Проект! Повече социална европа в интерес на хората политическа визия на бсп



страница3/3
Дата12.03.2018
Размер419.78 Kb.
#62391
1   2   3

В рамките на нашето Председателство имаме реална възможност, но и специална отговорност да повлияем позитивно върху политиката на ЕС към нашия регион и в частност спрямо Западните Балкани. Необходими са инициативи, насочени към сериозен напредък към присъединяване на страните от този регион.
Конкретни политически инициативи на БСП в подкрепа на този процес:

  • Внасяне на предложение за изслушване на министър-председателя и външния министър на България в НС на тема европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Предложение да се възложи на Министерството на транспорта да разработи анализ как общата европейска свързаност и големите инфраструктурни проекти могат да допринесат за изграждане на лисващите отсечки по европейските транспортни коридори на българска територия.

  • Подкрепа за повече младежки обменни програми и контакти между гражданския сектор с надеждата, че ще помогнат за заличаване на част от лошите спомени за войните, опустошили Балканите през последните 20 години и др.

  • Активност на БСП по линия на междупартийната дипломация чрез регионални инициативи на левите партии и премиери от региона под егидата на ПЕС.

  • Организиране на координираща среща на държавните, правителствени и политически ръководители на левицата от ЕС и страните от Западните Балкани в навечерието на Срещата на върха за Западните Балкани през май 2018 г.

  • Приемане на Софийска декларация по време на Срещата на върха на Западните Балкани.

  • Поддържане на постоянен диалог с Турция, съгласуван със Съюза, с оглед овладяване на рисковете за региона, съдържащи се в турбулентното развитие на вътрешнополитическите ѝ процеси.



  1. Черноморският регион – регион на сътрудничество и сигурност.


В последните две десетилетия проблематиката на Черноморския регион постепенно излиза от фокуса на европейската политика. Освен субективни, за това има и чисто обективни причини: много от процесите в този регион не бяха добили завършен вид, а вътрешнополитическата нестабилност и наличието на „замразени конфликти” значително усложняват диалога.
Днес политическата ситуация е различна. Страни като Украйна и Грузия заявяват ясна воля за приобщаване към нашия Съюз, с Русия върви интензивен диалог, а от всеобщ интерес е Турция да не обърне гръб на Европа.
България е длъжна да изиграе своята роля за връщането на Черноморския регион на картата на Европа, при това като стратегически приоритет за ЕС. Това е напълно постижимо по време на нашето и на Румънското председателство на ЕС.
Редица стъпки за Черно море са предприети на европейско и регионално ниво, ето защо нашите усилия могат да намерят опора в постигнатото в рамките на Интегрираната морска политика на ЕС, на Стратегията за син растеж, както и в реализираните морски проекти, подкрепени посредством фондовете на ЕС за регионалната политика и някои от европейските програми за трансгранично сътрудничество.
През 2018 г. се навършват десет години от съвместното заявление на министрите на външните работи на ЕС и на страните от Черноморския регион за разширено сътрудничество между ЕС и региона. Идва момент за преглед на постигнатото, за по-голяма ангажираност както на ЕС, така и на региона, за определяне на следващите приоритети на сътрудничеството и механизми за тяхното реализиране.
Затова като приоритет на Българското председателство следва да бъде заложено разработване на всеобхватна макрорегионална стратегия за Черно море (в контекста на Резолюция на ЕП от 2011 г. за разработване на Черноморска стратегия на ЕС).

Необходимо е това да бъде силна политическа стратегия, която си поставя цели като: намаляване на рисковете и недоверието; стабилизиране на вътрешните и външнополитическите процеси; постепенно приобщаване на страните от региона към стратегическите цели на обединена Европа, като върховенство на закона, развитието на динамична, модерна и справедлива икономика, очертаване на перспективи пред младите.


Заради наслоените отношения между държавите от региона – България, Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Грузия и Турция, трудно може да се постигне политически консенсус и бърз напредък по всички тези теми, но може да започне диалог. Предлагаме това да стане около тема, която е безспорен приоритет както за ЕС, така и за Черноморския регион – екологията. Конкретно това може да стане чрез:

  • Разработване на План за действие срещу морските отпадъци.

  • Предложения за мерки и реализиране на проекти във връзка с определената от ЕК през 2011 г. цел емисиите на парникови газове на ЕС от морския транспорт да намалеят с 40 % до 2050 г.

  • Инициативи в посока засилване на възможностите за мониторинг над емисиите на парникови газове и на цялостния процес по опазване на околната среда.

  • Разработване на транснационални мерки за опазване на подводното културно наследство.

  • Подпомагане на паневропейския диалог за круизен туризъм (налице е забавяне в прилагането на Директивата за пристанищните приемни съоръжения) и по-специално, подкрепа за стартиране на регионален диалог в Черноморския регион като основа за обмен на добри практики по темата с други европейски региони.

  • Засилване на транспортната свързаност в региона.

  • Засилване на секторното сътрудничество, особено в сфери като морски изследвания, иновации и развойна дейност, устойчиво развитие на аквакултурите, крайбрежен и морски туризъм и екотуризъм, обмяна на опит в областта на адаптирането към изменението на климата в крайбрежните региони и др.


10. Дунавската стратегия като инструмент за подобряване на транспортната свързаност и защита на околната среда.
Съвместно с Черно море ключови ще бъдат и разговорите, и проектите по Дунавската стратегия. Следват три последователни председателства на три дунавски държави – България, Австрия и Румъния като възможност за реализиране на редица политики в рамките на тези 18 месеца.
Предстоящото Председателство през 2018 г. е и подходяща възможност за страната ни да извлече полза от своите стратегически преимущества като Дунавска държава, работейки за намаляване на различията в социалното и икономическото развитие на държавите от Дунавския регион.
Постигането на по-ефективно трансгранично сътрудничество в тази област трябва да стане основна насока и икономически приоритет на българското Председателство. В основата на този приоритет е превръщането на дунавския воден път в основната транспортна артерия на Европа и опора за множество съпътстващи социални и икономически дейности.
В качеството си на първостепенна европейска транспортна магистрала, реката остава икономически най-изгодният начин за превоз на хора и товари – цената на речния товарен транспорт (екосъобразен и енергийно ефективен) е с 30% по-ниска от тази на железопътния транспорт. България има потенциала да бъде конкурентноспособна в сектор речен транспорт и трябва да отстоява своите позиции адекватно.
България ще е първата точка на връзка между Далечния Изток и Европа. Необходимо е усилията ни да бъдат насочени към развитие на трансгранични коридори и установяване на трайно сътрудничество и с Румъния.
Основен приоритет на Дунавската стратегия трябва да стане и развитието на Северна България, тъй като транспортната свързаност между река Дунав и останалите части на България е изключително важна за стопанския интегритет на страната.

Три са стълбовете на Дунавската стратегия, около които трябва да се фокусира вниманието ни:



  1. Подобряване на мобилността и интермодалността – основна цел тук е обединяване на макрорегиона чрез подобряване на транспортните връзки в три направления – между България и Румъния; между Източна и Западна Европа и между Европа и Далечния Изток (Китай).

  2. Защита на околната среда – като хоризонтален въпрос.

  3. Развитие на знания и конкурентоспособност посредством иновации.

Стратегията трябва да постави акцент върху постигането на резултати. По-тясното сътрудничество ще позволи по-пълноценно прилагане на съществуващите политики и оптимално разходване на наличните средства. Дейността следва да включва усилията на всички, включително съчетания от подходящи институции, сектори и страни.




  1. БСП – ПРОЕВРОПЕЙСКАТА СИЛА, КОЯТО ОТСТОЯВА ОТГОВОРНО

ИНТЕРЕСИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И НА БЪЛГАРИЯ
БСП работи за българското членство всеотдайно и компетентно, без да търси партийни дивиденти от това. Благодарение на активните усилия, които положихме съвместно с гражданския сектор, България се присъедини към ЕС, без да бъде задействана отлагателна клауза и без съществени ограничения на основата на предвидените в Договора за присъединяване защитни клаузи.
Положихме значителни усилия за разясняване на условията, предимствата и предизвикателствата за бизнеса от европейското членство и беше подобрен инвестиционният климат в страната. По време на правителството на БСП в страната влязоха 24 млрд. евро инвестиции – рекорд, непостигнат от нито едно друго управление в новата история на страната.
Създадени бяха и предпоставки за балансирано развитие на регионите и ефективното използване на публичните инвестиции и средства от фондове от ЕС. Подготвено бе и участието на българската администрация за включване в реалното обсъждане и вземане на решения в ЕС. Изгради се професионален и устойчив административен капацитет на централно, регионално и местно ниво за ефективно използване на средствата от европейски фондове.
БСП трябва отговорно да отстоява националните интереси на България с активна и компетентна политика на европейско ниво като коректив и алтернатива на липсата на визия и политиката на „празния стол“, която провежда управлението на ГЕРБ и Патриотичния фронт.
БСП трябва и може да бъде водещият проевропейски фактор в българската политика, защото пълноценното членство в една социална Европа означава по-сигурен и добър живот за работещите хора, както и по-добри перспективи за техните деца.

Мисията на БСП е да не допусне българското Председателство „така или иначе да мине“, а ясно и категорично да изисква от правителството и парламента очертаване и постигане на политическите приоритети за страната ни: сигурност на границите и влизане в Шенген; финансова стабилност и Пътна карта за Еврозоната; равноправно участие на България в политиките по отбрана и сигурност; отстояване на Социалния стълб в политиките на Съюза и разработването на силни прогресивни политики в тази област; активно участие в дебата за Многогодишната финансова рамка; битка за запазване на размера и принципите на кохезионната и селскостопанската политика в ЕС; Западните Балкани; Черно море и река Дунав.
БСП ще изисква такова политическо поведение от страна на правителството и всички институции, което да позиционира страната ни като активен и авторитетен член на европейското семейство. Председателството е време за диалог, позициониране на България и отстояване на нейните интереси по пътя на фина и далновидна дипломация. То е „прозорец от възможности“, който не бива да бъде пропуснат заради пасивната и неуверена позиция на ГЕРБ и управляващите.
Нека направим този разговор публичен, прозрачен и разбираем за цялото българско общество. И докато ГЕРБ и правителството се занимават с кетъринг и логистика, БСП ще предлага политически приоритети, около които може да се търси обществена подкрепа и национално обединение.
Степента на изпълнение на тези приоритети ще е и маркерът, спрямо който след няколко месеца ще съдим за успеха на Българското председателство.

1 Вж. Бяла книга за бъдещето на Европа – размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г., Европейска комисия

COM(2017) 2025 от 1 март 2017 г.



https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/bjala_kniga_za_bdeshteto_na_evropa_bg.pdf




Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница