Програма за изучаване на операционната система Windows xp. Ръководството съдържа първоначално запознаване



страница2/10
Дата29.01.2017
Размер0.79 Mb.
#13793
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Аритметико-логическо устройство


УУ

УПРАВЛЯВАЩО УСТРОЙСТВО













ф
Управляващи сигнали



иг. I.1. Устройство на компютъра

Предназначението на отделните блокове от структурата е следното:



Входни устройства – чрез тях се въвежда информация в компютъра. Въвежданата в компютъра информация е два вида:

  • обработвана информация (входни данни);

  • управляваща информация (програми).

Към първата група се причисляват данните, които подлежат на обработка, а управляващата информация определя начина на тази обработка.

Управляващата информация е съвкупност от програми, състоящи се от множество команди. От своя страна във всяка една команда са кодирани видът на операцията, числата, участващи в операцията (операндите), и мястото на съхраняване на резултата.

Памет – предназначена за приемане, съхранение и предаване на информация. Паметта приема информацията (обработвана и управляваща), постъпваща от входните устройства, и предава определената за извеждане информация (резултатите) към изходните устройства. При работа на компютъра се получават редица междинни резултати, които също се съхраняват в паметта.

Управляващо устройство – управлява съвместната работа на отделните блокове съобразно изпълняваната от компютъра програма. В зависимост от текущата изпълнявана команда, управляващото устройство изработва сигнали, управляващи останалите възли на компютъра, като по този начин се осигурява нейното изпълнение.

Аритметико-логическо устройство (АЛУ)– основното обработващо устройство на компютъра. Чете операнди от паметта и изпълнява определени операции с тях, в зависимост от получаваните от управляващото устройство сигнали. След изпълнението на операцията, резултатът се съхранява в паметта.

Изходни устройства – служат за извеждане на получените резултати в подходяща за крайния потребител форма.

Преди решаването на определена задача е необходимо въвеждане чрез входните устройства в паметта на компютъра на съответстващата на задачата управляваща информация (програма). След това изчислителният процес се управлява от управляващото устройство, съгласно съдържащите се в програмата команди: въвеждане на входни данни, обработка и съхранение на информация, извеждане на резултати.

Основна особеност на представената класическа структура на компютъра се основава на принципа на програмното управление. Съгласно този принцип е възможна смяната както на обработваната информация (входните данни), така и на управляващата информация (програмата).

Характеристики на компютъра

Обем на паметта – определя максималното количество информация, което може да се съхрани. Измерва се в брой байтове. Всеки един байт се състои от осем бита (бит-binary digit- двоична цифра). Байтовете се използват за кодиране на символи, използвани от потребителите. На практика се използват и производните по-големи мерни единици:

1 килобайт (КВ) = 1024 байта;

1 мегабайт (МВ) = 1024 КВ;

1 гигабайт (GB) = 1024 MB;

1 терабайт (ТВ) = 1024 GB.

За да се осигури ефективно обработване на голямо количество от информация за минимално време паметта на компютъра се изгражда основно на два типа: вътрешна (оперативна) и външна памет.

Надеждност – свойството на компютър да изпълнява правилно възложените му функции в продължение на определен интервал от време.



2. Структура на микропроцесорната система

Развитието на микроелектрониката и появата на свръх големите интегрални схеми и микропроцесорите доведе до създаването на персоналните компютри. Персоналният компютър е вид микропроцесорна система (фиг. I.2)., повтаряща в голяма степен класическата структура на компютъра. По данни от литературата първият персонален компютър е създаден от фирмата IBM (International Business Machine) през 1981 год. Персонални са компютрите, предназначени за използване на работните места на отделни потребители.



Микропроцесорът - основен елемент на структурата. Обработва информацията в съответствие с дадената програма, изпълнявайки определени команди в строга последователност. Обединява функциите на управляващото устройство и аритметико-логическото устройство (АЛУ).

Постоянна памет (ROM - Read Only Memory)- в нея са записани програми и данни, необходими за работата на микропроцесорната схема.

Оперативна памет (RAM - Random Access Memory - памет за свободен достъп) -за съхраняване на обработвана и управляваща информация (входни данни, междинни резултати и програми за тяхната обработка).


ШИНА ЗА ДАННИ (ИНФОРМАЦИОННА ШИНА)

АДРЕСНА ШИНА

ПОСТОЯННА ПАМЕТ

(ROM)


МИКРОПРОЦЕСОР

ОПЕРАТИВНА ПАМЕТ

(RAM)

ВХОДНО-ИЗХОДНИ СХЕМИ

ВХОДНИ УСТРОЙСТВА

ИЗХОДНИ УСТРОЙСТВА

УПРАВЛЯВАЩА ШИНА


фиг. I.2. Структура на микропроцесорната система


Входно-изходни схеми - представляват съвкупност от специализирани интегрални схеми, наречени интерфейсни адаптери и контролери. Предназначени са да осъществяват обмена на данни между микропроцесорната схема и периферните устройства

Микропроцесорна шина - представлява множество свързващи проводници, пренасящи цифрови сигнали.с две устойчиви нива

  • ниско ниво на сигнала, кодиращо логическата "0"

  • високо ниво на сигнала, кодиращо логическата "1".

Микропроцесорната шина се състои от:

  • адресна шина;

  • шина за данни;

  • управляваща шина.

Чрез адресната шина се определя точно с коя клетка от паметта или точно с кое входно-изходно устройство ще се обменят данни. Броят на адресните линии определя максималния обем памет, с който микропроцесорът може да работи. Съвременните микрокомпютри са изградени на 16, 32 или 64 –битови МПС. Тенденцията е да се увеличава разрядността на МПС.

По шината за данни се обменя информация (данни или команди) между отделните елементи на МПС.

В управляващата шина са включени линии, пренасящи сигнали за управлението на МПС.

При работа на МПС микропроцесорът изпълнява последователно инструкция след инструкция (команда) на програмата, реализирайки определен начин на функциониране на системата. Изпълнението на една инструкция протича основно през следните няколко етапа:



  • извличане на кода на инструкцията (командата) от паметта в МП (прочитане на командата);

  • декодиране на инструкцията, т.е. определяне какво точно ще прави микропроцесорът (събиране, изваждане, нулиране и т.н.);

  • определяне на адресите на операндите или операнда (числата, участващи в операцията) и тяхното извличане от паметта в АЛУ на микропроцесора;

  • изпълняване на самата операция;

  • подготовка за изпълнение на следващата операция – определяне на нейния адрес.

3. Структура на персоналния компютър (ПК).

Най-общо структурата на персоналния компютър включва:

- микропроцесор;

- ROM и RAM памет;

- Входно-изходни схеми (контролери и адаптери), свързани помежду си чрез микропроцесорна шина и осигуряващи връзката в управлението на периферните устройства

- Периферни устройства:

- Системни (необходими за нормалното функциониране на ПК):


  • клавиатура;

  • видеомонитор;

  • запомнящо устройство на гъвкав магнитен диск;

  • запомнящо устройство на твърд магнитен диск;

- Допълнителни (предоставят допълнителни възможности за използване на ПК)

  • печатащи устройства;

  • устройства за въвеждане на графична информация (дигитайзери);

  • устройства за изчертаване на графична информация (плотери)

  • комуникационни адаптери и т.н.

Независимо от типа на периферните устройства, принципът на тяхното свързване към персоналния компютър е един и същ - към микропроцесорната шина се включва функционален модул (контролер, адаптер или специализирана интегрална схема), който осигурява връзката между персоналния компютър и периферното устройство. Към функционалния модул се включва и съответната програмна част (драйвер), която определя начина за обмен на данни между персоналния компютър и съответното периферно устройство.

4. Периферни устройства

    1. Запомнящо устройство на гъвкав магнитен диск - ФДУ

Te биват Два размера: 5,25 и 3,5 инча.

При подготовката на диска за работа магнитни глави създават върху магнитно покритие т.н. пътечки (концентрични окръжности). Всяка пътечка се разделя на части наречени сектори (клъстери – минималната адресирана част от диска). Капацитетът на гъвкавите дискове зависи от качеството на диска:



  • 5,25 – DD – 40 пътечки, 9 сектора на пътечка – 360 КB

  • 5,25 – HD (4D, QD) – 80 пътечки, 15 сектора на пътечка – 1,2 MB

  • 3,5 –DD – 80 пътечки, 9 сектора на пътечка, - 720 КВ;

  • 3,5 – HD – 80 пътечки, 18 сектора на пътечка – 1,44 МВ;

  • 3,5 – ED – 80 пътечки, 36 сектора на пътечка – 2,88 МБ

За ФДУ са резервирани две имена на логически устройства – А: и В:


    1. Запомнящи устройства на твърд магнитен диск (хард диск)

Няколко диска на обща ос с по две глави за запис-четене всеки. Пътечките се наричат цилиндри.

Капацитетът на съвременните твърди дискове достига десетки GB.

За твърдите дискове са резервирани логически имена С: (на следващите D:, E: и т.н.)

4.3. Клавиатура

Едно от най-често използваното входно устройство на компютъра. Логическото име на клавиатурата е CON:.

Клавишите могат да бъдат разделени на следните функционални блокове:


  • буквено цифрови;

  • малка цифрова клавиатура

  • функционални клавиши;

  • допълнителен блок клавиши за управление на маркера;

Кирилизиране на клавиатурата – допълнително програмно осигуряване;

4.4. Мишка – устройство за въвеждане на информация б персоналните компютри без което практически е немислимо да се работи в съвременните операционни системи Windows.

Бутони на мишката – върху горната част на мишката се намира един, два или три бутона. Докато няма натиснат бутон движението на мишката предизвиква в общ случай само движение на показалеца върху екрана. Натискането (или отпускането) на бутон на мишката активира някаква програмна функция. Обикновено се използва левия бутон на мишката.

Някои функции на мишката действат различно в комбинация с натискане на клавиш от клавиатурата (Ctrl, Alt, Shift).

4.5. Видеомонитори – най-често използваното изходно устройство. Логическо име също CON:.

Съвременните видеомонитори са цветни с голям брой на изобразявани цветове) и висока разреваваща способност (брой точки по хоризонтала и вертикала)



4.6. Принтери

  • принтери с печатаща глава тип “маргаритка”;

  • матрични принтери ( с иглен печат);

  • мастилено струйни;

  • лазерни






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница