Програма Добросъседство

2.1.3 Партньорство и допустимост на партньорите

• 
  В случаите на опростен проект, кандидатстващите организации трябва да имат най-малко един партньор от другата страна на границата (Сръбски/Български). Това е задължително изискване.
  
• 
  В случаите на допълващ проект българските и сръбските кандидати действат в предложенията като взаимни партньори.
  
• 
  В случаите на интегриран проект Кандидатът и Трансграничният Кандидат действат в предложенията като взаимни партньори.
  

• 
  Да бъдат юридически лица с нестопанска цел;
  
• 
  Да бъдат местни или регионални институции (в т.ч. общини), или техни асоциации, Еврорегиони, търговски, индустриални или селскостопански камари, професионални и синдикални асоциации, неправителствени организации (всяка организация с нестопанска цел, която е независима от правителствените структури и чиято дейност зависи отчасти или изцяло от дарения с благотворителна цел и доброволно предоставяни услуги), училища, колежи, университети, здравни структури, читалища и др.
  
• 
  Да бъдат регистрирани най-малко 6 месеца преди крайния срок за подаване на документите по тази покана за предложение. Регистрацията се отнася както за самата организация, така и за нейните клонове в един от целевите програмни региони.
  
• 
  Да се намират в целевите български или сръбски територии на граничния регион между България и Сърбия или да имат регистриран клон в тези области (за по-подробна информация виж 2.1.4 - Местоположение);
  
• 
  Да имат стабилни и достатъчни финансови източници, които да гарантират, че организацията ще съществува през целия период на реализиране на проектните дейности и ако е необходимо, може да вземе участие в тяхното финансиране;
  
• 
  Да са пряко отговорни за подготовката и управлението на проекта, да не са посредници;
  
• 
  Да имат опит и да демонстрират капацитет за управление на дейности, които съответстват на размера проекта, с който се кандидатства за безвъзмездна помощ.
  

2. Кандидатстващата организация може също така да има и други партньори от същата страна на границата, но това не е задължително изискване. Българските/сръбските партньори трябва да отговарят на същите критерии за допустимост, на които отговарят кандидатите (виж точка 2.1.2).

Kандидатът е в ролята на водещата организация и в случай на одобрение на проекта, той е страна по договора /Бенефициент/. Не е необходимо партньорството да бъде регламентирано с правен документ. Декларацията за партньорство, включена във Формуляра за кандидатстване, трябва да бъде попълнена и подписана както от кандидата, така и от всички партньори. На практика партньорството всъщност е сътрудничество и взаимното споразумение за успешно изпълнение на проекта има силно изявена трансгранична природа, която е пряко свързана с логиката и спецификата на ТГС.

Подизпълнителите не са нито партньори, нито асоциирани партньори и се подчиняват на правилата, посочени в Приложение IV към Стандартния договор за безвъзмездна помощ.

Партньорите на кандидата участват в подготовката и изпълнението на проекта. Само разходите, направени от българските/сръбските партньори, са допустими за финансиране, по същия начин както разходите, извършени от бенефициента на безвъзмездната помощ.

2.1.4. Допустими дейности: дейности, за които може да се кандидатства

• 
  Сума: Няма ограничения за общите разходи за изпълнение на проекта. Въпреки това, безвъзмездната помощ, за която се кандидатства пред Общността, трябва да бъде в границите на минималната и максималната суми, посочени в т. 1.3 по-горе.
  
• 
  Времетраене: Времетраенето на даден проект не може да превишава 12 месеца. За начална дата ще се счита денят след датата, на която последната от двете договарящи се страни (Бенефициентът и Договарящата се страна) е подписала договора.
  

Малки, неинвестиционни проекти, от типа “от хора за хора”, насочени към развитието и укрепването на сътрудничество между двата съседни региона от двете страни на границата, чиято основна задача е съвместното подобряване на културното, образователното и социално- икономическо развитие, както и условията на живот и които целят създаване на продължаващи във времето контакти. Дейностите в проектите трябва да бъдат свързани със следните приоритетни области:

1. 
   Културен обмен и организиране на събития за популяризиране на културното наследство и природните забележителности;
   
2. 
   Обмен в сферата на образованието и обучителни инициативи;
   
3. 
   Мерки за подобряване на сътрудничеството в сферата на здравеопазването и в частност, споделяне на ресурси, възможности и съоръжения в трансграничен контекст
   
4. 
   Двустранни действия за съвместно решаване на общи социални проблеми;
   
5. 
   Създаване и развитие на благоприятни условия за подобряване на общуването и повишаване на информираността в граничния регион, вкл. и чрез подкрепа за създаване на трансгранични радиа, телевизии, вестници или други медии.
   

Дейностите трябва да бъдат осъществявани само в граничната зона между България и Сърбия и Черна гора, а именно:

В българските области:

• 
  Видин - 11 общини: Белоградчик, Бояница, Брегово, Видин, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново Село, Ружинци, Чупрене;
  
• 
  Монтана - 11 общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вълчидрум, Вършец, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци, Якимово;
  
• 
  София /частично/ - 5 общини: Годеч, Драгоман, Костинброд, Своге, Сливница;
  
• 
  Перник - 6 общини: Брезник, Земен, Ковачевци, Перник, Радомир, Трън.
  
• 
  Кюстендил – 9 общини: Бобовдол, Бобошево, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сепарева баня, Дупница, Трекляно.
  

• 
  Бор - 4 общини: Бор, Кладово, Майданпек, Неготин;
  
• 
  Заечар - 4 общини: Больевац, Заечар, Княжевац, Сокобаня;
  
• 
  Ниш - 8 общини: Ниш, Нишка Баня, Алексинац, Гаджин Хан, Дольевац, Мерошина, Ражана, Свърльиг;
  
• 
  Пирот - 4 общини: Бабушница, Бела Паланка, Димитровград, Пирот;
  
• 
  Ябланичка - 6 общини: Бойник, Власотинце, Лебане, Лесковац, Медведжа, Църна Трава;
  
• 
  Пчинска - 7 общини: Босилеград, Буяновац, Владичин Хан, Прешево, Сурдулица, Търговище.
  

Съвместният фонд за малки проекти ще финансира устойчиви малки проекти от типа “от хора за хора” в следните приоритетни области:

• 
  Културен обмен и организиране на събития за популяризиране на културното наследство и природните забележителности
  

• 
  Обмен в сферата на образованието и обучителни инициативи
  

• 
  Мерки за подобряване на сътрудничеството в сферата на здравеопазването и в частност, споделяне на ресурси, възможности и съоръжения в трансграничен контекст
  

• 
  Двустранни действия за съвместно разрешаване на общи социални проблеми
  

• 
  Създаване и развитие на благоприятни условия за подобряване на общуването и повишаване на информираността в граничния регион, вкл. и чрез подкрепа за създаване на трансгранични радиа, телевизии, вестници или други медии
  

Следните видове дейности се определят като недопустими:

• 
  Всички видове дейности, свързани с изграждането на инфраструктура;
  
• 
  Индивидуални спонсорства за участие в работни срещи, семинари, конференции и конгреси;
  
• 
  Индивидуални стипендии за обучение или образователни курсове;
  
• 
  Дейности, които нямат трансграничен ефект;
  
• 
  Дейности, които имат за цел печалба;
  
• 
  Обичайни дейности, които са от компетенциите на държавни институции и държавни административни органи, включително и местната управа;
  
• 
  Финансиране на рутинни дейности на местни организации, особено такива, свързани с текущата им издръжка;
  
• 
  Дейности, стартирали преди сключването на договора за безвъзмездна помощ;
  
• 
  Дейности, свързани с политически партии;
  
• 
  Благотворителни дарения;
  
• 
  Дейности, финансирани от други програми на Общността.
  

За българската страна

Кандидатът/ трансграничният кандидат не може да кандидатства с повече от едно предложение, но има право да участва като партньор в други проекти.

За сръбската страна

Кандидатът може да кандидатства с повече от едно предложение и може да получи повече от един грант. Въпреки това, Съвместната оценителна комисия може да ограничи броя на грантовете, които може да получи един кандидат.

2.1.5 Допустимост на разходите: разходи по проекта, които могат да бъдат признати

При отпускането на безвъзмездна помощ ще бъдат взети под внимание само “допустимите разходи”. Тези разходи са подробно описани по-долу. Ето защо бюджетът е както предварителна оценка на очакваните разходи, така и максимален размер на “допустимите разходи”. Кандидатите трябва да обърнат внимание, че допустимите разходи трябва да са реални и не могат да бъдат посочени като обща сума с изключение на разходите за пътуване, храна и други непреки разходи). Бюджетът се представя в съответствие с Анекс Б от Формуляра за кандидатстване. В случаите, когато се налага допълнителна бюджетна разбивка, необходимата информация трябва да бъде представена чрез вмъкване на допълнителни редове (подпера) в бюджетната таблица. Трябва да се избягват обяснителни бележки, прикрепени като приложения към бюджетната таблица. Перата по бюджета трябва да бъдат точни, ясни и измерими.

Предложенията за проекти се препоръчват за отпускане на грант, при условие че при проверката, предшестваща подписването на договора за безвъзмездна помощ, не са открити проблеми, налагащи промяна на бюджета. Тази проверка може да доведе до искане за допълнителни разяснения и, където се прецени, Договарящата страна има правото да наложи съкращения.

Ето защо, в интерес на кандидата е да представи реалистичен и ефективен от гледна точка на разходите бюджет.

Разходите за изготвяне на проектното предложение не се покриват от безвъзмездната помощ по ФАР/КАРДС и не могат да бъдат включени в бюджета на проекта.

За да се считат допустими в контекста на проекта, разходите трябва:

• 
  Да са необходими за изпълнението на проекта, да са заложени в договора, приложен към тези Насоки за кандидатстване и да съответстват на принципите на разумно финансово управление и по-специално целесъобразност на вложените средства и ефективност на разходите;
  
• 
  Да са действително извършени от бенефициента по проекта или от неговите български/сръбски партньори в хода на изпълнение на проекта и след подписване на договора (както е указано в член 2 от Специалните условия), независимо от времето на фактическото плащане от бенефициента или българския/сръбския партньор (това няма да окаже влияние върху допустимостта на разходите след финалния одит);
  
• 
  Да са отразени счетоводно от бенефициента или неговите български/сръбски партньори, да могат да бъдат установени и проверени, да са подкрепени с оригинални разходо-оправдателни документи.
  

• 
  Разходи за персонал, назначен по проекта, отговарящи на действителните заплати плюс начисленията за социално осигуряване и други, свързани с трудовото възнаграждение разходи; заплатите и разходите не бива да надвишават обичайните за бенефициента и партньорите му;
  
• 
  Пътни и дневни разходи на персонал, участващ в проекта при условие, че отговарят на пазарните ставки и не надвишават тарифите, общоприети от бенефициента или неговите партньори; ако за покриването на тези разходи се изплаща обща сума, то тя не бива да надвишава одобряваните ежегодно ставки от ЕС;
  
• 
  Разходи за местен офис - само в случаите когато има обоснована нужда да бъде създаден офис за специално за проекта. Разходите за ползване на съществуващ офис на бенефициента и/или от неговите партньори са допустими само като непреки разходи (виж по-долу – допустими непреки разходи);
  
• 
  Разходите за закупуване на оборудване (ново или втора употреба) и за услуги при условие, че отговарят на пазарните ставки;
  
• 
  Разходи за консумативи и материали, директно свързани с изпълнението на проекта;
  
• 
  Разходи за подизпълнители;
  
• 
  Разходи, произтичащи директно от изискванията на договора (разпространение на информация, конкретна оценка на проекта, одит, преводи, копиране, застраховки, целево обучение на ангажираните в проекта и др.) вкл. финансови разходи (по- специално разходи за парични преводи и финансови гаранции).
  

Допустимите разходи покриват само закупуването на дребно оборудване и доставки, ако са неразделна част от проекта. В допълнение, персонални и преносими компютри могат да бъдат закупувани, но поръчката на преносими компютри трябва да бъде оправдана, предвид целите на специфичната дейност и се допуска само в случаи, че такива не са били закупени по друг, финансиран от ФАР проект. Разходите за доставки не трябва да надвишават 20% от общата безвъзмездна помощ от ФАР/КАРДС.

Възлагането на поръчки може да се прилага само в случаи, когато Кандидатът и/или неговите партньори не могат да осигурят тези услуги чрез своите собствени ресурси (изисква се ясна обосновка).

Ако изпълнението на проекта изисква възлагане от бенефициента на поръчки за услуги или доставки, то задължително трябва да се прилагат процедурите за сключване на договори, описани в Анекс IV.

Допустими непреки разходи

Обща сума, не по-голяма от 7% от стойността на допустимите преки разходи, може да бъде отчетена като непреки разходи за покриване на административни нужди (електричество/отопление, телефон/факс и др.), които са извършени от бенефициента/българските партньори при изпълнението на проекта.

Непреките разходи са допустими, в случай че вече не са отразени в друго перо по договорения бюджет.

Непреките разходи са недопустими, ако бенефициентът получава финансиране по друг договор за безвъзмездна помощ от Европейската комисия.

Следните разходи се считат за неприемливи

• 
  Задължения и отчисления за загуби или бъдещи задължения;
  
• 
  Дължима лихва;
  
• 
  Суми по бюджета, които се финансират от друга програма;
  
• 
  Покупки на земя или сгради;
  
• 
  Загуби от курсови разлики;
  
• 
  Данъци и такси, включително ДДС, освен ако бенефициентът (или партньорите му) не могат да си го възстановят и в случай, че приложимото законодателство позволява това;
  
• 
  Разходи за подготовката на проекта.
  

Все пак, в случай, че се сключи договор за безвъзмездна помощ, кандидатът е задължен да направи съответният принос в натура, както е записано във Формуляра за кандидатстване.

2.2 Как се кандидатства с проектно предложение и процедурите, които трябва да се следват

2.2.1 Формуляр за кандидатстване и придружаващи документи

Предложенията за проекти се представят с попълнен формуляр, приложен към тези Насоки за кандидатстване (Анекс А), който също така е публикуван на интернет-страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България - www.mrrb.government.bg /секция Актуални търгове/. Връзка към документите за кандидатстване също така има и от интернет снтраницата на Министрество за икономически връзки на Република Сърбия и Черна гора www.mier.sr.gov.yu и www.ear.eu.int.

Кандидатите трябва стриктно да спазват формата на формуляра за кандидатстване и да следват поредността.

Насоките за кандидатите и формулярът за кандидатстване са преведени на български и сръбски език за информация. В случай, че възникнат разлики в английската, българската и сръбската версии, английската е водеща.

Независимо от това, кандидатите подават предложенията си на английски език.

Формулярът за кандидатстване трябва да се попълва внимателно и колкото е възможно по-четливо; подвържете и опаковайте проектното предложение и анексите към него, за да улесните процеса на оценяване. Бъдете точни и давайте достатъчно подробности, за да сте сигурни, че предложението Ви е ясно, особено по отношение на това как ще се постигнат целите на проекта, ползата, която ще следва от изпълнението му и начина, по който тя съответства на целите на програмата.

Моля уверете се, че следните документи са надлежно представени: Анекс А – формуляр, Анекс Б – бюджет(и), Анекс С - логическа матрица, Анекс F – автобиографии на екипа на проекта, декларация на кандидата и декларациите за партньорство в оригинал (декларациите за партньорство трябва да бъдат подписани от всички партньори в оригинал).

• 
  Устав или документ за асоцииране (оригинал или нотариално заверено копие; с превод на английски език);
  
• 
  Съдебна регистрация на кандидата (оригинал или нотариално заверено копие; с легализиран превод на английски език);
  
• 
  Актуално съдебно състояние (оригинал или нотариално заверено копие, издадено не по-късно от 6 месеца преди датата на кандидатстване; с легализиран превод на английски език);
  
• 
  Копие от данъчната и ДДС регистрация (с превод на английски език);
  
• 
  Копие от БУЛСТАТ регистрацията (с превод на английски език);
  
• 
  Годишен баланс и отчет за приходите и разходите за 2005 г.;
  
• 
  Удостоверения от Националния осигурителен институт и Териториалната данъчна администрация за липса на задължения (издадени не по-късно от 6 месеца преди датата на кандидатстване) или план за разсрочване на задълженията (оригинал или нотариално заверено копие; с легализиран превод на английски език);
  
• 
  Информация за сертифициран одитор;
  

• 
  Писмено доказателство, удостоверяващо статута на организацията (напр. копие от Държавен вестник) (с превод на английски език);
  
• 
  Копие от данъчната регистрация (с превод на английски език);
  
• 
  Копие от БУЛСТАТ регистрацията;
  
• 
  Годишен баланс и отчет за приходите и разходите за 2005 г.;
  
• 
  Информация за сертифициран одитор.