Програма за дейностите, включително за строителство, експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използване 11

2. Повърхностни и подземни води

Със Заповед № РД-293 /22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите е утвърден Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски район за басейново управление на водите, който се явява и основен инструмент за управление на водите.

Поради тази причина, при характеризирането на водните обекти – повърхностни и подземни, са взети предвид изложената в ПУРБ, информация и изисквания към управлението на водите.
Повърхностни води

Кратка характеристика на повърхностните води

Повърхностните води на в района на инвестиционното предложение (ИП) са представени само от основната дренираща артерия – р.Осъм (фигура № IV.2-1).

Река Осъм се формира от сливането на реките Черни и Бели Осъм - при гр. Троян, като за нейно начало е приета р. Черни Осъм. И двата й основни притока извират от северните склонове на Троянския балкан, разположен в Средна Стара планина.

В горното си течение реката има северна посока, от гр. Ловеч тя завива на североизток, като запазва тази посока до гр. Левски, от където с остър завой заема северозападна посока, която запазва до устието си в р.Дунав - 5 km западно от гр. Никопол. Дължината на реката е 314 km, а площта на водосборната й област – 2824 km². Средният наклон на реката е 5,7‰. Водосборната област е тясна със средна ширина под 20 km, което е ограничило възможността да се развива гъста речна мрежа. Притоците на реката са малко на брой, къси и с малки водосбори. Гъстотата на речната мрежа е 0,4 km/km², а за отделни притоци в долното течение достига до 0,15 km/km² .

Конкретно площта, върху която ще се изградят елементите на инфраструктурата попада в дясната част от водосбора на р. Осъм. Повърхностните води са представени от долове и овражна мрежа – къси временни потоци и склонов отток с генерална посока към р.Осъм, а наличието на води в тях зависи главно от продължителни и обилни валежи.

В тази част от поречието на реката е обособемо едно повърхностно водно тяло „тип река“, което е силномодифицирано. В таблица № IV.2-1 са представени основни данни за това повърхностно водно тяло, а обхвата от поречието на реката и района на ИП – на фигура №IV.2-1.

Таблица № IV.2-1

Код на водното тяло	Име на водното тяло	Код на тип/име на тип	Име на река	Описание	Дължина,км
BG1OS130R015	Осъм RWB15	BGTR7/големи льосови реки	Осъм	р. Осъм от гр. Левски до устие	65.910

Фигура №IV.2-1

В тази част от поречието – след гр.Левски до устие (вливане в р.Дунав) проектната категория на река Осъм е III категория съгласно Заповед № РД –272/03.05.2001 г..

В това повърхностно водно тяло няма зони за защита на повърхностни води предназначени за човешка консумация (СОЗ).

Целият район на ИП попада в уязвима и чувствителна зона и в зона по Натура 2000 за местообитанията.

Съгласно провеждания мониторинг екологичният потенциал на р.Осъм е оценен на „умерен“, а химичното състояние – като „добро“.

Определянето на екологичния потенциал на повърхностно водно тяло с код BG1OS130R015 като „умерен“ е поради следните реултати по отделни групи от провеждания мониторинг, а именно:

• 
  хидробиологично (БИ) - умерено
  
• 
  физико-химично - (>NH₄,PO₄, и NO₂) умерено
  
• 
  специфични вещества - добро
  
• 
  хидроморфологично - много лошо
  

• 
  Екологично състояние/потенциал умерено
  
• 
  химично състояние (приоритетни вещества) добро
  

В ПУРБ са заложени следните „Цели за опазване на околната среда“, а именно - Предотвратяване влошаването на екологичния потенциал и постигане на добър, запазване и подобряване на доброто химично състояние до 2015г.

1. Контрол на изпълнението на условията на разрешителното за заустване на отпадъчни води във водни обекти

6. Разрешителен режим за водно тяло, съобразно ОВОС/екологичната оценка и/или оценката за съвместимост

9. Контрол по спазване на условията в разрешителното за водовземане

1. Допълнителни условия в издадените и новоиздащите се разрешителните за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти с цел достигане на доброто състояние на водния обект

Представеното Инвестиционно предложение (ИП) включва изграждането на отвеждащ канал на отпадъчни води, електропровод и водопровод, поради което значение имат подземните водни тела (ПВТ) попадащи и разкриващи се на земната повърхност.

Такива подземни водни тела са с код BG1G0000Qpl026 - порови води в Кватернера между реките Осъм и Янтра и с код BG1G0000Qal019 - порови води в Кватернера - р. Осъм, като основно съоръженията ще се изграждат върху първото, а отпадъчните води пресичат първото и заустват във второто ПВТ.

Плейстоценските отложения, явяващи се водоместващата среда на ПВТ с код BG1G0000Qpl026, заемат междуречните пространства, в случая между реките Осъм и Янтра. Поради това, че обхващат най-високите части на релефа и склоновете на речните долини, подземните води формирани в тях са с посока на движение към речно-овражната мрежа. Подхранването на тези води е изключително за сметка на инфилтрация на атмосферни валежи, а се дренират от малките реки и долове, като по такъв начин почти цялото количество подземна вода излиза на земната повърхност под формата на низходящи извори.

Алувиалните отложения на р. Осъм, вместващи ПВТ с код BG1G0000Qal019, представляват практически интерес като водоносен хоризонт, още от пределите на Предбалкана.

Алувиалните отложения са представени с два литоложки пласта. Долният е изграден от чакълесто-песъчливи материали. Зърнометричният състав се изменя както във вертикална, така и в хоризонтална посока. Така в основата на разреза преобладават по-грубозърнести чакъли и пясъци, а към горнището идват пясъци и най-отгоре глинесто-песъчлива и глинеста покривка.

Наред с това по-грубозърнестите материали преобладават на юг, където са налице изключително чакъли с пясъчен запълнител. С постоянен преход на север в разреза се налагат пясъците. Горният литоложки пласт е представен от песъчливи глини и глини.

Общата дебелина на алувиалните отложения на р. Осъм е в границите от 4 до 13 m. Така от гр. Ловеч докъм с. Крушуна тя е от 4 до 7 m; от Крушуна докъм Българене - от 6 до 12 m и надолу от Българене достига до 13 m. Чакълесто песъчливият пласт има дебелина 3 до 4 m при гр. Левски, откъдето надолу достига до 7 m.

Подхранването на водоносния хоризонт в алувия на р. Осъм се осигурява на първо място от инфилтрация на валежни води, паднали върху площта на терасата. След подхранването от валежите идва това от подземните води на скалите от подложката, и на трето място идва подхранване, което водоносният хоризонт получава от реката при пълноводие. В таблица № IV.2.-3 са представени данни за тези ПВТ, а на фигура № IV.2.-2 разположението на ИП спрямо тяхните площи.

Таблица № IV.2.-3

фигура № IV.2-2

Таблица № IV.2.-5

В ПУРБ за ПВТ с име Порови води в Кватернера - р. Осъм и код BG1G0000Qal019 са включени мерки за подобряване на състоянието на такива в лошо състояние, като за конкретното ИП значение имат следните:

1. Контрол на замърсителите

1. Мониторинг и контрол

1. Мониторинг и контрол

За водоснабдяване на депото за ТБО се предвижда използването на съществуващ дренаж „ Дренаж Община Никопол - Санадиново”, с дължина 234 m.

Заустването на отпадъчните води ще се извършва в сухо дере (овраг) западно от депото за ТБО (фигура № IV.2-3).

Реализацията на инвестиционото предложение няма да окаже нагативно въздействие върху състоянието на водите в района. Това е в пълна сила за етапа на строителство на съоръженията. Изграждането на обслужващата структура на депото за ТБО, включваща водопровод, ел.провод и канализация, не е свързано с използването на води, респективно формирането на отпадъчни такива. Това представляват линейни обекти, които не преграждат и не променят локалната хидрографска мрежа и параметрите на отточните характеристики. През етапа на строителството незначително ще е и въздействието върху подземните води доколкото единственото съоръжение, което има отношение към тях – водохващането и водопровода представляват в основната си част реконструкция на вече съществуващи такива.

През етапа на експлоатация на съоръженията също не следва да се очаква негативно въздействие върху водите. Последното в пълна сила е валидно за ел.провода.

По отношение изграждането на водохващането, водопровода и съоръженията към него (резервоари, шахти и т.н.) е необходимо да се спазят изискванията на Закона за водите (обн. ДВ. бр.67/1990 г.) и Наредба №1 за ползване, проучване и опазване на подземните води (обн. ДВ. бр.87/2007г.).

Преди започване на проектирането, респективно строителството, и за получаване на разрешително за строеж, е необходимо следното:

1. Получаване на Разрешително от Басейнова дирекция Дунавски район за управление на водите за провеждане на хидрогеоложки проучвания (Наредба № 1, чл. 2, ал. 2, 7/ж/) с цел:

• 
  Изготвяне на доклад за оценка на локалните ресурси
  
• 
  Изготвяне на проект за изграждане на СОЗ около водоизточника и резервоарите, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88/2000 г.)
  

3. Получаване на Разрешително от Басейнова дирекция Дунавски район за управление на водите за водовземане от подземни води (Наредба № 1, чл. 2, ал. 2, 7/а/).

Не на последно място тези изследвания трябва да докажат приложимостта на подземните води, защото няма данни за състава на подземните води на сегашния етап, или поне ние не разполагаме с такива, освен информацията за общото химично състояние на ПВТ с име Порови води в Кватернера - между реките Осъм и Янтра и код BG1G0000Qpl026, чието състояние е оценено като „лошо“ (Таблица № IV.2.-5).

Изграждането на канализацията за отвеждане на отпадъчните води трябва да се обвърже с изискванията на Наредба №2 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (обн.ДВ, бр.47/2011 г.) и Наредба № 1 от 11 април 2011 г. за мониторинг на водите (ДВ, бр.34/2011 г.), което изисква още на етапа на проектиране:

1. Разрешение за заустване

2. Програма за мониторинг

Горните препоръки се правят с оглед на това, че ИП за изграждане на инфраструктурата се разглежда отделно от ИП за изграждане на депо за ТБО независимо, че ще обслужва последното. Поради тази причина се приема, че то не е обвързано с Комплексното разрешително на депото за ТБО.

В района няма други водоснабдителни съоръжения и усвояването на водите от дренажа няма да окаже негативно отношение върху населението. На сегашния етап водите от дренажа се изливат от дъното на каптажа в льосовата покривка.

Паралелно с това заустването на отпадъчните води ще се извърши в практически сухо дере, което от своя страна ще е благоприятно за растителността (при спазване на емисионните норми заложени в Разрешителното за заустване, респективно Комплексното разрешително), понеже ще осигури постоянен водоприток. Имайки впредвид използваните водни количества за нормален режим на работа – средно 0.55 l/s и приемайки, че дебитът на отпадъчните ще бъде от този порядък, то вероятно много бързо те ще инфилтрират в льосовата покривка и благоприятен ефект ще има локален характер.
Констатацията, за отсъствие на негативно въздействие върху защитената зона „Обнова Карамандол”, се потвърждава и от оценката на Благоприятното Природозащитно състояние (БПС) на местообитанията, извършена съгласно Ръководство за оценка на Благоприятното Природозащитно Състояние на типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България - март 2009 г..

На основата за заложените в ръководството критерии за определяне на БПС като „благоприятно“, а именно:

• 
  неговото естествено разпространение (ареал), както и площите, които то покрива в границите на това разпространение са постоянни или се разширяват;
  
• 
  съществуват необходимите структури и функции за дългосрочното му поддържане и е вероятно да продължават да съществуват в обозримо бъдеще;
  
• 
  природозащитното състояние на характерните за него видове е благоприятно за природозащитното състояние на вида.
  

Тези преки нарушения се оценяват като незначителни в границите на защитена зона „Обнова Карамандол” и не нарушават благоприятния природозащитен статус на местообитанието.

За да е в сила горното, трябва да се спазва технологичния режим на Пречиствателната станция за отпадъчни води към депото за да може да се изпълняват условията по Разрешителното за заустване (респективно Комплексното разрешително в частта за отпадъчните води).

Трябва да бъде засилен и контрола за недопускане на площадката на депото да попадат приоритетни вещества или други подобни, с което могат да се нарушат изискванията на чл.118а, ал.1, т.2, 3, 4 от Закона за водите, а именно

2. обезвреждането, включително депонирането на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

3. други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;

4. използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води.

В Приложения №№1 и 2 към Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители (обх.ДВ.бр.88/2010 г.) са представени списъци на тези вещества.

Фигура № IV.2.-3: Снимка на началото на дерето за заустване