Проблемът за оценката в счетоводството Относно теоретическата същност на оценката като счетоводен способ
Видове оценки, използвани в счетоводството
Изтегляне 34.32 Kb.
|
1 2
Проблемът за оценката в счетоводствотоСвързани:
Презентация, ivo-emotions-arial (1), Albert-Camus - Mityt za Sizif - Nadezhdata i absurdyt v tvorchestvoto na Frants Kafka - 235-b
| Видове оценки, използвани в счетоводството
Оценките на активите и пасивите, които се прилагат в счетоводството могат да се класифицират по различни признаци и критерии. В настоящия лекционен курс ще спрем вниманието си предимно на онези оценки, които е използват за представяне на активите и пасивите в годишния финансов отчет като цяло и счетоводния баланс в частност. Както вече беше посочено по отношение оценката на активите и пасивите за целите на представянето им в счетоводния баланс съществуват множество спорове и дискусии сред специалистите, работещи в областта на счетоводната теория и практика. Тези спорове се свеждат най-вече до въпроса по каква оценка следва да се представят активите от деня на тяхното придобиване до момента в който последните напуснат патримониума на предприятието Независимо от някои различия в становищата на отделните автори дискусията се води относно това дали следва да се извършва преоценка на наличните активи или последните следва да се представят в счетоводния баланс по тяхната историческа цена. За да се отговори на този въпрос трябва да се имат предвид няколко основни момента. На първо място следва да се прецени дали предприятието отговаря на принципа за действащото предприятие, т.е., че не предвижда или няма необходимост да се ликвидира или да ограничи съществено своята дейност в предвидимо бъдеще.18 В общия случай се изхожда от презумпцията, че предприятието ще продължи да осъществява дейността си в обозримо бъдеще и придобива своите активи с цел реализирането на икономическа изгода от тяхното използване.19 Освен това оценката на активите и пасивите ще зависи от преследваните от потребителите на финансова информация цели, както и от търсенето на възможности за повишаване достоверността на счетоводната информация и степента на нейната полезност. Съществува разбирането, че логически най-оправдан метод за оценка на активите и пасивите е историческата им стойност, т.е цената по която активите са придобити или пасивите са възникнали. Това е широко разпространен, но същевременно и традиционен подход за оценка на активите и пасивите, при който последните се представят във финансовите отчети по оценка, която има обективен характер и се основава на сумата, която е платена (или разходите, които са направени) за доставката (или производството) на съответния актив. Имайки предвид обстоятелството, че финансовите отчети се изготвят с цел потребителите на финансова информация да могат да вземат решения, имащи най-често инвестиционен характер, то последните се нуждаят от информация за актуалната стойност на активите и пасивите на предприятието към датата на изготвяне на баланса. Следователно обстоятелството, че финансовите отчети се изготвят, представят и публикуват изхождайки от интересите на потребителите на информация налага в определени случаи да се извършва периодична (годишна) преоценка на активите и пасивите и представянето им в счетоводния баланс по справедлива оценка. Разбира се съществува и компромисен вариант, изразяващ се във формулирания от Монтгомери принцип на най-ниската оценка, свързан с преоценката на активите само когато тяхната справедлива цена (или нетна реализируема стойност) е по-ниска от отчетната. И трите подхода са допустими по смисъла на МСС, като представянето на активите по историческа цена е в съответствие с принципа за предпазливост, а преоценката им по справедлива стойност, в съответствие с принципа за вярното и честно представяне. При избора на един или друг подход предприятието следва да прецени кога представената във финансовия отчет информация ще бъде по-полезна за потребителите – когато активите са оценени по историческа или по справедлива стойност. Следователно въпросът за преоценката на активите и представянето им по справедлива стойност във финансовия отчет се свежда до това ще доведе ли подобна преоценка до повишаване достоверността на счетоводната информация или по-скоро ще заблуди потребителите на информация от финансовите отчети.“ - доц. д-р Светлозар Стефанов 1 Свраков, А. Средновековие и счетоводство. “Делова седмица,1994, № 43, с. 6 2 Свраков, А., пак там.с. 6 3 Добрев, Д. Счетоводството в своя произход и научна основа. С. 1937, с.14 4 Вж. по-подробно Гериловски В., Оценките в годишните баланси. Годишник на ВТУ – Варна, 1931-1933, с. 14-15 5 Вж. по-подробно Берберов,Б. Цит. съч., с. 42-45, също и Бухгалтерский учет в западных странах. Изследване, публикувано в интернет. (www. referats.net/cgi-bin/referats/rkr/search.cgi?query=2002-%EO-1661&catid); Георгиев, В. С. Стефанов Оценките на активите и пасивите и влиянието им за формирането на резерви Годишник на Икономически Университет - Варна, том 69, 1999, с. 63-88. 6 Берберов, Б. Цит. съч., с. 44 7 Цит. по Палий, В, Я.В. Соколов, цит. съч. с. 94. Подобна теза застъпва и руският счетовед Гуляев – “Оценката на отделни части на имуществото следва да се разглежда по-скоро като задача на политическата икономия и стопанската политика отколкото като задача на счетоводството,” пак там, с. 95 8 Пак там, с. 95 9 Градев, Н. И др. Теория на счетоводството и счетоводство на основните отрасли. Варна, “Г. Бакалов,” 1981, с. 34. 10 Бахчеванов, П. Цит. съч., с. 172 11 Бахчеванов, П. Цит. съч., с.296 12 Александрова, Н. За същността и видовете счетоводни оценки: едно субектив(истич)но мнение. Известия. Списание на Икономически университет – Варна, 2003, № 3, с. 108. 13 Новиченко, П. И др. Обща теория на счетоводната отчетност.Свищов 1982, с. 251 14 Новиченко, П. И др., цит. съч., с. 117 15 МСС 2001 Общи положения, пар. 99. С. “Форком,” 2001, с. 69 16 Понятието “продажна цена” се разглеждаше като аналог на понятието “справедлива стойност” по смисъла на МСС 17 Цената се нарича историческа защото е валидна само в момента на придобиването на активите и възникването на пасивите. 18 Под предвидимо бъдеще следва да се разбира периода от време до една година от изготвянето на финансовия отчет или до шест месеца от подписването на одиторския доклад. 19 В обратния случай (когато предприятието е в несъстоятелност или ликвидация)се приема, че то ще прекрати съществуването си в сравнително кратък период от време. Това обстоятелство налага предприятието да прекласифицира всички дълготрайни активи като краткотрайни (тъй като те няма да се използват продължителен период от време и да носят изгода в бъдеще) и да ги оцени по т.нар. ликвидационни оценки, т.е. по цени по които могат да бъдат реализирани на пазара с цел удовлетворяване претенциите на кредиторите. Изтегляне 34.32 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2