Презентация на соматичната възбуда (психичен аспект). В ролята си на свързващо звено, между тяло и душа, нагоните осигуряват цялата психична енергия, необходима

8
Чарлз Бренър за динамиката и функциите на психичния апарат
(Цитирано по: Бренър, Ч., Увод в психоанализата, София, 1993, с.44 - 58)
„Функции на Егото в ранните фази на развитие…Какви са дейностите на Егото спрямо средата в най-ранните месеци на живота? На възрастните тези дейности изглеждат незначителни, но въпреки привидната им маловажност те са постижения, каквито никога по-късно в живота няма да повторим. Една такава дейност на Егото е установяването на контрол над скелетната мускулатура, т.нар. моторен контрол. Друга важна дейност е възприятието в различните сетивни модалности, които доставят информация от външната среда. Необходима част от подготовката за живота е и сдобиването с колекция от спомени, които осигуряват възможност за ефективно въздействие върху обкръжението. Безспорно е, че колкото по-добре знаем за онова, което вече се е случило, и колкото повече „минало" сме преживели, толкова по-добре ще се справим с настоящето. Вероятно най-ранните спомени са спомените за задоволяване на инстинктивните нужди.
Към тези дейности се добавят психични процеси, които съответстват на онова, което по-късно в живота наричаме емоции. Какво точно представляват тези първични емоции или техните предшественици е интересен въпрос, на който все още няма задоволителен отговор. И на последно място, по-рано или по-късно в ранното детство се появява най-човешката дейност на Егото - първото забавяне на действието спрямо импулса, който го е предизвикал, първото задържане на разтоварването, което по-късно се развива в удивително сложния процес, наречен мислене.
Всички дейности на Егото - контролът над моториката, възприятията, емоциите и мисленето - се появяват първоначално като несъвършени функции, които се усложняват в процеса на психичното развитие. Това е характерна черта на всички функции на Егото.
Факторите, отговорни за прогресивното им разгръщане, могат да се разделят на две групи. На първо място нормалното физическо развитие, по-специално генетично зададеното съзряване на нервната система. На второ място е натрупаният жизнен опит.
За удобство първата група фактори можем да наречем съзряване на нервната система.
Необходимостта от определена степен на зрелост на централната нервна система е ясна.

9
Така например детето не е в състояние да упражни моторен контрол върху крайниците си преди да настъпи миелинизацията на кортикоспиналния (пирамидния) тракт.
Способността за бинокулярно зрение зависи от наличието на определени невронни механизми, които координират движенията на очите и сливат образите от двете макули.
Ясно е, че факторите, определящи психичното развитие, оказват влияние върху бързината и плавността в обособяването на Егото, така че колкото повече научаваме от психолозите, които се занимават с изследване на процесите на развитие, толкова по- добре. Фройд, макар и да е наясно с решаващата роля на генетичните заложби за психичното развитие и със значението на сложните взаимоотношения между конституция и външна среда, насочва основния си интерес към влиянието на жизнения опит върху развитието на Егото.
Едно преживяване, което Фройд смята, че има решаващо значение за най-ранните фази на развитие на Егото, е отношението на детето към собственото му тяло. Фройд подчертава особеното значение на тялото за психиката от най-ранно детство до края на живота. Той изтъква две причини за това. Частите на тялото се различават от другите външни обекти. Когато бебето ги поставя в устата си или ги пипа, те предизвикват два вида усещания. Те не само се усещат, но едновременно с това създават усещане, което не става с никой друг обект… Тялото и неговите части са най-лесното и достъпно средство за задоволяване нуждите на Ида. Така например, със съзряването на нервната система и натрупването на опит, през третата до шестата седмица пеленачето се научава да си слага палеца в устата и да задоволява нуждата да суче винаги, когато му се прииска. Знаем, че в тази възраст за бебето няма нищо по-важно от оралното задоволяване чрез сукане. Едновременно с това, нарастващо значение добиват други функции на Егото, като например моторната координация, паметта и кинестетичната функция, защото именно те създават възможността за откриване обекта на нагона, т.е. палеца, и така осигуряват задоволяване на нуждата от сукане. А оралните части имат огромно значение за този период, тъкмо защото са интимно свързани със сукането - действието, което доставя най-силното преживяване на удоволствие в тази възраст.
Поради това и двете части на тялото, сучещата и суканата, добиват изключително значение и тяхното психично представяне в структурата на Егото заема централно

