Програма за малки проекти на
Финансов и нефинансов принос
Изтегляне 0.8 Mb.
|
13. Финансов и нефинансов принос
ІІ. ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА 1. Местоположение: 
Регион: Югозападна България Области: Кюстендил и Благоевград Община: Невестино, Благоевград, Симитли, Кресна, Струмяни, Петрич Населено място: Общо 57 села, от тях 38 с население под 150 души В община Невестино: селата Чеканец, Раково, Ветрен, Илия, Църварица, Тишаново, Страдалово, Смоличано, Ваксево, Длъхчево-Сабля, Пелатиково, Друмохар, Еремия, Рашка Гращица, Згурово, Неделкова Гращица, Четирци, Пастух, Мърводол В община Благоевград: селата Логодаж, Падеш, Габрово, Дебочица, Лешко В община Симитли: селата: Брестово, Тросково, Докатичево, Сушица, Полена, Крупник В община Кресна: селата: Горна Брезница и Будилци В община Струмяни: селата Вракуповица, Горна Крушица, Клепало, Раздол, Горна Рибница, Гореме, Кърпелево, Каменица, Цапарево, Добри лаки, Колибите, Никудин, Седелец, Махалата, Игралище, Велющец, Палат В община Петрич: селата Боровичане, Гега, Долене, Долна Рибница, Чуричане, Яково, Иваново, Крънджилица Защитени територии (които имат отношение като обект за екотуризъм в Западните гранични планини): резерват Църна река, 197 ха, в землището на с. Сажденик, опазва първични букови съобщества резерват Соколата, 211 ха, в землището на с. Игралище, опазва вековна високостъблена благунова гора в района на Малешевска планина. резерват Тисата, 575 ха, в землището на гр. Кресна, опазва единственото в България компактно находище на дървовидна хвойна и Средиземноморски биоценози, находище на преходно-средиземноморска зеленика, богата фауна. поддържан резерват Габра, 89 ха, землището на с. Църварица, един от най-старите резервати в България, обявен през 1949 г., опазва естествени гори от черен бор с примес от зимен дъб, цер, бук и габър. защитена местност Моравска, 184 ха, в землището на с. Горна Брезница, опазва реликтна средиземноморска растителност, главно с участие на дървовидна хвойна. 2. Кратко описание на проекта 2.1. Обосновка В момента БФБ изпълнява проекти за опазване на биоразнообразието планините Осогово и Беласица – крайните точки на Осогово-Беласишката планинска група, обхващаща Западните гранични планини. Съществени части на тези проекти са компонентите им за създаването на условия за екотуризъм, като основно средство за опазване на биоразнообразието. Предлаганият проект ще осигури връзка между тези два района, включвайки и планините Осоговска, Влахина, Малешевска и Огражден и прилежащите им брегове и течения на р. Струма, разположени в граничните общини Невестино, Благоевград, Симитли, Кресна, Струмяни и Петрич. Проектът е стъпка към опазване на забележителното биоразнообразие на Западните гранични планини и Кресненското дефиле, безспорно най-ценният от природна гледна точка участък от водосбора на Струма. Въпреки, че граничните планини са недостатъчно проучени, районът се посочва като пример за територия, съдържаща някой от най-представителни примери за биоразнообразието на България (Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, 1993). В подкрепа на това, можем да приведем и по-съвременни данни и информация, като фактът че целият регион е част от инициативата на Световния съюз за защита на природата (IUCN) Европейски Зелен Пояс. В района са установени 40 типа естествени местообитания (хабитата) с европейско значение, като 10 от тях са приоритетни за опазване. Описани са и около 200 вида птици, между които над 50 включени в Приложение 1 на Директивата за птиците и 20 вида други гръбначни животни, включени в Приложение 2 на Директивата за местообитанията. И накрая, но не на последно място, в района са установени 22 световно значими вида, включени в Световния червен списък на IUCN. Подобно на други планински и полупланински райони в страната, районът на проекта изпитва сериозни социално-икономически проблеми, свързани с увеличена безработица и обезлюдяване. Логично, те водят до увеличаване на натиска върху природата – регламентирана и нерегламентирана сеч, нерационално използване на билки, гъби и горски плодове. В чувствителните средиземноморски и суб-средиземноморски местообитания подобен натиск е фатален – веднъж изсечени горите се възстановяват много бавно, ерозията в тази територии се разраства и в крайна сметка се стига до опустиняването им и безвъзвратната загуба на толкова ценните средиземноморски и суб-средиземноморски видове и екосистеми. Един от все пак развиващите се бизнеси в района е ставащото все по-популярно, спускане с рафтове и каяци по р. Струма – в района на Кресна. Увеличаващият се туристопоток там обаче представлява сериозен фактор на безпокойство за една от основните популации на видрата – световно застрашен вид, в България. Освен като вид-флагман видрата е във фокуса на проекта и като вид-чадър. Опазването на такива видове с големи индивидуални площи на обитание и широк екологичен диапазон, ползващи разнообразни екологични ниши, води и до запазването на много други видове, които обитават по-малки жизнени пространства (напр. безгръбначните) или пък по-ограничен кръг екологични ниши. Проектът предлага разработването на моделен пакет от туристически продукти, основаващи се на природните и културните дадености на района, целящ да намали натиска върху средиземноморските и суб-средиземноморски екосистеми и популацията на видрата в района на Кресна. Предвиждаме и обучение по екотуризъм за местните хора и власти. То ще включва и обособен модул за използване на възобновяеми енергийни източници. Проектът ще закупи и оборудването, необходимо за извършване на изследванията, както и лодка за рафтинг, която да може да се използва от местни водачи в община Кресна, които ще бъдат обучени за такива в рамките на проекта. Смятаме да доразработим и приложим модел за публично-частно партньорство чрез създаване на Фонд за опазване на биоразнообразието на западните гранични планини и дългосрочно поддържане на създадените туристически продукти, подобен на Фонда, създаден от Сдружение Байкария и управляван от БФБ. Този фонд ще се формира с част от таксата, заплащана от туристите при ползване на туристическите продукти в района. Вярваме, че изпълнението на проекта ще подобри социално-икономическата среда в района, ще допринесе за остойностяване на биоразнообразието и за подобряване на разбирането сред местните хора, че то допринася за тяхното благосъстояние. В допълнение, популяризирането на природната стойност на района сред туристите е реална крачка към повишаването на общественото разбиране и съгласие за важността от опазването му. Важно е да се подчертае, че тези туристически продукти не се създават самоцелно, а използването им както от страна на местните хора, така и от туроператорски фирми, работещи в района, дава възможност за набиране на средства, които впоследствие да се използват за опазването на природата в района, както и за дългосрочното им поддържане. Такова публично-частно партньорство е нова практика за България, която може да се приложи и в други райони, където има такова разнообразие от институции, управляващи ценни природни ресурси. 2.2. Целеви групи на проекта Местното население (~ 11 000 души) и местните власти от района, както и туристите, които ще ползват разработваните туристически продукти 2.3. Обща цел и очаквани въздействия Опазване на биоразнообразието на Западните гранични планини (Осогово, Влахина, Малешевска и Огражден) чрез създаване на условия за развитие на екотуризъм. Очакваме в следствие от изпълнението на предвидените дейности, да бъдат постигнати следните, устойчиви във времето въздействия:
2.4. Конкретни цели А) Развитие на екотуризъм в района на Западните гранични планини чрез разработване на моделни продукти, за да се намали натиска върху популацията на видрата в района на Кресна и върху средиземноморските и суб.средиземноморски екосистеми и да се подобри статуса на още 21 вида от Световния червен списък на IUCN. Б) Прилагане на модел за публично-частно партньорство за опазване на биоразнообразието и поддържане на разработените туристически продукти. В) Укрепване на местния капацитет за оползотворяване на природното и културно-историческото наследство на Западните гранични планини чрез обучение за местни хора, отделен модул от което ще бъде използването на ВЕИ за опазване на околната среда и оптимизиране на разходите, онагледено от моделни технологии, въведени в Информационния център на Община Струмяни.
1.1. Подробно проучване на потенциала на района за развитие на екотуризъм 1.2. Разработване на два маршрута за пешеходен туризъм 1.3. Разработване на един маршрут за велосипеден туризъм 1.4. Разработване три маршрута за воден туризъм 1.5. Изработване на дигитална карта на маршрутите в района 1.6. Включване на разработените маршрути за пешеходен туризъм в официалната система на БТС 1.7. Предоставяне на информация за маршрутите на фирми, предлагащи екотуризъм, за включване на маршрутите в техните оферти 2. Изграждане иновативен модел за публично-частно партньорство за опазване на биоразнообразието и поддържане на разработените туристически продукти 2.1. Организиране на срещи с основните фирми, частни лица и организации, предлагащи туристически услуги в района 2.2. Разработване на правилник и устав за работата на Фонд за опазване на природата на Западните гранични планини
3.1. Информационни срещи за повишаване на информираността и мотивацията на местните общности 3.2. Обучения за екотуризъм и енергийна ефективност 3.3. Обучения за водене на туристи с рафтове 3.4. Създаване на модел за повишаване на енергийната ефективност чрез инсталиране на модули за енергийна ефективност на Информационен център – Струмяни за използването му като демонстрационен пример
4. Конкретни цели на проекта А) Развитие на екотуризма в района на Западните гранични планини чрез разработване на моделни продукти, за да се намали натиска върху популацията на видрата в района на Кресна и върху средиземноморските и суб-средиземноморски екосистеми и да се подобри статуса на още 21 вида от Световния червен списък на IUCN. Развитието на туризма и приоритетна дейност и за шестте общини, включени в проекта. В резултат ще бъдат разработени два маршрута за пешеходен, един за велосипеден, и три за воден туризъм или общо шест нови маршрута. Б) Прилагане на иновативен модел за публично-частно партньорство за опазване на биоразнообразието и поддържане на разработените туристически продукти. Резултат от постигането на тази цел ще бъде създаването на Фонд за опазване на природата на Западните гранични планини. Средствата в него ще се набират чрез отчисления от таксите, заплащани от туристите за различните туристически услуги: спускания с лодки, услуги на гидове, нощувки и пр. В момента в района оперират пет туроператорски компании и Информационният център в Община Струмяни, които изразиха предварителна готовност да отчисляват част от приходите си в полза на такъв фонд. Предвиждаме Фондът да набира по около 6 000 щатски долара годишно. Тази сума ще се генерира от следните източници: а) 10% отчисления от приходите на регистрираните къщи за селски туризъм (предвиждаме, че в следствие от проекта около 30 домакинства ще започнат да предлагат настаняване и храна; при средна цена на 30 лв. за един турист на ден, очаквана посещаемост от семейства от по четири души през около десет от общо 52 уикенда годишно), равняващи се на около 3 000 долара при сегашния курс лев-долар; б) 8% отчисления от клиентите, практикуващи водни спортове, за които има сравнително точна статистика (по неофициални данни през 2007 г. около те са били около 1 000 души, а средната цена – около 40 лв.), също равняващи се на около 3 000 долара при сегашния курс лев-долар; в) отчисления от други туристически услуги, предлагани в района. В) Укрепване на местния капацитет за оползотворяване на природното и културно-историческото наследство на Западните гранични планини чрез обучение за местни хора, отделен модул от което ще бъде използването на ВЕИ за опазване на околната среда и оптимизиране на разходите, онагледено от моделни технологии, въведени в Информационния център на Община Струмяни. В резултат от проекта ще бъдат обучени поне 50 души от 57 села и поне 40 представители на местната власт. Очакваните резултати от реализацията на проекта са:
5. Обосновка на проекта Районът на Западните гранични планини и поречието на Средна Струма са едни от най-интересните и разнообразни територии в България по отношение на биологичното разнообразие. Съчетаването на сравнително високи планини, достигащи 2 000 метра, характеризиращи се с азонална растителност и речна долина, по която достига силно Средиземноморско влияние, води до образуването на уникален природен комплекс. В района са установени 40 типа естествени местообитания (хабитата) с европейско значение, като 10 от тях са приоритетни за опазване. Описани са и около 200 вида птици, над 50 от които са включени в Приложение 1 на Директивата за птиците и 20 вида други гръбначни животни, включени в Приложение 2 на Директивата за местообитанията. Най-характерни и интересни са местообитанията и видовете от Средиземноморския комплекс, като горите от чинар (99% от всички чинарови гори в България), дървовидната хвойна (100%), горите от питомен кестен, както и крайречните гори от елша. Тук се срещат почти всички български земноводни и влечуги, по-важните от които са големият гребенест тритон, двата вида сухоземни костенурки, блатната костенурка, леопардовият и ивичестият смок. Не бива да подценяваме и видове, като видрата,вълка, мечката, пъстрият пор, осем вида прилепи, които са символни за Европейската и световната природозащита. Важно е да се отбележи и присъствието на огромно разнообразие от безгръбначни животни, много от които са ендемични или реликтни видове. И накрая, но не на последно място, в района са установени 22 световно значими вида, включени в Световния червен списък на IUCN. Те са:
Всички тези видове ще бъдат благоприятно повлияни от въвеждането на практиките на екологичния туризъм – едно от основните средства за намаляване на натиска върху природните ресурси. В основния фокус на проекта е видрата като вид-чадър. Опазването на такива видове с големи индивидуални площи на обитание и широк екологичен диапазон, ползващи разнообразни екологични ниши, води и до запазването на много други видове, които обитават по-малки жизнени пространства (напр. безгръбначните) или пък по-ограничен кръг екологични ниши. В допълнение, видрата е избрана и с оглед спецификата на туристическите продукти, предлагани в района – Кресненското дефиле е сред най-популярните дестинации за воден туризъм и като вид, адаптиран и към водна среда видрата може да се превърне в символ на целия район. И накрая, но не на последно място увеличаващият се интерес към водните спортове може да допринесе за разрушаването на бреговете, което е основния фактор, застрашаващ видрата, заедно с неконтролируемия туризъм и къмпиране. За териториалното опазване на това разнообразие за момента се разчита само на четири резервата и една защитена местност с обща площ от 1 166 ха (~ 12 кв. км, което е едва около 1% от площта на района по проекта (около 1 300 кв. км). Описаното богато биоразнообразие остава непознато и неоценено от страна на местните хора и широката общественост, което е заплаха за неговото дългосрочно опазване. Подобно на други планински и полупланински райони в страната, районът на проекта изпитва сериозни социално-икономически проблеми, свързани с увеличена безработица и обезлюдяване. В допълнение, граничното му положение е било причина за неговата дългогодишна изолация. Всичко това води до увеличаване на натиска върху природата и рискове за загуба на изключително чувствителните средиземноморски и суб-средиземноморски елементи. Примери за неразумното ползване на природните ресурси са интензивния дърводобив, често съчетан и с бракониерска сеч, прекомерната експлоатация на недървесни горски продукти – гъби, билки и горски плодове, строежът на малки ВЕЦ в ценни местообитания. Като цяло липсват модели за развитие на устойчиви бизнес-модели. Изключение прави развитието на водните спортове като туристическа атракция в района на Кресна, което пък е свързано с увеличаване на безпокойството и натискът върху една от основните популации на видрата в България. Районът има значителен потенциал за развитие на екотуризъм в различни форми, заради запазената си природа и поради близостта си до София и университетски център като Благоевград, които са сериозен пазар за алтернативни туристически продукти. Още едно предимство са множеството живописни малки села със запазено самобитно културно-историческо наследство. Предимство е и лесният достъп до района, благодарение на съществуващата пътна мрежа, включително международния път София – Кулата. Този потенциал остава до голяма степен неизползван, с малки изключения, като развитието на водни спортове (рафтинг, спускане с каяк и др.) в района на Кресна, и няколкото туристически хижи в Осоговската планина. Туристическата инфраструктура е слабо развита, а територията никога не е била рекламирана като туристическа дестинация. Разработването и интегрирането на модел за екотуризъм ще помогне на местните хора да осъзнаят икономическата полза от съхранената природа. Проектът ще подпомогне осъзнаването на пряката връзка природа – възможности за развитие на бизнес – икономически ползи. Много е важно този модел да се разработи възможно най-бързо, защото вероятно скоро районът ще бъде подложен на засиления икономически натиск, регистриран в другите ни планини поради изчерпването на техния капацитет. Важно е да се подчертае, че местните власти са осъзнали туристическия потенциал на района. Всички общински стратегии за развитие предвиждат развитие на екотуризма. Разработването на предвидените маршрути ще подпомогне превръщането на района в туристическа дестинация и ще насочи към него потенциалните туристи от София и Благоевград. Увеличеният туристопоток ще бъде катализатор за появата на къщи за селски туризъм и ще насърчи част от местните хора да предлагат различни туристически услуги. Доколкото цялостното развитие на екотуризма зависи от съхраняването на биологичното разнообразие на района и поддържане на създадените туристически продукти, проектът логично предвижда да създаде Фонд за опазване на природата на Западните гранични планини като модел за публично-частно партньорство. В момента БФБ управлява подобен фонд за опазване на природата в Родопите, създаден като част от изпълнението на проект Опазване на биоразнообразието в Родопите чрез развитие на възможности за велосипеден туризъм (BUL/OP3/3/07/26). В рамките на настоящия проект БФБ има възможност да мултиплицира този положителен опит, като убеди фирмите и частните лица, въвлечените в бъдещото използване на туристическия потенциал на Западните гранични планини, да отчисляват част от печалбата си в полза на подобен фонд. За целта ще бъде разработен правилник за дейността му, който ще регламентира механизмите на взимане на решения и разпределяне на средствата. Реализацията на проекта ще допринесе пряко и за по-доброто разбиране и съпричастност към все по-видимите в страната ни последици от глобалното затопляне. Внедряването на система за енергийна ефективни (слънчева инсталация от тип водосъдържател-колектор и соларен зарядан комплект) пряко ще демонстрира ползите както за околната среда, така и за местните хора. Въпреки подходящите климатични условия в момента използването на слънчеви инсталации е изключително ограничено основно поради слабата осведоменост на хората, живеещи в селата. Енергията спестена за една година от една инсталация се оценява приблизително на 5 000 КВтч, а намалените емисии на СО2 са 7,5 тона на година. 6. ГЕФ сфера Биоразнообразие, 80%. Осъществяването на проекта ще допринесе за опазването на световно значимото биоразнообразие на Западните гранични планини и Кресненския пролом и ще разработи модел на публично – частно партньорство, чрез което ще се акумулират средства, осигуряващи постигането на тази цел в дългосрочен план. Проектът е в съответствие с приоритетите на Националната стратегия на ПМП. Обхватът на проекта включва следните екосистеми, приоритетни според Стратегията: планински и полупланински екосистеми и горски екосистеми и следните приоритети: Приоритет 1: Видове от Световния червен списък на Международния съюз за защита на природата; Приоритет 2: Видове от CITES Приложения 1 и 2 и видове в рамките на Рамсарската конвенция и Приоритет 4: Ендемични видове или редки породи и сортове. Изменение на климата, 20%. В Информационен център Струмяни – един от основните канали за популяризиране на новоразработените маршрути за екотуризъм, ще бъде инсталирана слънчева инсталация от тип водосъдържател-колектор и соларен заряден пакет. Освен за намаляване на експлоатационните разходи от центъра, тази инсталация ще послужи за модел за популяризиране и разясняване на ползите от ВЕИ и възможностите на енергоспестяващите технологии. 7. Принос към Тематични области от Националната стратегия Проектът попада в обхвата на следните тематични области: 1. Демонстрационни проекти за развитие на eкотуризъм в територии с глобално значимо биоразнообразие и приоритетни екосистеми 3. Интегриране на въпросите на опазване на глобалната околна среда в процесите на местно развитие и устройство на територията 4. Демонстрационни проекти за разработване на устойчиви продукти, което ангажира действащи и стартиращи предприятия в нов подход към техническото разработване на своите продукти или маркетинга им, за да се постигне устойчиво използване на материалите за елиминиране на УОЗ и минимизиране на отпадъците и енергопотреблението. 