Преди 55 години Албер Камю озаглави най-значимото си произведение “Чумата”

практично Затова, че природата в нас отстоява правото сина съществуване и удоволствие дори сцената на живота ни. Чеда живеем интелигентно, не значи да живеем интелектуално или само в разсъдъка и фантазиите си. Че нормите по-често убиват нормалното в живота, а него подпомагат. Че материалното благосъстояние не е в състояние да разреши нито един екзистенциален проблем. Колегите ми са се наплашили от огромния контингент мутри-пациенти. В тоя смисъл се твърди, че понякога неврозата е благословия И тъй като райхианската психотерапия не предлага идеология, а възможност, ще се спра накратко върху част от принципните и схващания. Навремето Фройд постулира понятието за безсъзнателно. За него ТО беше сляпа сила, врящ котелна инстинкти, неуправляемо и разрушително. По тоя начин бащата на психоанализата напъха в измъчени рамки цялата човешка природа. ТО означаваше незадоволени емоции, неудовлетворено желание за секс, клокочещи гняв и ярост, незадоволена жажда за ласки. ТО беше пълно с озлобление и ненавист, с каинови пориви, предизвикани от разочарования. Изобщо ТО беше митологичната кутия на Пандора, чийто капак ако се дръпнеше, хаосът нахлуваше в света. Но защо никъде в природата не е така Там, където в нея все още не сее намесил пряко човекът, откриваме утвърждаване на живота, а не разруха и породен от нея хаос. В човешки условия и животните проявяват садизъм – затворете един вълк в кошара и той ще издуши всички овце там. Само че природата никога няма да му предложи кошара, пълна с овце ТО на Фройд не издържа никаква проверка на реалността. Изследванията на
Бронислав Малиновски над племената, обитаващи тробрианските острови, по-късно на Клод Леви-Строс върху някои племенни култури по Амазонка, на Мирча Елиаде върху шаманските общества в Сибир показват, че когато над човека не тегне камара от табута и забрани, когато психиката на индивида е в непрекъсната връзка с потребностите на неговото тяло, когато хората пречупват връзките си със света през своите чувства, през потребностите си, а не през разсъдъка (благоразумно-
5

неблагоразумно, и накрая – когато съществуването е креативно, а отношенията в социума не се предопределят от хилядолетни закостенели норми, свързани с власти морал, от психологични защити като гордост, честолюбие, ревности отмъстителност, постулираното от Фройд ТО не съществува. Надникнем ли честно отвъд дверите на съзнанието, където би следвало да намерим вулкана от кипящата неудовлетвореност, ще открием няколко хармонично подредени инстанции, с чиито изисквания ако се съобразяваме, животът – въпреки неизбежните му трудности – едва ли ще бъде непрекъсната голгота. Всеки има нужда от допир, ласки, нежност, секс, от захранване с приятни изживявания – в основата си базовите ни от потребности са физични, телесни. Без удовлетворяването им едва ли повечето от нас биха успели да изкачат следващото стъпало в ценностната пирамида на Маслоу, където започва истинският алтруизъм. Но можем ли да получим необходимото, ако взаимоотношенията ни с хората, които могат да задоволят потребностите ни, са свързани с недоверие, с непрекъсната борба за надмощие, със страх В един свят на интелектуализми, предразсъдъци и фантазни постройки за светло, но винаги закъсняващо бъдеще Въпросът е задаван от философи, поети и психолози, затова изглежда клише. Но от гледна точка на райхианската или неорайхианската психотерапия той може да придобие прагматичен смисъл. Задоволяването на базовите човешки потребности преминава най-малко през едно ТИ за съотнасяне (Бернаскони) и през една група, към която НЕОБХОДИМО принадлежим. От това ТИ и от групата по принадлежност получаваме сигурности утвръждаване на това, че сме ценни и значими. Най-малката такава група е диадата мъж-жена. Не сексуалната потребност, а потребността от принадлежност (знам, че се повтаряме в основата на пирамидата от човешки потребности. Тя никога не се губи, най-много да се модифицира патологично. Пренебрегването и винаги води след себе си разтройство или невъзможност за пълноценен живот.
6

Потребността от принадлежност се унаследява филогенетично. Птицата, отделила се от ятото, е обречена. Козата, напуснала стадото, става лесна плячка. В древна Атина остракизмът (изгонването от града) е бил по-страшно наказание и от смъртта, тъй като е означавал дълга и мъчителна агония. Днес съществуват много сурогати, заместващи истинската принадлежност, например сектите. Заклеймяваме ги, преди да си зададем въпроса за причините на възникването им
Едва ли е възможно да срещнем човек с психично разтройство ли тежък емоционален проблем, при когото принадлежността под една или друга форма да не е разрушена. А оттук нататък ще липсва и удовлетворяването на всички останали потребности. Всички сме взаимозависими, свободният избор е илюзия. Останалите базови потребности се удовлетворяват най-пълноценно в рамките на вече изградената принадлежност.

Изтегляне 326.76 Kb.

Сподели с приятели: