.
SО₂, SО₃ - предизвикват възпаление на гърлото и дихателните пътища, бронхити. В по-големи количества създава смог, поразява паметници на културата, предизвиква киселинни дъждове;

Азотни оксиди - NО при нормална концентрация е безвреден, но при високи концентрации се свързва 300 хил.пъти по лесно с хемоглобина на кръвта от колкото кислорода. Лесно се окислява до NО₂, който причинява рак на белите дробове, предизвиква пневмония. Той е катализатор при окисляването на въглеводороди под действието на слънчевите лъчи. Получава се фотохимичен смок, представляващ синьо-жълта омара. Фотохимичният смог се получава най-вече при светли слънчеви дни, който се образува при окисляването на въглеводороди под въздействието на катализатор.

Въглеводороди – основно се отделят от добива на нефт. Болшинството от тях имат наркотично действие, а ароматните – канцерогенно. Най-опасен е 3-4 бенспирена. При окислението на въглеводородите се получават различни вещества, включително и озон. Озоновият слой притежава защитна функция срещу вредното проникване на ултравиолетови лъчи. При разрушаване на озоновия слой се увеличава ултравиолетовото излъчване, което е унищожително за живите организме. Поради тази причина е забранено изхвърлянета на фреони.

Фино-разпрашени вещества – сажди, пепел, мъгла, съдържащи: арсен, берилий, кадмий, олово, желязо, магнезий , въглеводороди и др.

Последиците от замърсителите на атмосферата се заключава във възникването на парников ефект – отделяне на СО₂ в тропосферата(5-6км.) и отчсти в стратосферата (17-18км.). Прибавят се съединения на метана, азотни оксиди и други.Всички те задържат инфрачервеното излъчване от земната повърхност,което води до повишаване на температурата на земната кора. Около 2/3 от изхвърления СО2 се събира от водата на планетата, а 1/3 се натрупва в тропосферата и стратосферата. За последните 100 години температурата се е повишила с 0.036^оС. Разрушаване на озоновия слой вследствие отдаването на флуор-хлор органични съединения , оттам повишаване на Т^та поради отсъствие на естествен екран на ултравиолетовите лъчи.

Методи за защита на околната среда те се изразяват в система от обществено-политически, правни, социално-икономически, технически, педагогически, хигиенни, естествено-научни и др.мерки

Активни- усърършенстване на съществуващите и разработване на нови- създаване на безотпадъчни технологии,оплзотворяваня на отпадъците, намаляване вредността на суровините.

Пасивни-тези които имат защитен характер.

- каптиране – улавяне на отпадъчните газове в непосредствена близост до зоната на изхвърляне;

- охлаждане на газовете

- репариране- отделяне на вредните в-ва от отпадъчните газове чрез:

- механични прахоуловители- гравитационни, инерционни, центробежни(циклони);

- хидравлични прахоуловители: оросителни устройства

- филтрация;

- електрически прахоуловители.

Очистване на газовете от течни аерозоли:

- чрез ад- и абсорбционни методи;

- термични методи- окисляванв на вредните вещества с последващо изгаряне

- каталитични методи- ускорване процеса на окисляване

ТЕМА 3: Замъресители на повърхностни и подземни води и морета.Топлинно натоварване.Защита на водите.


Основни замърсители на сладката вода са: минерални хранителни вещества,органични отпадъци, топлинно замърсяване, утайки, патогенни микроорганизми, таксични в-ва, радиоактивни в-ва.

Минералните хранителни вещества се получават от битова дейност. Води бедни на хранителни вещества се наричат олиготрофни, а богатите се наричат еотрофни. Процеса на обогатяване и повишаване на продуктивността на водните системи се нарича еутрофикация. Минералните хранителни вещества идват от комунално-битовите отпадни води ,изкуствените торове,ПАВ и някои отпадъци от промишленото производство.

Органичните отпадъци , за чието разграждане е необходим кислород, се образуват от отделянето на биомаса от листа на дървета,риби,селско стопанство,водорасли,и др. Процесъ на преработка е окислителен. Количеството кислород необходим за прерабоването им се определя чрез показателя БПК-биологична потребност от кислород(mg/l).

Tоплинното замърсяване се получава от ТЕЦ,АЕЦ, добив на стомана химическата промишленост и др.Вредните последици от него са:

- намаляване на съдържанието на разтворения кислород

- повишаване Т на водата

- възпрепятства се размножаването на риби и други студенокръвни(над 60 ^оС измират);

- прекъсват се хранителните вериги във водните екосистеми;

- охлаждащите води унищожават микроорганизмите и наред с хлорирането се нарушава фотосинтезата.

Патогенни микроорганизми – получават се главно от комунално битовата система. Това са бактерии, гъбички,вируси, рикеции(пръчковидни микроорганизми).

Замърсяване с утайки е в резултат на проливните дъждове, които отнасят външния повърхностен слой на почвата и разрушават равновесието на водните системи.

Замърсявания с радиоактивни вещества основно се дължи на производствените процеси. Например Енергетика – от ТЕЦ се отделя К 40. А също така от радиоактивни материали,и от тяхното приложение в медицината, електрониката и др.

Замърсявания с токсични вещерства се дължи на пестицидите, изкуствените торове, на химическата промишленост.

Замърсяването на моретата и океаните се дължи наред с всичко дотук, а така също на вливанията в реките, разливи от танкери,от платформите за добив на нефт ,от разливи на различни химикали и др.

Методи за очистка на водите.

Методи за очистване на отпадъчните води:

1 гр. Механични методи:

- прецеждане;

- утаяване;

- отделяне на плаващи замърсители;

- филтриране.

2 гр. Физико-химични методи:

- адсорбция – за очистка на хербециди, пестициди, ПАВ, бои, лакове (чрез естествени сорбенти – бентонити, или изкуствени – смоли);

- екстракция – чрез използване на феноли, масла;

- дезодорация – отделяне на лошо миришещи вещества.

- хлориране

3 гр. Химически и ел. химически методи:

- неутрализация;

- коагулация – окрупняване на частиците;

- окисляване на водите.

4 гр. Биохимични методи – способността на микроорганизмите да разграждат орг. и неорганични вещества.

5 гр. Термични методи.

ТЕМА 4: Твърди, течни и газообразни продукти замърсяващи почвата. Промишлени и битови отпадъци. Защита на почвата.

Почвата може да бъде замърсена по различни начини. Това настъпва най-често при горене, при пръскане с различни пестициди, при изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, при поливане със замърсени води, отпадъците от въгледобива, рудодобива, енергетиката,нерудни и строителни материали, металургия, животновъдство,комунално-битова дейност и др.

Емисиите от отпадъчните газове и пепел от промишлеността и енергетиката - SO_x, които с влагата образуват киселинни дъждове, причиняващи силна ерозия и изменение на киселинно-солевия състав.

В селското стопанство използването на пестициди, торове, приготвени от битови и промишлени отпадъци влияят пагубно –почвата се насища с тежки метали, химикали, нитрати, фосфати и др. вредни отпадъци. Замърсяването на околната среда с пестициди е следствие на това, че разлагане на тези вещества в природата се извършва бавно, те се натрупват в растения и животни и така оказват вредно въздействие върху организмите.

Пестициди –те влияят отрицателно, особено хлорираните и фосфоросъдържащите органични съединения. Те, хербецидите(препарати за борба с плевелите), дефолиантите,десеканти и други са на база на хлор и фосфор съдържащи съединения. Те инактивират, инхибират холинестеразата на организмите и предизвикват нервно-паралитично заболяваме. Появяват се симптоми като възбуждане,треперене, безпокойство, гадене, повръщане, пототделяне и други.Тези зъединения поразяват ензима, който неутрализира химическите вещества, предаващи нервния импулс в организма- ацетилхлорин.

Изкуствени торове - предизвикват промяна в структурата на почвата наред с нитрирането на клетъчно ниво на организмите. Нитратите от изкуствените торове(амониева селитра), чрез водата и корените стигат до човек, а там се превръщат в нитрити и образуват метхемоглобин, намалява оксихемоглобина и се получава кислороден глад, поразяване на мозъка. В кисела среда нитридите се превръщат във вторични и третични амини и образуване на нитроамини, които са канцерогенни.

Фосфорните торове намаляват цинка в растенията и го заместват с кадмий,който има негативно влияние върху сърдечно съдовата система на човека.

Замърсители са и тежките метали, продукти от ерозия на почвите.Земите се увреждат още от твърди, течни и газообразни отпадъци от промишлеността.

Битови отпадаци – отпадъчна хартия, метални опаковки от цветен метал, стъклен амбалаж, пластмаси. Пластмасите са твърде устойчиви отпадъци на бактериално разлагане, на които и до ден днешен не е намерен подходящ начин за изгаряне и ликвидиране.

Замърсявания от експлозии на транспортни средства – азбест, автомобилни гуми( с канцерогенно действие)

Методи за защита:

- пазделно събиране на отпадъците и тяхното преработване по подходящ начин;

- подходящо изграждане на сметищата;

-безотпадъчни технологии

- превръщане на отпадъците в индустриален компос (превръщане на някои отпадъци в хумоподобна маса). Компостирането се извършва чрез отстраняване от отпадъците на хартия, пластмаса, стъкло и т.н., остава органичния остатък, полива се с бактерийна каша и след време се използва като тор. При торене с индустриален компос се увеличава количеството на металите(кадмий и др.);

- рекултивация на почвата –става на 2 етапа:техническа(планиране, строителство) и биологическа(комплекс от агротехнически и мелиоративни мероприятия, при които се подобрява структурата на почвите, възстановява се флората и фауната и т.н. )

-опасните вещества трябва да се отделят при спазване на определени правила при техния пренос,трябва да се съхраняват правилно.

- всички мерки се взимат при контрол на опасните конжентрации.

?5. Обща характеристика на опасните вещества
Под опасни вещества се разбира всички вещества използвани като суровини, междинни, крайни и отпадъчни продукти, които имат вредно въздействие върху растения и животни.

Броят на опасните вещества е изключително голяв и съществуват твърде много български стандарти и международна документация регламентираща дейността с тях. В света има открити 18 млн. Органични вещества, като се използват 5-6 хил. Превозването и транспортирането им се регламентира в документи.

В широк смисъл под ПОВ се разбират хим. суровини, междинни съединения и продукти, които при авария не заразяват с пари, но от директното им попадане във или в/у организма предизвикват поразяване.

В тесен смисъл ПОВ са отровни хим. съединения и междинни продукти, които оставени на открито, разпръснати в следствие на производствена авария или образувани при други бедствия заразяват въздуха, почвите, водите на големи площи, поразяват хора, животни, селскостопански растения.

Под токсичност на ПОВ се разбира тяхната способност при попадане във или в/у организма да предизвика вредно физиологично действие. Токсичността им зависи от тяхната химична природа, концентрацията във въздуха и експозицията (времето за въздействие).

Концентрациите обикновено се изразяват в mg/l или mg/m³.

Токсичността чрез формулата: Т=с. , където Т – степен на токсичност; с – концентрация; - време

Токсична концентрация – най-малкото количество вещество на кг. телесна маса, което причинява патологични промени в човешкото тяло.

Смъртоносна(летална) концентрация – тази която предизвиква летален изход или се взима- 10 мин. ЛД₅₀ – 50% летален изход.

Прагова концентрация – над която се наблюдава поразяващо действие

Пределно допустима концентрация (ПДК) – която при 8 часов работен ден не предизвиква патологични изменения или заболявания в човешкото тяло.

ПДК за населено място обикновено представлява допустима еднократна или средно денонощна концентрация, която не оказва нито пряко нито косвено въздействие върху населението.

Класификация на ПОВ според характера на тяхната токсичност:

1. вещества с отровно или разяждащо действие върху кожата и лигавицата, напр. Концентрирани киселини и основи;

2. вещества дразнещи дихателните органи, напр. хлор, амоняк;

3. вещества отравящи кръвта, напр. бензен,ароматни с-я;

4. вещества действащи на нервната система, напр. сероводород, серовъглерод, алкохоли;

5. вещества, които инактивират дихателните ферменти и предизвикват кислороден глад, напр. цяноводородр сереведеред;

Според степента на токсично действие:

1-ва степен – извънредно опасни вещества с ПДК стохилядни и милионни части от mg/l , напр. органофосфорни, БОВ

2-ра степен – опасни токсични вещества с ПДК хилядни и десетохилядни от mg/l , напр. серен триоксид, етиленоксид;

3-та степен – силно токсични вещества с ПДК стотни от mg/l , напр. серен диоксид;

4-та степен – умерено токсични вещества с ПДК десети от mg/l , напр. ацетон, етанол.

mg/l);средно токсични(Слет. 11-40 mg/l);слаботоксични(Слет. над 40 mg/l ).За всяко конкретно вещество се определя неговата ПДК,чието спазване по стандарт и СЗО е задължително.

Наредба №13,30.12.2003г. за защита на работещите от рискове,свързани с експозицията на вредни вещества при работа.В сила от 31.01.05.

ТЕМА 6:Химични вещества със задушливо,общотоксично и наркотично действие

Задушливо действие:

-хлор- силно окислително действие, жълто-зелен газ, с остра миризма, 2,5 пъти по-тежък от въздуха, при експозиция 30 мин. концентрация 0,1-0,2 mg/l е опасна за живота, при 0,0003 об.% се усеща, ПДК 0,0001 mg/l, основната причина за неговото токсично действие е изгарянето(некроза) на лигавицата на бронхите, получава се токсичен белодробен оток, остър кислороден глад, появява се суха кашлица, задух, болка в гърдите, цианоза(посиняване), развива се бронхопневмония, по диагноза наподобява фосгена и някои полицейски отрови, пострадалия се обдишва с кислород. Като антидот се използва 3 %-ен разтвор на натриев бикарбонат.

-фосген- хлорен анхидрид на въглената киселина. Леката степен на отравяне протича с неголям задух, кашлица и оскъдни фисикални проблеми в белия дроб. При по-тежки форми се получава задух, отток и силни усложнения на белия дроб.
Обхщотоксично действие:

-циановодород – съдържа се в галванотехниката, при получаване на метални покрития, съставна част е на доменния газ, съдържа се и под формата на алкалоид в ядките на плодовете. Поразява черния дроб, далака, бъбреци, мозък, мозъчни обвивки. При високи концентрации за няколко минути настъпва смърт. Има силна летливост.

-СО- горим безцветен газ без миризма, Мол. м- 28,01,ρ=0,72; Ттоп=-205^оС, Ткип=-191,5^оС, Тсамовъзпл =61^оС Образува никелов, железен и др. карбомили. С хлора дава фосген. Свързва се с двувалентното желязо на хемоглобина като бразува карбоксихемоглобин, който засяга еритроцитите(червени кръвни телца) и е 300 пъти по-активен от кислорода,и 3500 пъти по-устойчив от оксихемоглобина. Тежката форма протича внезапно с кома, генерализирани тремори, токсично увреждане на мозъка, липса на реакция при светлина, хипотомия, инфаркт.Защитата на дихателните органи се заключава в използването на изолиращ противогаз или локталитов патрон, съдържащ 40 % меден оксид и 60 % манганов оксид.

Наркотично действие:

Органични разтворители – принадлежат към различна група химични съединения, но имат някои общи свойства : ниска или висока летливост, неразтворимост във вода, липоразтворимост.

отравяния с алифатни въглеводороди и циклопарафини(I група),нефт и нефтопродукти(II група),ароматни и хлорирани въглеводороди.

-бензен- безцветна ЛЗТ, Мол. м- 78,11,ρ=879; Ттоп=5,53^оС, Ткип=80,1^оС голямо приложение като разтворител на бои и лакове. Изходна суровина в химичния синтез. Избирателно уврежда централната нервна система, има наркотично действие. Предизвиква гърчове, парализа на дихателните пътища, изменение на кръвната картина. Леката форма започва с еуфория, от там преминава в адинамия, световъртене, шум, неустойчива походка. При средната и тежката форма има разширяване на зениците и бщ гърч на организма. Наблюдават се инфекциозни усложнения в горните дихателни пътища, белите дробове, смущения в сърдечно-съдовата дейност, токсични хепотити. Той е силен канцероген. Където е възможно се заменя с толуен.

-бензин- типичен наркотик. Предизвиква бронхоспазъм при повишаване на концентрацията,от там белдробен оток, намаляване на вътрешното активно задържане, хистероподобна реакция, психомоторна възбуда,безпричинен смях, плач, тремор, сърцебиене и т.н.

-ацетон- безцветна ЛЗТ, Мол. м- 58,08,ρ=790,8; Ттоп=-95,35^оС, Ткип=56,24^оС Силно изразен наркотичен ефект- дразни лигавицата на очите и горните дихателни пътища. При тежки случаи се развива ацедоза.

-сероводород- безцветен отровен горим газ с миризма на развалени яйца, Мол. м- 38,08,ρ=1,54; Ттоп=-85,6^оС, Ткип=-59,5^оС. Критичен орган е централната нервна система,с ензимите съдържащи метали образува хелати(комплексни съединения). При него се наблюдават подчертано халюцинации, световъртеж, неконтролирани реакции.

-хлорирани въглеводороди-дихлоретана поразява централната нервна система, черен дроб, повишава съдовата пропускливост, загуба на течност. При леката форма има еуфория, световъртеж, главоболие. При средната има психомоторна възбуда, токсичен гастрит, хипертония, тахикардия(ускорен пулс). При тежката форма има разширени зеници,зрителни и звукови халюцинации,кома.Особено опасни са трихлоретилена,тетрахлорметана,хлороформа.Задължително се прави изкуствено дишане. При тях липсват антидоти и борбата с отравянията е следната: изкуствено предизвикване на повръщане, изкуствено дишане, клизми.

ТЕМА 7:Характеристика на промишлените отровни вещества(ПОВ). Основни представители.

Под ПОВ разбираме химични съединения ,суровини и продукти,които при авария не заразяват с пари но от директното им попадане във или върху организма поразяват.В тесен смисъл са отровни съединения, разпръснати в следствие на аварии или образувани при пожари и т.н.Заразяват въздуха на големи и площи ипредизвикват поразяване на хора,селскостопански животни и растения. Токсичността е способността им да поразяват при попадане върху организма.

-амоняк- Ттоп.= - 78 ^оС, Ткип. = - 33 ^оС, относителна маса 0,68. Неутрализира се най-вече с органични киселини,Стокс.=0,1 mg/l,Слет.=0,3-0,7 mg/l за 5-8 мин.,през устата Слет.=3-4 милилитра амоняк,механизъм на действие-образува с въздуха амониева основа,това води до корозивни промени в органите,създава се опасност от перфорация на трахеята,оток на белия дроб,което води до бронхопневмония. Образува експлозивни смеси, разтворим е във вода. Облакът се характеризира с голяма оптическа плътност. Лечението включва изнасяне на чист въздух,обилно промиване на организма с вода,или 2-5 %-ен разтвор на оцетна,винена или лимонена киселина. При допир с кожата се наблюдава силно охлаждане, предизвиква сърцебиене, очестен пулс, кашлица, затруднено дишане, парене, сълзотечене, болки в очите. При авария в зоната се влиза с пълен защитен комплект. Отстраняват се източниците на открит огън. Районът се изолира с радиус 100 – 1000 км. Не се напуска разливане във водоемите.

Поразените се изнасят на чист въздух, дишат овлажнен въздух, промивки (вкл. борна к-на)

-азотни оксиди- всички са токсични, но не горят. Поразяват централната нервна система. Превръщат оксихемоглобина в медхемоглобин. Действа раздразнително на лигавицата на белия дроб, предизвиква оток и падане на кръвното налягане реагират с алкалните съставки на лигавицата.Образуват се нитрати и нитрити, кръвта е тъмночервена с шоколадов отенък.

- Хлор – силно окислително действие, жълто-зелен газ, с остра миризма, 2,5 пъти по-тежък от въздуха, при експозиция 30 мин. концентрация 0,1-0,2 mg/l е опасна за живота, при 0,0003 об.% се усеща, ПДК 0,0001 mg/l. Силен окислител, действа разрушително особено във влажно състояние. Предизвиква бурна реакция с терпентин. Предизвиква силно раздразнение на дихатлните пътища. Предизвиква болки в гърдите, суха кашлица, нарушение на кординацията на движение, болки в очите. Пренася се в течно състояние. Не гори, но съдовете с хлор могат да се взривяват при нагряване. Евакуация – 10 км., като мястото на разлива се залива с вода, варно мляко, разтвор на сода. Поразените места се третират с натриев бикарбонат.

- въглероден оксид – горим безцветен газ без миризма, Мол. м- 28,01,ρ=0,72; Ттоп=-205^оС, Ткип=-191,5^оС, Тсамовъзпл =61^оС. Взривоопасен от 16 – 75 %. Атакува кръвоносната и централната нервна система. Получава се виене на свят, слабост, гадене, повръщане, загуба на съзнание, тремор (задушаване). Защитата на дихателните органи се осъществява чрез хапкалитов патрон.

Sox – силно раздразнително действие на парите, предизвиква рани по кожата, сърбеж, кашлица. Те не горят, но бутилките и съдовете за съхранение са взривоопасни. Възможно е заразяване на водоемите. Първата долекарска помощ включва : промивка на лигавицата, кожата, очите, с 2 % разтвор на сода бикарбонат, инхалация с разтвор на сода.

Солна киселина – безцветна негорима течност без миризма, но силно поразява хранопровода, стомаха, предизвиква кашлица. Неутрализира се с 2, 5, 10% разтвор на сода каустик, вар и др. вещества с алкално действие.

Циановодород – има общоотровно действие, образува взривоопасни смеси с въздуха. Дегазацията се осъществява с 10 % воден разтвор на феросулфат или 20 % воден разтвор на натриева основа

ТЕМА 8:Защита на служителите от ПАБ при аварии с отделяне на ПОВ

За защита на хората се предвижда комплексно използване на следните 3 основни метода:

1. укриване в специални помещения;

2. провеждане на спасителни и други неотложни работи с евакуация;

3. използване на индивидуални и медицински средства за защита на дихателните органи и кожата.

Основни управляващи органи в България са: постоянна комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, оглавява се от вицепремиера. Създадено е министерство за борба с бедствията, авариите и катастрофите. Светоевната здравна организация възприема катастрофата като внезапно нарушаване на технологочния режим,стихийно бедствие и т.н. В Б-я от 2005г. Има закон за управление при кризи.

На областно ниво също има постоянна областна комисия с председател областния управител, като са включени още нач. на полицията, нач. на здравеопазването, нач. на ПБЗН.

На ниво община – комисия с председател кмета, който отговаря непосредствено за защитата на населението, като в комисията влизат още зам. кметове, нач. на болнични заведения. На градско ниво също има постоянна комисия.

На ниво обект (временна комисия) с председател директора на предприятието.

Защитата на обекта започва в следния ред:

Оповестяване при крупна производствена авария по ред установен от в предприятието. Оповестяването се извършва с автоматизирани системи за опвестяване, минавайки през съответните цехове до гл. инженер на комбината. От там информацията се подава в общината и най-близките застрашени населени пунктове.

Евакуация – предварително се подбират районите, определят се маршрути и се създава план И съответно се подготвя персонала за действие при екстремни събития.

При заразяване с амоняк хората се извеждат на 5 км., с хлор-на 10 км. Времето е 5 часа за амоняк и 8 часа за хлор. Завръщането в района става след анализ на ситуацията.

Укриване в специални помещения – те са предварително избрани. В тях при необходимост се предвиждат подходящи средства за индивидуална защита на дихателните органи и тялото. Ако веществото е неизвестно се поставя изолиращ противогаз. За защита на кожата има индивидуални защитни облекла на база полимерни материали. Ако липсват подходящи противогази се използват подръчни средства- марли,хавлии и др.

Индивидуални средства за защита на дихателните органи - при необходимост задължително се търси подходящ дихател.

Промишлените дихатели биват: Тип А /кафяв цвят/- защитават от органични пари-бензин,бензен,ацетон;

Тип В /жълт цвят/ - защитават от кисели газове-хлороводород,серни оксиди, азотни оксиди,фосген;

Тип Г /черен цвят/-живачни пари;

Тип Е – арсеноводород и производни;

Тип КД - амоняк,сероводород и смеси;

Тип СО - хокталитова смес;

Тип М - органични пари, кисели газове, фосфин, амоняк, смес на сероводород и амоняк;

Тип БКФ /зелен цвят/ - кисели и органични пари, дим и мъгла.

Защитата на органите на ПАБ включва предварителна подготовка и повишаване на квалификацията на всички нива.Основни дейности-правила за действие при критични ситуации- хермртизация на жилищни сгради, пълна санитарна обработка, измиване, спазване на указанията, промиване на нос,очи, уста с разтвори на сода бикарбон

ТЕМА 9:Методи и средства за локализиране и ликвидиране на аварии с ПОВ.Действия на службите за ПАБ при критична химическа обстановка.

Основните методите за ликвидиране на огнището на химични заразявания с ПОВ биват: механичен, физичен и химичен. Процеса на обезвреждане на ПОВ се нарича дегазация.

Механичен метод:

1. Отстраняване чрез изключване на повредения участък от инсталацията, подмяна на повредени елементи, запушване на пробивите.за ликвидиране на разливите се създават обваловки,съдове за прехвърляне и събиране на течности, подходящи помпени агрегати с антикорозионна защита;

2. Затрупване на огнището на химично заразяване с инертни материали (пясък и пръст) .

3. Измиване на заразени обекти съобразявайки се с механичните свойства на веществото

Физичен метод - основава се на използването на някои физични свойства на ПОВ, като: разтваряне , изпарение, адсорбция и абсорбция, и като реализация се прилагат при:

1. Създаване на водни завеси (за Cl,SO₂,SO₃,NH₃) като е необходимо да се спазват следните условия: дюзите да бъдат разположени с/у посоката на разпространение на облака. Като при силен вятър разстоянието м/у дюзите и облака да бъде 10-15 м., а при безветрие да има пълна окръжност на монтиране. Целесъобразно е височината на вертикалните водни екрани ≥ 15-20 м. , ширината ≥ 15-20 м.

2. Създаване на въздушни завеси, посредством мощни вентилатори, аеродинамични топломашини.

3. Покриване със слой пяна, глина или др. естествени продукти, пластмасови плоскости и т.н. Като състава на пяната е 0,5 – 5 ПАВ с 0.1-0.8% висши алкохоли, използват се средства за дегазация.

Химичен метод - най-сигурен и ефективен.

1. Чрез неутрализация с 1-10 % разтвор на течен или твърд дегазатор. Алкални ПОВ с киселинни и обратно.

2. Чрез изгаряне в зависимост от дейностите на службите на ПБЗН.

Във всеки един конкретен случай трябва да се оценяват свойствата на коткретните вещества за да се определи точния метод за тяхното обезвреждане, като се спазват всички методи за защита на населението.

ТЕМА 10: Химическо оръжие. Обща характеристика на бойните отровни вещества
Под химическо оръжие ще разбираме свръхтоксично вещество и средствата за тяхното пренасяне и управление. То служи за поразяване, изтощаване на целите, затрудняване на действията.Основните му характеристики са: лесно получаване, висока леталност, силна токсичност, бързо действие , възможност за лесно пренасяне и др.

Наи-важни свойства на БОВ са:

Устойчивост – продължителност на запазване свойствата на веществата и техния поразяващ ефект върху различните материали, възможности за хидролиза, за реакции с различни вещества, за адсорбция, абсорбция, дисорция.

Летливост – максималното количество БОВ, което при определена температура и налягане насища единица обем въздух.

Концентрация – ЛД ₅₀, ЛД ₁₀₀

Токсичност –10^-6 mg/l

Разтворимост

Обикновено боината концентрация се измерва в mg/l. Te биват:

Прагова доза – най-ниската концентрация, над която се наблюдават началните симптоми на поразяване.

Непоносима концентрация – тази, при която престояванетоповече от 1 мин. без защитни средства е невъзможно.

Бойна концентрация –силно поразяване до 50% от хората.

Смъртоносна концентрация – 100% смъртност

Степента на заразяване е количеството БОВ на еденица площ (г/м²), кожно-обривни- 7-10, нервнопаралитични 5 г/м²,дисперстност на капките 0.02 г/м²

По физиологическа класификация биват:

- нервно-паралитични - зарин,зоман,V-газове;

- кожно-обривни - серен и азотен иприт;

- общоотровни – циановодород;

- психотоксични – BZ, марсилидий;

-раздразнителни;

-задушливи –фосген;

- физически инкапацитанти, предизвикващи временна слепота, глухота;

- рефлектовни със сълзотворно действие(полицейски отрови) – бром бензин цианид;

По тактическо предназначение БОВ биват смъртоносни, временно изваждащи от строя, раздразнителни и отчетливи.

В зависимост от продължителността на запазване на действието си са устойчиви(до няколко дни/иприт,зоман/) и неустойчиви(до няколко часа/зарин/).

Средствата за приложение на БОВ са: ракети, авиация, бомби , хим.снаряди , разливни прибори и др.