Prevention of socially important illnesses during healthcare reforms



Дата07.08.2017
Размер113.17 Kb.
PREVENTION OF SOCIALLY IMPORTANT ILLNESSES DURING HEALTHCARE REFORMS

Tsacheva N., Popova S., Sofia
Authors consider the new ideas for prevention of socially important illnesses and underline especially the characteristics of the more effective systems for respect of patients’ rights and management of health equity through work on the social determinants during the healthcare reforms nowadays.

Authors take an all-round view of health – as a prerequisite, as a result, and as an indicator of the three-dimensional sustainable development of the society: environmental, economic and political. They underline the need to be address the social, economic and ecological determinants and challenges.

There is a need to give a new meaning of the approach to the relationships between patients, healthy people, workers, the other members of society, and the teams of medical specialists. Authors emphasize the pressing need of medical standards in different specialties as well as the elaboration and implementation of guidelines with rules for good medical practice in the medical institutions with the purpose to have better and innovative methods for coping with chronic diseases. The effective management of those diseases calls for an interdisciplinary approach and partnership with focus on the process itself and the choice of mechanisms and means. The implementation of the publicity principle, self-regulation, involving networks and ethical audit in medical practice are also essential.
ПРЕВЕНЦИЯ НА СОЦИАЛНО-ЗНАЧИМИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В УСЛОВИЯТА НА ЗДРАВНА РЕФОРМА

Цачева Н., Попова С., София
Цел: Авторите разглеждат новите виждания за превенция на социално-значимите заболявания и подчертават общите характеристики на по-ефективните системи за защита правата на пациента и управление на здравната справедливост, чрез въздействие върху социалните детерминанти в условията на реформиране на системата на здравеопазване.

Отговорите потърсихме в следните посоки:


  1. В промените на демографската ситуация и заболяемостта в Европейския съюз

1.1.Демографската ситуация в Европейския Регион се характеризира със застаряване на населението - относителният дял на хората над 65 години много бързо нараства и се очаква през 2050 г. да достигне повече от 27% от населението т.е. 240 милиона души. Според ЕК в ЕС ще се намали икономически активното население и респ. националния вътрешен продукт с 1.2% годишно в периода 2030 – 2050. В същото време обществените средства за пенсии и социални дейности за хората в старческа възраст се очаква да се увеличат с 3-4% за същия период. Свързани с тези процеси са увеличеният брой работещи над 55г., като е справедливо да се отбележи и тенденцията от миграционни потоци на млади, работоспособни и същевременно със специфични трудови, квалификационни знания и умения, както и тяхното адаптиране вкл. към условията на труд и бит в ЕС.

За намаляване тежестта на тази ситуация се предлагат подходи, които интегрират усилията на различни институции и правителства с оглед да се излезе от рамките, включващи специфични интервенции на здравните системи и се премине към по-широка социална и политическа ангажираност вкл. и чрез реформи в системата на здравеопазване.



1.2.Честота на хроничните заболявания в структурата на заболеваемостта

Независимо от новите по-ефективни медицински технологии и лечение, които ограничават страничните ефекти и смъртността, не се наблюдава намаляване на честотата и болестността за всички неинфекциозни заболявания. Много от заболяванията с хроничен ход водят до повишаване на инвалидността. Една модерна концепция за причините е т.нар. „заместваща заболяемост”. Това са различни болестни състояния и увреждания особено при възрастната работна сила, причинени от новите и съвременните форми на труд, новите рискове в труда и околната среда т.нар. нови „епидемии” вкл. професионалния дистрес, социалните детерминанти като бедност, безработица и др.

Трудовите злополуки и професионалните заболявания убиват около 1,2 милиона души по цял свят годишно. Това представлява приблизително годишния брой на смъртни случаи от малария. По отношение на заболяемостта годишно се регистрират 250 милиона заболявания, свързани с трудовата среда и работния процес. Така това нарушение на здравето, съчетано с потребността от продължителна медицинска помощ и повишаване на разходите за здравеопазване, създава допълнителни трудности пред здравната система и стимулира необходимостта от промяна. Счита се, че ако тези тенденции продължат, натискът върху здравните системи ще генерира комплексна ситуация, която трудно ще бъде преодолима.

СЗО, МОТ и ЕК допускат и алтернативни сценарии – в резултат на подобренията в медицинската помощ, в долекуване и в дома на пациентите, промените към по-здравословен стил на живот, в превенцията на социалнозначимите заболявания и промоция на здравето на работните места, в поведението още в ранна детска възраст на подрастващите – всички те могат да намалят натиска върху здравната система.



1.3. Икономическа тежест на хроничните заболявания

Мащабни изследвания установяват значителна икономическа тежест на хроничните заболявания:



  • Икономическа тежест на затлъстяването - честота: 205 милиона население в Европейския съюз;

Годишни директни разходи за превенция, диагностика и лечение на затлъстяването – от 1 милиард във Великобритания до 11 милиарда евро в Германия;

  • Икономическа тежест на захарния диабет - честота: 150 милиона от населението в света / 4% към 2000 г. /; очаква се удвояване на честотата през 2020 г.

Годишни директни разходи за превенция, диагностика и лечение на диабет тип 2 – изследване в осем Европейски страни разкрива, че за хоспитализация се заделят от 30 до 65% от всички средства за това заболяване / около 20 милиарда евро годишно/. За пациент разходите са 2,834 евро годишно.

  • Икономическа тежест на невро-дегенеративните заболявания

Алцхаймер – честота в Европа – 3.7 милиона души; Деменция – диагностицира се при 16 милиона души в Европа.

Анализите разкриват, че лечението на тези заболявания струва 19% от всички разходи за здравеопазването в Швеция и 5.6% - в Холандия.



  • Икономическа тежест на хроничната болка при заболявания на опорнодвигателния апарат

Изследвания във Великобритания отчитат директни разходи 1.6 милиарда паунда годишно.

  • Икономическа тежест на отсъствията от работа т. нар същинска временна

нетрудоспособност стойностите само поради заболявания и злополуки достигат забележително високи нива и ако те се трансформират в икономическа загуба представляват около 4% от световния брутен продукт на година.
1.4.Инвестиране за справяне с тези заболявания

Негативното влияние на хроничните заболявания върху икономиката на страните в Европейския съюз изисква приоритетно инвестиране в здравеопазването и трудовата медицина с оглед увеличаване на безопасността и жизнеспособността на работната сила и оттук повишаване на продуктивността и по-добра конкурентноспособност на икономиката на страните в Европейския съюз, което води до висок икономически растеж.

Научните изследвания представят доказателства за постигане добро здраве на населението и извеждат като важни следните социални фактори – осигуряване възможност на всеки за трудова дейност и образование, здравословни жилищни условия и околна среда, безопасни условия на труд, доверие, социални мрежи, култура.


  1. В промените на демографската ситуация и заболеваемостта в България

Официалните статистически данни, както и редица авторитетни проучвания в България показват и доказват предотвратими причини за смърт до 75-годишна възраст:

Смъртността сред мъжете се движи между 15.5%0 до 16 %0, което е много високо ниво и най-голямо значение за това имат исхемичната болест на сърцето, мозъчно-съдовата болест, ракът на белия дроб, пневмонията, хипертонията, както и пътнотранспортните злополуки и чернодробната цироза. Подобряването на качеството на превенцията, вкл. първична, вторична и третична, при тях със специфични политики значително ще ограничи и в продължение на няколко години ще намали смъртността от тези заболявания. Смъртността сред жените се движи между 12.5%0 до 13.5 %0, също високо ниво с водещи причини - мозъчно съдова болест, исхемична болест на сърцето, рак на млечната жлеза, пневмония и хипертония. По-нататъшното намаляване на този показател при жените изисква подобряване на качеството на превантивната и лечебната помощ и ефективността на превантивните програми по отношение на болестите на органите на кръвообращението и полово-специфичните карциноми.

Детската смъртност показва сравнително ниски нива и стабилна низходяща тенденция при двата пола. Предотвратимата с превенция и лечение смъртност до 1 година на децата представлява 60-80%.

Политиката за ограничаване и преодоляване на предотвратимите със здравни интервенции умирания всъщност трябва да се насочи приоритетно към няколко възрастови групи – до 1-годишна възраст и към групите над 35-годишна възраст, при които рисковете за смърт надхвърлят неколкократно съответните в средноевропейските данни.

Детерминантите на здравето са много и здравеопазването не може да бъде единствено отговорно за постигане на равнопоставеност в здравето. Необходимо е във всички политики вземащите решения отговорно да оценяват здравните ефекти на техните решения в различните сектори на обществения живот. Особено важни са общите усилия, основани на споделени цели и общи приоритети. Съдържането на процесите на хронифициране на болестните състояния и намаляване честотата на преждевременната смъртност са приоритетна задача. Превенцията и анализите на здравния статус на работещи в различни възрастови групи и поддържането на устойчива работоспособност са от решаващо значение за общественото здраве.


  1. В глобални приоритети в областта на общественото здраве чрез здравна реформа

Стратегията на СЗО „Здраве 2020“ цели значително да подобри здравето и благополучието на населението, да намали здравната неравнопоставеност и осигури центрирани върху пациента здравни системи, които са универсални, еднакви за всички и с високо качество на здравните дейности.

СЗО препоръчва междусекторен и превантивен подход и адресиране на основните причини за здравните проблеми на различните етапи на човешкия живот. За постигането на тези цели са необходими нови средства на мениджмънт в здравеопазването, базирани на социалните детерминанти, равнопоставеността и устойчивостта.

Превантивната в т.ч. и трудовата медицина води до намаляване на заболяемостта, ранната инвалидизация и смъртността от социално значимите заболявания. Тази предотвратима инвалидизация и смъртност показва приносът на здравната система, както за подобряване на общественото здраве, така и за преодоляване на неравенствата в здравето. Тя е чувствителен индикатор за състоянието на профилактиката и за достъпността, обема и качеството на медицинските дейности и здравните политики като цяло. Тя позволява прецизно да се определят приоритетите на националната здравна политика и количествено да се измерят здравните резултати от реализирането на функциите на профилактиката в държавата.

Влиянието на социално-икономическите фактори, на първо място брутния вътрешен продукт и фактори, свързани със здравната система и със стила на живот са решаващи за здравето на българската нация.

Здравето е както предпоставка, така и резултат, и индикатор на трите измерения на устойчивото развитие на обществото: устойчивост на околната среда; икономическа устойчивост и социалнополитическа устойчивост. Дейностите за превенция на социално-значимите заболявания не могат да бъдат ефективни без да се адресират социалните, икономическите и екологичните детерминанти и предизвикателства. Важно е да се отбележи и мястото на здравия човек като обект на превенция на редица заболявания, съобразно възрастта, професията, местоживеенето, както и промоция на здравето и новите рискове в обществото. В пълна степен това се отнася за здравето и безопасността при работа, както за детския труд, така и за работещите на високорискови работни места.

Комисията на СЗО за социалните детерминанти на здравето представя ясни доказателства за негативното влияние на бедността, безработицата, рисковите условия на работното място, ограничения достъп до лечебните заведения и до образованието, на недохранването и ниските нива на участие на хората във вземането на решения, които рефлектират в ограничената им възможност да повлияват личната си ситуация.

Степента, в която неравнопоставеността може да бъде балансирана в обществото се определя от схващането за това какво е социална справедливост, права на човека и равнопоставеност. Инвестирането в програми за подобряване на достъпа до здравеопазване е критично важно. Нещо повече. За да се повиши здравето на населението е необходимо приоритетно да се подобри едновременно достъпа до здравно обслужване и неговото качество.

Как можем да осъществим такова здравно обслужване?

Правото на здраве се посочва в 115 конституции по света и покрива правото на достъпно, адекватно и качествено здравеопазване. В Българската Конституция от 1991г. е застъпено и правото на здравословни и безопасни условия на труд, което е превенция за професионалните и свързаните с работната среда заболявания, трудовите злополуки и за работещата част от обществото има голямо значение. Лекарите и другите медицински специалисти са с доказани професионални рискове на работното място и превенцията за тях е повече от наложителна. Призвани да оказват високо качествена медицинска помощ, те имат ангажимента за безопасна, ефективна, центрирана върху пациента, ефикасна, навременна и еднаква за всички трудова дейност. Извеждайки качеството като приоритет, неминуемо свързваме със здравето и работоспособността и изисква справяне с едно от най-големите предизвикателства - това е резистентността към промяна. Повишаването на качеството изисква и лекарят, и здравният политик да идентифицират своите лични слабости и да ги атакуват директно.



Ключови идеи

Трудният въпрос е: Как да се трансформират?

Здравните потребности

в

Здравни дейности

и

Здравните дейности

в

Здравна инфраструктура
Необходима е промяна – от Какво? към Как?

Тази изходна позиция включва няколко стратегии:



  • Повишаване на увереността и свободата на отделния човек;

  • Създаване на условия всеки да има възможност да формира своя собствен живот;

  • Увеличаване на възможностите за непрекъснато обучение;

  • Установяване на практика с активно включване на културата в подкрепа на развитието;

  • Дейности за по-добро здраве и равнопоставеност в здравето;

  • Създаване на здравословни условия на живот.

Превенция на всички нива на медицинската помощ

  • Изпълнение на задължителните условия на Отавска харта на СЗО за здравословен начин на живот: отказ от тютюнопушене и други зависимости, намаляване злоупотребата с алкохол, балансирано хранене с ограничаване на т. нар. „бели отрови” - сол, захар, брашно, както и трансаминазите;

  • Активно популяризиране от доказани авторитети на профилактични здравни знания, умения, навици и здравно поведение;

  • Масови спортни дейности;

  • Целенасочени профилактични прегледи на физическото развитие при новородени, деца, юноши до 18 г., при висок професионален риск и др.;

  • Финансиране на дейности от третичната профилактика при болни от рак, преживели инсултии инфаркти и др.

Промени в областта на първичната извънболнична медицинска практика

  • Промени в областта на кадровата обезпеченост и образованието на всички нива – студентско, специализантско, продължаващо обучение – практическо обучение за работа в общата практика;

  • Промени в областта на финансовата обезпеченост - нарастване относителния дял на средствата за финансиране на първичната извънболнична медцинска помощ от бюджета на НЗОК, нарастване относителния дял за заплащане за услуги спрямо капитационните заплащания;

  • Ясен държавен/общински ангажимент по отношение съществуването и финансирането на практики в неблагоприятни региони;

  • Промени в организационната структурата на общите практики с нарастване на относителния дял на груповите медицински практики, въвеждане диференцирано заплащане по типа компетентност и на дейности свързани с домашен стационар, палиативни грижи и други;

  • Въвеждане в системите за заплащане на компонент за качество и ефективност

Заключение: Необходимо е преосмисляне на подхода към взаимоотношенията между пациентите, здравите, работещите и други членове на обществото и медицинските екипи. Има остра необходимост от актуализиране на медицинските стандарти по отделните специалности, както и разработването и въвеждането на ръководства с правила за добра практика в лечебните и здравните заведения за предоставяне на все по-добри и модерни методи за ефективен мениджмънт на хроничните заболявания.

Ефективният мениджмънт на социално-значимите заболявания изисква: интердисциплинарен подход и сътрудничество с акцент върху самия процес и избора на механизми и средства; потребност от прилагане на принципа за публичност и отчетност; саморегулация чрез изграждане на мрежи от гъвкави структури и етичен одит.


Литература

  1. Воденичаров, Ц. и кол. Социална медицина, С., 2013, 527 стр.

  2. Воденичаров, Ц. и кол. Здраве на населението в света, С., 2015, 398 стр.

  3. Борисов, В. Стратегически здравен мениджмънт – философия и практика, С., 2008.

  4. Европейските етични стандарти и българската медицина, Сб.статии от Деветата едноименна национална конференция през 2013 г., С., Изд. БЛС, 2014.

  5. The World Health Report 2014. World Health Organization, 2014.

  6. Earle, S., Letherby, G., Conceiving Time? Women who do or do not conceive, Sociology of Health & Illness, 2007, 29 (2), p. 233-250.

  7. Gump, BB. et al., Low level prenatal and postnatal blood lead exposure and adrenocortical responses to acute stress in children, Environmental Health Perspectives, 2008, 116, p. 249-255.

  8. Health in Europe, Data 1998-2003”, European commission, Eurostat, Edition 2005, 108.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница