за определяне на безопасните разстояния при взрив (в м)
Разстоянието, на което възникващите при взрив взривна и въздушна ударна вълна загубват способността си да нанасят поражение с определена интензивност на разположените около него обекти и съоръжения, се определя по формулата:
R = K x q,
където R е безопасното разстояние в метри;
q - масата на активното взривно вещество (ВВ) на заряда в килограми, отнесено към тротила.
Активното взривно вещество за боеприпасите се определя като сума от разривния заряд и 50 на сто от метателния заряд. Коефициентите за привеждане на различните видове ВВ и барути към тротила са:
- тротил
1,0;
- хексоген
1,8 - 2,0;
- аматол
0,7 - 0,8;
- тетрил
1,1 - 1,2;
- тен
1,8 - 2,0;
- октоген
1,8 - 2,0;
- пикринова киселина
1,1 - 1,2;
- барут
0,4 - 0,5;
К е коефициентът, зависещ от характера на поражението (разрушението) на обекта, от условията на разположението на заряда (ВВ) и от характера на терена и местността между взрива и обекта. Коефициентът К се определя експериментално и неговите значения за различните видове разрушения са дадени в таблицата. Значение на коефициента К при открито разположение на боеприпасите и ВВ
№ по ред
Характеристика на поражението (разрушението) на обектите (съоръженията)
К
1.
Пълна липса на повреди по остъкляването на сградите и транспортните средства (автобуси, влакове, кораби)
50 - 80
2.
Случайно повреждане на остъкляването на сградите и транспортните средства (автобуси, влакове, кораби)
10 - 15
3.
Пълно разрушаване на остъкляването на сградите и повреждане на рамките на прозорците, вратите, леките прегради и покривите
5 - 8
4.
Пълно повреждане на остъкляването на транспортните средства (автобуси, влакове, кораби)
3 - 4
5.
Леки повреди на въздушните електропроводи (огъване на стълбове)
25 - 30
6.
Разрушаване на бараки, навеси, вътрешни преградни стени на сградите, рамките на вратите и прозорците и керемидените покриви
2 - 3
7.
Разрушаване на полумасивни каменни, тухлени и дървени постройки (автобуси, влакове, кораби) и скъсване на въздушни електропроводи
1,5 - 2,0
8.
Разрушаване на масивни тухлени постройки и предаване на детонация по влияние
0,8 - 1,0
9.
Разрушаване на масивни постройки с железобетонна и бетонна конструкция
0,3 - 0,5
При определяне на безопасното разстояние трябва да се отчитат също и местните условия - най-вече характерът и релефът на местността между склада (взрива) и застрашения обект. Разпространението на взривната и въздушната ударна вълна при определени условия на взрива може да има насочено действие и там разстоянието на разрушаващото действие е 1,5 - 2 пъти по-голямо или по-малко. Ако между склада (взрива) и застрашения обект има преграда (гъста гора, хълм, здрава стена, земен вал) или хранилището е вкопано в земята, безопасното разстояние, изчислено по формулата, се намалява 1,5 - 2 пъти, а при наличие на просека на гора и дефиле се увеличава 1,5 - 2 пъти. В направление на необвалованата страна на хранилището действието на взривната и въздушната ударна вълна е 1,5 - 2 пъти по-голямо. Това изисква хранилищата да са четиристранно обваловани или вкопани. Необвалованата страна на хранилищата не трябва да е насочена към стопанските и битовите сгради на склада (базата) или към други хранилища и обекти. Стойностите на коефициента К са за открито разположени и ВВ боеприпаси или под навеси и в бараки. При разполагането им при други условия разстоянието, определено по формулата, се намалява, като получените стойности се делят, както следва:
- при необваловани полумасивни хранилища
с 1,1 - 1,2;
- при необваловани масивни тухлени хранилища
с 1,2 - 1,3;
- при необваловани железобетонни хранилища
с 1,3 - 1,4;
- при обваловани полумасивни и масивни хранилища
с 1,5 - 1,7;
- при вкопани в земята полумасивни и масивни хранилища
Безопасното разстояние до разположените около склада (базата) обекти зависи от възможното прелитане на снаряди, мини и осколки при евентуален взрив. Тези разстояния са дадени в следната таблица:
Калибър на артилерийските снаряди и мини в милиметри
Възможна далечина на разлитане на осколките в метри
37 - 76
до 500
76 - 105
до 700
105 - 150
до 1000
150 - 200
до 1200
200 - 300
до 1500
300 - 400
до 1500
Над 400
до 1500
Приложение № 4 към чл. 17, ал. 2
Класификация на взривните вещества (ВВ) в зависимост от чувствителността им към външни въздействия
№ по ред
Видове взривни вещества (ВВ)
Основни представители
1.
Иницииращи ВВ
- гърмящ живак (живачен флуминат);
(първични)
- оловен азид;
- тенерес (оловен тринитрорезорцинат или ТНРС);
- иницииращи състави - смеси от гърмящ живак, калиев хлорат (бертолетова сол), амониев сулфид (антимон) и др.
Критерии за определяне категориите на огнестрелните оръжия – собственост на НСО
Огнестрелно оръжие:
а) стрелково оръжие:
– първа категория - ново, а също така намиращо се в експлоатация, изправно и годно за бойно използване, на което в канала на цевта и патронника няма следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; полетата и браздите в дулната част са износени на разстояние не повече от един калибър, оръжие, удовлетворяващо изискванията за нормален бой;
– втора категория - намиращо се в експлоатация, изправно и годно за бойно използване, чийто канал на цевта и патронника имат слаби следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; полетата и браздите в дулната част са износени на дълбочина повече от един калибър; при това оръжието удовлетворява изискванията за нормален бой;
– трета категория - изискващо среден ремонт;
– четвърта категория - изискващо основен ремонт;
– пета категория - негодно оръжие, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
Основни детайли, които определят прекатегоризирането на оръжието в пета категория, да се считат:
– цевта с цевната кутия - за пушки и карабини;
– цевната кутия - за автомати и картечници;
– цевта и затворната кутия - за картечни пистолети;
– ложата (рамката) - за пистолети и револвери;
б) ръчни и станочни (тежки) противотанкови гранатохвъргачки (РПГ-7; СПГ-9):
– първа категория - нови, както и намиращи се в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, на които в канала на тялото няма следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома;
– втора категория - намиращи се в експлоатация, изправни и годни за бойно използване, чиито канали на тялото имат слаби следи от ръжда и раковини и откъртване на хрома;
– за СПГ - дюзата на соплото е износена и откатът при изстрел е не повече от 15 мм, а накатът - не повече от 20 мм;
– механизмите за насочване са износени и имат невъзвратимо хоризонтално клатене на тялото не повече от 0 - 08, а вертикално -
не повече от 0 - 06;
– трета категория - изискващи среден ремонт;
– четвърта категория - не се установява;
– пета категория - негодни за бойно използване, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно;
в) гладкоцевно, малокалибрено и пневматично оръжие, учебно оръжие, ракетни пистолети:
– първа категория - ново, както и намиращо се и било в експлоатация, изправно и годно за използване;
– втора категория - не се установява;
– трета категория - изискващо среден ремонт;
– четвърта категория - не се установява;
– пета категория - негодно, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.
Забележка. При преминаване на въоръжение в по-долна категория с виновност се заплаща стойността на повредените детайли, по които се определя категорията. При раздуване на цевите те се заплащат в пълен размер.