Програма за трансгранично сътрудничество интеррег v-a гърция България 2014-2020 г
VII. МОТИВАЦИЯ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
Изтегляне 0.86 Mb. Pdf просмотр
|
| VII. МОТИВАЦИЯ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ Има много мотивационни теории (над 20 мотивационни теории), които се развиват още от 50те години на 20 век. В различните мотивационни теории има много моменти, които са еднакви за всички мотивационни теории, но има и такива, които се различават и допълват. Има два общи момента, които са валидни за всички мотивационни теории, а именно: Всички мотивационни теории като своя главна насоченост търсят отговор на въпроса за движещите сили на човешкото поведение в трудовата дейност, търсят отговор на въпроса кое кара отделния човек да работи по определен начин. Всички мотивационни теории, макар и с нюанси, намират отговор на горния въпрос и този отговор е, че движещи сили на човешкото поведение в трудовата дейност на хората са техните не задоволени потребности и стремежът на човека чрез усилията, които полага в своята дейност, чрез резултатите които постига да задоволява в нарастваща степен своите потребности. Хенри Мъри извежда около 120 потребности присъщи на човека. Основоположник на мотивационните теории е Абрахам Маслоу. Основни елементи в мотивационните теории са 4 и 5-та степен от пирамидата - Потребност от признание. Признанието е понятие с богато съдържание – има множество конкретни форми на проявление. Различните хора във фирмата имат различни 41 свои приоритети по повод на ценени от тях конкретни форми на признания. Всеки служител има дадени приноси към фирмата и тези приноси трябва да бъдат поощряване с конкретни форми на признание. В съответствие с длъжностната характеристика, възможните приноси могат да бъдат сравнително строго дефинирани като еталон на приносите. От друга страна имаме това, което се постига в действителност и от другата страна седят конкретните форми на признание, които принадлежат не към длъжността, а към личността която я заема. Теория на Херцбърг е свързана с произтичащите препоръки от нея за бизнес практиката: 1) Мото – това което носи на хората в трудовата им дейност задоволство, удовлетворение, радост е работата. Това което създава в човека недоволство, неудовлетворение са обстоятелствата, при които си вършим работата. 2) Удовлетворението: Междинна(нулева) точка І——————————————————–Х————————————————————— –> Зона на неудовлетворение на служителя в трудовата дейност Зона на удовлетвореност на служителя в трудовата дейност За промяна на неудовлетворението, мениджмънта има на разположение широк кръг от фактори. За създаване на нарастващо удовлетворение, мениджмънта има на разположение широк кръг от мотивиращи фактори. – Условия на труд – Сигурността на работното място – Работната заплата – Работата – Признанието – Работна заплата Стабилизиращите фактори имат формализиращ характер, те са количествено измерими. Те изпълняват ролята си на такива, които елиминират неудовлетворението, когато са оптимизирани. За да се оптимизират тези фактори, трябва да се направят |