Причини за отслабване на вярата بسم الله الرحن الرحيم

НА ВЯРАТА

Уважаеми братя!

Причините, които водят до отслабване на вярата са много. Някои от тях са:

1.Отдалечаване от религиозната среда за продължително време.

Най-често, когато един мюсюлманин се отдели от ислямската среда поради пътуване, командировка или друга причина, това води до отслабване на неговата вяра, защото той се отделя от колектива, от който се е градил религиозно и е черпил сила за вярата си. Аллах Теаля казва:

Този свещен айет доказва, че продължителното отдалечаване от религиозната среда е причина за отслабване на вярата. Например, когато един човек продължително време е бил отдалечен от братята си по вяра, поради пътуване, командировка и други ангажименти, той губи връзката си с религиозната среда, в която е общувал и черпел духовна сила за сърцето си. Мюсюлманинът сам е слаб, но с братята си по вяра е силен. Ел-Хасен Ел-Басри (радийеаллаху анху) казва:

“Братята ни по вяра са по-скъпи за нас от семействата ни, защото нашите семействата ни напомнят за този свят, а братята по вяра ни напомнят за Отвъдния.”

Когато отдалечаването продължи, се поражда отчуждение, което след това се превръща в отвращение към религиозната среда. В следствие на това сърцето закоравява и светлината на вярата в него се помрачава и угасва. Така може да се обясни духовният и морален упадък при някои хора, които пътуват по време на отпуски, ваканции или преместване зара­ди работа или обучение.

Онзи, който се поучава от примерни хора, съчетали в себе си полез­на наука, добри дела и силна вяра, взема пример от тях и им подра­жава в науката, нравствеността и добродетелите. И когато се отдели от тях за определено време, започва да чувства как се променя и ста­ва коравосърдечен. Затова след като Пратеникът на Аллах (с.а.с.) починал и тялото му било погребано, неговите есхаби рекли:”Сърцата ни се промениха.” Те били обхванати от самота, защо­то възпитателят, учителят и добрият при­мер за подражание Мухаммед (с.а.с.) вече не бил между тях. Въпреки всичко, Пратеникът (с.а.с.) оставил след себе си велики хора като планини, всеки един от тях бил способен да поеме водачеството на мюсюлманите и всеки един от тях бил добър пример за другия. В днешно време мюсюлманите са в голяма нужда от такъв пример за подражание в близост до тях.

Ислямската литература пробужда вярата на онзи, който я чете, и укрепва у него скритите религиозни чувства. Начело на тази литература е Книгата на Аллах - Корани Керим. След нея са сборниците по хадис; книгите по акида - убеждение; фикх - ислямско вероучение; тефсир - разяснение на Корана; сира - житието на Пратеника (с.а.с.); ислямски морал и възпитание, опиращи се на достоверните източници - Коранът и Суннетът. Небрежното отношение към тези книги и задълбочаването във философия и в книгите без доказателства, причинява опустошаване на сърцето. Например: Когато човек чете сборниците по хадис на Бухари и Муслим, започва да чувства, че сякаш живее във времето на Пратеника (с.а.с.) и неговите сподвижници и усеща религиозния полъх от техния начин на живот.

Контактуването с такива хора не носи нищо добро за вярата на мюсюлманина, неговото семейство и обществото, в което живее. Те извършват прегрешения и не се покайват, а се гордеят с тях. Животът им е изпълнен с непристойни дела - употреба на алкохол, наркотици, цигари, проституция и разврат. А езиците им са заети с клюки, ругатни, обиди, подигравки, одумвания и нищо полезно, от което човек може да се поучи и възползва. Тяхната цел е земният живот, охолството, задоволяване на страстите, без да избират начините за постигането им. А домовете им са изпълнени с безпорядък и порицани неща, от които нормалният човек се отвращава.

В днешно време се наблюдава, че много от хората напълно са посветили своя живот на материалното, а алчността е завзела техните сърца, до такава степен, че не мислят и не желаят нищо друго, освен земния живот. Те не се подчиняват на Аллах Теаля, не следват пътя на Неговия Пратеник (с.а.с.) и нямат интерес към религията. За такива хора Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

“Жалък и губещ е обожателят на динара (златна монета) и обожателят на дирхема (сребърна монета).” /Бухари/

Мюсюлманинът трябва да живее според наставленията на Пратеника (с.а.с.):
((إنَّمَا يَكْفِي أَحَدُكُمْ مَا كَانَ فِي الدُنْيَا مِثْلُ زَادِ الرَاكِبِ)) - رواه الطبراني

“Достатъчно е на всеки един от вас в земния живот толкова, колкото са запасите на един пътник.” /Табарани/

Това означава нещо нормално, с което човек да преживява и да постигне целта, за която е създаден, т.е. правене на ибадет към Аллах, Аззе ве Джелле. Пратеникът (с.а.с.) в хадис Кудси, казва:
((إن الله - عز و جل - قال: إنا أنزلنا المال لإقام الصلاة و إيتاء الزكاة و لو كان لابن آدم واد لأحب أن يكون إليه ثان و لو كان له واديان لأحب أن يكون إليهما ثالث, و لا يملأ جوف ابن آدم إلا التراب ثم يتوب الله على من تاب)) - رواه أحمد

“Аллах, Аззе ве Джелле, казва: “Ние дадохме богатството, за да се кланя намаз и да се дава зекят. Ако човекът притежава една долина (с богатство), той ще пожелае и втора, а ако притежава две, ще пожелае трета. Ала нищо няма да задоволи човека, освен пръстта. Аллах приема покаянието от онзи, който се покае.”/ Имам Ахмед/

Аллах Аззе ве Джелле казва:

۞ وَاعْلَمُوۤاْ أَنَّمَآ أَمْوَالُكُمْ وَأَوْلاَدُكُمْ فِتْنَةٌ ۞

§И знайте, че вашите имоти и деца са изпитание…§/Сура “Енфал”/8/:28/

۞ زُينَ لِلنَّاسِ حُبُّ الشَّهَوَاتِ مِنَ النسَاءِ وَالْبَنِينَ وَالْقَنَاطِيرِ الْمُقَنْطَرَةِ مِنَ الذَّهَبِ وَالْفِضَّةِ وَالْخَيْلِ الْمُسَوَّمَةِ وَالأَنْعَامِ وَالْحَرْثِ ذٰلِكَ مَتَاعُ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا وَاللَّهُ عِنْدَهُ حُسْنُ الْمَآبِ ۞

§Разкрасена е за хората обичта към страстите ­ към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах.§/Сура “Али Имран”/3/:14/

Тези айети показват, че когато обичта към земните блага е по-голяма, отколкото обичта към Аллах Теаля и Неговия Пратеник (с.а.с.), човек заслужава упрек.

Пратеникът (с.а.с.) казва:

(( إِنَّ لِكُلِّ أُمَّةٍ فِتْنَةً وَإِنَّ فِتْنَةَ أُمَّتِي الْمَالُ )) – رواه أحمد :16826

“За всяка общност има изпитание, а изпитанието за моята общност е богатството.” /Тирмизи/

Алчността за богатство причинява по-голяма вреда за вярата на човека, отколкото вълкът за овцете.

Пратеникът на Аллах - Мухаммед (с.а.с.) казва:

“Ламтежът за бо­гатства и слава причиняват повече вреда на вярата на човека, отколкото два гладни вълка на стадо овце.” /Тирмизи/

Затова Пратеникът (с.а.с.) подтиква мюсюлманина към задоволяване с толкова, колкото да покрие потребностите си, без да ламти за повече, защото това ще го отклони от ибадета към Аллах, Аззе ве Джелле. Пратеникът (с.а.с.) казал на един от неговите сподвижници:

(( إِنَّمَا يَكْفِيكَ مِنْ جَمِيعِ الْمَالِ خَادِمٌ وَمَرْكَبٌ فِي سَبِيلِ )) - رواه الترمذي:2249

“Достатъчно ти е като събирано богатство, толкова колкото да си осигуриш слу­га и превозно средство (за да са ти в услуга) по пъ­тя на Аллах.” /Имам Ахмед/

Пейгамберинът (с.а.с.) предупреждава алчните, които не раздават садака:

(( وَيْلٌ لِلْمُكْثِرِينَ إِلَّا مَنْ قَالَ بِالْمَالِ هَكَذَا وَهَكَذَا وَهَكَذَا وَهَكَذَا أَرْبَعٌ عَنْ يَمِينِهِ وَعَنْ شِمَالِهِ وَمِنْ قُدَّامِهِ وَمِنْ وَرَائِهِ)) – رواه ابن ماجه:4119

„Тежко и горко на онези, които трупат богатства, с изключение на онзи, който раздава от богатството така и така, така и така - в четирите посоки: надясно, наляво, напред и назад.” /Ибни Маджех/
6.Унасяне в неосъществими мечти и надежди.

Аллах Теаля казва:

Али (р.а.) казва:”Най-много от което се страхувам за вас е следване на страстите и неосъществимите мечти и надежди, защото следването на страстите отклонява от истината, а неосъществимите мечти и надежди са причина за забравяне на Отвъдния живот.” /Бухари/

Неосъществимите мечти и надежди причиняват ленивост при извършване на ибадет, отлагане на покаянието, прекалено желание за земния живот и забравяне на Отвъдния, и закоравяване на сърцето, а добросърдечността се постига чрез напомняне за смъртта и гроба, наградите, наказанията и жестокостите в Съдния ден.

Разказва се, че: “Който ограничи мечтите и надеждите си за неосъществимото, тревогите му се намалят, а сърцето му се осветява, защото когато си спомни за смъртта, започва да се усилва подчинението му към Аллах”/ Бухари/

Преяждането поражда затъпяване, затруднява тялото в подчинение към Всемилостивия и стимулира движението на шейтана в тялото на човека. Казва се, че: “Който много яде, много пие, много спи и губи голяма награда.” Неумереността в приказките закоравява сърцето, многото общуване с хора възпрепятства човека да се самоконтролира, а прекаленият смях премахва срама в сърцето и го умъртвява.

Пратеникът (с.а.с.) казва:

(( لاَ تُكْثِرُوا الضَّحِكَ فَإِنَّ كَثْرَةَ الضَّحِكِ تُمِيتُ الْقَلْبَ)) – رواه ابن ماجه:4183

“Не прекалявайте със смеха, защото смехът умъртвява сърцето!” /Ибн Маджех/

Времето, което не е изпълнено с ибадет към Аллах Теаля, поражда безсърдечие, а на това сърце не му влияят съветите в Корана, нито пък наставленията.

Причините за отслабване на вярата са много и не е по силите ни да изброим всички. Но за онези, които не са споменати, човек може сам да се досети, като се ръководи от вече посочените. Разумният сам може да осъзнае. Затова молим Аллах Теаля да пречисти сърцата ни и да ни опази от злото в душите ни!