Преглед на медиите 09. 10. 2016 г./Неделя

Преглед на медиите

09.10.2016 г./Неделя

1. КАМАРА НА СТРОИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ

2. СТРОИТЕЛСТВО

24 Часа стр. 14 - Заради строителството на чинията снижили връх Бузлуджа със 7 метра

Новият генерален секретар на ООН говори там на български през 2004 г.

„Скъпи другари, тук съм, за да изразя солидарността на Социалистическия интернационал с Българската социалистическа партия. Успехът на БСП и на левицата ще бъде успех на социалистите по целия свят."

Тези думи изрече на български португалецът Антониу Гутериш на 1 август 2004 г. Новоизбраният генерален секратар на ООН тогава беше председател на Социнтерна и се качи на Бузлуджа за събора на социалистите.

Със сигурност той е видял и силуета на някогашния Дом-паметник на БКП на върха, известен повече като „чинията". Тази година се навършиха 35 г. от помпозното откриване.

„За да разчистят и подравнят площадката, строителите найнапред разбиха с взривове скалите и така намалиха височината на върха с около 7 метра. После се шегуваха, че с високия 70 м пилон на паметника се извисява точно 1500 м над морското равнище."

Това разказва о.р. подполковник Кольо Георгиев от някогашната Старозагорска дивизия на Строителни войски, главен изпълнител на обекта.

„Като оперативен офицер отговарях и за строителството, и за хората. Във върховите години - 1976-а, 1977-а и 1978-а, горе в планината имаше 500-550 трудоваци - кофражисти, арматуристи, зидари, тенекеджии. Те изпълниха 80 % от грубия строеж. Цивилните бяха подизпълнители. Днес все ме питат:

или не остана инвалид за цял живот? Отговарям: ами ако е имало, нали щях да съм в затвора! Мога с две ръце да се подпиша, че наистина тогава никой не пострада сериозно, ако не броим нечии замръзна ли уши. Хората ни получаваха всеки ден инструктаж за безопасна работа и се трудеха под близкия надзор на майстори с опит", разказва пред „24 часа" Кольо Георгиев.

Той бил на Бузлуджа от 2 януари 1974 г. Там от лейтенант стигнал до подполковник, командир на батальон.

„Където има една приказка на Бузлуджа се

- двамата ми синове са с бузлуджанска кръв", разказва бившият офицер, днес на 71 г.

„Работех като млад офицер по водоснабдяването на Бургас, но вече знаехме за Бузлуджа. Един командир се майтапеше, че на върха щели да се качат „сибирските дивизии" - толкова сурови били условията. Но командирът на дивизията генерал Делчо Делчев ни казваше друго: Ще ви събера там само момчета, които ще вършите работа."

Когато за първи път стъпил горе, имало сняг и мъгла - условия, които щели да го съпътстват често през следващите години. 4-5 войници правели сондажи, в които след това заложили взривовете, с които подравнили площадката за строителството.

Компресорите замръзвали и се налагало да ги свалят надолу с булдозерите, за да се постоплят и заработят наново. Гърмели през лятото на 1974 г., вложили 300-400 кила взрив. После оформили площадката така, че отдолу да легне на твърда скала - прословутия бузлуджански мрамор.

Той самият живеел в една от хижите на върха. Но никой от войниците горе не бил настанен на палатка - всички били пръснати по околните хижи. Още в началото изградили и масивна столова с кухня - зидът й бил дебел 25 сантиметра.

„Макар и строители насред Балкана, войниците на Бузлуджа си бяха в истинска казарма. Имахме плац. сутрин на развода вдигахме националното знаме, както си е по устав. Ставането беше в 5,30 ч сутринта, в 8 ч започвахме работа. Когато се налагаше, на обяд се хранеха на обекта В храната задържително имаше топли напитки - чай и кафе, шоколади, никой не можеше да остане гладен. Колкото до облеклото в студените дни. Работеше се с ръкавици и задължително с каски на главите. А когато се сглобяваше скеле на 20-30 м височина, хората бяха с предпазни колани - подобно на работниците от енергото по електрическите стълбове. После някой изчисли, че за цялото време сме монтирали 106 километра скеле и сме завъртели 75 хиляди жабки - това са снадките на тръбите, които ги държат, за да се крепят здраво. Като във всяка казарма и при нас имаше дневални. Бяхме си направили караулно помещение - едно заслонче. Момчетата, които през вечер даваха нарядите, не участваха в строителството", разказва Георгиев.

Само цивилните майстори и техническите ръководители живеели в Казанлък, всеки ден трябвало да идват до върха с автобус. Само че в началото го нямало днешния пряк път от Крън. Рейсът пътувал до връх Шипка и оттам още 12 км по билото на Стара планина до Бузлуджа. По този обиколен път докарвали и материалите.

Момчетата работели с ентусиазъм. Но не от някакъв криворазбран партиен патос, а защото така можели да получат повече домашни отпуски.

„Тези, които са служили по това време, сигурно помнят, че на месец. Но нашите войници можеха да заработват допълнително по 15-20 лв., когато работеха на акорд и надхвърляха задачите си. А имаше моменти, когато трябваше да се трудим и нощем, на 3 смени, защото например наливането на бетона беше непрекъснат процес", допълва картината о.р. офицерът.

87-годишният днес Марин Драганов от Казанлък бил инвеститорски контрол от страна на Комитета за култура. Без неговия подпис не можело да се похарчи и лев, а подписът означавал, че работата, за която се плаща, наистина е свършена, и то добре.

„За да ме назначат на тази работа, трябваше да подпиша декларация, че ще работя честно", спомня си Марин. И до днес двамата с Кольо Георгиев си остават приятели, както е било и преди 40 години.

Генералната сметка за цялото строителство на Бузлуджа била за 24 милиона лева, помни добре Драганов. От тях

16,5 в/ши. лв. били

- почти всички те от даренията на българския народ, които къде доброволно и искрено, къде насила и скърцайки със зъби, направил в онези години. Останалите пари били за административно-битовата сграда, за елподстанцията, за пътищата. От първата сума останал половин милион, който веднага бил прибран от хората на Централния комитет. Кольо Георгиев и Марин

Драганов в днешно време избягват да се качват на Бузлуджа, отвратени от разрухата, която цари в изоставената от 25 г. „чиния".

24 Часа стр. 18 - Хората в Павелско вдигнаха 29 параклиса за по-малко от век

09.10.2016 00:27

Храмовете са построени предимно от местни хора, а 58 жени от селото - по две на всеки параклис, се грижат да бъдат чисти и приветливи. По неписани задължения оглеждат покривите и стените за течове, поправят евентуални повреди във и около параклисите. Всички те не се заключват и човек може да влезе по всяко време.

Местните твърдят, че никой не краде, въпреки че се посещават от стотици туристи. Отскоро те са с начертани маршрути, които условно са разделени на северна, източна и западна зона. Обхождането им изисква време и търпение, защото разположението им е в разнообразен природен ландшафт.

Най-отдалеченият - „Успение на Пресвета Богородица", е на 15 км до хижа „Пашалийца". Съграден е по инициатива на съдържателите на хижата. Друг - „Св. Димитър", строен през 1925 г., е на 5 км северно от селото и направо е обсебил географското название на върха. Местните го именуват връх Свети Димитър.

„На Голяма Богородица освещавам 4 курбана и накрая се връщам гладен. Четири села имат храмове и денят не ми стига да отида до всички", казва местният свещеник Апостол Аролски, който служи в селата от Рупчос Павелско, Хвойна, Орехово, Малево, Студенец и Забърдо. „Във всеки параклис на деня на светията има празнична трапеза за хората, които са дошли на поклонение. Водосветът е служба за здраве, богослужение, на което се молим на светията да помага, да закриля хората от селото", казва свещеникът.

44-годишният отец е племенник на легендарния родопски свещеник Атанас Аролски. Чичо му бе свещеникът, който изминаваше на преклонна възраст пеша километри, за да служи в църквите и многобройните параклиси в района. Духовникът, който бе един от най-светлите образи на църквата въобще в Родопите, бе сред първите, получили приз в инициативата „Достойните българи" на „24 часа".

„Той бе недостижим в близостта си към хората и образец за свещенослужител", казва скромно племенникът му.

„Не останаха вече популярни светии, които да не са почетени от павелци с параклиси. На следващите строители ще им е трудно да избират на кого да ги посветят", казва Иван Бришимов, един от инициаторите на последния параклис „Св. Марина", осветен преди Дни.

Той е построен с дарения на материали, труд и средства от много хора и организации от селото за близо 3 г. по инициатива на наследниците на убит за вярата по време на османското владичество. С новия параклис Павелско вече подмина Момчиловци, което се славеше с най-много.

„Павелско е с 2 пъти помалко население, в селото живеят едва 550 човека и реално на всеки 15-и се пада по един параклис", изчисляват местните.

Най-новият параклис е изографисван безвъзмездно в продължение на два месеца от студентката в пловдивската академия по изкуствата Дияна Панайотова. Проектът за параклиса е дарение от екип начело със смолянския архитект Никола Михалевски. Мястото е дарено от родената в селото Малина Николова, която е основен инициатор в памет на родоначалника да бъде изграден духовен храм на вярата. На негово място някога, когато в селото живеели мюсюлмани, е имало джамия

Двама от инициаторите за градежа на параклиса - Иван Бришимов и Васил Росенов, също са наследници на един от първите ктитори на църквата „Възнесение Господне", която е сред първите, построени в Родопите.

„Заради дързостта да бъде висока колкото джамията са убити последователно тримата мъже, оглавявали църковното настоятелство, като третият е прадядо ни", разказва Васил Росенов.

Убитият им родоначалник Вълчо Еленов оставя вдовицата Ракшина с две момчета

Свещеник Апостол Аролски е племенник на един от най-светлите служители на църквата в Родопите. сираци - Никола и Илия, които слагат началото на двата големи рода Николовски и Бришимовия.

Разрешение за строителството на църквата е дадено от турския султан с ферман, написан на персийско-арабски език, който се пази в архива на храма. Съгласно наредбата на султана се давали само 40 дни за строежа на църквата.

Местните разказват, че мюсюлманите държали тя да е пониска от джамията и наблюдавали стриктно за това по време на строителството.

„За да саботират срока от 40 дни, нощем са ходели да режат гредите и разтурят съграденото. Ако не спазели срока, храмът щял да стане джамия", разказват старците от Павелско. Срокът обаче бил спазен, след като се включили всички.

Работели денонощно.

Църквата, вдигната за 40 дни според заръките на султански ферман.

За покрива са носени тикли чак от Бяла черква

Двадесетина тикли стоят до ден днешен в двора й в резерв оттогава, ако се наложи да се подменят.

Осветена е 2 г. по-късно, а 17метровата камбанария - след 60 г. Църквата, която привлича със своята монументалност - трикорабна базилика с по 4 колони и с по 5 свода във всеки кораб, е обявена за паметник на културата.

На вратата е изписано името на първия убит заради построяването й - Марко Иванов. Сега селото тачи с параклис и паметта на неговия съратник Вълчо Еленов, обезглавен на път за Пловдив в Долни Воден.

Още в първите години след Освобождението павелци започват да строят параклиси. До началото на XX в. те са изградили 6.

Най-старият - „Св. Георги Победоносец", е построен през 1881 г. и ремонтиран около век след това. По време на комунизма строителството секва, но след 1989 г. са издигнати още 6. Според местния краевед Костадин Глушков повечето от параклисите са построени върху стари оброчища. В селото сочат за пример зъболекар, който изградил абсолютно сам параклис за здравето на девето си, страдащо от тежка болест.

Починалият преди 2 г. Петър Дечов от селото след дълго проучване пък е оставил в наследство пълен списък наместата, където са се намирали някога

39-те параклиса и калища, на които са се молели местните край селото. Някои от тях сега са само грамади от камъни, но срещу много означения възрастният изследовател е написал гордо, че има нов храм.

http://www.mediamonitor.bg/main.php?mil=VQgCDUtFAgEOGkwVVBRbVBYJSwpVWEdTC1dHCkICAwwWU0NDWVVUUhYDSlwJXBACDQIJBVJXUUcDF18ECxpXV0BbVRULRQIEDhoMVQlECU0=

Стандарт стр. 3 - Пътят до Рилския манастир ще е затворен още седмица

09.10.2016 00:01

Със седмица ще бъде удължен срокът за приключване на ремонта на пътя до Рилския манастир. Обектът трябваше да бъде приключен до 7 ноември, но сега на строителите им се дава време до 15 ноември да приключат всичките дейности по рехабилитацията на 19.7 км от пътя мужду град Рила и Рилската света обител. Удължаването е заради паузата от 12 до 22 август заради големите християнски празници

Голяма Богородица и Успение на св. Иван Рилски, когато хиляди поклонници се стекоха по традиция в светата обител. Отсечката не е ремонтирана от 1985 г. и рехабилитацията на стойност около 14 милиона лева се финансира чрез Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020 г." Основните дейности вече са извършени и пътуването към манастира не е затруднено.

http://www.mediamonitor.bg/main.php?mil=VQgCDUtFAgEOGkwVVBRbVBYJSwpVWEdTC1dHCkICAwwWU0NDWVVUUhYDSlwJXBACDQIJBFNaXUcDF18ECxpXV0BbVRULRQIEDhoMVQlECU0=

Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град

Изтегляне 89.49 Kb.

Сподели с приятели: