Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.) Юли 2009 Съдържание



страница24/40
Дата10.02.2018
Размер5.95 Mb.
#57260
ТипПрограма
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   40
Размер на помощта

Подпомагането ще има формата на компенсаторно плащане за хектар използвана земеделска земя с цел частично компенсиране на земеделските стопани заради природните ограничения, в резултат на по-ниска продуктивност на земеделската земя.

В таблицата по-долу са показани различните нива на компенсаторните плащания в зависимост от площта на подпомаганото стопанство:



хектари

Евро / хектар

0 – 50,0

50

за частта над 50,0 – 100,0

20

за частта над 100,0

0

Размерът на компенсаторното плащане е определен по метод, описан в Анекс №5, (Приложение №2 към мярка 211 и мярка 212), на база разработен метод за доказване на разликата в доходите на земеделските стопанства в необлагодетелстваните и в облагодетелстваните за земеделие райони. Това изчисление е направено от независими експерти на основата на налични данни. Нивата на плащане са определени така, че да не се получи свръх-компенсиране за природните ограничения. България ще използва Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) за определяне на компенсаторните плащания след края на 2009г., когато ще има представителни данни за земеделските стопанствата в системата.
Количествени цели относно общите индикатори на ЕС

Вид индикатор

Индикатор

Цел

Продукт/извършени дейности

Брой на подпомогнатите стопанства от другите необлагодетелствани райони

10 000 

Площ на подпомаганите стопанства в планинските райони (ха)

110 000

Индикатор за резултат

Предотвратяване на маргинализацията и изоставянето на земите

5%

Подобряване на качеството на почвите

15%

Индикатор за въздействие

Предотвратяване на загубата на био-разнообразие

Ще бъде наблюдаван

(Съществуващото био-разнообразие ще бъде съхранено чрез изпълнение на УПЗДЗЕС)



Поддържане на земеделските и горските земи с висока природна стойност

Ще бъде наблюдаван

(Природната стойност на земеделските земи ще бъде съхранена и подобрена чрез прилагане на УПЗДЗЕС)




Наименование на мярката
Агроекологични плащания
Код
214

Член, касаещ мярката

Чл. 36 (a) (iv) и 39 от Регламент на Съвета (EO) 1698/2005.

Чл. 27 и т. 5.3.2.1.4 от Приложение II на Регламент на Комисията (EO) 1974/2006


Обосновка

Природните ресурси, традиционният ландшафт и био-разнообразието са част от националното богатство. Опазването, възстановяването и подходящото им управление e главната цел на устойчивото развитие на селските райони в България. Подобно на много други райони в Европа, едно от големите предизвикателства за преструктурирането и съживяването на икономиката на селските райони в България; е постигане на най-подходящия баланс между осигуряването на хранителни продукти, нуждата от опазване на околната среда в селските райони и необходимостта от насърчаване на икономическото развитие, в т. ч. създаване на нови възможности за трудова заетост. Един от най-обещаващите инструменти за постигане на необходимата интеграция на тези политически цели е Националната агро-екологична програма (НАЕП). НАЕП ще се прилага като част от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), чрез мярката „Агроекологични плащания”, в съответствие с част първа „Мерки, целящи устойчивото използване на земеделските земи” на Приоритетна ос 2 от Регламент(ЕО) 1698/2005 за развитие на селските райони чрез Е3ФРСР.


Цели на мярката

Главната цел на НАЕП е да поощри въвеждането на природосъобразни методи на земеделско производство. НАЕП ще представи агроекологични плащания на земеделските стопани, които доброволно обработват земеделските си земи по начин, опазващ околната среда и по този начин предоставят ползи на цялото общество.


Специфични цели

Специфичните цели за подпомагането на земеделските стопани, участващи в НАЕП, са насочени към:



  1. Увеличаване на разбирането и знанията на земеделските стопани за въздействието (положително и отрицателно) на селскостопанските практики върху околната среда, особено по отношение на управлението на почвите и водите и опазването на био-разнообразието.

  2. Поощряване използването на екологичното планиране в практиките за управление на земеделските стопанства, напр. въвеждането на многогодишен план за управление на хранителните вещества и план за сеитбообръщение.

  3. Подкрепа за развитието на биологичното земеделие като екологосъобразен метод на селскостопанско производство, който е и икономически изгоден.

  4. Съхраняване на генетичното разнообразие чрез подкрепа за опазването на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, и традиционни сортове от земеделски култури особено, когато те предоставят допълнителни екологични ползи за обществото.

  5. Съхраняване на био-разнообразието чрез насърчаване на опазването на обработваеми земи с висока природна стойност (полу-естествени местообитания), които са застрашени в случай на промяна на начина на земеползване, интензификация на производството и/или изоставянето им, включително и чрез подкрепа за традиционните животновъдни практики в определени територии.

  6. Поддържане и възстановяване на традиционния селскостопански ландшафт и характеристики на ландшафта, които имат културна, природна или екологична стойност, особено по отношение на био-разнообразието.

  7. Запазване на почвените и водните ресурси, включително в районите, които са засегнати от силна ерозия или са застрашени от замърсяване с хранителни вещества (напр. в нитратно уязвимите зони) или от други форми на замърсяване от селскостопански източници.

  8. Подпомагане на земеделските стопани, които доброволно поемат задължение да управляват земеделски земи в местата по Натура 2000 в съответствие с целите и изискванията на Директивите за птиците и местообитанията, преди въвеждането на законови задължения по управлението на тези земи.


Обхват и направления

Мярката се състои от 5 под-мерки, всяка от които включва серия от направления, тясно свързани със специфичните цели, посочени по-горе.

Цялостната структура на мярката е показана на фигура 10.
Фигура 10

Прилагането на под-мерките и направленията, включени в мярката, ще се извършва поетапно, в съответствие с екологичните приоритети, възможностите и готовността за прилагане. Подмерките и направленията, защриховани в зелено, са приоритетни, и тяхното прилагане ще започне веднага след приемането на ПРСР. Прилагането на всички останали направления от под-мерките ще започне през 2010 г., след промени в ПРСР, с цел актуализиране на изискванията и уточняване и условията за прилагането на тези направления.

Прилагането ще започне със следните направления:

1. Биологично земеделие (БЗ):



    • биологично растениевъдство;

    • биологично пчеларство.

2. Управление на земеделски земи с висока природна стойност (ВПС):

  • възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с ВПС;

  • възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с ВПС;

  • поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места.

3. Поддържане на характеристики на ландшафта

  • традиционно отглеждане на овощни култури.

4. Традиционно животновъдство:

- опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство;

- традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм).

5. опазване на почвите и водите:

- въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите;

- контрол на почвената ерозия.

Прилагането на традиционните практики за сезонна паша (пасторализъм) ще стартира пилотно в два национални парка - Пирин и Централен Балкан.
Комбиниране на агро-екологичните дейности

Бенефициентът може да избере да прилага различни агроекологични дейности в своето стопанство. На един и същи парцел, обаче, могат да се комбинират единствено агроекологични дейности, за които се извършва плащане на единица площ, с агро-екологичните направления „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” и „Биологично пчеларство”.

Земеделският стопанин може да избере да прилага една или няколко агроекологични дейности по направленията „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места”(ВПС4) или „Контрол на почвената ерозия”(ПВ2), в зависимост от особеностите на земеделското стопанство. Когато земеделският стопанин избере да прилага комбинация от дейности, той трябва вземе в предвид максималните нива на плащания за хектар в Мярката.
Бенефициенти

Земеделски стопани – физически или юридически лица.



Общи изисквания към бенефициентите

  • Всички земеделски стопани (физически лица, еднолични търговци или юридически лица), които участват в мярката, трябва да поемат писмено задължение да прилагат избраните от тях агроекологични дейности или комбинация от дейности за срок от 5 години.

  • Да бъдат регистрирани в ИСАК.

Всички земеделски стопани, участващи в мярката и получаващи агроекологични плащания, трябва да спазват на територията на цялото стопанство:

  • условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, одобрени със Заповед № РД 09-293/04.05.2007 на Министъра на земеделието и храните и всички нейни изменения в съответствие с чл. 5 и Приложение ІV на Регламент (ЕО) 1782/2003 (Анекс 5 (Приложение 1 към мярка 214);

  • минималните изисквания по отношение на минералните торове и продуктите за растителна защита и други задължителни изисквания, установени с националното законодателство или определени в програмата (Анекс 5 (Приложение 2 към мярка 214).

И, за площите, върху които се прилагат агроекологични дейности, съответните минимални изисквания, установени в чл.4 и Приложение 3 на Регламент 1782/2003. Земеделските стопани ще получават агроекологични плащания само за дейности, надхвърлящи базовите изисквания. Базовите изисквания за всяка агро-екологична дейност са описани в приложение (приложение 1 към мярка 214).

В случай на изменения или промени в съответните задължителни стандарти, разработени в съответствие с чл. 39 (3) на Регламент (ЕО) 1698/2005 (изброени по-горе), условията и изискванията за получаване на агроекологични плащания ще бъдат приведени в съответствие.

Ако бенефициентът не приема тези изменения, неговият ангажимент се прекратява и, в съответствие с чл. 46 на Регламент (ЕО) 1974/2006, не се изисква възстановяване на плащанията.

Минимална площ за участие в агро-екологичната мярка е 0,5 ха. От това изискване се допускат следните изключения:



  • За направление „Традиционно отглеждане на овощни култури” – 0,3 ха;

  • За направление „Биологично растениевъдство” – за култивирани гъби; оранжерийни култури; посевен и посадъчен материал – 0,1 ха;

  • За направление “Биологично пчеларство” – не се изисква минимален размер на земята. Бенефициентът трябва да има най-малко 20 пчелни семейства;

  • За под-мярка ”Традиционно животновъдство” (Опазване на застрашени от изчезване редки породи и Пасторализъм) в съответствие с изискванията за максимално допустима гъстота на животинските единици от 2ЖЕ/ха за всички животни в стопанството (не само за редките породи) или в съответствие с изискванията на националните паркове.

  • За поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи в ОВМ – 0,3 ха или в зависимост от изискванията по управление, ако размерът е по-голям

Всички бенефициенти трябва да поемат задължение да водят дневник на стопанството като доказателство, за всички земеделските дейности, които извършват върху парцелите, за които са поети съответните агроекологични ангажименти и преминат основно агро-екологично обучение, да участват в информационни дейности по време на първите 2 години от прилагането на избраната от тях агро-екологична дейност, или да докажат опит в прилагането на агро-екологичните дейности, които са избрали да прилагат. Информационните дейности ще се осигуряват в рамките на мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания”. Бенефициентите по мярката „Агроекологични плащания” ще бъдат считани за приоритетна целева група на мярката за обучение.

Целта на участието на земеделските стопани в информационните дейности по мярка 111 е:



  • да се повиши познанието и разбирането по основните елементи на околната среда (почви, води, климатични промени, опазване на био-разнообразието);

  • да се предостави допълнителна информация за избраните от тях под-мерки и направления и да се повиши разбирането им за прилагането на изискванията по управление и други изисквания за съответната дейност;

  • да се представи информация на земеделските стопани за мониторинга на резултатите от прилагането на агро-екологичната дейност, която те са избрали.

По Мярка 111 могат да бъдат предложени допълнително обучение и информационни дейности на земеделските стопани за повишаване капацитета и уменията им по прилагането на специфични дейности.

В периода 2007-2009 г. земеделските стопани ще имат възможност да се възползват и от Мярка 143 „Консултантски дейности и съвети в земеделието в България и Румъния” за:

- избор на най-подходящите направления или комбинация от направления за техните стопанства;

- съдействие за успешна подготовка на документите за кандидатстване по мярката.



Описание и обосновка на различните агроекологични задължения, в зависимост от очакваното въздействие върху околната среда във връзка с екологичните цели и приоритети

Специфичните изисквания, очакваното въздействие върху околната среда и нивата на плащане при различните направления са представени в следващите таблици:

- Описанието на базовите изисквания, отнасящи се за всяко отделно агро-екологично изискване е представено в Анекс 5 (приложение 1 на мярка 214).

- Описанието на методологията и агрономически предложения, използвани за изчисляване на допълнителните разходи и претърпените загуби в резултат на поетите задължения и изчисляването на нивата на подпомагане, са описани в Анекс 5 (приложение 3 на мярка 214) (виж също Раздел 5.1.2 от ПРСР).


Под-мярка 1 : Биологично земеделие (БЗ)

Екологични цели:

  • Увеличаване на площите, върху които се прилага метода на биологичното производство, и на броя на биологичните стопанства;

  • Насърчаване създаването и развитието на различни системи за биологично производство;

  • Насърчаване на по-„балансирани” системи на биологично производство, основани на сеитбообръщение и смесени стопанства (с растениевъдна и животновъдна насоченост);

  • Да се поддържат балансирани екосистеми и да се опазват почвените, водните и енергийните ресурси

  • Да се подобри ландшафта в селските райони, като се поддържа биологичното разнообразие и се опазват естествените местообитания, което също допринася за привлекателността на селските райони за населението

  • Да се повиши осигуреността на семена и посадъчен материал, произведени по методите на биологичното производство.

Поради забраната за използване на минерални торове и синтезирани продукти за растителна защита, биологичното земеделие оказва благоприятно въздействие върху опазването на био-разнообразието, съдейства за опазване качеството на водите и на почвите, допринася за постигане на равновесие в системата почва – растения – животни. Биологичното растениевъдство стимулира използването, следователно опазването, на стари местни сортове растения, поради по-голямата им устойчивост към болести и неприятели и по-добрата им адаптираност към местните условия, т.е. има положително влияние върху опазването на генетичното разнообразие сред земеделските култури.

Биологичното пчеларство ще подобри опрашването на дивата флора и ще допринесе за опазването на био-разнообразието.



Опрашването на овощните градини ще повиши добивите без допълнително използване на азот съдържащи минерални торове, което ще допринесе за опазване на почвите.

Географско покритие :

Цялата територия на България

Изисквания по управлението:


За участие в направлението “Биологично растениевъдство”, бенефициентът се задължава:

  • Да спазва изискванията на Регламент на Съвета (ЕИО) № 2092/91 за биологичното производство на земеделски продукти и храни и неговото означаване върху земеделски продукти и храни (Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета за производството и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91) на целия блок на земеделското стопанство (всички парцели на блока земеделското стопанство трябва да бъдат в преход към биологично производство и/или да вече да са преминали преходния период или да бъдат оставени в угар. За оставените в угар площи, земеделските стопани няма да получават подпомагане;

  • Да има сключен договор с контролиращо лице на биологичното производство, получило разрешение от министъра на земеделието и храните, за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство;

  • До края на петгодишния период на прилагане на дейността, поне веднъж да е получил сертификат за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство;

За участие в направлението “Биологично пчеларство”, бенефициентът се задължава:

  • Да спазва изискванията на Регламент на Съвета (ЕИО) № 2092/91 за биологичното производство на земеделски продукти и храни и неговото означаване върху земеделски продукти и храни (Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета за производството и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91))

  • Да има сключен договор с контролиращо лице на биологичното производство, получило разрешение от министъра на земеделието и храните, за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата за биологично производство;

  • До края на петгодишния период на прилагане на дейността, поне веднъж да е получил сертификат за съответствие с правилата на биологичното производство;

  • Да отглежда всички пчелни семейства в стопанството по метода на биологичното производство.

Очаквано въздействие:

Да се изпълнят две от стратегическите цели на Националния план за развитие на биологичното земеделие в България в периода 2007 -2013 г.

  • към 2013 г. 3% от всички продадени в България хранителни продукти, да бъдат биологични;

  • към 2013 г. 8% от използваната земеделска земя да бъде обработвана по метода на биологичното земеделие.

Нива на плащане:

Методологията за изчисляване на нивата на плащане е представена в Анекс 3, Приложение 3 към мярка 214.

Нивата на компенсаторни плащания за ха годишно са:



  • Полски култури, вкл. фуражни:

      • биологични – 155 Евро/ха

      • в преход – 181 Евро/ха*

  • Ливади и пасища:

      • биологични – 82 Евро/ха

      • в преход – 82 Евро/ха*

  • Зеленчуци (вкл. култивирани гъби и картофи):

      • биологични - 357 Евро/ха

      • в преход - 483 Евро/ха*

  • Трайни насаждения, лозя и маслодайна роза

      • биологични – 418 Евро/ха

      • в преход – 505 Евро/ха*

  • Ароматни и медицински растения:

  • биологични - 267 Евро/ха

  • в преход –  340 Евро/ха*

  • Пчеларство :

- биологични – 11,5 Евро/пчелно семейство;

- в преход – 11,5 Евро/пчелно семейство”

* Плащания за периода на преход към биологично земеделие могат да бъдат получавани от земеделските стопани за период, не по-дълъг от определения в Регламент(ЕО) 2092/91 (Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета за производството и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91))



Под-мярка 2: Управление на земеделски земи с висока природна стойност (ВПС)

Направления:

Възстановяване и поддържане на:

- недоизпасани затревени площи с ВПС (ВПС 1)

- преизпасани затревени площи с ВПС (ВПС 2)



Екологични цели:

  • Предотвратяване на бъдещата загуба на съобществата с висока природна стойност в затревените площи, причинено от превръщането им в обработваеми земеделски земи или преизпасването им;

  • Запазване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за управление на полу-естествените затревени площи;

  • За тревните площи в защитените територии – ще допринесе за изпълнението на плановете за управление в защитените територии и за запазване на благоприятния консервационен статут на местата от Натура 2000, преди да са влезли в сила задължителните ограничения, наложени от плановете им за управление;

  • Принос към постигането на благоприятен консервационен статус за местата по Натура 2000 извън защитените територии, преди да са влезли в сила задължителните ограничения, наложени от плановете им за управление;

  • Да се опазва биологичното разнообразие и да се осигури защита, поддържане и възстановяване на благоприятния статус на местообитанията и на популациите на птиците.

  • Насърчаване на традиционни начини на косене, без тежки машини.

Географско покритие:


Затревените площи в земеделските земи с ВПС (ЗЗВПС) съгласно Анекс 5 Приложение 4 към мярка 214

Когато част от физическия блок е определен като ЗЗВПС, могат да се прилагат задълженията на ВПС1 или ВПС2 на територията на целия физически блок (цялата площ на физическите блокове, определени като земи с ВПС е около 1 138 981 ха).



Изисквания по управлението:

Ще се прилагат две направления:

ВПС1 - Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с ВПС

ВПС2 - Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с ВПС

ВПС1 - Възстановяване и поддържане на недоизпасани затревени площи с ВПС

Всяка година земеделските стопани трябва да отбележат дали ще косят или ще се извършва паша върху постоянно затревените площи.

За двата вида практики:

  • Забранено е използването на минерални торове и продукти за растителна защита, с изключение на определените в Регламент (ЕИО) 2092/91 (Регламент 834/2007);

  • Да не се изграждат нови отводнителни системи;

За постоянно затревени площи, които ще бъдат поддържани чрез косене, следните изисквания ще бъдат следени:




  • Позволява се свободната паша по ливадите след последната коситба (с изключение на горските ливади, защото са местообитания, в които се развиват растителни видове с Европейски консервационен статус, чието възобновяване би могло да се възпрепятства от пашата. Освен това се използват за паша от дивите тревопасни животни, които може да бъдат обезпокоени от човешкото присъствие);

  • Косенето трябва да се извършва между 15 юни и 15 юли за равнините и между 30 юни и 15 август в планинските необлагодетелствани райони, както са дефинирани в мярка 211 (Приложение 5);

  • Косенето може да се извършва ръчно или бавно с косачки, така, че гнездящите птици и други животни да не бъдат обезпокоявани (т.е. от центъра към периферията на затревените площи с бавна скорост или от единия им край към другия. Това ще позволи на гнездящите на земята птици и други животни да избягат).

За постоянно затревени площи, които ще се поддържат чрез пашуване:




  • Поддържане на минимална и максимална гъстота на животинските единици, в зависимост от природните, климатични и почвени условия, с цел осигуряване на добро екологично състояние на ливадите и пасищата и поддържане на постоянна тревна покривка. Минималните и максимални нива следва да бъдат както следва:

  • 0,3-1,5 ЖЕ /ха

  • Земеделският стопанин трябва да спазва минималната и максималната гъстота на животните на цялата площ на блока на земеделското стопанство, на който се извършва пашата им.


ВПС2 - Възстановяване и поддържане на преизпасани затревени площи с ВПС

Земеделските стопани трябва да отбележат дали ще косят или ще се извършва паша върху постоянно затревените площи.

За двата вида практики:


  • Да се презасява с местни видове – за предпочитане е семената да са местно производство;

  • Използването на минерални торове и продукти за растителна защита е забранено, с изключение на тези, които се разрешават в Регламент (ЕИО) № 2092/91 (Регламент 834/2007);

;

За постоянно затревени площи, които ще бъдат поддържани чрез косене, следните изисквания ще бъдат следени:




  • Да се извършва свободна паша по ливадите след последната коситба (с изключение на горските ливади, защото са местообитание, в което се развиват растителни видове с Европейски консервационен статус, чието възобновяване би могло да се възпрепятства от пашата. Освен това горските ливади се използват за паша от дивите тревопасни животни и човешкото присъствие може да ги обезпокои);

  • Косенето трябва да се извършва между 15 юни и 15 юли за развнините и между 30 юни и 15 август в планинските необлагодетелствани райони, както са дефинирани в мярка 211 (Приложение 5);

  • Косенето може да се извършва ръчно или бавно с косачки, така че, гнездящите птици и други животни да не бъдат обезпокоявани (т.е. от центъра към периферията на затревените площи с бавна скорост или от единия им край към другия. Това ще позволи на гнездящите на земята птици и други животни да избягат)

За постоянно затревени площи, които ще се подържат чрез пашуване:




  • Поддържане на минимална и максимална гъстота на животинските единици в зависимост от природните, климатични и почвени условия за осигуряване на добро екологично състояние на ливадите и пасищата и поддържане на постоянна тревна покривка. Минималните и максималните нива трябва да са както следва:

- 0,3-1,5 ЖЕ/ха;

  • Земеделският стопанин трябва да спазва минималната и максималната гъстота на животните на цялата площ на блока на земеделското стопанство, на който се извършва пашата им.

Очаквано въздействие:

Подобрен консервационен статус на тревните местообитания с ВПС;

Очаква се да се подобри консервационния статус на над 200 хил. ха от местообитания в затревени площи с ВПС.



Размер на плащанията:

Методологията за изчисляване нивата на плащания е представена в Анекс 5 (Приложение 3 към мярка 214)

Нивата на компенсаторни плащания за ха годишно са:

ВПС 1 –97 евро/ха

ВПС 2 –155 евро/ха



Направление ВПС 4

ВПС 4 Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи в орнитологично важни места /ОВМ/

Практически цели:

Да се опазва биологичното разнообразие и да се осигури защита, поддържане и възстановяване на благоприятния статус на местообитанията и на популациите на птиците по време на размножителния им период, зимуването или миграцията им.

Обработваемите земи, попадащи в ОВМ, обхващат приблизително 4,6% от територията на България. Те включват важни миграционни пътища, като Виа Понтика, и са много важни за изхранването на птиците. Земеделските стопани в тези райони обаче могат да претърпят съществени загуби в добивите заради птиците.



Географско покритие:


Всички обработваеми земеделски земи, определени като ВПС (виж анекс 5 (приложение 4, към мярка 214)) (около 360000 ха98).

Ако повече от 50% от обработваемата земя на физическия блок е определена като ВПС, целият блок е избираем за подпомагане, като обработваема земя с ВПС. Ако по-малко от 50% от физическия блок е определен като обработваема земя с ВПС, физическият блок не е избираем за подпомагане.



Изисквания по управлението:

Земеделските стопани могат да изберат една или комбинация от няколко от следните дейности:

  • Да се оставят малки по размер, неразорани и незасети, площи с размери от 16 до 25 кв. м, в посевите с есенни култури (есенници), като на всеки хектар има по 4 такива квадрата;

  • Да се оставя зимна покривка на полетата, предназначени за засяване с пролетни култури;

  • Да се оставят на 5 годишен ротационен принцип некултивирани и неразорани площи (благоприятна за дивата природа угар) за период от две години, в земеделски земи с интензивно монокултурно производство. Тези площи трябва да бъдат 20% от блока на земеделското стопанство (БЗС), с която земеделският стопанин кандидатства, но не по-малки от 1 хa, и да бъдат цялостни, нефрагментирани парчета земя, с по 1 м свободна от растителност ивица по границите, която да се разорава 2-3 пъти годишно (но не между март и юли), с цел предпазване разпространението на плевели в прилежащите култури;

  • Да не се прибира реколтата по-рано от 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар (Circus pygargus);

  • Да не се използват пестициди (вкл. родентициди от второ поколение) и минерални торове, освен за локализирано третиране срещу инвазивни плевели, например селективна употреба на някои хербициди като Флуазифоп-П-бутил или подобни се разрешава през март за подтискане на инвазивните видове в затревените площи и угарите.

Очаквано въздействие:

  • Стабилизиране или увеличаване на популациите на птици в Специалните защитени зони (СЗЗ) и ОВМ.;

  • Поддържане на екологичните условия (хранителна база, подслон, места за размножаване и т.н.) за царския орел, ливадния блатар, големия сокол, червенокракия сокол, червеногърбата сврачка, както и за престоя по време на миграция и зимуване на червеногушата и белочелата гъска

  • Поддържане или възстановяване на гнездящите популации на царския орел, ливадния блатар, белия щъркел, червеногърбата сврачка

  • Поддържане или възстановяване на мигриращите и зимуващите популации на диви птици, особено на червеногушата и белочелата гъска

  • Защита на местообитанията и биологичното разнообразие

  • Дейностите ще бъдат прилагани до влизането в сила на задължителни изисквания по управлението на местата, определени като СЗЗ съгласно Директивата за птиците

Размер на плащанията:

  • Неразорани и незасети площи: 20 Евро/ха;

  • Зимна покривка на полетата, предназначени за засяване с пролетни култури: 61 Евро/ха;

  • Ротационен принцип от некултивирани и неразорани площи за период от 2 години:102 Евро/ха;

  • Не прибиране на реколтата по-рано от 31 юли в площи с гнезда на ливадния блатар (Circus pygargus): 31 Евро/ха;

  • Не използване на пестициди: 58 Евро/ха.

Методологията за изчисляване на плащанията е представена в Анекс 5 (Приложение 3 към мярка 214).


Под-мярка 3: Поддържане на характеристиките на ландшафта

Направление:

Традиционно отглеждане на овощни култури (ХЛ 3)

Екологични цели:

  • Запазване и поддържане на традиционни овощни сортове, които имат национално и международно значение за опазването и подобряването на генетичното разнообразие, културното наследство, ландшафта или био-разнообразието;

  • Подпомагане поддържането на екстензивно отглеждани овощни градини с традиционни сортове, които понастоящем не се управляват на търговска основа и са важни за съхраняването на ценни сортове, диви местообитания в планинските и полупланински райони;

  • Опазване на овощни градини от традиционни местни сортове.

Географско покритие:


Традиционни овощни градини на територията на цялата страна, които имат следните характеристики:

  • Управляват се екстензивно;

  • Състоят се от възрастни овощни дървета (по-стари от 25 г.);

  • Представляват смес от различни видове и/или стари местни сортове;

  • Състоят се от дървета, заемащи голямо пространство, но разположени едно от друго на разстояние, не повече от 10 м. За граници на традиционната овощна градина се приемат и отстоянията от 10 м от последните дървета. (Единични овощни дървета извън овощната градина, макар и в рамките на стопанството, не се считат за част от нея и няма да бъдат обект на подпомагане). Изключение се допуска само за орехите и някои сортове високостеблени череши, за които може да се приеме отстояние между отделните дървета, но не по-голямо от 15 м;

  • Притежават постоянно или почти постоянно затревени прилежащи площи, използвани и за паша. Това тревно покритие може също да е старо и богато на видове.

  • Плодовете не са предназначени за пазара.

Изисквания по управлението:

  • Опазване на всички живи овощни дървета;

  • Редовна резитба – поне веднъж годишно ;

  • Поддържане на тревното покритие чрез косене и/или паша;

  • Да не се изгаря тревата или дървета в овощните градини;

  • Опазване на дърветата от увреждания, причинени от пасящите животни или техниката за косене;

  • растителнозащитни мероприятия се допускат само в извънредни случаи на пряка заплаха от унищожаване на дърветата и след консултация със специалист по растителна защита;

  • Да не се прилагат никакви минерални торове или хербициди в затревените площи (в междуредията) на традиционната овощна градина;

  • В зависимост от специфичното състояние на овощната градина на определени земеделските стопани ще се изисква да засаждат до 10 фиданки на хектар за целия 5- годишен период. Земеделските стопани ще бъдат информирани за специфичните изисквания към техните овощни насаждения.

Очаквано въздействие:

Поддържане на традиционния ландшафт, предотвратяване на интензивното управление на овощните градини и замяната на традиционни овощни сортове с нови високодобивни сортове.

Поне 11000 ха традиционни овощни насаждения, вкл. с черупкови видове (орех, бадем), което ще доведе до съхранение на поне 50% от сортовете в Официалната сортова листа.



Размер на плащанията:

Методологията на изчисление е представена в Анекс 5, Приложение 2 към мярка 214.

Годишното плащане е: 131 евро/ха.




Под-мярка 4: Опазване на почвите и водите (ПВ)

Направление:

Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите (ПВ 1)

Екологични цели:

    • Да се поощрява въвеждането на устойчиви сеитбообръщения, които включват растителна покривка през зимата и бобови култури (бобови, соя, люцерна, детелина);

  • Подпомагане на изготвянето на баланси на хранителните вещества (в т.ч. съхранението и използването на оборския тор);

  • Поощряване на използването на сеитбообръщение, разработено в съответствие със специфичните критерии за а) контрол на почвената ерозия и б) намаляване на загубата на био-гени (особено нитрати)

Тази мярка има двупосочен екологичен ефект – съдейства за намаляване на ерозията на почвата и за опазване качеството на водите. Оставена без растителна покривка през есента и зимата, почвата е подложена на въздействието на валежите и става уязвима на водна ерозия.

Географско покритие:


Всички райони на България, където се отглеждат полски култури и могат да се използват сеитбообръщения – приоритет ще се дава на земеделските стопани в нитратно уязвимите зони (НУЗ).

Изисквания по управлението:


Земеделските стопани ще бъдат задължени:

  • Да осигурят взимането на проби и извършването на почвени анализи за установяване на занесеността на почвата с N, P, K (с помощта на консултант)

  • Да подготвят и прилагат 5-годишен план за управление на хранителните вещества, с помощта на консултант или квалифициран агроном.

  • Да поддържат зимна растителна покривка на минимум 50% от блока на земеделското стопанство в сеитбообращението

  • Да прилагат четириполно сеитбообръщение

  • Да не разорават почвата преди 1-ви април

Очаквано въздействие:

Това направление ще има значителен принос за намаляване на риска от ерозия (слаб до среден) и замърсяването с нитрати от земеделски източници.

Размер на плащанията:

Методологията на изчисление е представена в Анекс 5, Приложение 3 към мярка 214.

Годишното плащане е: 76 Евро/ха



Направление:

Контрол на почвената ерозия (ПВ 2)

Екологични цели:

  • Подпомагане на земеделски стопани за планиране или прилагане на подходяща програма от мерки за значително намаляване на риска от водна и ветрова ерозия върху „компактни” блокове земя (т.е. приоритет ще се дава на разположени в съседство парцели в района на един и същ речен басейн);

  • Намаляване на почвеното замърсяване;

  • Предотвратяване на деградационните процеси в земеделските земи, застрашени или засегнати от ерозия;

  • Принос към опазването, възстановяването и подобряването на почвеното плодородие и екологичните функции на почвения слой.

Географско покритие:


Това направление ще се прилага на цялата територия на България, но приоритет ще се дава на прилагането му в общини, в които земеделските земи (обработваеми земи, пасища, овощни градини и/или лозя) са средно или силно засегнати от ерозионни процеси.

Изисквания по управлението:

Земеделският стопанин трябва да изготви 5-годишен противоерозионен план

Земеделският стопанин може да избере да прилага една или повече от изброените по-долу дейности:



  • Създаване на тревни буферни ивици, с ширина 4 - 8 м, разположени перпендикулярно на склона и отстоящи на разстояние 20-80 м една от друга, в зависимост от типа почва, наклона и други фактори. Тези ивици трябва да покриват между 10 и 30% от обработваемата площ;

  • Въвеждане на почвозащитни предкултури;

  • Изграждане на оттокоотвеждащи бразди – ориентирани перпендикулярно на склона, на разстояние 20-40 м една от друга;

  • Поясно редуване на културите - перпендикулярни на склона и с ширина 30-100 м с различни окопни култури, засадени по контурите;

  • Превръщане на обработваеми земи в пасища и поддържането им по екстензивен начин (не повече от 2 ЖЕ/ха);

  • Извършване на подобрителни мероприятия в пасищата - разчистване от камъни и частично подсяване и торене на пасищата.

  • Извършване на противоерозионни мероприятия в междуредия на лозя и овощни насаждения - за по-голям достъп до слънчева светлина, редовете на овощните култури и лозята са ориентирани успоредно на наклона, което е в противоречие с правилата за предотвратяване на ерозията. В такива случаи се правят специални оттоко-задържащи бразди с дълбочина 20-25cм и ширина, равна на захвата на използваната техника

Очаквано въздействие:

Тази мярка ще има значителен принос за намаляване на риска от ерозия в земеделските земи (обработваеми земи, пасища, овощни градини и/или лозя) в земеделските земи.

Размер на плащанията:

Методологията на изчисление е представена в Приложение 3 към мярка 214. Нивата на компенсаторни плащания годишно са:

- Въвеждане на почвозащитни предкултури – 74 евро/ха

- Поясно редуване на културите - 32 евро/ха

- Създаване на тревни буферни ивици – 27 евро/ха

- Изграждане на оттокоотвеждащи бразди - 26 евро/ха

- Извършване на противоерозионни мероприятия в междуредия на лозя и овощни насаждения - 103 евро/ха- - - Превръщането на обработваеми земи в пасища - 192 евро /ха

- Извършване на подобрителни мероприятия в пасищата – 51 евро/ха



Под- Мярка 5: Традиционно животновъдство

Направление:

Опазване на застрашените местни породи (Ж 1)

Екологични цели:

  • Поддържане на генетичните ресурси чрез увеличаване броя на животните за разплод от местни традиционни породи, които са застрашени от намаляване в бъдеще, а в някои случаи, дори могат да бъдат загубени за земеделието.

  • Подпомагане на местните традиционни породи, които са добре адаптирани към суровите условия на планинското земеделие и имат потенциала да изиграят важна роля в поддържането на традиционните системи за паша в планинските и полупланинските райони.

  • Опазване на генетичните ресурси, естествено адаптирани към местните и регионални условия.

Географско покритие:

Цялата територия на България

Изисквания по управлението:

Застрашените от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, принадлежат към следните видове :

- Говеда;

- Биволи;

- Овце;


- Кози;

- Коне;


- Свине;

Списъкът на застрашените породи е представен в Анекс 5, Приложение 3 към мярка 214.

Ще се подпомагат чистопородни животни, които имат удостоверение за породна принадлежност или племенно свидетелство, издадени съгласно Закона за животновъдството.
Ще се прилагат следните изисквания:


  • Забранява се кръстосване на женските животни, подпомагани чрез плащания по тази подмярка – ще се подпомагат само чистопородни животни;

  • Допуска се кръстосване на бракувани женски животни, по решение на Развъдната асоциация или Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ);

  • Спазване на развъдната програма за съответната подпомагана порода;

  • Водене на дневник за продажбите и закупуването на всички животни в стопанството;

  • Уведомяване и получаване на писмено позволение от съответната развъдна асоциация или от ИАСРЖ преди клане или продажба на всяко животно, подпомагано с плащания по тази под-мярка;

  • Забранява се свободното пасищно отглеждане на свинете извън регламентираните за тази цел места;

  • Стриктно спазване на законовите изисквания за хуманно отношение към животните и препоръките и техническите съвети на регионалните звена и съответните служби по отношение на хуманното отношение към животните, подпомагани с плащания по тази мярка.

  • Да не се надвишава гъстота на животинските единици над 2 ЖЕ/ха за всички животински единици в стопанството

Очаквано въздействие:

Увеличаване на броя на застрашените животни и опазването на тяхната чистопородност.

Размер на плащанията:

Методологията на изчисление е представена в Приложение 3 към мярка 214.

Годишните размери на компенсаторните плащания са:

Говеда и биволи - 200 евро/ ЖЕ

Коне – 200 евро/ ЖЕ

Овце и кози – 165 евро/ ЖЕ

Свине – 122 евро/ ЖЕ



Направление:

Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм) (Ж2)

Екологични цели:

  • Подкрепа на традиционните практики на сезонна паша на животните в полу-естествените пасища с висока природна стойност в определените планински райони, използвайки традиционни методи за отглеждане на животните

  • Превръщане на пашата в средство за опазване и поддържане на местообитанията и видовете във високопланинските райони

  • Да се насърчи използването на високопланинските пасища от традиционни породи животни, адаптирани към тези условия

  • Насърчаване използването на каракачански кучета като ефикасен и екологосъобразен метод за защита на домашните животни от нападение на едри хищници (вълци, мечки, чакали и рисове)

  • Да се съхрани био-разнообразието в специфичните планински райони

Географско покритие:


Тази подмярка ще се прилага само за пилотни райони, подходящи за развитие на пасторализма, където:

  • съществуват големи територии с изоставени планински пасища;

  • има едри хищници, които нападат селскостопанските животни;

  • съществува възможност за сключване на договори за паша между земеделските стопани/овчарите и собствениците на пасищата – т.е. дирекциите на националните паркове;

Националните паркове Пирин и Централен Балкан ще бъдат първите пилотни райони. Най-важните характеристики на тези два парка са:

  • съществуването на земеделски стопани/овчари, които все още практикуват традиционния пасторализъм и могат веднага да се включат в тази под-мярка, което ще послужи за пример пред останалите земеделски стопани;

  • Наличието на активни НПО, които ще насърчават прилагането на това направление сред земеделските стопани;

Потенциални бенефициенти

Земеделски стопани, физически или юридически лица, които притежават тревопасни животни (овце, говеда или коне) и имат годишно разрешително за паша, издадено от собственика на високопланинските пасища (т.е. дирекциите на националните паркове). Препоръчват се договори за минимален период от 5 години, но могат да се приемат и разрешителни с по-кратки срокове, като рискът е за сметка на бенефициента.

Съществуват няколко вида форми на собственост и практики, които могат да се подпомагат:



  • Собственикът на стадото е един и той се грижи за пашата или наема овчари;

  • Собствениците на стадото са няколко, които по определен ред отговарят за пашата на стадото на високопланински пасища;

  • Група собственици наемат овчар/и да се грижат за стадото им.

Във всеки случай, пряк бенефициент е онзи, който е получил от дирекцията на националния парк разрешително за паша на територията на парка.

Изисквания по управлението:

  • Земеделският стопанин трябва да притежава най-малко или 50 овце, или 10 говеда, или 10 коня или комбинация от тях, но не по-малко от 10 ЖЕ.

1 ЖЕ може да допринесе за правилното изпасване на 1 ха планинско пасище и плащането ще се предоставя за спазване на съотношението: 1 ЖЕ= 1 ха;

  • Земеделският стопанин/овчарят трябва да води дневник на загубите на животни;

  • Земеделският стопанин/овчарят трябва да пасе животните си на определените планински пасища най-малко 3 месеца от годината (в периода май – октомври). Възможни са и по-кратки периоди, в зависимост от сезонните условия (т.е. късна пролет и късна есен);

  • Земеделският стопанин/овчарят може да притежава най-малко две кучета за опазване на животните от нападения на хищници. Реалният брой на кучетата трябва да бъде пропорционален на общия брой овце или говеда, които трябва да бъдат охранявани. Двойка каракачански кучета могат да охраняват стадо от 100 овце или 30 говеда, като за всеки допълнителни 100 броя овце или 30 броя говеда е необходимо по още едно куче;

  • Каракачанските кучета трябва да бъдат „работни кучета”, които са напълно приобщени към стадата овце/говеда и ги следват неотлъчно ;

  • За получаване на допълнителното компенсаторно плащане за паша с каракачански кучета, каракачанското куче трябва да притежава „Родословен сертификат” за произход, издаден от призната асоциация;

  • Овчарите не трябва да кръстосват Каракачанските кучета, подпомагани по тази под-мярка (ще се подпомагат само чистопородни кучета).

Минимална площ

Разрешителното за паша във високопланинско пасище трябва да е издадено за площ с размер, съобразен с изискването за гъстота на животните, определена с Плана за управление на националния парк.

Очаквано въздействие:

  • По-пълноценно използване на високопланинските пасища, което ще доведе до поддържане на а) високопланинските съобщества с висока природна стойност и б) традиционните открити планински ландшафти.

  • Увеличаване на броя на животните от традиционни местни породи, в т.ч. на Каракачанското куче.

Размер на плащанията

Методологията на изчисление е представена в Анекс 5, Приложение 3 към мярка 214.

Ще бъдат предоставени следните плащания на хa/ годишно:

100 евро/ха (при спазване на съотношението 1 ЖЕ= 1 хa)

110 EUR/ха с кучета (при спазване на съотношението

1 ЖЕ= 1 хa)


Нива на подпомагане

Нивата на плащане са посочени в таблиците за всяко агро-екологично задължение

Подпомагането не може да надхвърля максимално допустимите нива, определени в Регламент 1698/2005.:


  • Едногодишни култури : 600 евро/ха;

  • Многогодишни култури : 900 евро/ха;

  • Друг начин на земеползване: 450 евро/ха;

  • Застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство: 200 евро/ ЖЕ.

Процедура за избор

Бенефициентите, които покриват критериите за избираемост ще бъдат одобрени в съответствие с реда на подаване на заявлението за подпомагане (първи подал, пръв



Списък на застрашените от изчезване местни породи, важни за селското стопанство

Списъкът на застрашените от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, и броят на женските животни за разплод са посочени в Анекс 5, Приложение 3 към Мярка 214.





Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница