Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.) Юли 2009 Съдържание

(Съществуващото био-разнообразие ще бъде съхранено чрез изпълнение на УПЗДЗЕС)

(Природната стойност на земеделските земи ще бъде съхранена и подобрена чрез прилагане на УПЗДЗЕС)

• 
  Увеличаване на площите, върху които се прилага метода на биологичното производство, и на броя на биологичните стопанства;
  
• 
  Насърчаване създаването и развитието на различни системи за биологично производство;
  
• 
  Насърчаване на по-„балансирани” системи на биологично производство, основани на сеитбообръщение и смесени стопанства (с растениевъдна и животновъдна насоченост);
  
• 
  Да се поддържат балансирани екосистеми и да се опазват почвените, водните и енергийните ресурси
  
• 
  Да се подобри ландшафта в селските райони, като се поддържа биологичното разнообразие и се опазват естествените местообитания, което също допринася за привлекателността на селските райони за населението
  
• 
  Да се повиши осигуреността на семена и посадъчен материал, произведени по методите на биологичното производство.
  

Биологичното пчеларство ще подобри опрашването на дивата флора и ще допринесе за опазването на био-разнообразието.

• 
  Да спазва изискванията на Регламент на Съвета (ЕИО) № 2092/91 за биологичното производство на земеделски продукти и храни и неговото означаване върху земеделски продукти и храни (Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета за производството и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91) на целия блок на земеделското стопанство (всички парцели на блока земеделското стопанство трябва да бъдат в преход към биологично производство и/или да вече да са преминали преходния период или да бъдат оставени в угар. За оставените в угар площи, земеделските стопани няма да получават подпомагане;
  
• 
  Да има сключен договор с контролиращо лице на биологичното производство, получило разрешение от министъра на земеделието и храните, за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство;
  
• 
  До края на петгодишния период на прилагане на дейността, поне веднъж да е получил сертификат за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство;
  

• 
  Да спазва изискванията на Регламент на Съвета (ЕИО) № 2092/91 за биологичното производство на земеделски продукти и храни и неговото означаване върху земеделски продукти и храни (Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета за производството и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91))
  
• 
  Да има сключен договор с контролиращо лице на биологичното производство, получило разрешение от министъра на земеделието и храните, за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство;
  
• 
  До края на петгодишния период на прилагане на дейността, поне веднъж да е получил сертификат за съответствие с правилата на биологичното производство;
  
• 
  Да отглежда всички пчелни семейства в стопанството по метода на биологичното производство.
  

• 
  към 2013 г. 3% от всички продадени в България хранителни продукти, да бъдат биологични;
  
• 
  към 2013 г. 8% от използваната земеделска земя да бъде обработвана по метода на биологичното земеделие.
  

Нивата на компенсаторни плащания за ха годишно са:

• 
  Полски култури, вкл. фуражни:
  

• 
  биологични – 155 Евро/ха
  
• 
  в преход – 181 Евро/ха*
  

• 
  Ливади и пасища:
  

• 
  биологични – 82 Евро/ха
  
• 
  в преход – 82 Евро/ха*
  

• 
  Зеленчуци (вкл. култивирани гъби и картофи):
  

• 
  биологични - 357 Евро/ха
  
• 
  в преход - 483 Евро/ха*
  

• 
  Трайни насаждения, лозя и маслодайна роза
  

• 
  биологични – 418 Евро/ха
  
• 
  в преход – 505 Евро/ха*
  

• 
  Ароматни и медицински растения:
  

• 
  биологични - 267 Евро/ха
  
• 
  в преход –  340 Евро/ха*
  

• 
  Пчеларство :
  

- в преход – 11,5 Евро/пчелно семейство”

* Плащания за периода на преход към биологично земеделие могат да бъдат получавани от земеделските стопани за период, не по-дълъг от определения в Регламент(ЕО) 2092/91 (Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета за производството и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91))

- преизпасани затревени площи с ВПС (ВПС 2)

• 
  Предотвратяване на бъдещата загуба на съобществата с висока природна стойност в затревените площи, причинено от превръщането им в обработваеми земеделски земи или преизпасването им;
  
• 
  Запазване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за управление на полу-естествените затревени площи;
  
• 
  За тревните площи в защитените територии – ще допринесе за изпълнението на плановете за управление в защитените територии и за запазване на благоприятния консервационен статут на местата от Натура 2000, преди да са влезли в сила задължителните ограничения, наложени от плановете им за управление;
  
• 
  Принос към постигането на благоприятен консервационен статус за местата по Натура 2000 извън защитените територии, преди да са влезли в сила задължителните ограничения, наложени от плановете им за управление;
  
• 
  Да се опазва биологичното разнообразие и да се осигури защита, поддържане и възстановяване на благоприятния статус на местообитанията и на популациите на птиците.
  
• 
  Насърчаване на традиционни начини на косене, без тежки машини.
  

Когато част от физическия блок е определен като ЗЗВПС, могат да се прилагат задълженията на ВПС1 или ВПС2 на територията на целия физически блок (цялата площ на физическите блокове, определени като земи с ВПС е около 1 138 981 ха).

• 
  Забранено е използването на минерални торове и продукти за растителна защита, с изключение на определените в Регламент (ЕИО) 2092/91 (Регламент 834/2007);
  
• 
  Да не се изграждат нови отводнителни системи;
  

За постоянно затревени площи, които ще бъдат поддържани чрез косене, следните изисквания ще бъдат следени:

• 
  Позволява се свободната паша по ливадите след последната коситба (с изключение на горските ливади, защото са местообитания, в които се развиват растителни видове с Европейски консервационен статус, чието възобновяване би могло да се възпрепятства от пашата. Освен това се използват за паша от дивите тревопасни животни, които може да бъдат обезпокоени от човешкото присъствие);
  
• 
  Косенето трябва да се извършва между 15 юни и 15 юли за равнините и между 30 юни и 15 август в планинските необлагодетелствани райони, както са дефинирани в мярка 211 (Приложение 5);
  
• 
  Косенето може да се извършва ръчно или бавно с косачки, така, че гнездящите птици и други животни да не бъдат обезпокоявани (т.е. от центъра към периферията на затревените площи с бавна скорост или от единия им край към другия. Това ще позволи на гнездящите на земята птици и други животни да избягат).
  

За постоянно затревени площи, които ще се поддържат чрез пашуване:

• 
  Поддържане на минимална и максимална гъстота на животинските единици, в зависимост от природните, климатични и почвени условия, с цел осигуряване на добро екологично състояние на ливадите и пасищата и поддържане на постоянна тревна покривка. Минималните и максимални нива следва да бъдат както следва:
  

• 
  0,3-1,5 ЖЕ /ха
  
• 
  Земеделският стопанин трябва да спазва минималната и максималната гъстота на животните на цялата площ на блока на земеделското стопанство, на който се извършва пашата им.
  

• 
  Да се презасява с местни видове – за предпочитане е семената да са местно производство;
  
• 
  Използването на минерални торове и продукти за растителна защита е забранено, с изключение на тези, които се разрешават в Регламент (ЕИО) № 2092/91 (Регламент 834/2007);
  

• 
  Да не се изграждат нови отводнителни системи, не се разрешава разораване или обработка;
  

За постоянно затревени площи, които ще бъдат поддържани чрез косене, следните изисквания ще бъдат следени:

• 
  Да се извършва свободна паша по ливадите след последната коситба (с изключение на горските ливади, защото са местообитание, в което се развиват растителни видове с Европейски консервационен статус, чието възобновяване би могло да се възпрепятства от пашата. Освен това горските ливади се използват за паша от дивите тревопасни животни и човешкото присъствие може да ги обезпокои);
  
• 
  Косенето трябва да се извършва между 15 юни и 15 юли за развнините и между 30 юни и 15 август в планинските необлагодетелствани райони, както са дефинирани в мярка 211 (Приложение 5);
  
• 
  Косенето може да се извършва ръчно или бавно с косачки, така че, гнездящите птици и други животни да не бъдат обезпокоявани (т.е. от центъра към периферията на затревените площи с бавна скорост или от единия им край към другия. Това ще позволи на гнездящите на земята птици и други животни да избягат)
  

За постоянно затревени площи, които ще се подържат чрез пашуване:

• 
  Поддържане на минимална и максимална гъстота на животинските единици в зависимост от природните, климатични и почвени условия за осигуряване на добро екологично състояние на ливадите и пасищата и поддържане на постоянна тревна покривка. Минималните и максималните нива трябва да са както следва:
  

• 
  Земеделският стопанин трябва да спазва минималната и максималната гъстота на животните на цялата площ на блока на земеделското стопанство, на който се извършва пашата им.
  

Очаква се да се подобри консервационния статус на над 200 хил. ха от местообитания в затревени площи с ВПС.

Нивата на компенсаторни плащания за ха годишно са:

ВПС 1 –97 евро/ха

ВПС 2 –155 евро/ха

Обработваемите земи, попадащи в ОВМ, обхващат приблизително 4,6% от територията на България. Те включват важни миграционни пътища, като Виа Понтика, и са много важни за изхранването на птиците. Земеделските стопани в тези райони обаче могат да претърпят съществени загуби в добивите заради птиците.

Ако повече от 50% от обработваемата земя на физическия блок е определена като ВПС, целият блок е избираем за подпомагане, като обработваема земя с ВПС. Ако по-малко от 50% от физическия блок е определен като обработваема земя с ВПС, физическият блок не е избираем за подпомагане.

• 
  Да се оставят малки по размер, неразорани и незасети, площи с размери от 16 до 25 кв. м, в посевите с есенни култури (есенници), като на всеки хектар има по 4 такива квадрата;
  
• 
  Да се оставя зимна покривка на полетата, предназначени за засяване с пролетни култури;
  
• 
  Да се оставят на 5 годишен ротационен принцип некултивирани и неразорани площи (благоприятна за дивата природа угар) за период от две години, в земеделски земи с интензивно монокултурно производство. Тези площи трябва да бъдат 20% от блока на земеделското стопанство (БЗС), с която земеделският стопанин кандидатства, но не по-малки от 1 хa, и да бъдат цялостни, нефрагментирани парчета земя, с по 1 м свободна от растителност ивица по границите, която да се разорава 2-3 пъти годишно (но не между март и юли), с цел предпазване разпространението на плевели в прилежащите култури;
  
• 
  Да не се прибира реколтата по-рано от 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар (Circus pygargus);
  
• 
  Да не се използват пестициди (вкл. родентициди от второ поколение) и минерални торове, освен за локализирано третиране срещу инвазивни плевели, например селективна употреба на някои хербициди като Флуазифоп-П-бутил или подобни се разрешава през март за подтискане на инвазивните видове в затревените площи и угарите.
  

• 
  Стабилизиране или увеличаване на популациите на птици в Специалните защитени зони (СЗЗ) и ОВМ.;
  
• 
  Поддържане на екологичните условия (хранителна база, подслон, места за размножаване и т.н.) за царския орел, ливадния блатар, големия сокол, червенокракия сокол, червеногърбата сврачка, както и за престоя по време на миграция и зимуване на червеногушата и белочелата гъска
  
• 
  Поддържане или възстановяване на гнездящите популации на царския орел, ливадния блатар, белия щъркел, червеногърбата сврачка
  
• 
  Поддържане или възстановяване на мигриращите и зимуващите популации на диви птици, особено на червеногушата и белочелата гъска
  
• 
  Защита на местообитанията и биологичното разнообразие
  
• 
  Дейностите ще бъдат прилагани до влизането в сила на задължителни изисквания по управлението на местата, определени като СЗЗ съгласно Директивата за птиците
  

• 
  Неразорани и незасети площи: 20 Евро/ха;
  
• 
  Зимна покривка на полетата, предназначени за засяване с пролетни култури: 61 Евро/ха;
  
• 
  Ротационен принцип от некултивирани и неразорани площи за период от 2 години:102 Евро/ха;
  
• 
  Не прибиране на реколтата по-рано от 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар (Circus pygargus): 31 Евро/ха;
  
• 
  Не използване на пестициди: 58 Евро/ха.
  

• 
  Запазване и поддържане на традиционни овощни сортове, които имат национално и международно значение за опазването и подобряването на генетичното разнообразие, културното наследство, ландшафта или био-разнообразието;
  
• 
  Подпомагане поддържането на екстензивно отглеждани овощни градини с традиционни сортове, които понастоящем не се управляват на търговска основа и са важни за съхраняването на ценни сортове, диви местообитания в планинските и полупланински райони;
  
• 
  Опазване на овощни градини от традиционни местни сортове.
  

• 
  Управляват се екстензивно;
  
• 
  Състоят се от възрастни овощни дървета (по-стари от 25 г.);
  
• 
  Представляват смес от различни видове и/или стари местни сортове;
  

• 
  Състоят се от дървета, заемащи голямо пространство, но разположени едно от друго на разстояние, не повече от 10 м. За граници на традиционната овощна градина се приемат и отстоянията от 10 м от последните дървета. (Единични овощни дървета извън овощната градина, макар и в рамките на стопанството, не се считат за част от нея и няма да бъдат обект на подпомагане). Изключение се допуска само за орехите и някои сортове високостеблени череши, за които може да се приеме отстояние между отделните дървета, но не по-голямо от 15 м;
  
• 
  Притежават постоянно или почти постоянно затревени прилежащи площи, използвани и за паша. Това тревно покритие може също да е старо и богато на видове.
  
• 
  Плодовете не са предназначени за пазара.
  

• 
  Опазване на всички живи овощни дървета;
  
• 
  Редовна резитба – поне веднъж годишно ;
  
• 
  Поддържане на тревното покритие чрез косене и/или паша;
  
• 
  Да не се изгаря тревата или дървета в овощните градини;
  
• 
  Опазване на дърветата от увреждания, причинени от пасящите животни или техниката за косене;
  
• 
  растителнозащитни мероприятия се допускат само в извънредни случаи на пряка заплаха от унищожаване на дърветата и след консултация със специалист по растителна защита;
  
• 
  Да не се прилагат никакви минерални торове или хербициди в затревените площи (в междуредията) на традиционната овощна градина;
  
• 
  В зависимост от специфичното състояние на овощната градина на определени земеделските стопани ще се изисква да засаждат до 10 фиданки на хектар за целия 5- годишен период. Земеделските стопани ще бъдат информирани за специфичните изисквания към техните овощни насаждения.
  

Поне 11000 ха традиционни овощни насаждения, вкл. с черупкови видове (орех, бадем), което ще доведе до съхранение на поне 50% от сортовете в Официалната сортова листа.

Годишното плащане е: 131 евро/ха.

• 
  Да се поощрява въвеждането на устойчиви сеитбообръщения, които включват растителна покривка през зимата и бобови култури (бобови, соя, люцерна, детелина);
  

• 
  Подпомагане на изготвянето на баланси на хранителните вещества (в т.ч. съхранението и използването на оборския тор);
  
• 
  Поощряване на използването на сеитбообръщение, разработено в съответствие със специфичните критерии за а) контрол на почвената ерозия и б) намаляване на загубата на био-гени (особено нитрати)
  

• 
  Да осигурят взимането на проби и извършването на почвени анализи за установяване на занесеността на почвата с N, P, K (с помощта на консултант)
  
• 
  Да подготвят и прилагат 5-годишен план за управление на хранителните вещества, с помощта на консултант или квалифициран агроном.
  
• 
  Да поддържат зимна растителна покривка на минимум 50% от блока на земеделското стопанство в сеитбообращението
  
• 
  Да прилагат четириполно сеитбообръщение
  
• 
  Да не разорават почвата преди 1-ви април
  

Годишното плащане е: 76 Евро/ха

• 
  Подпомагане на земеделски стопани за планиране или прилагане на подходяща програма от мерки за значително намаляване на риска от водна и ветрова ерозия върху „компактни” блокове земя (т.е. приоритет ще се дава на разположени в съседство парцели в района на един и същ речен басейн);
  
• 
  Намаляване на почвеното замърсяване;
  
• 
  Предотвратяване на деградационните процеси в земеделските земи, застрашени или засегнати от ерозия;
  
• 
  Принос към опазването, възстановяването и подобряването на почвеното плодородие и екологичните функции на почвения слой.
  

Земеделският стопанин може да избере да прилага една или повече от изброените по-долу дейности:

• 
  Създаване на тревни буферни ивици, с ширина 4 - 8 м, разположени перпендикулярно на склона и отстоящи на разстояние 20-80 м една от друга, в зависимост от типа почва, наклона и други фактори. Тези ивици трябва да покриват между 10 и 30% от обработваемата площ;
  
• 
  Въвеждане на почвозащитни предкултури;
  
• 
  Изграждане на оттокоотвеждащи бразди – ориентирани перпендикулярно на склона, на разстояние 20-40 м една от друга;
  
• 
  Поясно редуване на културите - перпендикулярни на склона и с ширина 30-100 м с различни окопни култури, засадени по контурите;
  
• 
  Превръщане на обработваеми земи в пасища и поддържането им по екстензивен начин (не повече от 2 ЖЕ/ха);
  
• 
  Извършване на подобрителни мероприятия в пасищата - разчистване от камъни и частично подсяване и торене на пасищата.
  
• 
  Извършване на противоерозионни мероприятия в междуредия на лозя и овощни насаждения - за по-голям достъп до слънчева светлина, редовете на овощните култури и лозята са ориентирани успоредно на наклона, което е в противоречие с правилата за предотвратяване на ерозията. В такива случаи се правят специални оттоко-задържащи бразди с дълбочина 20-25cм и ширина, равна на захвата на използваната техника
  

- Въвеждане на почвозащитни предкултури – 74 евро/ха

- Поясно редуване на културите - 32 евро/ха

- Създаване на тревни буферни ивици – 27 евро/ха

- Изграждане на оттокоотвеждащи бразди - 26 евро/ха

- Извършване на противоерозионни мероприятия в междуредия на лозя и овощни насаждения - 103 евро/ха- - - Превръщането на обработваеми земи в пасища - 192 евро /ха

- Извършване на подобрителни мероприятия в пасищата – 51 евро/ха

• 
  Поддържане на генетичните ресурси чрез увеличаване броя на животните за разплод от местни традиционни породи, които са застрашени от намаляване в бъдеще, а в някои случаи, дори могат да бъдат загубени за земеделието.
  
• 
  Подпомагане на местните традиционни породи, които са добре адаптирани към суровите условия на планинското земеделие и имат потенциала да изиграят важна роля в поддържането на традиционните системи за паша в планинските и полупланинските райони.
  
• 
  Опазване на генетичните ресурси, естествено адаптирани към местните и регионални условия.
  

- Говеда;

- Биволи;

- Овце;

- Коне;

Списъкът на застрашените породи е представен в Анекс 5, Приложение 3 към мярка 214.

Ще се подпомагат чистопородни животни, които имат удостоверение за породна принадлежност или племенно свидетелство, издадени съгласно Закона за животновъдството.
Ще се прилагат следните изисквания:

• 
  Забранява се кръстосване на женските животни, подпомагани чрез плащания по тази подмярка – ще се подпомагат само чистопородни животни;
  
• 
  Допуска се кръстосване на бракувани женски животни, по решение на Развъдната асоциация или Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ);
  
• 
  Спазване на развъдната програма за съответната подпомагана порода;
  
• 
  Водене на дневник за продажбите и закупуването на всички животни в стопанството;
  
• 
  Уведомяване и получаване на писмено позволение от съответната развъдна асоциация или от ИАСРЖ преди клане или продажба на всяко животно, подпомагано с плащания по тази под-мярка;
  
• 
  Забранява се свободното пасищно отглеждане на свинете извън регламентираните за тази цел места;
  
• 
  Стриктно спазване на законовите изисквания за хуманно отношение към животните и препоръките и техническите съвети на регионалните звена и съответните служби по отношение на хуманното отношение към животните, подпомагани с плащания по тази мярка.
  
• 
  Да не се надвишава гъстота на животинските единици над 2 ЖЕ/ха за всички животински единици в стопанството
  

Годишните размери на компенсаторните плащания са:

Говеда и биволи - 200 евро/ ЖЕ

Коне – 200 евро/ ЖЕ

Овце и кози – 165 евро/ ЖЕ

Свине – 122 евро/ ЖЕ

• 
  Подкрепа на традиционните практики на сезонна паша на животните в полу-естествените пасища с висока природна стойност в определените планински райони, използвайки традиционни методи за отглеждане на животните
  
• 
  Превръщане на пашата в средство за опазване и поддържане на местообитанията и видовете във високопланинските райони
  
• 
  Да се насърчи използването на високопланинските пасища от традиционни породи животни, адаптирани към тези условия
  

• 
  Насърчаване използването на каракачански кучета като ефикасен и екологосъобразен метод за защита на домашните животни от нападение на едри хищници (вълци, мечки, чакали и рисове)
  
• 
  Да се съхрани био-разнообразието в специфичните планински райони
  

• 
  съществуват големи територии с изоставени планински пасища;
  
• 
  има едри хищници, които нападат селскостопанските животни;
  
• 
  съществува възможност за сключване на договори за паша между земеделските стопани/овчарите и собствениците на пасищата – т.е. дирекциите на националните паркове;
  

• 
  съществуването на земеделски стопани/овчари, които все още практикуват традиционния пасторализъм и могат веднага да се включат в тази под-мярка, което ще послужи за пример пред останалите земеделски стопани;
  
• 
  Наличието на активни НПО, които ще насърчават прилагането на това направление сред земеделските стопани;
  

Съществуват няколко вида форми на собственост и практики, които могат да се подпомагат:

• 
  Собственикът на стадото е един и той се грижи за пашата или наема овчари;
  
• 
  Собствениците на стадото са няколко, които по определен ред отговарят за пашата на стадото на високопланински пасища;
  
• 
  Група собственици наемат овчар/и да се грижат за стадото им.
  

• 
  Земеделският стопанин трябва да притежава най-малко или 50 овце, или 10 говеда, или 10 коня или комбинация от тях, но не по-малко от 10 ЖЕ.
  

• 
  Земеделският стопанин/овчарят трябва да води дневник на загубите на животни;
  
• 
  Земеделският стопанин/овчарят трябва да пасе животните си на определените планински пасища най-малко 3 месеца от годината (в периода май – октомври). Възможни са и по-кратки периоди, в зависимост от сезонните условия (т.е. късна пролет и късна есен);
  

• 
  Земеделският стопанин/овчарят може да притежава най-малко две кучета за опазване на животните от нападения на хищници. Реалният брой на кучетата трябва да бъде пропорционален на общия брой овце или говеда, които трябва да бъдат охранявани. Двойка каракачански кучета могат да охраняват стадо от 100 овце или 30 говеда, като за всеки допълнителни 100 броя овце или 30 броя говеда е необходимо по още едно куче;
  
• 
  Каракачанските кучета трябва да бъдат „работни кучета”, които са напълно приобщени към стадата овце/говеда и ги следват неотлъчно ;
  
• 
  За получаване на допълнителното компенсаторно плащане за паша с каракачански кучета, каракачанското куче трябва да притежава „Родословен сертификат” за произход, издаден от призната асоциация;
  
• 
  Овчарите не трябва да кръстосват Каракачанските кучета, подпомагани по тази под-мярка (ще се подпомагат само чистопородни кучета).
  

• 
  По-пълноценно използване на високопланинските пасища, което ще доведе до поддържане на а) високопланинските съобщества с висока природна стойност и б) традиционните открити планински ландшафти.
  
• 
  Увеличаване на броя на животните от традиционни местни породи, в т.ч. на Каракачанското куче.
  

Ще бъдат предоставени следните плащания на хa/ годишно:

100 евро/ха (при спазване на съотношението 1 ЖЕ= 1 хa)

110 EUR/ха с кучета (при спазване на съотношението

1 ЖЕ= 1 хa)