Член 4
(4) По отношение на защитените зони по горепосочените алинеи 1 и 2, Държавите членки трябва да предприемат подходящи стъпки, за да се предотврати замърсяването или влошаването на местообитанията, или каквито и да е безпокойства, които имат отрицателен ефект върху птиците, дотолкова доколкото те са значителни, имайки предвид целите на този член. Извън тези защитени територии, Държавите членки трябва също да стремят да предотвратяват замърсяване или влошаване на местообитанията.
Член 5
Без да влизат в противоречие с членове 7 и 8, Държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки за изграждане на обща система за защита на всички видове птици, посочени в член 1, забранявайки в частност:
а) предумишленото им убиване или залавяне по какъвто и да е начин;
б) предумишленото разрушаване или нанасяне на щети на техните гнезда и яйца или местенето на техните гнезда;
в) взимането на яйца от природните местообитания и съхраняването им дори и ако те са празни;
г) предумишленото обезпокояване на тези птици особено през периода на размножаване и отглеждане на малките, дотолкова доколкото това обезпокояване е значително, имайки предвид целите на Директивата.
д) отглеждане на птици от видовете, за които лова и улова са забранени.
1.2.3 Директива 2001/42/EC за стратегическата екологична оценка (СЕО) на планове и програми върху околната среда (“SEA Directive”).
Целта на Директивата за СЕО 2001/42/EC е да гарантира, че последствията за околната среда, произтичащи от конкретни планове и програми, са определени и оценени в процеса на разработването им, преди те да бъдат одобрени. Обществеността и природозащитните власти са дали мнението си и всички резултати са интегрирани и взети предвид по време на процедурата за планиране.
След одобрението на плана или програмата обществеността е информирана за решението и начина, по който е взето. В случай на очаквани значителни трансгранични въздействия, засегнатите страни-членки и тяхната общественост са информирани и имат възможност да правят коментари, които също са интегрирани в националния процес на вземане на решения.
Доклада по СЕО трябва да определи, опише и оцени:
-
Очакваните значителни въздействия на прилагането на плана / програмата, включително:
-
Въздействия върху биоразнообразието, почвата, водите, въздуха, климатичните фактори;
-
Въздействия върху населението, човешкото здраве, архитектурно и археологическо наследство, ланшафт;
-
Приемливи алтернативи, вземайки предвид целите и географския обхват на плана/ програмата.
Алтернативите трябва да включват нулевата алтернатива.
Препоръки за по-нататъшна консултация:
- http://ec.europa.eu/environment/eia/sea-legalcontext.htm
- http://ec.europa.eu/environment/eia/sea-support.htm
- http://www.cbd.int/impact for information related to the implementation of the Convention on Biological Biodiversity on this issue.
1.2.4. Директива 85/337/EEC за оценка на въздействието на публични и частни проекти върху околната среда (“EIA Directive”), допълнена през 1997 (97/11/EC) и 2003 (2003/35/EC).
По смисъла на Директивата по ОВОС 85/337/EEC (допълнена с Директива 97/11/EC и 2003/35/EC) ОВОС е задължителна за оценката на въздействията върху околната среда на мащабни индивидуални проекти, съответстващи на категориите, описани в Приложение I на Директивата и се прилага също и за категориите описани в приложение 2 на Директивата при специфични условия, където се разглеждат въпроси за чувствителността на определени територии.
1.2.5. Директива за екологичната отговорност.
1.2.6. Конвенция за биологичното разнообразие.
1.2.7. Конвенция за опазване на европейската дива флора и фауна и природните местообитания (Бернска Конвенция).
Доклад Т-РVS/Inf(2002) 30 ”Вятърните електроцентрали и птиците-ръководство и критерии за оценка на въздействието и избор на места”. В своя препоръка от декември 2003 г. постоянният комитет на Бернската конвенция отправя ясни и конкретни препоръки към страните членки за извършване на минимум едногодишен базов мониторинг на прелетните птици, както и конкретен формат на обхвата и характера на оценката за въздействие върху околната среда.
Препоръка 109 (2004) и доклада BirdLife International “Вятърни генератори и птици: анализ на ефекта на вятърните паркове върху птиците и ръководство за критериите за ОВОС и избор на местоположение”(T-PVS/Inf(2003)12), както и на доклада на г-н Guy Jarry (T-PVS/Files (2005)8).
Препоръка № 117 (2005) на Постояния комитет на Бернската конвенция, направена в изпълнение правомощията на Постоянния комитет, визирани в чл. 14 на Конвенцията и на задължения, които всяка договаряща страна поема с подписването на конвенцията (чл. 1, § 2, чл. 3, § 2 и чл. 4).
Препоръка № 130 (2007) на Постояния комитет на Бернската конвенция, направена в изпълнение правомощията на Постоянния комитет, визирани в чл. 14 на Конвенцията и на задължения, които всяка договаряща страна поема с подписването на конвенцията (чл. 1, § 2, чл. 3, § 2 и чл. 4).
1.2.8. Конвенция за опазването на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция)
-
Споразумение за опазване на афро-евразийските водолюбиви птици (AEWA) за координирани действия по протежение на миграционните пътища. В сила от 1999г.; обхваща 119 страни и включва 235 вида водолюбиви птици. Подписано от България през 1995 г.; подписано от ЕС през 2005 г.
-
Споразумение за опазване на популациите на европейските прилепи (EUROBATS), което цели опазването на всички 45 вида прилепи, открити в Европа. В сила от 1994г. Обхваща 31 страни, включително България.
-
Резолюция 7.5 от IX 2002г. “Вятърните турбини и мигриращите видове” специално разглежда проблема с предизвикваната от вятърните генератори смъртност върху голяма част от птиците. Резолюция формулира изискванията за изграждането на ветроенергийни паркове, съобразени със спецификата на миграцията на птиците. В тази връзка, съгласно Бонската конвенция следва да се пристъпва към планиране на ветроенергиен парк, единствено след като е проведен задълбочен и адекватен мониторинг на орнитофауната през поне два миграционни сезона, обхващащи пролетна и есенна миграция. Едва след като резултатите от проучването покажат, че отсъства риск от конфликт с прелитащите птици, е допустимо да се осъществяват последващи проучвания по изграждането на ветроенергийния парк.
1.2.9. Конвенция за влажните зони (Рамсарска Конвенция).
1.2.10. Конвенция за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (Вашингтонска Конвенция, CITES).
За морската среда:
-
Споразумение за защита на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и прилежащата акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS) е рамка за сътрудничество за опазване на морското биоразнообразие в Средиземно и Черно море. Неговата основна цел е да намали заплахите и да подобри познанията за китоподобните бозайници в тези морета. Споразумението бе готово за подписване през 1996 г. и влезе в сила през 2001 г.
-
Международната конвенция за контрол върху лова на китове е подписана през 1946 г., с цел да се осигури подходяща защита за стадата китове и по този начин да направи възможно правилното развитие на китоловната индустрия. Международна Сомисия по китоловството е създадена в рамките на тази конвенция.
2. Вероятни отрицателни въздействия на ветрогенераторите върху биологичното разнообразие.
2.1. Очаквани отрицателни въздействия на инвестиционни предложения за ветрогенератори:
2.1.1. Върху птиците:
Според редица проучвания някои птици са особено чувствителни към въздействия от вятърни генератори. В таблицата по-долу са представени някои видове, за които има данни за чувствителността им според характера на отделните въздействия. За тези видове трябва да се прилага особено прецизно принципа на предпазливостта.
Таблица 1: Чувствителни видове птици
Легенда:
XXX = Доказателства за значителен риск или отрицателно въздействие;
XX = Доказателства за риск или отрицателно въздействие;
X = Потенциален риск, препоръчва се да се подлага на оценка;
x = Малък или незначителен риск или въздействие;
о – няма конкретни проучвания; прилага се принципа на предпазливостта;
Вид /група видове
|
Прил. I на Директива за птиците
|
Безпокойст
во/ про-гонване
|
Пряк сблъсък
|
Барие
рен ефект
|
Промяна в структурата на местообита
нията
|
Предложена буферна зона
|
Положи
телно въздействие
|
Gavia stellata (зимуване)
|
Да
|
XXX
|
X
|
|
|
|
|
Gavia arctica
|
Да
|
X
|
X
|
|
|
1 km около местата за гнездене
|
|
Podiceps auritus
|
Да
|
X
|
X
|
|
|
1 km около езера, където видът гнезди.
|
|
Гмурци (Podicipedidae)
|
|
X
|
|
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Phalacrocorax carbo
|
Не
|
x
|
x
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Phalacrocorax aristotelis
|
Не7
|
|
|
|
X
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Pelecanus onocrotalus
|
Да
|
о
|
о
|
о
|
о
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене и нощувка
|
|
Pelecanus crispus
|
Да
|
о
|
о
|
о
|
о
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене и нощувка
|
|
Ardea cinerea
|
Не
|
|
x
|
X
|
|
|
|
Ciconia nigra
|
Да
|
|
|
X
|
|
Не по-малко от 5 км от местата на гнездене
|
|
Ciconia ciconia
|
Да
|
|
x
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене и нощувка
|
|
Чапли и щъркели (Ciconiiformes)
|
|
|
X
|
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Cygnys cygnus
|
Да
|
X
|
X
|
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на нощувка и хранене
|
|
Anser fabalis (зимуване)
|
Не
|
X
|
|
|
|
0.6 km около места за нощувка и хранене
|
|
Anser albifrons (зимуване)
|
Не8
|
XX
|
X
|
|
|
|
|
Branta ruficollis
|
Да
|
о
|
о
|
о
|
о
|
Не по-малко от 2 км от местата за нощувка и хранене
|
|
Гъски (Anserini)
|
|
X
|
|
XX
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене, нощувка и хранене
|
|
Anas penelope (извън гнездови период)
|
Не
|
XX
|
|
X
|
|
|
|
Aythya ferina (прелети между местата за почивка и хранене през зимата)
|
Не
|
|
x
|
X
|
|
|
|
Aythya fuligula (прелети между местата за почивка и хранене през зимата)
|
Не
|
|
x
|
X
|
|
|
|
Somateria mollissima
|
Не
|
X
|
X
|
X
|
X
|
|
|
Somateria mollissima (миграция, зимуване)
|
Не
|
x
|
x
|
|
|
|
|
Clangula hyemalis (зимуване)
|
Не
|
XX
|
X
|
X
|
X
|
|
|
Melanitta nigra (зимуване)
|
Не
|
XX9
|
X
|
X
|
X
|
|
|
Bucephala clangula (прелети между местата за почивка и хранене през зимата)
|
Не
|
|
x
|
X
|
|
|
|
Патици (Anatinae)
|
|
X
|
X
|
X
|
X
|
|
|
Mergus serrator
|
Не
|
|
|
|
|
|
x10
|
Pernis apivorus
|
Да
|
|
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Milvus migrans
|
Да
|
X
|
X
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Milvus milvus
|
Да
|
X
|
XXX
|
X
|
|
3 km около гнезда, 5 km около места за почивка.
|
|
Haliaeetus albicilla
|
Да
|
XXX
|
XXX
|
|
|
5 km около гнездата и ловните територии
|
|
Gypaetus barbatus
|
Да
|
X
|
X
|
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Gyps fulvus
|
Да
|
X
|
XXX11
|
X
|
|
Не по-малко от 6 км от местата на гнездене, ловни територии и коридори на придвижване между гнездовите и ловните територии
|
|
Neophron percnopterus
|
Да
|
о
|
о
|
о
|
|
5 km около гнездата и ловните територии
|
|
Circaetus gallicus
|
Да
|
X
|
X
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Circus aeroginosus
|
Да
|
x
|
X
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Circus cyaneus
|
Да
|
X
|
X
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Circus pygargus
|
Да
|
X
|
|
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Accipiter gentilis
|
Не12
|
|
|
X
|
|
|
|
Accipiter nisus
|
Не13
|
|
|
X
|
|
|
|
Buteo buteo
|
Не
|
X
|
X
|
X
|
|
|
|
Buteo lagopus
|
Не
|
X
|
|
|
|
|
|
Aquila heliaca
|
Да
|
X
|
X
|
|
|
Не по-малко от 5 км от местата на гнездене и ловни територии
|
|
Aquila chrysaetos
|
Да
|
X
|
XXX
|
|
|
2,5-6 km около гнездови и ловни територии
|
|
Hieraaetus pennatus
|
Да
|
|
X
|
|
|
Не по-малко от 5 км от местата на гнездене
|
|
Hieraaetus fasciatus
|
Да
|
X
|
X
|
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Falco naumanni
|
Да
|
|
X
|
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Falco tinnunculus
|
Да
|
X
|
XX
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Falco columbarius
|
Да
|
|
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Falco subbuteo
|
Не
|
|
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Falco peregrinus
|
Да
|
X
|
X
|
X
|
|
2 km около гнездови и ловни територии
|
|
Грабливи птици (Falconiformes)
|
|
Х
|
X
|
XX
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Tetrao urogallus
|
Да
|
X
|
|
X
|
X
|
Не по-малко от 2 км около токовища
|
|
Phasianus colchicus
|
Не
|
|
X
|
|
|
|
|
Crex crex
|
Да
|
X
|
X
|
|
|
0.85 km около места с пеещи мъжки.
|
|
Grus grus
|
Да
|
X
|
X
|
X
|
|
Не по-малко от 5 км от местата на гнездене
|
|
Дропли (Otidae)
|
Да
|
X
|
X
|
|
х
|
Не по-малко от 5 км от местата на гнездене
|
|
Pluvialis apricaria
|
Да
|
XX
|
X
|
X
|
|
|
|
Vanellus vanellus
|
Не
|
XX
|
X
|
X
|
|
|
|
Calidris maritima
|
Не
|
x
|
X
|
X
|
|
|
|
Calidris alpina
|
Не14
|
X
|
X
|
|
|
|
|
Calidris spp.
|
|
|
|
X
|
|
|
|
Limosa limosa
|
Не
|
X
|
|
X
|
|
|
|
Numenius arquata
|
Не
|
X
|
|
X
|
|
|
|
Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
|
|
Х
|
|
X
|
|
|
|
Larus minutus
|
Да
|
|
|
|
|
|
x15
|
Larus argentatus
|
Не
|
|
X
|
X
|
|
|
x16
|
Sterna sandvicensis
|
Да
|
|
XX
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Sterna hirundo
|
Да
|
|
XX
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Sterna hirundo / S. paradisea
|
Да
|
x
|
|
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене / почивка
|
|
Sterna albifrons
|
Да
|
|
XX
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Чайки и рибарки
|
|
|
X
|
X
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Гълъби и гургулици (Columbidae)
|
|
|
x
|
X
|
|
|
|
Cuculos canorus
|
Не
|
|
x
|
|
|
|
|
Bubo bubo
|
Да
|
|
x
|
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене и ловни територии
|
|
Asio otus
|
Не
|
|
x
|
|
|
|
|
Strigiformes
|
|
|
X
|
|
|
Не по-малко от 2 км от местата на гнездене
|
|
Caprimulgus europaeus
|
Да
|
X
|
X
|
|
|
1-2.5 km около места с пеещи мъжки.
|
|
Apus apus
|
Не
|
|
x
|
|
|
|
|
Upupa epops
|
Не
|
|
x
|
|
|
|
|
Acrocephalus schoenobaenus
|
Не
|
|
|
|
|
|
x17
|
Pyrrhocorax pyrrhocorax
|
Да
|
x
|
x
|
|
|
1 km около гнездовища
|
|
Sturnus vulgaris
(извън гнездови период)
|
Не
|
XX
|
|
X
|
|
|
|
Emberiza schoeniclus
|
Не
|
|
|
|
|
|
x18
|
Врабчоподобни (няколоко вида )
|
|
|
X19
|
X20
|
|
|
|
Сподели с приятели: |