8. ГЕФ Оперативни програми и ПМП стратегически приоритети N. A. 9. Въздействие и индикатори за въздействие Група І 1. Увеличаване на устойчиво управляваните територии със световно значимо биоразнообразие Брой защитени световно значими видове1: Подобрен статус на популацията на видрата и още 21 вида с глобално консервационно значение, както и на средиземноморските и суб-средиземноморските екосистеми в района в резултат на намален натиск върху природата и работата на Фонд за опазване на биоразнообразието на западните гранични планини и дългосрочно поддържане на създадените туристически продукти (изчисленията ни са за около 6 000 щатски долара годишно). Хектари устойчиво управлявани територии със световно значимо биоразнообразие: Площта на всички защитени зони за опазване на местообитанията и птиците в района, приети от МС на Република България, която възлиза на 110 284 ха. 2. Разширяване приложението на нови технологии в областите енергийна ефективност и ВЕИ, устойчиво управление на земи и води и избягване на УОЗ Брой разработени/ прилагани нововъведения или нови технологии: Една слънчева инсталация от тип водосъдържател-колектор и един соларен заряден пакет инсталирани в Информационен център Струмяни. Брой хора, ползващи се от разработените/ прилаганите нови технологии: Около 500 посетители на центъра годишно. Брой местни политически документи, отчитащи тематичната област биоразнообразие: Шест общински стратегии за развитие в частта им, отнасяща се до прилагане на мерки за опазване на природата и развитие на екотуризъм. 3. Увеличаване на устойчиво управляваните земи Хектари устойчиво управлявани земи: Принос към устойчивото управление и намален риск от ерозия и опустиняване на около 1 300 кв. км – общата площ на проектния район. 4. Намалени емисии на замърсители в река Дунав, Черно и Егейско море Намалени емисии на азот в международни води Намалени емисии на фосфор в международни води Група ІІ 1. Увеличение на приходите на хората, ангажирани в ПМП проекти Брой облагодетелствани домакинства: Най-малко 30 домакинства, които започват да предлагат къщите си за селски туризъм. Брой облагодетелствани хора: Най-малко 90 местни жители, които са въведени в принципите и практиките на екотуризма и енергийната ефективност. Стойност на увеличения приход за облагодетелстваните хора: Около 30 000 щатски долара приход на година за въвлечените домакинства, изчислени на следния принцип: за предлагане на пансионатни семейни пакети през почивните дни: средна цена 30 лв. за един турист, очаквана посещаемост от семейства от по четири души през около 10 от общо 52 уикенда годишно (30х4=120х10=1200 х 30 домакинства = 36 000 лв.) Група ІІІ 1. Развитие на сътрудничеството/ съдействието/ разбирането между НПО/ОО и Правителството в местата на изпълнение на ПМП проекти Брой ОО/НПО, които са участвали/привлечени: В проекта ще участват пряко три НПО и две общини, ангажирани със самото изпълнение на дейностите. Освен тях ще бъдат въвлечени и поне 40 кметства от планинските села в шестте проектни общини. 10. Капацитет на кандидата/партньорството да допринесе за решаване на проблема(ите) БФБ работи от години в проектния район. Основната дейност на Фондацията тук е свързана с популяризирането и прилагането на концепцията на Световния съюз за защита на природата (IUCN) - „Зелен пояс” и включените в нея Западен Балкан, Руй планина, Осогово, Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица, Славянка, Южен Пирин, Западни и Източни Родопи, Сакар и Странджа. Като член на IUCN, БФБ проучва възможностите и предлага обявяване на нови защитени територии в този район и насърчава устойчивото развитие и разумното използване на природните ресурси, екологичното образование и трансграничното сътрудничество. Освен това, Фондацията има създадена местна структура – клон Беласица и изградена неформална Местна динамична група – Пирин, обединяваща основните заинтересовани страни от общините около Национален парк Пирин, включително някои от общините в проектния район - Симитли, Струмяни, Кресна. Освен представители на общините Местната динамична група включва и активни местни учители, служители в горски стопанства, както и местните читалища, като естествен център на местните общности. Тези структури, изградени от местни хора, познават в отблизо регионалния контекст и нуждите и позициите на местните общности и участват активно в живота им. Привличането на общините като партньори в проекта гарантира тяхната активна позиция и ангажимент към подържането и популяризирането на изградените маршрути. Включването в екипа на проекта на различни типове организации – общини, НПО, читалища, консултантска фирма и фондация заминаваща се с екотуризъм, гарантира представителност на позициите на всички заинтересовани страни. Това представлява и един новаторски модел за публично-частно партньорство в полза на опазването на биоразнообразието. Създаването на Фонд за опазване на природата на Западните гранични планини, като публично-частно партньорство е основната гаранция за дългосрочния ангажимент на партньорите по проекта в устойчивото и природосъобразно развитие на района и поддръжка на вече изградените маршрути. 11. Целева група Проектът е пряко насочен към местните общности в Западните гранични планини, с потенциал за развитие на екотуризъм като семеен бизнес и внедряване на практики за енергийна ефективност, както и към туристите, ползващи разработените продукти. 11.1. Целеви групи, които пряко ще се възползват от проекта:
11.2. Целеви групи, които непряко ще се възползват от проекта:
12. Дейности по проекта и времева рамка 1. Развитие на туристическите услуги и инфраструктура 1.1. Подробно проучване на потенциала на района за развитие на екотуризъм (месеци І и ІІ) Предвижда се екип от специалисти – поне по един за всеки тип маршрути (пешеходен, велосипеден и воден), да обходи целия район на проекта и да оцени потенциала за развитие на съответния тип маршрут/и. В рамките на това предварително проучване ще се извърши и инвентаризация на легловата база в района за първоначално посрещане на туристи. При оценката ще се отчитат и фактори като възможността за ползване на маршрутите от семейства с деца и от хора в неравностойно положение. Единственият риск пред успешното завършване на дейността е драстична промяна на атмосферните условия, и за това предвиждаме проектът да стартира в късните пролетни месеци, напр. май. Продуктът от тази дейност е Доклад за потенциала за развитие на туризма, който ще бъде представен на шестте общински администрации въвлечени в проекта. 1.2. Разработване на два маршрута за пешеходен туризъм (месеци ІІІ до V) Специално за пешеходните маршрути смятаме при оценката на потенциала, освен достъпност за семейства с деца и хора в неравностойно положение, предимство при избора ще имат трасетата, които водят до или преминават през интересни културно-исторически обекти, които изобилстват в района. Основа за разработването на тези маршрути ще бъде изготвения доклад и експертните оценки на ангажираните специалисти. Избраните маршрути ще бъдат детайлно проучени и заснети с GPS, така че да могат да се генерират дигитални карти. Освен GPS координатите, ще се осигури и видео и снимков материал, представящ избраните трасета. Маршрутите ще бъдат маркирани, използвайки приетата за страната стандартна маркировка и описани текстово. Предвиждаме бъдещата поддръжка на маршрутите да се осигурява чрез работата на Фонда за опазване на природата на Западните гранични планини. 1.3. Разработване на един маршрут за велосипеден туризъм (месеци ІІІ до V) Основа за разработването на този маршрут ще бъде изготвения доклад и експертните оценки на ангажираните специалисти. Идеята е маршрутът да бъде достатъчно дълъг – да прекосява по дължина целия проектен район, така че да бъде достатъчно атрактивен за потенциалните ползватели на този тип услуги. Избраният маршрут ще бъдат детайлно проучен и заснет с GPS, така че да могат да се генерират дигитални карти. Освен GPS координатите, ще се осигури и видео и снимков материал. Маршрутът ще бъдат маркиран и описан текстово. Предвиждаме бъдещата поддръжка на маршрута да се осигурява чрез работата на Фонда за опазване на природата на Западните гранични планини. 1.4. Разработване на три маршрута за воден туризъм (месеци ІІ до V) Основа за разработването на тези маршрути ще бъде изготвения доклад и експертните оценки на ангажираните специалисти. Тъй като увеличаващият се поток от туристи, търсещи услуги свързани със спускане с рафтове и каяци по Струма, поставя в риск от безпокойство популацията на видрата там, канализирането му ще доведе до подобряване на ситуацията. Нашата идея е маркираните маршрути да избягват най-чувствителните участъци от брега, където са концентрирани леговищата на видрата. Ще бъдат поставени информационни табели, интерпретиращи този интересен вид, и неговите биологични особености и екологични изисквания. Това ще повиши информираността по отношение на видрата и свързаните с нея видове. Избраните маршрути ще бъдат детайлно проучен и описани с GPS, така че да могат да се генерират дигитални карти. Освен GPS координатите, ще се осигури и видео и снимков материал. Маршрутът ще бъдат маркиран, използвайки приетата стандартна маркировка и описан текстово. Където и ако е необходимо ще се укрепят с естествени материали подходите към реката. Проектът ще закупи и предостави на Фондация Къща за книги и приключения и Община Кресна оборудване за рафтинг – лодка, спасителни жилетки, каски и др., които ще бъдат използвани по единия от водните маршрути – този, предлаган и от местни хора. Закупуването на лодки се налага, от една страна, от нарасналия брой туристи, които се интересуват от подобно преживяване, и от друга – от идеята ни и местни хора да започнат да предлагат подобни услуги. Сега липсата на необходимото оборудване и обучени водачи пречи за предлагането на разнообразен и пълноценен туристически продукт. Предвиждаме бъдещата поддръжка на маршрутите да се осигурява чрез работата на Фонда за опазване на природата на Западните гранични планини. 1.5. Изработване на дигитална карта на маршрутите в района (месеци VІ до VІІІ) При изработването на дигитална карта ще бъде използван изготвения доклад и експертните оценки на ангажираните специалисти, както и GPS координатите на маршрутите. Картата ще отразява максимално точно маршрутите и основните пунктове по тях. Тя ще бъде публикувана в интернет страниците на съответните туроператори, както и в подходящи страници на неправителствени организации и на въвлечените в проекта общини и други партньори. 1.6. Включване на разработените маршрути за пешеходен туризъм в официалната система на БТС (месеци І до Х) Преди започването на работата ще бъде организирана официална среща с ръководството на БТС, на която ще се представи идеята за разработване на пешеходни маршрути в района. Ще се търси тяхното методическо ръководство при проектирането на маршрутите относно степен на трудност, безопасност, подходяща маркировка. През цялото време на работа по проекта ще се поддържа постоянна оперативна връзка с представител на БТС, а след разработването им, пълната информация за тях, включително дигиталните карти, ще им бъдат предоставени. При гарантираното бъдещо поддържане на маршрутите се очаква БТС да ги включи в националната система от пешеходни маршрути. 1.7. Предоставяне на информация за маршрутите на фирми, предлагащи екотуризъм, за включване на маршрутите в техните оферти (месеци ІХ до Х) БФБ разполага с пълната база-данни за българските фирми, развиващи екотуризъм. Те ще бъдат информирани предварително за проекта, а след приключване на работата по създаване на маршрутите пълната информация за тях, включително дигиталните карти, ще им бъдат предоставени, за включване на района като дестинация в техните оферти. Партньорите по проекта – БФБ (чрез туроператора Greentale), Община Струмяни (чрез информационния си център), Сдружение Байкария и Фондация Къща за книги и приключения - една от групите предлагащи воден туризъм в района на Кресна, също ще включат маршрутите в своите туристически оферти. 2. Прилагане на модел за публично-частно партньорство за опазване на биоразнообразието и поддържане на разработените туристически продукти 2.1. Организиране на срещи с основните фирми, частни лица и организации, предлагащи туристически услуги в района (месеци І до ІІІ) В София и на три места в района на проекта: Невестино, Струмяни и Петрич ще бъдат организирани информационни срещи. На тях ще бъдат поканени основните фирми, частни лица и организации, предлагащи туристически услуги. На първата серия от такива срещи ще бъде представена идеята за разработване на района на Западните гранични планини като дестинация за екотуризъм и модела за работата на фонд за опазване на Родопите, развиван в момента от Сдружение Байкария в рамките на проект Опазване на биоразнообразието в Родопите чрез развитие на възможности за велосипеден туризъм. Подробно ще се обясни целта на създаване на подобен Фонд за опазване на природата на Западните гранични планини. Като резултат от тази първа серия срещи ще се набере информация, за условията при които предлагащите продукти на екотуризма, биха се съгласили да отчисляват част от приходите си за Фонда за Западните гранични планини. Тази информация ще се използва при изпълнението на дейност 2.2. 2.2. Разработване на правилник и устав за работата на Фонд за опазване на природата на Западните гранични планини (месеци ІІІ до V) За разработването на правилник и устав на Фонда ще бъде нает опитен юрист. Ще се използва, вече разработеният в рамките на проекта на Сдружение Байкария правилник, както и други подобни документи, напр. Правилника и Устава на Фонд защитени територии, който трябваше да заработи в рамките на Националния доверителен екофонд. Двата документа ще отчитат интересите на основните заинтересовани страни, заявени по време на срещите, описани в т.2.1. Това ще бъде гаранция за приемането на фонда от толкова разнообразните партньори, което пък от своя страна ще е индикатор за успеха на тази дейност. 2.3. Съгласуване на правилника и устава за работа на Фонда със заинтересованите страни (месеци VІ до VІІІ) Втората серия от срещи ще е свързана с представяне на подготвените Устав и Правилник на фонда и сключване на споразумения за сътрудничество с основните фирми, частни лица и организации, предлагащи туристически услуги. Споразуменията ще целят поемане на ангажимент от страна на собствениците на тези организации за тяхното участие в набирането на фонда. Ще се уточнят правилата за изразходване на средствата, набрани във фонда и ще се подготви избирането на орган на управлението му, в който равнопоставено да участват представители на всички заинтересовани страни. 3. Повишаване на капацитета на местните общности за устойчиво развитие и опазване на природата 3.1. Срещи за повишаване на информираността и мотивацията на местните общности (месеци І и ІІ) Срещите за повишаване на информираността и мотивацията на местните жители за развитие на екотуризъм са необходима първа стъпка, към създаване на общност от вълнуващи се от проблема хора, институции и организации. Тези срещи ще имат неформален характер и ще се осъществяват по време на проучването на потенциала за развитие на екотуризма в граничните планини и по средното течение на р. Струма. Нашите екипи ще са отворени за разговори с местните хора и обсъждане на вълнуващите ги проблеми, свързани с развитието на екотуризма. Нашият опит показва, че такъв тип неформални срещи е изключително полезен за идентифициране на естествените лидери в дадена общност. Обучението на подобни хора води до ефект на снежната топка – те се превръщат в проводници на идеята и катализатори за осъществяването й. 3.2. Обучения за екотуризъм и енергийна ефективност (месеци V до VІІІ) Обученията за екотуризъм ще са организирани под формата на три еднодневни семинара, от по два модула:
Предвиждаме семинарите да бъдат посетени от поне 90 души от 57-те крайгранични села. За тяхно улеснение е постигната договорка, че училищният транспорт на тяхно разположение, ще си използва за превоз на участниците в семинарите. Семинарите ще са еднодневни, за да не се откъсват местните хора от нормалните им задължения, което смятаме – ще допринесе за оптимална посещаемост. 3.3. Създаване на модел за повишаване на енергийната ефективност чрез инсталиране на модули за енергийна ефективност на Информационен център – Струмяни (слънчева инсталация от тип водосъдържател-колектор и соларен заряден пакет) за използването му като демонстрационен пример (месец VІ) Ще бъдат закупени слънчева инсталация от тип водосъдържател-колектор и соларен заряден пакет, които ще бъдат монтирани в информационния център на Община Струмяни. Водосъдържателят-колектор е разработен за целогодишно използване в слънчевите системи за битова гореща вода. Селективното покритие абсорбира слънчевата радиация и позволява да работа в облачно време. Кутията на слънчевия колектор е изработена от елуксиран алуминиев профил, а дъното е затворено с алуминиева ламарина. Поставената минерална вата е с високи топлоизолационни качества, което намалява топлинните загуби до минимум. Кутията се затваря с призматично термостъкло с ниско съдържание на желязо, с монтирано гумено уплътнение, издържащо на висока температура (http://www.bnns.bg/index.php?page=shop.product_details&flypage=shop.flypage&product_id=52&category_id=14&manufacturer_id=0&option=com_virtuemart&Itemid=30). Соларният заряден пакет ще осигурява електричество за захранване на основните електроуреди, използвани в Информационния център. 
Внедряването на такава системи за енергийна ефективност - слънчева инсталация от тип водосъдържател-колектор и соларен зарядан комплект, пряко ще демонстрира ползите както за околната среда, така и за местните хора. Въпреки подходящите климатични условия в момента използването на слънчеви инсталации е изключително ограничено основно поради слабата осведоменост на хората, живеещи в селата. Енергията спестена за една година от една инсталация се оценява приблизително на 5 000 КВтч, а намалените емисии на СО2 са 7,5 тона на година. 4. Анализ, оценка и извличане на научените уроци чрез провеждане на самооценка на екипа на проекта и ключови партньори в края на проектния период (месеци ХІ и ХІІ) Освен нормалният протокол при изпълнение на проект – редовното отчитане както по отношение на напредъка, така и по отношение на изразходването на средствата, в рамките на този проект предвиждаме организирането на самооценка за регистриране на успешните и неуспешни техники, ползвани при изпълнението на проекта. В тази самооценка ще бъдат въвлечени основните партньори по проекта, като това ще допринесе за повишаване на техния капацитет за управление на проекти, и ще подпомогне БФБ в извличането на уроци, които са важни за организационното развитие на фондацията. Резултатите от самооценката ще бъдат подробно описани във финалния доклад по проекта. 13. Продукти на проекта
14. Устойчивост на проекта 14.1. Финансова устойчивост - икономически изчисления/бизнес план, други: Финансовата устойчивост на проекта ще бъде гарантирана по две линии. От една страна участието и заявената готовност за пратньорство от страна на местните власти в шестте гранични общини е гаранция, че бъдещите общински бюджети ще включват средства за поддържане и развитие на туристическите атракции, както и средства за осигуряване на енергоспестяващи инсталации, базирани на ВЕИ и в други общински сгради. От друга страна, работата на Фонда за опазване на природата на Западните гранични планини ще генерира по около 6 000 щатски долара годишно, които ще се набират чрез отчисления от таксите, заплащани от туристите за различните туристически услуги: спускания с лодки, услуги на гидове, нощувки и пр. В момента в района оперират пет туроператорски компании и Информационният център в Община Струмяни, които изразиха предварителна готовност да отчисляват част от приходите си в полза на такъв фонд. Предвиждаме Фондът да набира по около 6 000 щатски долара годишно. Тази сума ще се генерира от следните източници: а) 10% отчисления от приходите на регистрираните къщи за селски туризъм (предвиждаме, че в следствие от проекта около 30 домакинства ще започнат да предлагат настаняване и храна; при средна цена на 30 лв. за един турист на ден, очаквана посещаемост от семейства от по четири души през около десет от общо 52 уикенда годишно), равняващи се на около 3 000 долара при сегашния курс лев-долар; б) 8% отчисления от клиентите, практикуващи водни спортове, за които има сравнително точна статистика (по неофициални данни през 2007 г. около те са били около 1 000 души, а средната цена – около 40 лв.), също равняващи се на около 3 000 долара при сегашния курс лев-долар; в) отчисления от други туристически услуги, предлагани в района. В крайна сметка финансовата устойчивост се основава на броя на туристите, ползващи разработените маршрути и атракции. За увеличаването им ще разчитаме на:
14.2. Интегриране в дългосрочни процеси: Развитието на екотуризъм е залегнало в плановете за развитие на шестте общини – Невестино, Благоевград, Симитли, Кресна, Струмяни и Петрич. Логично е да се смята, че в бъдеще тези дейности ще бъдат развивани приоритетно. В този смисъл реализацията на на настоящия проект се вписва във визията за бъдещо развитие на посочените райони. В допълнение, голяма част от дейностите заложени в проекта съвпадат с предписанията и дейностите включени в оперативната програма за регионално развитие 2007-2013, разработена от МРРБ. 14.3. Човешки ресурси: Проектът ще обучи поне 90 души от 57 села, разположени в пограничните територии на общините. Това ще стане чрез серия от семинари, състоящи се от два еднодневни модула, така че за местните хора да бъде удобно да участват. Семинарите ще са насочени към принципите и правилата на екотуризма, възможностите за финансиране на изграждането и поддържането на туристически атракции и на обекти за посрещане на туристи. Като отделен модул ще се включи обучение по енергийна ефективност, като възможност за оптимизиране на разходите и опазване на природата. Смятаме, че тези семинари са стъпка към обезпечаване на създадените маршрути с хора, които могат да осигурят безопасното и пълноценно преживяване на посетителите. Такива курсове трябва да се организират и в бъдеще, като се постави акцент върху развиване на способностите за интерпретация и атрактивно представяне на природните и културни дадености от района. 15. Сътрудничество с други проекти/предложения за финансиране по ГЕФ ПМП Екипът на проекта ще осъществи предвидените дейности в тясно сътрудничество с два проекта, финансирани от ГЕФ ПМП:
Основната цел на тези два проекта в голяма степен се допълва и съвпада с предвидените в проекта дейности и биха могли с натрупания си вече опит да подпомогнат реализацията му. И трите проекта са провокирани от сходни условия в средата – уникално биоразнообразие, липса на устойчиви форми на туризъм в районите и висока безработица. Проектът в Беласица ще подпомага настоящия проект с опита си в разработване на интерпретативни маршрути и обучения на местните общности в гостоприемство и водачество. Двата проекта ще обединят усилията си при обученията, които ще се проведат в района на Беласица. Сдружение Байкария ще консултира и съдейства за изграждането на велосипеден маршрут в пограничните планини и ще сподели своя опит в разработването и прилагането на Фонда за устойчиво използване на защитените територии в Източни и Западни Родопи, като средство за дългосрочно опазване на биоразнообразието. Близките стратегически цели на трите проекта и доброто партньорство между организациите е сигурна гаранция за успешната реализация на проекта. 16. Кратко описание на английски език The project Ecotourism development as a main tool to preserve the biodiversity of the Western Border Mountains of the Bulgarian Biodiversity Foundation will be developed in the region of the Western Border Mountains locked between Ograzhden and Osogovo and comprising the western section of the watershed of Middle Struma River flow. In terms of its biodiversity, this is undoubtedly one of the most interesting and in the same time vulnerable parts of the country. The accents of the region are the Mediterranean and Sub-Mediterranean habitats occurring here due to the strong influence penetrating along the Struma River Valley and the complex of faunal species of exceptional importance crowned by the presence of otter – species of global conservation concern, present here with additional 21 species listed in the IUCN’s registers of threatened species in the world. Каталог: doc doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8 doc -> Лична информация doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия Изтегляне 0.8 Mb. Сподели с приятели:
|