10 място. Трябва да добавим, че частите на тялото добиват голямо значение и поради това, че могат да бъдат източник на постоянни болезнени и неприятни усещания и най-вече поради факта, че често тези усещания не могат да се избегнат. Ако детето е гладно, то продължава да чувства глад до момента на нахранването. То не е в състояние да „се отдръпне" от чувството на глад, както би могло да отдръпне ръката си и да прекрати действието на външен дразнител, причиняващ болка.
Във всеки случай, натрупването на тези усещания, а вероятно и на други, за които все още не знаем, води до това, че тялото на детето - най-напред отделните му части и по- късно цялото - заема важно място в Егото. Психичните образи за тялото се състоят от спомените и асоциациите, свързани с него, които заедно с катексиса, или енергията на нагоните, са най-важните съставни части на Егото в ранна възраст. Фройд подчертава този факт, казвайки, че Егото е преди всичко „телесно Его".
Друг важен процес в развитието на Егото, свързан с натрупването на опит от външната среда, е идентификацията с обектите, и на първо място с хора от непосредственото обкръжение. Терминът „идентификация" обозначава процес, при който индивидът започва да наподобява друг човек или да приема отделни негови качества, като например начина му на мислене и поведение. Фройд отбелязва, че тенденцията да наподобяваме обектите от външната среда е важна страна на отношенията ни с обектите особено в ранното детство. Тези тенденции могат да се наблюдават в поведението на детето още от средата на първата година. Чрез имитиране на възрастните то се научава да се усмихва. Научава се да говори, като повтаря онова, което му се казва. Освен това възрастните играят различни игри с малките деца, в които се очаква от бебето да имитира. Нека само си припомним игри като „жмичка" и „пляс, пляс ръчички", за да се досетим за голямата роля на тези игри в периода на ранното детство. Друг пример за ролята на идентификацията е усвояването на говора от детето.
Най-обикновеното наблюдение показва, че научаването на езика се дължи на тенденцията да имитираме външните обекти или, с други думи, да се идентифицираме с тях. Трябва да имаме предвид, че детето не е в състояние да се научи да говори преди определен етап от развитието на централната нервна система и че усвояването на езика не се дължи изцяло на имитацията. Въпреки това, поне в началната си фаза, говорът на

11 малките деца е най-често имитация. Те повтарят това, което възрастните им казват, и най-често под формата на игра наподобяват възрастните и се учат да произнасят думите.
От опит знаем, че всяко дете приема същия акцент като този на възрастните и по- големите деца от обкръжението му и ако няма нарушен слух, неговата интонация, произношение и идиомите, които използва, са точни копия на тези от средата му. Това е толкова показателно, че с основание можем да се запитаме дали „тоналната глухота", т.е. неспособността да се различават отделни тонове, е наистина наследствен дефект.
Но какъвто и да е отговорът, няма никакви съмнения, че идентификацията играе важна роля за усвояването на тази моторна функция на Егото, която се нарича реч. Същото се отнася и за жестовете и маниерите, за насочването към спортни или интелектуални занимания, за неспособността за контрол над инстинктивните пориви, като например избухливия темперамент, или за обратната тенденция към възпиране от изразяване на емоциите, както и за много други функции на Егото. Някои от тези особености на Егото са силно изразени и очевидни, докато други са скрити и не така ясни, но всички те са резултат от въздействието на външната среда и натрупания опит върху Егото.
Ясно е, че тенденцията да се идентифицираме с обекти носители на силен катексис се наблюдава не само в ранното детство. Юношата, който се облича като своя идол или любим спортист, в една или друга степен се идентифицира с него. Такава идентификация, която се наблюдава по време на пубертета, може да е временно явление, но не винаги. Сред преподавателските среди е прието, че учителите не само трябва да учат учениците си добре, но особено когато възпитаниците им са в пубертета, трябва да са „добър пример" за поведение, защото се очаква, учениците да се идентифицират с учителите и да заприличат на тях. Ние невинаги сме единодушни с педагозите за това кой е подходящият пример за подража­ние, но сме съгласни, че учениците са склонни да се идентифицират с учителите си.
Тенденцията за идентификация продължава до края на живота, но е предимно несъзнавана. С други думи, възрастният човек най-често не осъзнава, че в определен смисъл мисленето и поведението му наподобяват мисленето и поведението на друг човек, или че личността му напълно е заприличала на личността на друг човек.
Желанието да бъдем като другите е много по-близко до съзнанието ни в ранна възраст,

12 макар че и това „правило" има своите изключения. Така например малкото момченце открито заявява, че иска да бъде като баща си, а след време като Супермен. По-късно в живота обаче възрастният мъж може да си пусне мустаци като началника си, без да осъзнава, че желае да се идентифицира с него. Въпреки съзнатото решение да си пусне мустаци, истинското желание остава несъзнавано.
Дотук разгледахме тенденцията за идентификация с хора и неодушевени предмети от обкръжението, които са носители на силен либидинозен катексис. От изложеното става ясно, че идентификацията е напълно нормална тенденция, която е по- изразена и има по-голямо значение през по-ранните години от психическото развитие.
Важно е да се знае, че съществува и тенденция за идентификация с обекти, катексирани с агресивна енергия. Тя е силно изразена, ако обектът е носител на особена власт и сила.
Този вид идентификация се нарича „идентификация с агресора". В тези случаи индивидът изпитва удоволствие (поне във фантазията си) от споделянето на мощта и славата, които той придава на противника си. Подобно е удоволствието, което изпитват и детето, и възрастният, когато се идентифицират с обекта на своето възхищение, т.е. с главния предмет на либидонозния им катексис. За пример може да се посочи идентификацията с родители, учители, идоли и началници.
Досегашните изследвания подкрепят възгледа, че идентификацията е вторичен процес, свързан с фантазии за заемане мястото на обекта на възхищението и чрез това за получаване на всички негови права и притежания. Няма съмнение, че това е твърде силен мотив, който може да играе роля в много случаи. От друга страна обаче тенденцията за идентификация е резултат от либидинозен катексис, тъй като тя се наблюдава в ранно детство, когато възможността за съществуване на завист и фантазии за заемане мястото на личността, на която завиждаме, е малко вероятна. Все още не е ясно, дали идентификацията може да е резултат от силен катексис с агресивна енергия.
Фройд посочва още един фактор, който има важна роля при идентификацията. Това е
„загубата .на обект", термин, който има няколко приложения. Той може да обозначава действителна или въображаема смърт на обекта или продължителна или постоянна раздяла с него, както и фантазия за подобна раздяла. Фройд открива, че при подобни обстоятелства се поражда тенденция към идентификация. Подобен е случаят със сина,

13 който след смъртта на баща си става негово копие и продължава дейността му така, сякаш се преживява като баща си. Друг пример е пациентката на Фройд, която се самообвинява в престъпления, извършени в действителност от нейния покоен баща. В първия пример имаме случай на нормална реакция, докато във втория случай става въпрос за тежко психично заболяване.
Както се вижда от тези примери, загубата на обект със силен катексис поради смърт или раздяла може да играе критична роля в развитието на Егото. В тези случаи се появява нуждата постоянно да имитираме или да се преобразяваме в човека, когото сме загубили. Най-добре изучените случаи от подобен характер в психоаналитичната практика са депресиите, в чиято психопатология основна роля играе несъзнаваната идентификация със загубения обект.
Ясно е, че значението на идентификацията за развитието на Его­то е многообразна. Най-напред, особено в ранните години, тя е неразривно свързана с взаимоотношенията с обекти, притежаващи силен катексис. Освен това, както вече казахме, човек е склонен да се идентифицира както с обектите, на които се възхищава, така и с тези, които мрази. Ана Фройд нарича това „идентификация с агресора". Накрая отбелязахме, че загубата на обект със силен катексис води в една или друга степен до идентификация с него. Независимо от начина на идентифициране, Егото в крайна сметка, за добро или за лошо, се обогатява.
Нека сега преминем към друга тема, която също е пряко свързана с процеса на диференцирането между Егото и Ида. Става дума за два начина на функциониране на психичния апарат. Те се наричат първичен и вторичен процес. Фройд използва израза първичен процес, за да обозначи, че това, което приема, е първоначалният способ на функциониране на психичния апарат. Ние знаем, че Идът функционира в хармония с първичния процес до края на живота. Егото функционира по този начин само през първата година от живота, когато неговата структура е твърде несъвършена и подобна на Ида, откъдето то току-що се е отделило. Вторичният процес от своя страна започва да се развива постепенно и прогресиращо още от първата година на живота и е характерен за зрялото Его.

14
В психоаналитичната литература двата термина - първичен и вторичен процес - се използват за две както близки, така и различни явления. Терминът първичен процес може да се отнася до определен вид мислене, характерен за малкото дете с незряло Ето.
От друга страна, той може да се отнася до представите ни за преходите на либидинозната и агресивната енергия на нагоните, както и до начините на нейното разтоварване в Ида или в незрялото Его. По същия начин вторичният процес може да означава както вид мислене, характерен за зрялото Его, така и процесите на свързване и мобилизиране на психичната енергия, които се извършват в зрялото Его. Двата вида мислене се откриват твърде лесно и имат огромно значение. Двата способа на регулиране и разтоварване на психичната енергия заемат важно място в теорията, но както при всички хипотези от този род, те почти не се поддават на наблюдение.
Нека сега изясним как се управлява психичната енергия, когато говорим за първичен и вторичен процес. Характерните особености на първичния процес могат да се опишат лесно с терминологията, използвана при теоретичната дискусия за психичната енергия. Най-характерното за катексиса на нагоните при първичния процес е, че той е твърде мобилен. Именно тази подвижност на катексиса определя две основни черти на първичния процес:
1. Тенденцията, характерна за Ида и незрялото Его към незабавното задоволяване на нуждите (разтоварване на катексиса).
2. Лекотата, с която катексисът може да бъде пренасочен към други пътища за разтоварване, ако първоначалните обекти или форми на задоволяване станат недостъпни.
Първата характеристика - тенденцията за незабавно задоволяване - явно доминира в ранното детство, когато Егото все още е незряло. Освен това тя се среща много често и по-късно в живота, но суетата ни не допуска да си дадем сметка за това.
Психоаналитичните изследвания на несъзнаваните психични процеси показват също така, че тенденцията за незабавно разтоварване на катексиса е характерна за Ида до края на живота ни. Втората характерна черта на първичния процес - лесното заменяне на един начин за разтоварване на катексиса с друг - може да се илюстрира с някои прости примери. Един от тях е малкото бебе, което смуче пръста си, когато не може да получи

15 майчината гърда или биберона. Катексисът на енергията на нагона е свързан първоначално с психичния образ на гърдата или биберона. Тъй като те не са на разположение в момента и разтоварването на катексиса не може да се осъществи по този начин, катексисът поради своята мобилност се насочва към пръста, който е на разположение и детето осъществява разтоварването му чрез смукане на пръста.
Друг пример е детето, което си играе с питки от кал. Играта с изпражнения вече е забранена и е недостъпна като начин за разтоварване на катексиса. Поради своята мобилност катексисът, свързан с психичния образ на изпражненията, се прехвърля към представата за калта и детето, играейки, си доставя същото удоволствие от разтоварването му. Познати са ни и случаите, когато детето бие малкото си братче, ако е ядосано на майка си, а бащата, който не смее да покаже на началника си колко му е ядосан, вечер се кара на децата си.
Ако разгледаме вторичния процес, ще видим, че при него нещата стоят съвсем по друг начин. Неговата най-важна характеристика е способността за забавяне разтоварването на катексиса. Това означава, че разтоварването се отлага до момента, когато външните условия станат благоприятни. Това е антропоморфно определение.
Трябва да имаме предвид обаче, че Егото е всъщност самият човек. Способността за забавяне на разтоварването е основна характеристика на вторичния процес. Друга важна черта на вторичния процес е, че тук катексисите са много по-силно свързани с определени обекти и начини на задоволяване, отколкото при първичния процес. По това, както и по способността за забавяне на удоволствието, вторичният процес се различава от първичния само количествено, а не качествено.
Ако проследим растежа и развитието на индивида, или ако направим опит да разграничим по описателен начин първичния процес от вторичния при изследване на психиката му, ще установим, че преходът от единия процес към другия става постепенно. Не е трудно да се каже, че определен вид мислене или поведение съдържа елементи на първичния или вторичния процес; никой обаче не е в състояние да заяви: дотук свършва първичният процес и оттук започва вторичният. Замяната на първичния процес с вторичния е постепенна и представлява съставна част на диференцирането и развитието на функциите, които съставляват Егото.

16
Както вече посочихме, термините първичен и вторичен процес обозначават също така два вида мислене. Смятаме, че първичният мисловен процес се появява по-рано от вторичния, който се развива постепенно като част или аспект на обособеното Его. Ако се опитаме да представим двата вида мислене, ще забележим, че вторичният мисловен процес може да се опише много по-лесно от първичния, тъй като той ни е много по- добре познат. Това е нормалното, съзнавано мислене, каквото го познаваме от самонаблюденията. То е предимно вербално и следва законите на логиката и синтаксиса. Това е този тип мислене, който обикновено свързваме с относително зрялото Его; то не изисква специално описание, тъй като ни е добре познато. От своя страна първичният мисловен процес е характерен за ранното детство и незрялото Его.
Той се различава от познатото ни мислене, което наричаме вторичен мисловен процес.
Той наистина е толкова различен, че читателят може да се усъмни дали първичният мисловен процес е наистина нормален или е израз на психопатология. Важно е да се подчертае, че първичният мисловен процес е основният, нормален вид мислене на незрялото Его и че той до известна степен се запазва до края на живота ни, както ще разберем след малко.
Най-напред ще разгледаме една от характерните особености на първичния мисловен процес, която създава у нас впечатление за нещо странно и неразбираемо.
Това е липсата на отрицания, условни наклонения и други граматически изисквания.
Само контекстът на подобен израз може да ни даде представа как да го разберем - като утвърдителен или отрицателен, като условен или желателен. Думи с противоположно значение се заменят една с друга, а взаимно отричащи се мисли могат да съществуват заедно, без да си противоречат. Явно ще бъде трудно да се докаже, че подобен вид мислене не е патологично, но преди това нека продължим с описанието на първичния мисловен процес .
При него обектите често са представени чрез алюзия или аналогия. Част от обекта, споменът или идеята може да представи целия обект и обратно. Освен това различни мисли могат да се изразят само от една мисъл или представа. По правило при първичното мислене вербалните образи не се използват така, както при вторичното.
Думи и дори цял текст от една страница или глава на книга могат да се заменят със

17 зрителни или други сетивни впечатления. Накрая трябва да отбележим, че при първичния мисловен процес не съществува чувство за време. Понятия като „преди",
„сега", „след", „тогава", „най-напред", „след това" или „накрая" не съществуват. При този вид мислене минало, сегашно и бъдеще са едно и също.
Вярно е, че първичният мисловен процес се наблюдава при случаи на тежки психични заболявания и може да съставлява толкова важна част от мисловния живот на тези хора, че да определи до голяма степен симптомите, които те имат. Тук спадат случаите на делириумни състояния, предизвикани от токсични вещества, органични процеси на мозъка и др., както и тежки заболявания с неопределена етиология, като например шизофренията и маниакално депресивната психоза. Първичното мислене не е патология само по себе си. Патологията в тези случаи е относителното изчезване на вторичния процес, а не появата на първичния. Патологичното в мисленето при възрастния човек се определя от това, че първичният процес преобладава или изцяло завладява мисленето. Въпреки че първичният мисловен процес изглежда странен, следните разсъждения ще ни помогнат да го разберем по-добре. Те дори могат да ни убедят, че той не ни е съвсем чужд. За да разберем липсата на чувство за време, нека да си припомним интелектуалното развитие на малкото дете. Липсата на чувство за време е позната характеристика на ранното детство и са необходими няколко години, докато детето започне да осмисля събитията извън „тук и сега". Нека си припомним и тенденцията на първичния процес да представя идеи по невербален начин. Този начин на мислене е характерен за детето преди то да усвои речта. Що се отнася до липсата на логика и синтаксис, за които споменахме, както и до пренебрегването на граматичните форми и отрицателните частици, може да се каже, че тези изисквания са характерни предимно за писмената реч: в говоримия език голяма част от смисъла се подразбира от контекста, жестикулацията, израза на лицето и интонацията на гласа. Колкото по- непринуден и разговорен е езикът, толкова по-опростен е синтаксисът и толкова по- многозначителни думите, особено ако са извън определен контекст. Така например фразата: „Той е велик!" може да има различен смисъл, ако е казана сериозно, несериозно или саркастично. Ако искаме да бъдем саркастични, тогава думата „велик" ще има точно противоположно значение на даденото в речника. Става ясно, че неразбираемата

18 на пръв поглед особеност на първичния мисловен процес да представя с една дума позитивно или негативно отношение е всъщност твърде познато явление. То е толкова разпространено, че едва ли бихме го забелязали, ако не си поставим за цел да го открием.
Същото се отнася и за представянето на част чрез цялото и на цялото чрез негова част, както и за представянето по аналогия или алюзия. Това са познати начини на мислене от поезията; те се наблюдават също при вицовете и жаргона. Невербалното представяне на идеи също може да се открие в съзнателния ни живот. Да вземем карикатурите или рекламните илюстрации, които представят събитията по-добре от всякакви думи. Макар ценителите на изкуството да нямат високо мнение за подобни художествени изяви, ние схващаме смисъла на идеите с лекота.
Тези примери показват, че характерните черти на първичния процес не са така чужди на възрастния човек, както изглеждаше отначало. Явно е, че те продължават да съществуват до края на живота макар и в подчинена позиция, и да играят важна роля в психичния живот. Както ще разберем по-късно, Егото също си запазва способността за връщане към по-незрели форми на функциониране, характерни за детството. Това личи особено в игрите, вицовете и шегите на възрастните, независимо дали се предприемат под влияние на алкохол или не. Същото се наблюдава в сънищата и мечтанията в будно състояние. Във всички посочени случаи първичният процес взима превес над вторичния, който обикновено доминира в психичния живот в зряла възраст.
Към така представените характеристики на двата процеса трябва да се прибавят още някои важни подробности, които ще ни улеснят в разбирането на психоаналитичната литература. Нека най-напред да разгледаме два термина, приети от психоаналитичната литература, които описват някои характерни особености на първичния процес. Единият е изместване, а другият - сгъстяваме. Психоаналитичният смисъл на изместването е в това, че частта може да представи цялото и обратно, или, в най-общ смисъл, една идея или представа може да се замести с друга, която асоциативно е свързана с нея. Фройд предполага, че изместването се поражда или поне зависи от прехвърлянето на катексиса, т.е. на психичната енергия, от една мисъл или идея на друга. Поради това той избира думата изместване. Изместен е катексисът. По такъв

19 начин този термин илюстрира връзката между първичното мислене и начина на регулиране на енергията на нагоните, който е характерен за първичния процес.
Готовността за изместване, характерна за мисловния първичен процес, е израз на мобилността на катексиса, която вече разгледахме като особеност на първичния процес в тесния смисъл на думата.
Терминът сгъстяваме означава представяне на няколко идеи или представи чрез една единствена дума, представа или част от нея. Както при изместването, изборът на термина сгъстяваме е свързан с идеята за мобилността на енергията. Фройд смята, че когато няколко психични образа се представят само чрез един, катексисът от всички тях се концентрира (сгъстява) в едно.
Една характерна особеност на мисловния първичен процес, която е резултат от изместване, заема особено място. Това е символното представяне в психоаналитичен план, т.нар. „символизъм". Още в началото на заниманията си със сънищата Фройд открива, че някои елементи на сънищата и симптомите имат определен смисъл, различен от онзи, с който обикновено ги свързваме, но пациентите нямат представа какъв е този смисъл. Така например присъствието на две сестри в съня може да замества мисли за женски гърди; пътуването или отсъствието на нещо на сън се асоциира със смърт; парите са символ за фекалии и т.н. Този речник, който прилича на таен език и се използва от хората несъзнавано, без разбиране на съдържанието му на съзнавано ниво,
Фройд нарича символен. Това означава, че в първичния мисловен процес парите могат да служат като символ, т.е. еквивалент на изпражнения; пътуването може да замести мисълта за смърт и т.н. Нищо чудно, че това невероятно откритие предизвиква и голям интерес, и яростна критика. Възможно е както интересът, така и критиката да са породени от факта, че много от предметите и идеите, представени символно, принадлежат към забранените неща, към сексуалните и „мръсни" мисли.
Списъкът на тези неща, които могат да се представят символно, съвсем не е дълъг.
Той включва тялото и неговите части, по-точно половите органи, ануса и задните части, пикочния и храносмилателния тракт, женските гърди, членовете на семейството като майка, баща, братя и сестри, определени телесни функции и преживявания, като полово сношение, уриниране, дефекация, хранене, плач, ярост, полова възбуда, раждане, смърт

20 и още няколко други. Читателят ще забележи веднага, че това са неща от особен интерес за малкото дете, с други думи, това са неща, важни за индивида по времето, когато Егото е все още незряло и първичният процес има важна роля в мисленето му.
С това завършваме дискусията за първичния и вторичния процес. Сега ще разгледаме друга страна от теорията за нагонната енергия, която се отнася до диференцирането на Егото от Ида и развитието му по-нататък. Това е теорията за неутрализацията на нагонната енергия. Поради неутрализацията нагонната енергия, която създава постоянен натиск за незабавно разтоварване, става достъпна за Егото и е на негово разположение за извършване на действия и изпълнение на желания, съобразени с вторичния процес. Въпреки че не знаем как точно неутрализирането помага за установяването и функционирането на вторичния процес, ние по правило свързваме нагонната енергия с първичния процес, а неутрализираната енергия - с вторичния. Засега ни е известно, че неутрализацията не настъпва внезапно, а е продължителен и постепенен преход и че енергията, която става достъпна за Егото, е от изключително значение за неговото развитие. Без нея то не би функционирало задоволително, ако изобщо е възможно да функционира. Когато казваме, че неутрализацията е постепенен процес, имаме предвид, че тя е нещо като трансформация на енергията, извършвана на малки порции през продължителен период от време. Както и останалите процеси, свързани с развитието на Егото, това е промяна, която става паралелно с узряването на Егото, за което тя значително допринася.
Ако се опитаме да дадем дефиниция на неутрализираната енергия, най-общо бихме казали, че това е енергия, чийто сексуален и агресивен характер до голяма степен е променен. Идеята за неутрализирането на нагонната енергия е въведена от Фройд по времето, когато единствената приета енергия е била енергията на сексуалния нагон.
Сега ние наричаме този процес десексуализация... Неутрализацията означава, че действията на човека, които първоначално задоволяват нуждата от разтоварване на нагонната енергия, стават частично или напълно независими от тази нужда и започват да служат на Егото. Следният пример ще изясни това. Както при останалите дейности на незрялото Его, първите опити на детето да говори задоволяват катексисите на нагонната енергия. Въпреки че засега е почти невъзможно да определим кои точно

21 нагонни енергии се разтоварват при говоренето, все пак за някои от тях сме сигурни.
Това са възможността за изразяване на емоции, нуждата от идентификация с възрастните хора или с братята и сестрите, както и използването на говора за игра, която привлича вниманието на възрастните към детето. С течение на времето езикът до голяма степен става независим от нагонните нужди и се превръща в средство за комуникация на мисли. Това, което в началото е нагонна енергия, се неутрализира и започва да служи на Егото.
Връзката между говоренето и задоволяването на нагонната енергия е напълно нормално явление за ранното детство. Без енергията, доставяна от нагоните, усвояването на езика би било сериозно затруднено, а може би и невъзможно. От клиничната практика е познато смущението, наречено мутизъм. То се проявява при деца, които са емоционално откъснати от околната среда и не създават пълноценни взаимодействия с възрастните. Речта на тези деца се възвръща или започва да се развива едва след лечение. Тогава те получават възможност да изградят пълноценни взаимоотношения с хората. От друга страна, ако нагонната енергия не се неутрализира достатъчно, или ако по-късно в живота неутрализацията претърпи обратно развитие и говоренето (или неутралната енергия, вложена в него) се обвърже обратно с инстинкта, тогава невротичният конфликт може да наруши функциите на Егото, постигнати до момента, когато все още индивидът не е бил обезпокояван от вътрешен конфликт.
Пример за неадекватно неутрализиране е детското заекване, а за вторично инстинктивизиране - хистеричната афония. Тук можем да отбележим, че вторичното инстинктивизиране или де-неутрализиране на психичната енергия е една от характерните черти на регреса, за който вече говорихме.
Теорията за неутрализацията на енергията и възможността тя да бъде предоставена на разположение на Егото за изпълнение на неговите функции се потвърждава от факта, че тези функции са автономни в смисъл, че не се смущават от нагоните, особено след ранното детство, както и от вътрешните конфликти, породени от нагонните желания. Тяхната автономност обаче не е абсолютна, а само относителна, и както вече стана ясно, при някои болестни явления енергията, която е на разположение на Егото, може да премине вторично под контрола на нагоните и да повлияе неговите

22 функции. Егото може дори да бъде завладяно от желаниията, породени от нагоните, или от конфликтите, предизвикани от тези желания.“ (Бренър, 1993, с.44 - 58)

Изтегляне 193.98 Kb.

Сподели с приятели: